Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 16468 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 396790 от 30.04.2018 г.,
постановено по гр. д. № 14720/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 43
състав, с което е върната искова молба с вх. № 8005824 от 16.03.2016 г. по
гр. дело № 14720/2016 г. по описа на СРС, ГО, 43 с-в, в частта ѝ
по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
против И.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „******положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 422 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД,
съотв. чл. 86, ал. 1, изр.1 ЗЗД за
признаване за установено, че И.К.И. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1179, 24 лв.
- главници, представляващи стойност на доставена топлинна енергия, в т.ч.
стойност на услугата дялово разпределение, за периода от м.10.2012 г. до
м.04.2015 г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, ап.
65 ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2015 г. - датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 68808/2015 г. по описа на СРС, 43 с-в, до окончателното ѝ
изплащане, и сумата от 143, 31 лв. -обезщетения за забава в размер на законната
лихва за периода от 30.11.2012 г. до 30.10.2015 г. С решението е отхвърлени като
неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, против И.С.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, искове с правно основание чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 422 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД,
за установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 393, 08 лв. -
главници, представляващи стойност на доставена топлинна енергия, в т.ч.
стойност на услугата дялово разпределение, за периода от м.10.2012 г. до
м.04.2015 г. за топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******ведно
със законната лихва, считано от 11.11.2015 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр. дело № 68808/2015 г. по описа на СРС, 43 с-в, до окончателното ѝ
изплащане и предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1,
вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на парично вземане в размер на сумата от 47, 77 лв.
- обезщетения за забава в размер на законната лихва за периода от 30.11.2012 г.
до 30.10.2015 г. Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Срещу решението, в частта, в която са
отхвърлени исковете срещу И.С.С. е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк.
Л.Г., като са изложени съображения за неправилност на решението. Въззивникът твърди,
че законът давал дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия, като по
делото било доказано наличието на договорно правоотношение, както и доставянето
на топлинна енергия, като неправилно били мотивите на съда, че ответникът не
бил носител на правото на собственост. Твърди се, че доколкото нямало договор
между страните то съдържанието на правоотношението между тях се уреждало от закона и от общите условия.
Районния съд не бил обсъдил събраните доказателства по делото. Претендира разноски.
Въззиваемата страна И.С.С. не изразява
становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, не се явява и не се
представлява пред въззивния съд.
Третото лице помагач „Т.с.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не ангажира
доказателства. Пред въззивния съд
страната не изпраща представител и не взема становище.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата на „Т.С.“
ЕАД е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражения против заповед за
изпълнение, издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.
По общите правила за разпределение на
доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти,
на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да
установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти,
а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на
ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на
ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност
възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи
възражения.
Настоящата въззивната инстанция намира
постановеното от СРС, 74 състав, решение за валидно, допустимо, като по
отношение на неговата правилност и във връзка с доводите в жалбата намира следното:
Установено е по делото, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо
не е спорно, а се и установява от договор № 4747 от 11.10.2002 г. сключен между
представител на етажната собственост на процесната сграда и „Т.с.” ЕООД
за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително
издаването на обща и индивидуални сметки.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно
право на ползване.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 159 от 28.05.1999 г., том III, рег. № 1819, дело 529 от 1999 г. се установява, че М.А.П.продава на И.С.С. 1/10 идеална част и на К.И.А.9/10 идеални части от следния свой собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 65, находящ се в гр. София, ж. к. „******. Представена е и декларация от 25.06.1999 г., с която К.И.А.е поискал откриване на партида на процесния адрес. От представеното удостоверение за наследници № 1656 от 18.08.2008 г. се установява, че К.И.А.е починал на 30.06.2008 г., като е оставил наследници по закон И.М.А.– съпруга, И.К.И. – син, И. Стоименов С. – внук. От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12 от 22.10.2008 г., том II, рег. № 8631, дело № 201 от 2008 г., се установява, че И.М.А.продава на И.К.И. 36/60 идеални части от следния недвижим имот, придобит чрез покупка и по наследство, а именно апартамент № 65, находящ се в гр. София, ж. к. „******. Съгласно удостоверение за наследници № 559 от 11.03.2011 г. И.М.А.е починала на 26.02.2010 г., като е оставила следните наследници по закон И.К.И. – син, П.П.Д.– дъщеря, И.С.С. – внук. В същото време след извършената покупко-продажба със заявление-декларация вх. № ОП-0891 от 24.04.2012 г. И.К.И. е посочил, че желае да му бъде открита партида на негово име за топлоснабден имот с адрес ж. к. „******като е посочил, че домакинството му с състои от трима члена и като досегашен потребител е посочен К.И.А.. По делото от третото лице помагач са представени три броя протоколи за извършен индивидуални отчети, касаещи процесния период през 01.05.2012 г. –30.04.2013 г., 01.05.2013 г. –30.04.2014 г., 01.05.2014 г. –30.04.2015 г. на апартамент № 65, като видно от така представените отчети И.К.И. е положил подписи в качеството си на абонат, като представените документи не са оспорени от ответника по делото. Така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото въззивният съд приема, че то отговаря на истината. Още повече, че по делото не е спорно, а и от представените доказателства, в. т. ч. и заявление-декларация вх. № ОП-0891 от 24.04.2012 г. се установява, че именно И.К.И. е бил титуляр на партидата по отношение на недвижимия имот. В настоящият случай въпреки, че по отношение на процесния имот И.С.С. притежава идеални части, това обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като чрез изразената от И.К.И. воля е породено облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество по отношение на целия имот. Следователно между И.К.И. и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е бил И.К.И. и той е носител на всички правни задължения за заплащане на доставената топлинна енергия. От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е И.К.И. по силата право на собственост. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното така подадената въззивна жалба се явява неоснователна.
Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски, поради което искането за присъждането на такива следва да бъде оставено без уважение.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 396790 от 30.04.2018 г., постановено по гр. д. № 14720/2016 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 43 състав, в
обжалваната част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.” ЕООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1 2.