ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 288
гр. Велико Търново, 28.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА
в присъствието на прокурора Т. Г. Ш.
като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Частно наказателно
дело № 20254110200584 по описа за 2025 година
съдът установи следното:
Производство по реда на чл.64 от НПК.
Производството е образувано по искане на наблюдаващия прокурор за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на
И. А. А. с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство ДП № ЗМ -
361/2025 г.
по описа на РУ - гр. Велико Търново в ОДМВР - Велико Търново, образувано
за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК .
В хода на досъдебното производство е било повдигнато обвинение на
обвиняемия И. А. А. за престъпление по чл. 196, ал. 1, във вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
От събраните по делото доказателства може да бъде направено
обосновано предположение, че обвиняемият И. А. А. е извършител на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Представените на съда протоколи от досъдебното производство
съдържат събраните до настоящия момент доказателства, от които по
несъмнен начин може да се направи извод, че обвиняемият е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В тази насока са всички
събрани до момента доказателства, включително и направено от обвиняемото
1
лице самопризнание.
Обвинението е за тежко умишлено престъпление, извършено при
условията на опасен рецидив, поради което е налице оборимата презумпция
по чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК, тъй като е осъждано за друго тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода за не по-малко от една
година, чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от НК. В този
смисъл, ако от доказателствата по делото не установява друго, то реалната
опасност обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление се
предполага.
Съдът счита, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, от
които да може да се направи мотивиран извод, че не е налице опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. В тази насока
са ангажирани доказателства от защитата за наличието на постоянно
местоживеене на обвиняемия А. по повод сключен договор за наем на жилище
с адрес: гр. ***, ул. „***“ №*** вх. *** ет. *** където живее със съжителката
си Г. Д. Я..
Налице са твърдения, че г-н А. се грижи финансово за семейството си,
както и че братът на обвиняемото лице с влошено здравословно състояние.
Представени са писмени доказателства под формата на Епикриза на името на
Ф. А. А., брат на обвиняемия А., с давност от 03.03.2021 г., удостоверение за
раждане на М. Е. И. с майка Г. Д. Я. и баща Е. И. Я., като от изслушани гласни
доказателства под формата на разпит на Г. Д. Я. е налице твърдение, че
посоченото дете не е с баща Е. И. Я., а баща на детето е обвиняемия А..
Всички изложени и установени от цитираните доказателства
обстоятелства не са достатъчни да се направи мотивиран извод, чене е налице
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Видно
от приложените по делото протоколи от ДП е, че обвиняемият А. е
многократно осъждан, като повечето му осъждания са за престъпления против
собствеността, а последното такова е за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК,
за което същият е изтърпял лишаване от свобода за срок от една година
ефективно, като наказанието е изтърпяно на 23.03.2022 г.
Видно е също, че са налице данни за извършени в чужбина деяния, част
от които също са свързани с посегателства срещу чужда собственост и то
извършени чрез незаконно проникване в чужда собственост на територията на
2
Кралство Белгия.
Съдът приема, че многократните осъждания и липсата на ефект от
индивидуалната превенция от наложените му досега наказания говорят за
значителна опасност обвиняемият да извърши престъпление.
От друга страна, предвид досегашните осъждания на обвиняемия И. А.
А. и голямата вероятност при осъдителен съдебен акт същият да бъде
изтърпян ефективно, е налице опасност от укриване на обвиняемия, както
предвид обстоятелството, че същият не живее нито на постоянния, нито на
настоящия си адрес.
Съдът счита, че единствената мярка за неотклонение, която би могла да
изпълни целите по чл. 57 от НПК се явява „Задържане под стража“ и по
отношение на обвиняемия, тъй като единствено тя може да му попречи да се
укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на
евентуална, влязла в сила присъда.
Предвид горното, съдът счита, че са налице предпоставките за налагане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, поради което на основание
чл. 64, ал. 4 и ал. 5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ “Задържане под стража” по
отношение на И. А. А. с ЕГН **********, роден на **.**.**** г. в гр. ***, с
постоянен адрес: с. ***, общ. ***, дом № ***, настоящ адрес: гр. ***, ул. ***“
№ *** вход *** ет. *** българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, работи, осъждан, обвиняем по досъдебно производство
№ ЗМ - 361/ 2025 г. по описа на РУ гр. Велико Търново в ОДМВР - Велико
Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен
протест пред Окръжен съд Велико Търново в 3-дневен срок, считано от днес.
В случай на частна жалба или частен протест, съдът насрочва делото
пред Окръжен съд – Велико Търново за 05.05.2025 г. от 13:30 часа.
Съдия при Районен съд – Велико Търново:_______________________
3