МОТИВИ към присъда от 26.09.2011г. по НОХД № 2773 /
2011г. по описа на Варненския Районен Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първо инстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против И.С.К.- ЕГН **********, за престъпление от общ характер по чл.215 ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК
,
за това че в периода
28.10.2001г.-21.03.2002г. в гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага
спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ – лек автомобил „Фолксваген
пасат” нац.Австрия, рама WVWZZZ3BZVE065423, двигател
AFN, основен цвят: тъмно зелен , рег.W55589E – собственост на Д. А. Я., за
която знае, че е придобита от другиго – неустановено лице чрез престъпление по
чл.346 ал.1 от НК /ЗМ І 979 от 28.10.001г. на РПУ – Велинград/, като
укривателството е в големи размери – 22000 лева и за престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК за
това, че на 21.03.2002г. в гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал у Т.Д. Д. заблуждение, че собственик на лек автомобил лек
автомобил „Фолксваген пасат”, рама WVWZZZ3BZ2P044217 двигател AVF089240,
основен цвят: тъмно зелен, рег.№ В 4900 СХ; че е със самоличност – Е.В. А., ЕГН
**********, че е упълномощил лицето А. Р. Б., ЕГН ********** с пълномощно рег.№
1425/21.03.2002г. по описа на нотариус В.П., да го представлява и разписва с
подписа си пред нотариус, като продаде на цена и купувач по негова преценка,
заложи, замени или дари описаното по-горе МПС, а именно лек автомобил
„Фолксваген пасат” рама WVWZZZ3BZ2P044217 двигател AVF089240, основен цвят:
тъмно зелен, рег.№ В 4900 СХ, че съществува правно отношение „упълномощаване”
между упълномощителя Е.В. А., ЕГН ********** и
упълномощения А. Р.Б., ЕГН ********** с представителна власт да го представлява
и разписва с подписа си пред нотариус, като продаде на цена и купувач по негова
преценка, заложи или дари описаното по-горе МПС, а именно лек автомобил
„Фолксваген пасат” рама WVWZZZ3BZ2P044217 двигател AVF089240, основен цвят:
тъмно зелен, рег.№ В 4900 СХ, че обект
на продажбата е лек автомобил „Фолксваген пасат” рама WVWZZZ3BZ2P044217
двигател AVF089240, основен цвят: тъмно зелен, рег.№ В 4900 СХ, собственост на
Е.В. А., а в действителност е бил лек автомобил Фолксваген пасат” нац.Австрия, рама WVWZZZ3BZVE065423, двигател AFN, основен
цвят: тъмно зелен, рег.W55589E – собственост на Д. А. Я. и с това му причинил
имотна вреда в размер на 19675 лева, големи размери.
В
наказателното производство срещу подсъдимият в хипотезата на чл.76 и сл. от НПК бе приет за съвместно разглеждане
предявения от св. Т.Д. граждански иск за
сумата от 2 000 лева ,
представляващи претърпени в резултат на деянието му имуществени вреди, в
едно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане и съответно пострадалият бе конституиран като
граждански ищец.
Производството по делото се проведе
при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе
проведено съкратено съдебно следствие.Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Съдът намери
, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и
вещите лица и не се събираха доказателства за фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявените против подс.К. обвинения, счита че същите са доказани с
оглед събраните в хода на досъдебното производсдво
доказателства и при приетата процедура на чл.371 т.2 от НПК.Пледира на
подс. К. за престъплението по чл.215
ал.2 от НК да му бъде наложено наказание от 1 година и 2 месеца, изтърпяването
на което да бъде отложено с изпитателен срок и „глоба” в размер на
1 000лв., а за деянието по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК- една
година и шест месеца „Лишаване от свобода”, чието изтърпяване също да бъде
отложено с изпитателен срок.Прокурорът намира гражданския иск за основателен и
доказан и моли да бъде уважен.
Гр.ищец Т.Д. моли предявеният от
него граждански иск да бъде уважен.
Подс. К. участва в производството
лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. В хода на досъдебното
производство се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Самопризнания
прави хода в хода на съкратено
съдебно следствие , като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.С последната си дума изразява съжаление за извършеното и обяснява, че от дълго време
не се занимава с противоправни деяния.
Процесуалният представител на подс.К. - адв. П.Д. , в пледоарията си изтъква
направеното от подзащитният му самопризнание, както и
изминалия дълъг период от време.Поради това моли на подсъдимия да бъде
определено наказание за всяко от деянията, като му бъде наложено най-тежкото от
тях, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок и то да бъде
групирано с предходни наказания.По отношение на гражданския иск не ангажира
конкретно становище, а предоставя на съда.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
През м. февруари 2001 г. в гр. Варна, в
дискотека "Фейс", свид.
Е.А. изгубил личния си паспорт /стар образец/ и студентската си книжка. По
същото време- през м. февруари 2001
г. в гр. Варна, в бар "Фиоре",
било откраднато черно кожено яке, с намиращи се в него пари, ключове и лична
карта на свид.
А. Б..
На 28.10.2001 г. в гр. Велинград
от паркинг пред хотел "Камелия"е бил противозаконно отнет лек
автомобил "Фолксваген Пасат", зелен на цвят, с австрийска регистрация
с per. № W55589E, рама №
WVWZZZ3BZVE065423, двигател AFN, собственост на Д. Я..
На 05.07.2001 г. свид. Ю. Й. закупила лек автомобил "Фолксваген
Пасат" с рама № WVWZZZ3B2P044217, двигател №
AVN089240,
сребрист на цвят. На 13.07.2001 г. този автомобил е бил регистриран в Сектор
"ПП" - ОД МВР - Варна с per. № В 4407 СВ.
На
12.11.2001 г. в Сектор "ПП" - ОД МВР - Варна било подадено заявление за повторно издаване
на свидетелство за регистрация на МПС от името на свид.
Ю.Й.. В заявлението за "документ за самоличност на заявителя" бил
изписан номер на лична карта *********. Лична карта под този номер била на подс.
И.К.. Към заявлението била приложена декларация от името на свид.
Ю.Й. от 12.11.2001 г. с ръкописно изписан текст "изгубих талон" и
подпис. Въз основа на това заявление и декларация от Сектор "ПП" - ОД
МВР - Варна бил издаден дубликат на свидетелство за регистрация на МПС Серия С
№800366.
На 23.11.2001 г. в Сектор "ПП" - ОД МВР -
Варна било подадено заявление за промяна регистрацията на МПС - лек автомобил
"Фолксваген Пасат" с per. № В 4407 СВ. Заявлението било
подадено от името на свид. А., който представил
паспорт №********* - стар образец. В заявлението било посочено, че цвета на
автомобила бил "зелен". Към същото били приложени договор за покупко-продажба на МПС от
23.11.2001 г. с нотариална заверка per. № 7988/23.11.2001 г., извършена
в кантората на нотариус Р. К. и печат на помощник нотариус В.Г.. Съгласно
договора свид. Й., чрез пълномощника си продала на свид. А. лек автомобил "Фолксваген Пасат" с per. № В 4407 СВ.Била приложена и декларация
от името на свид. А. от 23.11.2001 г. със саморъчно
изписан текст "Държавния контролен номер е изгубен лично от мен" и
подпис.
В резултат на тези документи
била променена регистрацията на лек автомобил "Фолксваген Пасат" с per. № В 4407 СВ, като бил даден нов per. № В 4900 СХ. Издадено било ново
свидетелство за регистрация на МПС - Серия С № 801242.
През м. март 2002 г. свид.
Т.Д. видял в списание "Автооказион" обява,
че се продава лек автомобил лек автомобил "Фолксваген Пасат". Тъй
като искал да смени автомобила, който имал в момента, на 20.03.2002 г. той, свид. Й. Д. и свид. Е. Д.
отишли в гр. Варна и видели предлагания за продажба автомобил.Уговорили се да
го закупят за сумата от 13 000 лв. и
лекия автомобил на свид. Т.Д. -"Фолксваген Венто".
На 21.03.2002 г. в гр. Варна, в
кантората на нотариус Я.Н. била изповядана сделка - покупко-продажба на МПС лек
автомобил "Фолксваген Пасат" с per. № В 4900 СХ, при която като "продавач" бил посочен свид. А., действащ чрез пълномощника си свид.
Б., а като "купувач" - свид. Т.Д..
Договорът бил нотариално заверен от нотариус Н.. При изповядване на сделката
били представени регистрационния талон на автомобила с №801242; пълномощно;
декларация по чл.226 ал.2 от ДПК и декларация за гражданство, жителство,
гражданско, семейно и имотно състояние. Пълномощното, представено от свид. Б., било от името на свид.
А. и имало нотариална заверка per. №1425/21.03.2002 г. на нотариус
В. П.. Декларацията по чл.226 ал.2 от ДПК била от името на свид. А. и
имала нотариална заверка per. №1427/21.03.2002 г. на нотариус
В. П.. Декларацията за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно
състояние от името на свид. А.имала нотариална
заверка №1426/21.03.2002 г. на нотариус В. П.. След изповядване на сделката, свид. Т.Д. предал на обв. И.К. сумата от 13 000 лв. и прехвърлил собствеността на лек автомобил
"Фолксваген Венто" с per. № ВТ 3212 АС. В този договор
"продавач" бил свид. Т. Д., а "купувач"
бил свид. К.К., който бил посочен от обв. К.. Този договор бил нотариално заверен под
№2009/21.03.2002 г.
На 22.03.2002 г. в гр. Велико
Търново, свид. Т. Д. подал заявление за промяна
регистрация на МПС, при която закупеният от него лек автомобил "Фолксваген
Пасат" с per. № В 4900 СХ бил пререгистриран
с per. № ВТ 2612 АТ, издадено било свидетелство за
регистрация серия С №925654.В последствие обаче се установило, че по номера на
рамата на автомобила има извършвани поправки.За това, на 21.08.2002 г. в гр.
Варна с протокол за изземване на МПС, одобрен от съдя при ВРС бил иззет лек
автомобил "Фолксваген Пасат" с per. № ВТ 2612 АТ, собственост на свид. Д..
От
изготвената трасологична експертиза №53/04.02.2003 г.
се установило, че номера на рама WVWZZZ3BZ2P044217 на лек автомобил
"Фолксваген Пасат" с per. № ВТ 2612 АТ не е автентичен,
като същият е набит след механично заличаване на автентичния номер на рама
WVWZZZ3BZVE065423
/противозаконно отнетия на 28.10.2001 г. автомобил в гр. Велинград/.
От изготвената съдебно - почеркова експертиза №60/04.10.2005 г. е видно, че
ръкописния текст в декларация от 12.11.2001 г., подадена от свид.
Й. и от 23.11.2001 г. подадена от името на свид. А.е
изписан от подс.К.. По отношение на положените подписи в двете декларации
експертизата не можела да посочи от кого са положени.
От изготвената дактилоскопна експертиза №17/31.01.2003 г. станало ясно, че
върху декларация от 12.11.2001 г., подадена от името на свид.
Й. имало дактилоскопни отпечатъци от ляв показалец и
ляв среден пръст на подс-К.. Отпечатъци от
ляв палец на подсъдимия били установени и върху декларация по чл.226 ал.2 от ДПК per. № 1427/21.03.2002 г. на
нотариус В. Петров от името на свид. А., както и
върху пълномощно с per. №1425/21.03.2002 г. на нотариус
В. Петров с упълномощител свид.
А.и упълномощен свид. Б..
От
изготвената техническа експертиза № 45/30.01.2002 г. се установило, че отпечатъците от правоъгълен и кръгъл печат
и подписите на гърба на декларация по чл.226 ал.2 от ДПК per. №1427/21.03.2002 г., декларация
за гражданство, жителство, гражданско и семейно състояние per. №1426/21.03.2002 г. и
пълномощно от свид. А.за свидетеля Б. per. №1246/21.03.2002 г.
не били оригинално положени от нотариус В.П., а представляват цветно
принтирани. Отпечатъкът от кръгъл печатна гърба на декларация по
чл.226 ал.2 от ДПК от 13.11.2001 г. от свид. Й. per. №10807/15.11.2001
г. на нотариус Д. Р. не бил положен от оригиналния печат на нотариуса. Подписът върху същата
нотариална заверка също не бил положен от нотариус Р.. Подписът в графа
"подпис на декларатора" в декларация по чл.226 ал.2 от ДПК с per. № 10807/15.11.2001 г. не бил
положен от свид. Й..
При направената справка в архива
на нотариус Р. е било установено, че на 15.11.2001 г. има 22 вписвания с
регистрационни номера от 6430 до 6451 включително.
При направената справка в архива
на нотариус В. П. било установено, че нотариална заверка с per. №№1425, 1426 и 1427 са
извършени на 20.03.2002 г. и касаят документи на лицето В.Д. В..
В хода на разследването била назначена и изготвена
техническа експертиза №156/20.03.2003 г..От нейното заключение се установило,
че ръкописният текст "21.03.02 г. Е.В. А.ЕГН ********** - ****"
положен на гърба на пълномощно от свид. А. с
упълномощен свид. Б. per. №1425/21.03.2002 г. на нотариус
В. П.; ръкописният текст "21.03.02 г. Е.В.А. ЕГН **********
- ****" на гърба на декларация за гражданство, жителство, гражданско,
семейно и имотно състояние от свид. А. per. №1426/21.03.2002 г. на нотариус
В. П.; ръкописният текст "21.03.02 г. Е.В.А. ЕГН **********
- ****" положен на гърба на декларация по чл.226 ал.2 от ДПК от свид. А. per. №1427/21.03.2002 г. на нотариус В. П. са
изпълнени от подс. К..
Изготвената авто-техническа оценителна експертиза дала
заключение, че стойността на лек автомобил "Фолксваген Венто"
с per. № ВТ 3212 АС към 21.03.2002 г. е била 6 675лв.
Подс. И.С.К. е роден на ***г***, живее в гр.Варна, български гражданин, с основно
образование, работи,женен. С определение по НОХД № 327/2003г. на РС-Пловдив подс.К.
е бил признат за виновен за извършени от него в периода
22.01.2002г.-09.05.2002г. престъпления по чл.215 ал.2 от НК, чл.345 ал.1 от НК,
чл.276 от НК, чл.308 и чл.309 от НК, като му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 4 месеца и „Глоба” в размер на
1 000лв.Съдебният акт е влязъл в сила на 28.03.2003г.С определение по НОХД
№ 1561/2005г. на РС-Варна, ХХІХ състав , подсъдимият е бил признат за виновен
за извършено от него в периода 20.03.2001г.- 13.09.2002г. деяние по чл.339 ал.2
вр. ал.1 от НК и му е било наложено наказание от 3 години „Лишаване от
свобода”.Със съдебният акт, влязъл в сила на 12.05.2005г. е било извършено
групиране на двете наказания, като подс.К. ги е изтърпял на 26.02.2004г. след
като е бил условно предсрочно освободен.
Горната фактическа обстановка, принципно
безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото - самопризнанията на подс. К., които са доказателствено обосновани от
писмените доказателства по ДП №
3174/2003г. по описа на ОСлО-ОП- Варна-докладни
записки, жалби,протоколи за разпит на свидетели, протоколи за извършени
разпознавания по снимки, пълномощни, декларации, договори за покупко-продажба,
съдебно-графологични, съдебно-оценителни експертизи и
авто-технически експертизи ,
постановления за частично прекратяване, справки за съдимост и други,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, както и приобщените в хода на съдебното
производство удостоверение за раждане,удостоверение от Агенцията по вписванията
и дружествен договор, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка,съдът прави следните правни
изводи:
Подс. И.С.К.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.215 ал.2 вр . ал.1 от НК, тъй като в периода 28.10.2001г.-21.03.2002г. в
гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага спомогнал да бъде отчуждена
чужда движима вещ – лек автомобил „Фолксваген пасат” нац.Австрия,
рама WVWZZZ3BZVE065423, двигател AFN, основен цвят: тъмно зелен , рег.W55589E –
собственост на Д.А. Я., за която знаел, че е придобита от другиго –
неустановено лице чрез престъпление по чл.346 ал.1 от НК /ЗМ І 979 от 28.10.001г.
на РПУ – Велинград/, като укривателството е в големи размери – 22000 лева.
Обект на престъпленията са обществените отношения , свързани със собствеността.
От обективна страна деянието е
извършено чрез действия.Подс.К. е
спомогнал да бъде отчужден лек автомобил, въпреки че е знаел че той е придобит чрез
престъпление от неустановено лице.
Квалифициращият елемент по смисъла
на чл.215 ал.2 т.1 от НК съдът прие
за доказан с оглед стойността на отчужденото имущество-22 000лв., което е
в големи размери.
От субективна страна подс. К. е
действал с пряк умисъл, като същият видно от доказателствата по делото е знаел,
че автомобилът е придобит чрез престъпление. Въпреки това, за да набави за себе
си имотна облага , той е спомогнал да
бъде отчужден.
Подс.
И. К. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъпление и по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК, тъй като на 21.03.2002г. в
гр.Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Т.Д.
Д. заблуждение, че е собственик на лек автомобил лек автомобил „Фолксваген
пасат”, рама WVWZZZ3BZ2P044217 двигател AVF089240, основен цвят: тъмно зелен,
рег.№ В 4900 СХ; че е със самоличност – Е.В.А., ЕГН **********, че е
упълномощил лицето А. Р. Б., ЕГН ********** с пълномощно рег.№
1425/21.03.2002г. по описа на нотариус В.П., да го представлява и разписва с
подписа си пред нотариус, като продаде на цена и купувач по негова преценка,
заложи, замени или дари описаното по-горе МПС, а именно лек автомобил
„Фолксваген пасат” рама WVWZZZ3BZ2P044217 двигател AVF089240, основен цвят:
тъмно зелен, рег.№ В 4900 СХ, че съществува правно отношение „упълномощаване”
между упълномощителя Е.В.А., ЕГН ********** и
упълномощения А. Р. Б., ЕГН ********** с представителна власт да го
представлява и разписва с подписа си пред нотариус, като продаде на цена и
купувач по негова преценка, заложи или дари описаното по-горе МПС, а именно лек
автомобил „Фолксваген пасат” рама WVWZZZ3BZ2P044217 двигател AVF089240, основен
цвят: тъмно зелен, рег.№ В 4900 СХ, че
обект на продажбата е лек автомобил „Фолксваген пасат” рама WVWZZZ3BZ2P044217
двигател AVF089240, основен цвят: тъмно зелен, рег.№ В 4900 СХ, собственост на
Е.В. А., а в действителност е бил лек автомобил Фолксваген пасат” нац.Австрия, рама WVWZZZ3BZVE065423, двигател AFN, основен
цвят: тъмно зелен, рег.W55589E – собственост на Д.А. Я. и с това му причинил
имотна вреда в размер на 19675 лева, големи размери.
Обект на престъплението е гарантираното
от закона право за разпореждане въз основа на свободно и съзнателно взето
решение.Нарушени са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване
правото на собственост върху движими вещи.
От обективна страна измамата, като престъпление санкционирано с
цитираният текст на НК, се характеризира с няколко особености.На първо място
,тя има два предмета на посегателство -
заблуденото физическо лице и
ощетеното имущество. В случая
подс.К. е въздействал върху св. Д. пряко
и непосредствено без да има фактическа власт върху движимите вещи – пари , намиращи се във фактическо владение
на свидетелят , формирал е у него неправилни представи относно условията за
разпореждане с пари – че е собственик
на лек автомобил, че се казва Е.А., че е упълномощил А. Б. и че обект на продажбата е лек автомобил
„Фолксваген пасат” рама WVWZZZ3BZ2P044217 двигател AVF089240, основен цвят:
тъмно зелен, рег.№ В 4900 СХ, собственост на Е. А., а в действителност е бил
лек автомобил Фолксваген пасат” нац.Австрия, рама
WVWZZZ3BZVE065423, двигател AFN, основен цвят: тъмно зелен, рег.W55589E , собственост на Д. Я. .
Вследствие именно на действията на подс. К. по въвеждане и поддържане на
заблуждение на св. Д. , е било извършено
фактическо разпореждане с имуществения предмет , с което пък е била нанесена съответната вреда .
Квалифициращият елемент по смисъла на чл.210 ал.1 т.5 от НК съдът прие за
доказан с оглед стойността на отчужденото имущество- 19 675 лв., което е в
големи размери.
От субективна страна при осъществяване на
престъплението подс. К. е действал с пряк умисъл и с користна цел.Умишленото
престъпление винаги е съзнателен волеви
акт, при който обществено опасните последици представляват пряка цел на дееца.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, предвиждал е
настъпването на съставомерните последици и е целял
именно тяхното настъпване- да набави за себе си имотна облага.
При
горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против подсъдимият
обвинения са доказани по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НК със събраните в
съдебното производство доказателства, съдът призна И.К. за виновен в извършването на престъпленията по
чл.215 ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК и по чл. 210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1
от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи, доколкото деянията на
подс.К. за които са му били наложени наказания с различни съдебни актове са
извършени през непродължителен период от време -2001г .и 2002г.В този смисъл,
съдът приема за смекчаващи отговорността му обстоятелство липсата на данни той
след изтърпяване на наложеното наказание да е извършвал други противообществени деяния, поради което и не може да бъде
приет за лице с утвърдени престъпни навици.Като такива обстоятелста
съдът приема изразеното съжаление за стореното и дългия период от време,
изминал от извършване на престъпленията до момента.
С оглед горното ,
в хипотезата на чл.373 ал.2
от НПК, като взе предвид високата
степен на обществена опасност на престъплението, както и не високата степен на обществена опасност
на личността на подсъдимия , съдът
наложи на подс. К. наказания при
условията на чл.58 „а” от НК, действал към момента на извършване на деянието,
който съобразно нормата на чл.2 ал.2 от НК се явява най-благоприятен за
дееца.За това и съдът определи
наказанието при условията на чл.55 от НК и
наложи на подсъдимия за деянието по чл.215
ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК наказание от 9 месеца „Лишаване от свобода”, а за
деянието по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 от НК- „Лишаване от свобода” за
срок от 10 месеца.На основание чл.23 ал.1 от НК съдът групира тези наказания и
наложи на подс.К. да изтърпи най-тежкото от тях, а именно 10 месеца „Лишаване от свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода” , съдът намира че не е налице
законова пречка за приложение на чл.66 ал.1 от НК, както и че за
постигане на целите на наказанието, не е необходимо определеното наказание да
бъде изтърпяно ефективно.Поради това и го отложи с изпитателен срок от 3 години
на основание чл.66 от НК.
Съдът намира, че определеното наказание е адекватно
на извършените престъпления и ще изпълни целите на генералната и специалната
превенция.
Съдът като взе предвид влязлата в сила на 28.03.2003г. присъда по НОХД №
327/2003г. на РС-Пловдив, с която подс. К. е бил признат за виновен за деяния по чл.215 ал.2 от НК, чл.345 ал.1 от НК,
чл.276 от НК, чл.308 и чл.309 от НК, извършени в периода
22.01.2002г.-09.05.2002г., присъдата по НОХД № 1561/2005г. на РС-Варна, ХХІХ състав
, влязла в сила на 28.05.2005г., с
която подсъдимият е бил признат за виновен за извършено от него в периода
20.03.2001г.- 13.09.2002г. престъпление по чл.339 ал.2 вр. ал.1 от НК , и датата на извършване на настоящите деяние –28.10.2001г. – 21.03.2002г., намери че всички
те са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от
тях.В този смисъл са налице основанията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК и на
това законово основание съдът групира тези наказанията , като наложи на подс. К. най-тежкото от тях,
а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 4 месеца, което да бъде
изтърпяно ефективно.На основание чл.25 ал.2 от НК и съобразно представените по
делото писмени доказателства, съдът зачете изцяло изтърпяното от подсъдимия
наказание „Лишаване от свобода”. На
основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.2 от НК съдът присъедини към това наказание
наказанието „Глоба” в размер на 1 000лв., наложено по НОХД № 327/2003г. на
РС-Пловдив.
По
отношение на предявеният граждански иск:
След като взе предвид произнасянето си
с наказателната част на присъдата , и съобрази законния принцип , че
гражданската отговорност следва деликтната , както и
с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът прецени , че
предявеният от св.Д. граждански иск против подсъдимия за обещетяване на претърпени имуществени вреди е основателен и
доказан в размер от 2 000 лв. , и го осъди да заплати на гражданския ищец
тази сума в едно със законната лихва от датата на извършване на деянието до
окончателното й изплащане.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подс. К. да заплати направените по делото разноски в размер на 370 лв.
в полза на Държавата и държавна такса от 80лв. върху размера на уважения граждански иск .
Като
причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в
Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран
от горното,съдът постанови присъдатата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :