Решение по дело №451/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на Директор на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ - гр. София, чрез пълномощник – * И.В.Й., против Решение № 116 от 24.04.2024 г. на Районен съд /РС/ - Враца, постановено по АНД № 162 по описа на съда за 2024 г., с което е отменено издаденото от същия Наказателно Постановление /НП/ № BG21052023/4000/P8-464 от 09.10.2023 г., с наложено на И.К.Т., административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв./хиляда и осемстотин лева/ за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата са изложени доводи, че решението на първата съдебна инстанция е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, за което се излагат доводи. Твърди се, че не е налице несъответствие между словестната и цифровата квалификация на деянието, като нормата на чл.179 ал.3а от ЗДвП освен санкционна е и материално-правна, за което се сочи съдебна практика. Твърди се, че нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин от доказателствата по делото. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции - въззивната и касационната. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът Директора на НТУ към АПИ, чрез пълномощника * И.Й., поддържа касационната жалба, по изложените в нея доводи. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и присъждане на такова под минималния размер.

Ответникът И.К.Т., чрез * М.Б. ***, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решение. В подкрепа също сочи съдебна практика. Иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението. В писмена молба до съда от пълномощника, преди с.з., се поддържа отговора по касационната жалба по изложените в същия съображения. Претендират се разноски, за което се прилага списък.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Сочи, че разпоредбата на чл. 179 ал.3а съдържа всички признаци на състава на нарушението и включително санкцията, която е предвидена за неговото извършване. Непосочването на разпоредбата на чл.139 ал. 7 в случая, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не ограничава правото на защита при тези условия. Моли за уважаване на жалбата.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение на РС-Враца е отменено издаденото от Директора на НТУ към АПИ, НП № BG21052023/4000/P8-464 от 09.10.2023 г., с което на И.К.Т. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Отговорността на ответника по касация И.К.Т. е ангажирана за това, че на 21.05.2023 г., в 19:11 часа, в направление излизане от територията на Република България при граничен контролно-пропускателен пункт ** пристигнало ППС „Волво ФХ 4Х2 Т“ с рег. № **, управлявано от Т., с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона. След извършена проверка е установено, че същото попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), на 01.05.2023 г., в 12:49 часа, на ***, по път 15, км 14+298, като това е засечено с контролно устройство с идентификатор № 10472 (АПИ).  Затова нарушение и на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП водача И.Т. е санкциониран с глоба в размер на 1 800 лв.

За да постанови решението си за отмяна на НП, Районният съд е приел, от една страна, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на санкционната процедура. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, точно е описано мястото на нарушението, като безспорно е установено, че процесния товарен автомобил е бил управляван от И.Т., движел се е в посочения ден и час по път 15, км.14+298, като за ППС не била заплатена дължимата такса за изминато разстояние. От друга страна РС е приел, че разпоредбата на чл.179 ал.3а от ЗДвП е само санкционна и в АУАН и НП не е посочена нарушената материално-правна разпоредба на закона, а именно чл.139 ал. 7 от ЗДвП, което е съществен пропуск и това е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Приел, е че този порок е неотстраним, поради което е отменил НП, като незаконосъобразно. Осъдено е НТУ към АПИ-София да заплати на Т.  сумата от 550 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е валидно и допустимо, постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на дадените му от закона правомощия, но е НЕПРАВИЛНО.

Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, но не е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, в резултат на което е формирал неправилни изводи за незаконосъобразност на издаденото НП, които касационната инстанция не възприема.

Съгласно чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по  чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От своя страна чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП гласи, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно  чл. 10б, ал. 3 от ЗП, на която се е позовал касатора в НП, ТОЛ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

На следващо място според посочената като основание за издаване на процесното НП разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по  чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева.

Отделна санкция е предвидена в хипотезата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за собственика на пътно превозно средство от категорията по  чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата.

Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че ППС е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500,00 лева.

В случая наказващият орган е изразил воля да ангажира отговорността на водача на пътното превозно средство, като по преписката има доказателства, че именно ответника по касация И.К.Т. на 01.05.2023 г., в 12:49 часа е управлявал процесното превозно средство и  е възникнало за него, като водач задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

В съставения АУАН е отразено, че нарушението е установено чрез проверка и справка в електронната система, както и че в хода на образуваното административно-наказателно производство, като доказателство е създаден и приложен доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и са приложени статични изображения/снимков материал, удостоверяващ изображението на процесното превозно средство върху посочения пътен участък на 01.05.2023 г. Установено е от касатора и е посочено в съдебното решение, че от страна на НТУ е изискано потвърждение от законния ползвател на ППС с рег № ** - „Х.Т.“ ООД, относно самоличността на лицето управлявало процесното превозно средство на 01.05.2023г. и е потвърдено от фирмата, с писмо, че към датата и часа на извършване на нарушението, процесното ППС е управлявано именно от ответника по касация И.К.Т..

Настоящия касационен състав на АдмС Враца приема, че разпоредбата на чл.179 ал.3а от ЗДвП е не само санкционна, но и материално-правна. Разпоредбата на чл. 179а ал.3 от ЗДвП съдържа всички признаци на състава на нарушението, включително санкцията, която е предвидена за неговото извършване. Непосочването на разпоредбата на чл. 139 ал. 7 от ЗДвП в случая, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не ограничава правото на защита при тези условия, както правилно сочи прокурора по делото. Жалбата  на Директора на НТУ към АПИ се явява основателна.

Доказателствата по делото установяват безспорно и несъмнено авторството на деянието на 01.05.2023 г. и фиксират обективните съставомерни елементи от състава на чл.179, ал. 3а от ЗДвП.

Като е стигнал до изводи, различни от изложените и като е обосновал краен резултат за незаконосъобразност на НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и доколкото делото е изяснено от фактическа страна на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното НП следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

При този изход на делото и своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на касатора, на основание, чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на АПИ - ЮЛ към което е касатора следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции - въззивната и касационната в минимален размер от по 100 лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата от 200 лв. /двеста лева/.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63 в от ЗАНН Административен съд – Враца 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 116 от 24.04.2024 г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 162 по описа на съда за 2024 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № BG21052023/4000/P8-464 от 09.10.2023г. издаденото от Директора на НТУ към АПИ.

ОСЪЖДА И.К.Т. *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София, разноски в размер на общо 200 лв. за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                      2.