Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… / …………. г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Светлана Стоянова
в присъствието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КНАД №972/2021 г. по
описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на жалба на „еМДи БГ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление -----------------, представлявано от управителя Д.Т.Д. против Решение №260279/25.02.2021 г. по НАХД № 4175/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление (НП) №03-011799/25.03.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „еМДи БГ“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.1, като е бил намален размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 4 000 на 1 500 лева.
Касаторът твърди, че решението е издадено в нарушение на процесуалните правила, както и че е необосновано, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Намира, че както в АУАН, така и в НП не са посочени съществените елементи на трудовото правоотношение, а което не е представен трудов договор. Намира, че установяването на тези обстоятелства е изисквало събирането на допълнителни доказателства. Намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства, като по този начин не са правилно установени релевантните за казуса факти. Сочи, че от една страна не е следвало да се кредитира даденото писмено обяснение на управителят на дружеството, но от друга страна е прието копие от инструктажна книга, като доказателство, което не е прието по съответния ред. Намира, че немотивирано съдът е кредитирал показанията на свидетеля Г. И. – работника, допуснат да изпълнява трудови функции. Намира също така, че изводите на съда са изцяло мотивирани от показанията на свидетеля И., който се намира в служебна зависимост от административно-наказаващия орган, които показания не са съпоставени с другите доказателства. Намира, че в решението първоинстанционния съд изцяло е възприел фактическата обстановка, както е описана в АУАН. Сочи, че съдът е приел, че е налице ново нарушение по реда на чл.63, ал.3 от КТ, което нарушение не е описано в АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р.Н.. Последната заема становище, че решението на въззивният съд е неправилно и необосновано. Препраща към изложените в жалбата мотиви. Неправилно и незаконосъобразно намира и обжалваното НП. Моли същото да бъде отменено. Намира, че съдът неправлино е обосновал възприетите в обжалваното решение фактически положения само на свидетелските показания на свидетеля И.. Твърди, че няма доказателства, че свидетелят Г. е престирал труд . Сочи, че свидетелските показания сочат, че подписаната от Г. декларация е попълнена с участието на свидетелят И.. Сочи, че въззивният съд е посочил в мотивите си друго нарушение. Моли да бъде отменено обжалваното решение.
Ответникът по
касационната жалба не е заел становище по жалбата и не е изпратил представител
в съдебно заседание.
Представителят на ВОП дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и моли същата да се отхвърли. Счита,
че ВРС е постановил законосъобразно и правилно решение, като не са налице
основания за неговата отмяна.
Съдът като разгледа по отделно и в съвкупност наведените в касационната жалба
основания, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд Варна е образувано по жалбата на „еМДи БГ“ ООД срещу НП №03-011799/25.03.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „еМДи БГ“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, за това, че на 25.03.2020 г. дружеството в качеството на работодател е допуснало до работа лицето Г. И. Д., ЕГН ********** на длъжност „общ работник“ с определено „работно време“ от 9.00 до 16.00 часа, с уговорено трудово възнаграждение, с определено работно място – строителен обект – жилищна сграда, находяща се в ------------стопанисвана от „еМДи БГ“ ООД, без между работника и дружеството да е сключен трудов договор в писмена форма. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 05.03.2020 г. г., била извършена проверка на строителен в курортен комплекс ------------На обекта се извършвали строителни дейности от подизпълнителя и работодател „еМДи БГ“ ООД. Към момента на проверката св. Г. И. Д. бил в обекта и помагал за пренасяне на материали. Същият попълнил декларация, че се е договорил за възнаграждение по 40 лв. на ден, че има сключен трудов договор, че „ помага“ от 05.03.2020 г. Прието е, че декларацията на Д. следва да се кредитира чъстично, тъй като лицето е било инструктирано (според книгата за инструктаж) на 02.03.2020 г., а в декларацията си е посочил, че работа на обекта от 05.03.2020 г. възприето е, че показанията на свидетелите И. и И. са непоследователни и непротиворечиви, не противоречат на останалите доказателства и за това са кредитирани напълно. Не са разгледани писмените обяснения на управителя на санкционираното дружество, тъй като по същността си заместват гласни доказателства, които следва да бъдат дадени пряко и непосредствено пред съда. Намира, че Дне е можела да бъде разпитвана като свидетел, тъй като представлява въззивната страна.
В решението си въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове и при спазване на процесуалните правила, като съдържат и реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице нарушения на процесуалните правила. НП съдържа пълно описание на установените факти, дата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване. Приел е, че фактическата обстановка е била правилно установена от органа, като същата се установява от събраните по делото доказателства.
Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и постановено при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон. Не са резонни възраженията изложени от касатора. От една страна изводът на въззивният съд, че писмените обяснения на управителя на дружеството не следва да се кредитират като доказателства, тъй като същите заместват свидетелски показания са правилни. Съобразно правилата на наказателния процес, приложими в административно-наказателното производство по силата на чл.84 от ЗАНН, по отношение на събиране на доказателствата важат принципите за непосредственост и устност на събираните доказателства, отразени в нормите на чл.18 и чл.19 от НПК. Ето защо възражението на жалбоподотателя в тази насока е необосновано.
Необосновано и неотговарящо на действителността е твърдението в жалбата, че възприетите от съда фактически положения са само от свидетелските показания на свидетеля И., който е и актосъставител. От една страна актосъставителите могат да дават показания и техните показания се ценят с останалите събрани доказателства. Не само това в мотивите си въззивният съд е отбелязал, че цени не само показанията на свидетеля И., но и тези на свидетелката И. и че тези показания са непротиворечиви помежду си, както и отговарят на останалият доказателствен материал.
Не се установи твърдението, че в рамките на производството не са установени основни елементи от евентуален трудов договор. Видно е и от декларацията съставена от работника, който няма сключен трудов договор, от наказателното постановление и АУАН, както и от отразеното в мотивите на въззивното решение е, че са налице всички съществени характеристики на един трудов договор – определено е място на полагане на труда, работно време, възнаграждение, заемана длъжност, ето защо не е вярно и това твърдение в касационната жалба.
Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и т.н., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него (в този смисъл изрично- Решение №10767/2006г. на ВАС; Решение №232/2000г. на ВАС; Решение №181/1997г. на ВАС и др.).
Предвид изложеното, настоящият касационен
състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания.
Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
При този изход на спора и предвид актуалната редакция на чл.63 ал.3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. основателно се явява направеното в депозираната преди съдебно заседание писмена молба от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнагаждение в размер на 80 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260279/25.02.2021 г. по НАХД № 4175/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление (НП) №03-011799/25.03.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „еМДи БГ“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление -----------------, представлявано от управителя Д.Т.Д. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като е бил намален размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 5 000 на 1 500 лева.
ОСЪЖДА „еМДи БГ“ ООД, ЕИК ********, гр. Варна, да заплати Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.