Р Е Ш Е Н И Е
град София, 26.06.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 17 състав в публично съдебно заседание на двадесет и
седми март две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
при секретаря С.Б. като разгледа докладваното от съдия
Теодора Нейчева гр.д.№ 153603/2013г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
Ищецът Н. П.Б. с ЕГН ********** е предявил против ответника С. П. П. ЕГН ********** иск, с който моли да бъде осъдена ответницата на основание чл. 87, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 140 000 лв. като цена получена на отпаднало основание по договора от 01.11.2010г., представляваща негово вземане, към същата за посочената сума, ведно със със законната лихва от завеждане на исковата молба до изплащане на главницата и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата С. П.П. е дала писмен отговор, в който същата заявава, чрез процесуалният си представител адв. Й., че оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, счита същият за неоснователен и недоказан подробни съображения излага в отговора и постъпилите писмените становища.
В отговора ответницата прави възражения за изтекла погасителна пет годишна давност по отношение на сумата, която се претендира от ищеца и е предмет на настоящата искова претенция, предявява съответните доказателствени искания.
И двате страни правят
искане да им бъдат заплатени направените
по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установено е, че на 01.10.2010г. в град София е сключен между ищеца и ответницата, договор –
споразумение, с предмет и конкретни договорени между страните условияу подробни
описнаи в същия.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за изтекла погасителна
давност по отношение на вземането на
ищеца, тъй като със сключване на Споразумението - договор от
01.11.2010г. страните са новирали взаимоотношенията си. Видно от договора и по-конкретно от чл. 2 от същия парите са дадени
„в течение на времето преди датата на настоящия ДОГОВОР-СПОРАЗУМНИЕ, в брой...”
т.е. преди сключване на договора - споразумение от 01.11.2010 година страните са
били в друг вид договорни взаимоотношения, като тези взаимоотношения са
прекратени-новирани със сключване на процесния договор. Съгласно ЗЗД при
новиране на дадено задължение давностния срок започва да тече с новиране-възникване
на новото задължение договора- споразумение от 01.11.2010 година. Дори и да се
приеме, че няма новация с изпращане на нотариалната покана от ищеца на
09.03.2011 година давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност,
която към настоящия момент не е изтекла.
Видно от процесния Договор – споразумение от 01.10.2010г., се установява че страните са сключили двустранен договор. Този договор е нотариално заверен, като заверка е извършена не само на подписите, но и на съдържанието му. По делото беше открита процедура по оспорване на съдържанието му, като съгласно определение на съда от 24.10.2014 година, ответникът следваше да проведе пълно доказване на твърдяната от него неистинност. Той не предприе каквито и да процесуални действия за в тази насока. По делото беше изискана и представена наказателна преписка ЗМ №297/2007 година по описа на РП Велико Търново, от която преписка се установи, че срещу ответника е било прекратено наказателно производство, но тя не можа да установи наличието или не на граждански договор между ищеца и ответника в настоящото производство.
Видно от представения по
делото от самата ответница, отговор на нотариална покана от 01.04.2011 година, написан и
подписан от самата нея, тя потвърждава сключения между страните договор - споразумение,
като с нея тя поема задължението да го изпълнява. В този смисъл твърденията, че
договора споразумение е неистински, сключен от ответницата под заплаха са неоснователни и
необосновани.
Без значение за производството останаха и твърдените от ответника обстоятелства, че ищеца не е имал посочената сума пари и поради това не е могъл да я предостави по договора. Тезата, че след като ищеца се защитава от особен представител, поради лошото си финансово състояние, не е могъл да предостави паричните средства по договора са нелогични и абсурдни. Финансовото състояние на дадено лице може да бъде различно в различни периоди от време. Нещо повече лошото финансово състояния на ищеца в момента е в резултат на действията на ответницата, която със своите действия - неизпълнение на договора го поставя в невъзможност да се издържа и препитава. Не на последно място връщането на престациите между страните не е обвързано от доказване в процеса какъв е произхода на разменените между страните престации.
По делото по безспорен начин се установи, че ищецът и ответницата са
сключили договор, съгласно който ответницата е следвало не само да заплаща
издръжка, но и да се грижи за ищеца. Тя е следвало не само да купи жилище точно
на определено място - София, което не е сторила, но и да полага грижи на
архимандрита. Грижите е следвало да бъдат давани ежедневно. При промяна на
местожителството на архимантдрита, ответницата е била длъжна да продължи да се
грижи или да предложи паричния еквивалент на издръжката, ако не може да го гледа
в съответното място. Ответницата не изпълнила нито едно от посочените по
договора задължения. В този смисъл предприетите от ищеца действия по разваляне
на договора са обосновани и влекат след себе си връщане на дадените между
страните престациите.
По настоящото производство
бяха ангажирани достатъчно писмени доказателства от които е видно, че между
страните е налице договор според, който има разменени престации между страните
и за неизпълнението му се дължи на ответницата. Всичко това обосновава връщане
на даденото по разваления договор.
С оглед изложените съображения, съдът намира за
основателен иска по чл.55, ал.1, предл.
3 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 140 000лв./сто и четиридесет хиляди/лева, дадена (платена) на отпаднало основание и представляваща част от
претенцията от ищеца за заплащане на даденото от него на отпаднало основание
по развален договор - споразумение от 01.11.2010г. С оглед предходното, съдът намира за основателен
и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законната
лихва върху сумата от 140 000лв.,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ответника не следва да
бъдат присъждани разноски. Ищецът не е направил разноски.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на Държавния бюджет по сметка на Софийски градски
съд, държавна такса в размер на 5600/пет хиляди и шестстотин/лева, съразмерно с
уважената чст от иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С. П. П. ЕГН
**********, със съдебен адрес,
посочен в исковата молба, ДА
ЗАПЛАТИ на Н. П.Б. с ЕГН **********, със
съдебен адрес, посочен в исковата молба, на основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, сумата от 140 000лв./сто и четиридесет хиляди/лева, дадена (платена) на
отпаднало основание и представляваща част от претенцията от ищеца за заплащане
на даденото от него на отпаднало основание по развален договор -
споразумение от 01.11.2010г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 140 000лв., считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. П. П. ЕГН
**********, със съдебен адрес,
посочен в исковата молба, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавния бюджет по сметка на Софийски градски съд, държавна
такса в размер на 5600/пет хиляди и шестстотин/лева, съразмерно с уважената чст
от иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд –
София в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ : ........................
/Т.Нейчева/