Р Е Ш Е Н И Е № 290
02.03.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 30.01.2020 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Пенка Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА в.гр.дело № 2825 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба С.В.Д. ***, подадена чрез
особения му представител адв.Н.Р. *** срещу Решение № 4082/25.10.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 5323/2018 г. по описа на РС Пловдив, в частта, с която е признато за установено
по отношение на жалбоподателя, че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България с ЕИК *********
следните суми: 10221,11 лв.-главница, дължима по Договор за потребителски заем
с номер *** г. и сумата от 767,64 лв.
мораторна лихва за периода 20.09.2016 г.- 11.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 27.09.2017 г. до окончателното погасяване,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15049/2017 г. на ПРС .
В жалбата се излага, че решението
на ПРС е неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се оплаквания
относно приетата от съда фактическа обстановка и конкретно относно факта на
усвояване на кредита, както и на изводите за дължимост на главница в присъдения
размер поради обявена предсрочна изискуемост на кредита. Съдържа се възражение
и относно начина, по който съдът е определил на осн.чл.162 ГПК размера на
присъдената мораторна лихва.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и отхвърляне на исковите претенции. Оособеният представител е поискал присъждане на възнаграждение за
настоящата инстанция.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в който
мотивира становище за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната
част.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Предмет на образуваното
първоинстанционно производство е установителен иск по реда на чл.422 ГПК, предявен от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България с ЕИК
********* за признаване съществуването на вземания на ищеца към ответника С.В.Д.,
произтичащи от Договор за потребителски заем с номер *** г., представляващи главница в размер на 10221,11 лв., възнаградителна
лихва в размер на 10843,29 лв., законна лихва за забава в размер на 1014,80 лв.
за периода 20.09.2016 г.- 11.09.2017 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
15049/2017 г. на ПРС.
За да обоснове
претенциите си ищецът е твърдял, че с Договор за потребителски заем с номер *** г. е отпуснал на ответника паричен кредит в размер на
10 000 лв. и закупуването на застраховка от 3360 лв. Сумата, предмет на договора
била изплатена на кредитополучателя по начина , уговорен в чл.1 от договора,
като усвояването на посочената сума ответникът удостоверил с полагането на
подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“. Съгласно чл.3 от договора
ответникът следвало да погаси заема на 60 месечни вноски – всяка по чл.432,88
лв., включващи главница и оскъпяването й съгласно ГПР-46,26% и годишния лихвен
процент 37,22% по договора. Заявил е, че длъжникът преустановил плащането на
вноските по кредита на 20.08.2016 г., към която датата погасил 5 месечни вноски.
Съгласно чл.5 от договора вземането на ищеца ставало изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Поради това твърди, че
обявил на длъжника вземането си за изискуемо с покана за доброволно изпълнение,
изпратена на адреса, деклариран в договора. Съгласно чл.10 от договора страните
били уговорили, че всички изявление на кредитора се считат за узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. С
обявяване на кредита за изцяло изискуем ответникът дължал главница на стойност
10 221,11 лв., възнаградителна лихва в размер на 10843,29 лв. и законна
лихва ва забава в размер на 1014,80 лв. За вземанията си ищецът подал заявление
по чл.410 ГПК и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ 15049/2017 г. на ПРС. Препис от заповедта била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на ищеца били дадени указания да
предяви вземанията си по исков ред, което сторил с подаване на исковата молба в
срока по чл.415 ГПК.
В отговора на исковата
молба ответникът, чрез назначения му в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител адв.Р., е оспорил изцяло исковете . Възразил е, че между страните
не е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния договор, тъй
като такъв между страните не бил сключван. В тази връзка е оспорил истинността
на договора досежно авторството на подписа,
положен от негово име. Оспорил е твърдението, че заема е усвоен, като е
поддържал, че сумата не била
предоставена от кредитора. Навел е и възражения за недействителност на
договора на специалните основания по чл.10 и чл.11 ЗПК, както и специално на
клаузите за възнаградителна лихва и неустойка за забава поради противоречието
им с добрите нрави. Възразил е също относно настъпването на предсрочна изискуемост
на вземането, като е оспорил връчването на поканата за предсрочна изискуемост.
След събиране на
поисканите от страните и относими към предмета на спора доказателства
първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение, с което е уважил претенциите
за главница изцяло в размера от 10 211,11 лв., както и частично за
мораторна лихва за забава до размер от 767,64 лв. и е отхвърлил иска за
съществуване на вземане за възнаградителна лихва в размер от 10843,29 лв.,
както и иска за мораторната лихва до пълния претендиран размер от 1014,80 лв. В
отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи
за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Съдържанието на
въззивната жалба налага анализ от въззивния съд на доказателствата досежно
изпълнение на главното задължение на ищеца да предостави уговорения паричен
заем, наличието на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита и надлежното упражняване на това потестативното право , както и за
размера на дължимата главница и обезщетение за забава.
От фактическа страна е установено,
че между страните по делото е сключен Договор за потребителски заем с номер *** г. в
общ размер на кредита 13 360 лв., от които 3360 лв. за покупка на застраховка "Защита на
плащанията", която сума да бъде платена директно на застраховател агент.
Според погасителния план, част от сключения договор, кредитът следва да бъде
върнат на 60 месечни анюитетни вноски, всяка с размер 432,88 лв. и срок за плащане до 20-то число на месеца, като падежната дата на последната
вноска е 20.02.2021 г. Съгласно договора ГПР е 46,26 %, а размерът на ГЛП е 37,22 %. Страните са уговорили, че при забава на една или повече месечни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва; че при просрочване на две или повече месечни погасителни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на
съобщение; както и че всички изявления на кредитора до кредитополучателя се
считат узнати, ако бъдат доставени на посочените от последния адрес, факс,
телефон и e-mail адрес.
На 13.02.2017 г. е изпратено уведомление от кредитодателя до кредитополучателя,
озаглавено "последна покана", съдържащо изявление, че поради
преустановяване на плащанията по договора, вземането е обявено за предсрочно
изискуемо. Документът съдържа покана за плащане в 7-дневен срок от
получаването, като е посочен размер на задължението. Съобщението е връчено по
пощата на 17.02.2017 г. на лицето В. Д., посочен като баща на
адресата.
На 27.09.2017 г. е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 15049/2017 г. по описа на ПРС. В полза на кредитодателя е издадена заповед срещу ответника за сумите 10221,11
лв. – главница по Договор
за потребителски заем с номер *** г., ведно със законна лихва от 27.09.2017 г. до окончателното плащане, 10843,29 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2016 г. до 20.02.2021
г., 1014,80 лв. - мораторна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 11.09.2017 г., както и 441,58
лв. – разноски за ДТ
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на 12.03.2018 г. кредитодателят е бил уведомен за
възможността да предяви иск за вземането си.
Във въззивното производство не са
събирани допълнителни доказателства.
При тази фактическа обстановка,
съдът мотивира следните правни изводи:
Предявените искове са допустими,
като изхождащи от лице с правен интерес и депозирани в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Уважаването на претенцията за
установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, е предпоставено от установяване в рамките на процеса
на възникнала и съществуваща между страните валидна облигационна връзка по
договор за заем с твърдените параметри; изпълнение на задълженията на
кредитора, включително предоставянето на сумата; настъпила изискуемост; забава
на длъжника; размер на дължимите суми за главница, обезщетение и лихви.
Безспорно установено от
доказателствата по делото е, че между страните е възникнала валидна
облигационна връзка по договор за потребителски кредит под формата на заем,
като не се оспорват
изводите на първоинстаницонния съд относно истинността на представения писмен
договор. Спорен се явява въпросът дали кредитодателят е изпълнил
задължението си по предоставяне на парична сума. Настоящият въззивен състав приема, че изпълнението
на основното задължение на ищеца се установява от съдържащото се в самия
договор изявление на ответника, че е получил сумата по кредита по посочената в
чл.1 от договора банкова сметка ***вора не е опровергано, следва да се приеме,
че изявлението е направено от кредитополучателя. Казаното се отнася за сумата
от 10 000 лв., като по
отношение на сумата от 3360 лв. за покупка
на застраховка "Защита на плащанията", страните са уговорили същата
да бъде платена директно на застрахователния агент, която сума също следва да бъде
включена към главницата и възражението на ответинка в тази връзка е
неоснователно. Не се установява обаче от доказателствата по делото сумата от
3360 лв. застрахователна премия да е платена от кредитодателя на третото лице.
Коментираното по-горе изявление за получаването на заема по банкова сметка ***мия
с оглед уговорения начин на плащането й. Факт на плащане към застрахователя не
се установява и от представения Сертификат , според съдържанието на който
същият удостоверява единствено съгласието на застрахователите „ Кардиф
Животозастраховане, Клон България и Кардиф Общи застраховане, Клон България,
срещу заплащане на застрахователната премия да застраховат кредитополучателя
съгласно Общите условия на застраховка „Защита на плащанията“. В
обобщение, въззивният съд в настоящия си състав приема за доказано изпълнение на
задължението на ищеца за предоставяне на заема в размер на 10 000 лв., но
не и изпълнение по отношение на сумата от 3360 лв. за закупуване на
застраховка, поради което и насрещно задължение на ответника за връщането й не
е възникнало.
Задължението по договора е
следвало да бъде изплатено на 60 равни месечни анюитетни
вноски, с падежна дата на последната вноска 20.02.2021
г. Кредиторът се позовава на предсрочна
изискуемост на вземанията си по договора, обявена на длъжника с нарочна покана. Възражението на ответника е, че институтът на
предсрочната изискуемост на основанието по чл.60, ал.2 ЗКИ, е неприложим в
настоящия случай , тъй като кредиторът не е банка, а от друга страна не били
налице условията на чл.71 ЗЗД. Съдът в настоящия му състав счита, че при
вземания, основани на договор за потребителски кредит , сключен с небанкова финансова
институция, също намира приложение разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ . Действително тя има за свой адресат банките, но липсва основание да
се изключи или да се
приеме различен режим на настъпване на предсрочна
изискуемост за вземанията на банките от този на небанковите финансови
институции, след като се касае до идентични като произход вземания, подчинени
на изискванията на ЗПК. Кредитодателят в случая е финансова институция, която
извърша дейност, регламентирана в ЗКИ и за него се прилагат същите правила,
каквито се прилагат и за банките, тъй като кредитирането е правно
регламентирана дейност и с оглед защита на потребителите на такива услуги е
необходимо да се прилагат еднакви правила, независимо от субекта, който отпуска
потребителския кредит. Нееднаквото третиране на банките и другите търговци,
предоставящи заеми и кредити, би нарушило принципа за правна сигурност и
предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен
резултат. Предвид изложеното, за ищеца съществува възможност да обяви предсрочна изискуемост на
вземанията си при наличие на предпоставките на чл.60, ал.2 ЗКИ- неплащане на
две последователни месечни вноски и отправяне на волеизявление до
кредитополучателя.
Твърдението на ищеца, че
липсват плащания по кредита от
20.08.2016 г. , не е оспорено, поради което се приема за установено.
На 17.02.2017 г. по пощата до длъжника е достигнало волеизявление
на кредитора, озаглавено "последна покана". В производството по
установителния иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, преценката за редовността на връчването се извършва
от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на
договорните клаузи (в този смисъл Решение № 148 от 02.12.2016 г. по т. дело №
2072/2015 г. на І ТО на ВКС). В сключения между страните договор изрично е
уговорено, че всички изявления на кредитора до кредитополучателя се считат
узнати, ако бъдат доставени на посочените от последния адрес, факс, телефон и
e-mail адрес. Видно от данните на товарителницата към изпратената по пощата
пратка, същата е доставена на посочения от кредитополучателя адрес и е получена
от В. Д., посочен като баща на адресата. За да е надлежно връчването на
изпратените по пощата документи, не е необходимо то да е извършено лично на
получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно
общите правила на чл. 37 - 49 от ГПК или съобразно специалния закон - Закона за пощенските услуги (в този смисъл Решение № 229 от 03.04.2014
г. по тълк. дело № 956/2012 г. на ІІ ТО на ВКС). С оглед на изложеното,
въззивният съд намира, че длъжникът е бил надлежно уведомен за изявлението на
кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което
възражението на процесуалния представител на ответната страна в тази насока се
явява неоснователно. И тъй като с изпратеното уведомление е бил предоставен
7-дневен срок за доброволно изпълнение, предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 25.02.2017 г.
Налице е извънсъдебно признание на
неизгоден за ищеца факт в представеното от него извлечение по
сметка за реализирани погашения от страна на длъжника по кредита, според което са погасени 5
месечни вноски, в резултат на което, съгласно представената справка, е останала
непогасена главница в размер на 9885,11 лв. До този размер искът се явява
основателен, като за разликата до пълния заявен размер от 10 221,11 лв., явяваща
се претендираната сума за закупуване на застраховка, като неоснователен,
подлежи на отхвърляне. В тази част, поради несъвпадане на изводите в
първоинстанционното решение, последното ще се отмени и искът в тази част ще се
отхвърли.
От датата на предсрочната изискуемост
длъжникът дължи обезщетение за забавено изпълнение за периода на забавата в
размер на законната лихва, като с иска по чл. 422 от ГПК ищецът е претендирал установяване на такова до 11.09.2017 г. Размерът на същото за периода от 25.02.2017 г. до 11.09.2017 г. за забавено плащане на главницата от 9885,11 лв. възлиза на 546,43
лв., определена от
съда по чл.162 ГПК. До датата на предрсрочната
изискуемост засонна лихва върху просрочената главница се дължи съобразно
уговореното в договора. За периода от датата на забавата- 21.08.2016 г. до
настъпване на предсрочната изискуемост на 25.02.2017 г. размерът на
обезщетението за забава, изчислено върху главницата от всяка месечна вноска /
съгласно извлечението на л.17 и сл.от делото на ПРС/, считано от падежа на
всяка от вноските от 6-та до 12-та , възлиза в размер на 33,42 лв. До посочените
суми и за посочения период претенцията на ищеца е основателна, а в останалата подлежи на отхвърляне
, като решението следва да бъде отменено
частично за посочените по-горе суми, поради основателност на въззивната жалба,
и потвърдено в останалата установителна част.
При такъв изход на спора въпросът
за отговорността за разноски по производствата подлежи на цялостно
преразглеждане с оглед уважената и отхвърлената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът е носител на вземане за направените
по заповедното и исковото (пред двете съдебни инстанции) разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, възлизащо общо на сумата 1035,62 лв., от които 209,30 лв. за заповедното производство и 826,32 лв. за първоинстанционното исково производство, подлежаща на
присъждане. С оглед направеното искане, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ищеца се дължи присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, чиито размер съдът определи съобразно
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер, възлизащ на общо 250
лв., за осъществената защита по заповедното и пред две съдебни инстанции в
исковото производство. Съразмерно на уважената част на исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 118,49
лв. юрисконсултско възнаграждение.
На особения представител
на жалбоподателя- адв.Н.Р. *** следва да се определи възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция съобразно
обжалвания интерес, възлизащо на 859,66 лв. на осн.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така определеното възнаграждение подлежи на
заплащане винаги от ищеца – съгласно изричния текст на чл. 47, ал. 6 от ГПК, а
и предвид трайната съдебна практика – напр. Определение № 882 от
13.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 795/2011 г., I т. о., ТК, Определение № 783 от
19.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1975/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 594 от
16.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3070/2015 г., I т. о., ТК и др. С оглед изхода на спора тези разноски ще се
възстановят на въззиваемата страна съобразно частичната основателност на
въззивната жалба , като се присъди сумата .
Мотивиран от горното и на
основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271, ал. 1 от ГПК, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 4082 от 25.10.2019 г. по гр. дело
№ 5323/2018 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е признато за установено , че С.В.Д.
с ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България с ЕИК ********* сумата над 9885,11 лв. до 10221,11 лв.– главница по Договор за потребителски заем № *** г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 27.09.2017
г. до окончателното изплащане, както и за сумата над 579,85 лв. до 767,64 лв. –мораторна
лихва за периода от 20.09.2016 г. до 11.09.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 15049/2017 г. на ПРС,
както и в частта за разноските в размер на 917,44 лв. за исковото производство и 244, 66 лв. за
заповедното производство,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България с ЕИК ********* искове да се признае за
установено съществуване на вземания от С.В.Д. с ЕГН ********** с адрес *** за разликата над 9885,11 лв. до 10221,11 лв. - главница по Договор за потребителски
заем № *** г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 27.09.2017 г. до окончателното изплащане, за разликата над 579,85 лв. до 767,64 лв. –мораторна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 11.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 15049/2017 г. на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4082 от 25.10.2019 г. по гр. дело
№ 5323/2018 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е признато за установено по
отношение на С.В.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България с ЕИК ********* сумата 9885,11
лв.– главница по Договор за потребителски заем № *** г., ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 27.09.2017
г. до окончателното изплащане, както и за сумата 579,85 лв.–мораторна лихва за периода от 20.09.2016 г. до 11.09.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 15049/2017 г. на ПРС
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, С.В.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, да плати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България с ЕИК ********* сумата 1035,62 лв. деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, от които 209,30 лв. за заповедното производство и 826,32 лв. за първоинстанционното исково
производство, както и сумата 118,49 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за защита по заповедното и по исковото
производство пред първоинстанционния и въззивния съд.
ОСЪЖДА Париба Пърсънъл
Файненс С.А, Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България с ЕИК
********* да заплати на особения представител адвокат Н.Р. *** сумата от 859,66
лв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С.В.Д. с ЕГН **********
с адрес ***, да плати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България с ЕИК ********* сумата от 818,68 лв. разноски за особен представител пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: