№ 3577
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504379 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 1792 от 01.02.2024 г. на СРС, ГО, 66 състав по гр. д. № 6432/2023 г., са
уважени предявените искове с правно основание чл. 394, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от Т. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действаща
чрез процесуалния си представител адв. Г. Б. Х. от САК, със съдебен адрес: гр. София, район
„Слатина“, ул. **** срещу „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумите както следва:
сумата от 7132, 60 лева, представляваща застрахователно обезщетение за "трайна
неработоспособност" по договор групова застраховка "Злополука", обективирана в Договор
за обществена поръчка № ВСС14770/06.11.2017 г., вследствие на настъпило застрахователно
събитие, констатирано на 02. 2020 г. и издадено експертно решение на ТЕЛК №
0776/05.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 03.02.2023 г.
до заплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1320, 98 лева -
мораторна лихва за забава за периода 12.04.2021 г. до 02.02.2023 г. Ответникът е осъден да
заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца сумата от 2158, 81 лв., представляваща
направени разноски пред СРС.
В установения в закона двуседмичен срок за обжалване на първоинстанционното
решение по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба е подадена от ответника „Д.З.“ АД, с която
обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, немотивирано, постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводът на съда, че покритият
1
застрахователен риск е настъпил в срока на действие на застрахователния договор, като
препраща към уговорките в последния за да аргументира, че към датата на първоначално
установяване на заболяването и датата на инвалидизиране не е налице действащ
застрахователен договор. Оспорва извода за момента, към който следва да се прецени
настъпване на застрахователното събитие, като препраща към разпоредбите на Общите
условия и сключения застрахователен договор, където са дефинирани процесния
застрахователен риск и началният момент, от който същия се установява. Счита, че
неправилно съдът не е обсъдил Договора за обществена поръчка при преценка на
доказателствения материал по делото. Оспорва съдебната практика, на която се е позовал
съдът за да аргументира крайните си изводи. Оспорва като неоснователен и акцесорния иск
за лихви. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като постанови ново, с което
да отхвърли претенциите на ответника. Претендира разноски.
В срок ответникът подава и частна жалба срещу Определение № 9240 от 29.02.2024 год.
по описа на СРС, 66 състав по гр.д. №6432/2023 год., с която е отхвърлена молбата на „Д.З.“
АД, подадена по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за
разноските. С частната жалба счита, че съдът неправилно е отказал да намали на основание
чл.78,ал.5 от ГПК възнаграждението на процесуалния представител на ищцата като
прекомерно, като не е съобразил размера на претенцията, респ. минималното
възнаграждение по действащата и приложима наредба. Счита, че присъдения размер на
възнаграждението не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на
извършените от процесуалния представител действия по делото. Моли съда да отмени
обжалваното определение, като постанови ново, с което намали възнаграждението на
адвоката на ищцата.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК ответницата Т. Г. С. е подала отговор на
въззивната жалба, с който оспорва последната като неоснователна и необоснована, счита, че
въззивникът не е доказал възраженията си. Смята, че съдът правилно е приел, че решението
на ТЕЛК не е правопораждащ факт за настъпилата инвалидизация, което подкрепя и с
аргументи от самото съдържание на решението на ТЕЛК и използваните в него думи и
изрази. Правилно, според въззиваемата, компетентния орган при постановяване на
експертното решение е посочил, че въпросната дата 05.03.2021 год. е дата на
освидетелстване, а не датата, на която се е проявило заболяването и от която е възникнала
необходимостта за по – нататъшно лечение. Препраща към заключението на вещото лице за
да аргументира, че споделя изводите на първоинстанционния съд относно началния момент
на заболяването. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а
обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
2
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от Т. Г. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действаща чрез процесуалния си представител адв. Г.
Б. Х. от САК, със съдебен адрес: гр. София, район „Слатина“, ул. **** против „Д.З.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** искове с правно
основание чл. 394, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, както следва: сумата от 7 357, 60 лв. - застрахователно обезщетение по Застраховка
на живота и трудоспособността чрез групова застраховка Злополука във връзка със
застрахователно събитие трайна загуба на работоспособност, настъпила вследствие на
заболяване на 03.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба в съда - 06.02.2023 г., до окончателното погасяване на сумата;
сумата от 1 362, 66 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 12.04.2021 г. до
02.02.2023 г.
Ищецът твърди, че считано от 2003 г. работи като деловодител в СГС и като такъв за
периода 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. е бил бенефициер по Застраховка на живота и
трудоспособността чрез групова застраховка Злополука. Сочи, че на 03.02.2020 г. е
постъпила в болница, където й е отстранен карцином от дясната гърда. В периода 03.02.2020
г. – 27.01.2021 г. била в отпуск по болест, във връзка с което по застраховката са й заплатени
2 242, 40 лв. за настъпил покрит риск – отпуск по болест /2210 лв. / и дневни пари за престой
/32, 40 лв. /. Сочи, че с решение № 0776/044 от 05.03.2021 г. на ТЕЛК са й признати 80
процента трайно намалена работоспособност с диагноза "карцином на дясната млечна
жлеза", но ответникът – застраховател отказал да изплати обезщетение по т. 6, 2, раздел
четвърти за покрит риск "трайна загуба на работоспособност" по мотивите, че датата,
посочена в решението на ТЕЛК, не попада в периода на покритие. Ищецът излага в тази
връзка, че определящ е моментът на откриване на заболяването – 03.02.2020 г. и следваща се
от него намалена работоспособност, поради което счита отказът за неоснователен.
Претендира сумата от 7 357, 60 лв., равняваща се на 9 600 лв. минус заплатените 2 242, 40
лв. Претендира разноски.
В съдебно заседание проведено на 16.10.2023 г. ищецът намалява размера на
предявената претенцията, на основание чл. 214 от ГПК, относно дължимото застрахователно
обезщетение за трайна неработоспособност, от първоначално предявения размер от 7357. 60
лева, до сумата в размер на 7132. 60 лева, като намалява размера и на акцесорния иск по чл.
86 от ЗЗД, от сумата в размер на 1362. 66 лева до сума в размер 1320. 98 лева.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя отговор, в който не спори да е налице
валиден договор за застраховка, по който ищцата да е бенефициер. Не оспорва ищцата да е
3
диагностицирана с рак на гърдата, както и да е с трайно намалена работоспособност. Сочи,
че е заплатил на ищцата 2 242, 40 лв. за настъпил покрит риск – отпуск по болест /2210 лв. /
и дневни пари за престой /32, 40 лв. /, както и 225 лв. –медицински разноски. Ответникът
сочи, че определящо е проявлението на риска, което е от 05.03.2021 г. и е извън срока на
покритие. Според т. 99 ОУ диагностицирането на заболяването за пръв път и началото на
трайно намалената работоспособност са меродавни. Оспорва да е изплащал писмо от
25.01.2022 г. Оспорва иска и по размер поради заплатените суми. Ответникът не спори, че
между страните е налице валиден договор за застраховка на живота и трудоспособността
чрез групова застраховка Злополука, като ищцата е бенефициер като работеща в съдебната
система с период на покритие 01.01.2018 г. – 31.12.2020 г. Не оспорва че по принцип
покрити рискове са временна неработоспособност, настъпила вследствие на злополука или
заболяване, трайна загуба на работоспособност, настъпила вследствие на злополука или
заболяване, хирургическо лечение, дневни пари за болничен престой, сторване на
медицински разходи. Не спори и че на 03.02.2020 г. ищцата е постъпила в болница, където й
е отстранен карцином от дясната гърда, както и че във връзка с това в периода 03.02.2020 г.
– 27.01.2021 г. ищцата била в отпуск по болест. Не спори, във връзка с раковото заболяване,
че ищцата е с признати 80 процента трайно намалена работоспособност. Претендира
присъждане на разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Основателността на предявения иск по чл. 394 КЗ се обуславя от установяване на
правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1 наличие на валиден
и действащ към датата на процесния осъществен застрахователен риск договор за групова
застраховка "Злополука", сключен между застраховащия и ответника в качеството му на
застраховащ; 2 валидно трудово правоотношение на ищеца със Софийски градски съд към
момента на осъществяване на застрахователния риск, което го поставя в определяемия кръг
от застраховани лица по силата на същия договор; 3 настъпило застрахователно събитие по
време на действие на договора.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения иск е
за ищеца. В тежест на ответника е да докаже възраженията си. Извън това в тежест на всяка
от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици.
Страните не спорят, а и от събрания по делото доказателствен материал се установява,
че по силата на сключен трудов договор № 278 от 30.05.2003 г. ищцата изпълнява
длъжността "съдебен деловодител" в СГС, както и че е сключен Договор за обществена
поръчка № ВСС-14770 /06.11.2017 г. между ВСС и ответното дружество, по силата на който
4
е бил застрахован животът и трудоспособността на всички съдебни служители, в това число
и на ищеца през периода 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г.; че между страните е налице валиден
договор за застраховка на живота и трудоспособността чрез групова застраховка Злополука,
като ищцата е бенефициер като работеща в съдебната система с период на покритие
01.01.2018 г. – 31.12.2020 г.; че по принцип покрити рискове са временна
неработоспособност, настъпила вследствие на злополука или заболяване, трайна загуба на
работоспособност, настъпила вследствие на злополука или заболяване, хирургическо
лечение, дневни пари за болничен престой, сторване на медицински разходи; не спори и че
на 03.02.2020 г. ищцата е постъпила в болница, където й е отстранен карцином от дясната
гърда; че във връзка с това в периода ищцата 03.02.2020 г. – 27.01.2021 г. била в отпуск по
болест; че във връзка с раковото заболяване ищцата е с признати 80 процента трайно
намалена работоспособност; че по преписката на ищцата са й заплатени 2 242, 40 лв. за
настъпил покрит риск – отпуск по болест /2210 лв. / и дневни пари за престой /32, 40 лв. /.
Спорен по делото е моментът на настъпване на трайно намалената работоспособност и
дали същия е в периода на действие на договора за застраховка от 01.01.2018 г. до
31.12.2020 г.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, която е задължителна за
съдилищата, експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер – от една страна то
представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена
работоспособност и нейния процент, а от друга е официален удостоверителен документ за
установеното в него факти. Следователно в качество си на удостоверителен документ,
експертното решение на ТЕЛК не създава правопораждащия юридически факт на
инвалидизация, а само констатира неговото наличие, съществуване. Експертното решение
на ТЕЛК следва да се тълкува и разбира в неговата цялост. (Решение № 42/20.02.2012 г. по
гр. д. № 267/11 г. на ВКС, ІV гр. о., Решение № 42 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
267/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 792 от 18.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 1584/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков,
Решение № 118 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3177/2020 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Майя Русева, Определение № 467 от 2.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2249/2023 г., IV
г. о., ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова, Решение № 185 от 27.05.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 5264/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова, Определение №
574 от 20.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 910/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими
Фурнаджиева, Решение № 273 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 652/2010 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Светла Цачева).
Възражението на ответника по отношение на характера на експертното решение на
ТЕЛК е неоснователно. Обстоятелството, че въпросът за правната му същност и значението
му по конкретното дело е разгледан по отношение на казус, който не е идентичен с
настоящия, няма как да доведе до неправилност или необоснованост на извода на съда.
Характерът, действието и ефекта от постановено експертно заключение на ТЕЛК ще са
идентични, независимо от основанието на спора, по – конкретно вида на заболяването.
5
Експертното решение на ТЕЛК е от значение за констатиране факта на заболяването,
началния му момент и вида и интензитета на последиците върху здравословното състояние
на лицето, за което се отнася. Обстоятелствата, които се цели да се установят с експертното
решение не се влияят от вида на заболяването или в резултат на какво е настъпило
последното. В процесния случай, значение за спора има единствено момента на настъпване
на заболяването и инвалидизацията на ищцата – въззивник, който начален момент няма да се
промени според това дали е предизвикано от трудова злополука, дали е квалифицирано като
професионална болест и т.н. Неоснователни са твърденията на въззивника за неправилност
на изводите на съда по отношение първоначалния момент на установяване на заболяването
на ищцата, поради което и същите, като неоснователни, следва да не се уважават.
Въззивният съд приема, че трайно намалената работоспособност, констатирана с
решението на ТЕЛК на практика е настъпила още с поставяне на окончателната диагноза на
ищцата след проведеното оперативно лечение и окончателно потвърдена след излизане на
крайните хистологични резултати. Действително, в настоящия случай за дата на
инвалидизация е посочена 05.03.2021 г, но от Допълнителен лист № 1, „Констатация от
медицинските изследвания, представените документи и мотиви за експертно решение“,
представляващ неразделна част от експертното решение, ясно се вижда, че документацията,
въз основа на която е постановено решението, датира по – назад във времето от момента на
постановяването му. По категоричен начин е прието, че лицето е диагностицирано през
месец февруари 2020 год. при извършване на оперативното лечение, а не към момента на
изготвяне и приемане на експертното решение. В експертното решение е описано и
лечението, на което е подложена ищцата – въззивник след извършената оперативната
интервенция, като видно необходимото лечение е проведено през месеците юли и септември
2020 год. В тази насока е и казаното от вещото лице, според което причина за трайно
намалената работоспособност на ищцата е констатираното при нея през февруари 2020 г.
онкологично заболяване, като от медицинска гледна точка от установяване на заболяването,
ищцата е в трайна неработоспособност. Въззивният съд кредитира заключението на вещото
лице като компетентно изготвено и обосновано.
От изложеното настоящият състав достига до извода, че застрахователният риск "трайно
намалена работоспособност" се е осъществил към момента на действие на застрахователния
договор с ищцата по делото и в срока на застрахователно покритие – през месец февруари
2020 г. Неоснователни са възраженията на ответника, наведени както в отговора на исковата
молба, така и във въззивната жалба. Възникването на застрахователното събитие не е
обусловено от датата на издаване, съответно от датата на влизане на ЕР на ТЕЛК, тъй като
както бе посочено по-горе решението на ТЕЛК само констатира факта на инвалидизацията, а
не го поражда.
С оглед изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за
покрит риск "трайна загуба на работоспособност" в резултат на заболяване. Поради
изложеното на ищеца се дължи застрахователно обезщетение в размер на 9600 лева
6
съгласно чл. 6. 2 и чл. 4. 2 от Договора (80% ТНР х 12 000 = 9600 лв.) и предявеният иск се
явява основателен. Ищецът при завеждане на претенцията е взел предвид част от
изплатените от ответника суми за обезщетение за временно намалена работоспособност, а
именно сумата от 2 242, 40 лева, като е предявил иск за сумата от 7132, 60 лева. Изплатената
от ответника сума за обезщетение за временно намалена работоспособност е в размер на 2
242, 40 лева, която сума съгласно разпоредбите на чл. 7. 1 от Договора се удържа от
полагащото се обезщетение за трайно намалена работоспособност. Така от сумата в размер
от 9600 лв. е приспадната изплатената на ищеца сума за временна работоспособност, в
размер на 2242 лв. Така се получава сума в размер на 7357. 60 лева, от която ищецът
претендира по-нисък размер, а именно - 7132, 60 лева.
Предвид изложеното, въззивният съд счита, че са налице предпоставките за уважаване
на иска в цялост, поради доказване на всички кумулативно изискуеми предпоставки за
основателността му. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва.
По частната жалба срещу Определението, с което е отказано изменение в частта за
разноските. В конкретния случай, адвокатското възнаграждение следва да се определи при
прилагане разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, приложима при дела с материален интерес от 1 000 до 10 000
лева. Възнаграждението възлиза в размер на 1467,86 лева, при което претендираните и
присъдени адвокатски възнаграждения на процесуалните представители на ответниците по
делото не се явяват прекомерни.
Въззивният съд, като взема предвид развитието на производството, извършените
процесуални действия от страна на страните, по – конкретно на процесуалния представител
на ответното дружество, броя на съдебните заседания и прочее, намира, че
първоинстанционният съд, като е присъдил в полза на адвоката на ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 1410 лева не е надхвърлил предвидените за подобен вид дела
размери. Предвид изложеното, съдът не намира основание за намаляване поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед изложеното и при разминаване на становищата на двете инстанции, въззивният
съд на основание чл. 272 ГПК, намира, че следва да потвърди обжалваното решение.
Предвид изхода на спора, право на разноски има само въззиваемата страна, поради
което следва да й се присъдят разноски в размер на 1 380 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1792 от 1.02.2024 г. на СРС, ГО, 66 състав по гр. д. №
6432/2023 г., са уважени предявените искове с правно основание чл. 394, ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, предявени от Т. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****,
действаща чрез процесуалния си представител адв. Г. Б. Х. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, район „Слатина“, ул. **** срещу „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
7
управление: гр. София, бул. ****, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумите
както следва: сумата от 7132, 60 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
"трайна неработоспособност" по договор групова застраховка "Злополука", обективирана в
Договор за обществена поръчка № ВСС14770/06.11.2017 г., вследствие на настъпило
застрахователно събитие, констатирано на 02. 2020 г. и издадено експертно решение на
ТЕЛК № 0776/05.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
03.02.2023 г. до заплащане на вземането, както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1320, 98
лева - мораторна лихва за забава за периода 12.04.2021 г. до 02.02.2023 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №86246 от 13.03.2024 год., подадена от
„Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** срещу
Определение №9240/29.02.2024 год., по описа на СРС, 66 състав по гр.д. №6432 от 2023
год., с което е оставена без уважение молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение
на решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
**** да заплати на Т. Г. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****,
действаща чрез процесуалния си представител адв. Г. Б. Х. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, район „Слатина“, ул. **** сума в размер на 1 380 лева, представляваща направени
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС от получаване на
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8