Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…….

Гр. Вeлико Търново, 02.01.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

 

при секретаря Анита Бижева и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. дело № 3093 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

Ищецът И.Г.И. чрез пълномощника си адвокат П.Ц.П. твърди в исковата си молба, че с ответницата били родители на детето Н И И, родена на ***г. Родителите били разделетни от 15.12.2013г. и от тогава майката създавала пречки на бащата да се среща с детето. Семейната среда на майката не била стабилна – живеела с мъж с агресивно поведение, което травмирало детето, майката не можела да полага адекватни грижи за малолетното дете. Ищецът предявява иск с правно основание чл.127, ал. 2 СК за определяне местоживеенето на детето при бащата, определяне упражняване на родителските права от него, режим на лични отношения с майката – всяка трета събота от месеца от 10 ч. до 12 ч. по местоживеенето на детето, както и определяне на издръжка за детето от 300 лв. месечно от подаване на исковата молба.

Ответницата Р.Р. Петчева, чрез пълномощника си адвокат П.П.Н. с отговора си моли съда на нея да бъдат предоставени родителските права върху детето  и местоживеенето му да се определи при нея, за бащата да се определи режим на лични контакти с детето, както и дължима месечна издръжка за детето. Твърди, че до раздялата им се стигнало след моного честа злоупотреба на алкохол от страна на ищеца, предизвиквал скандали и ставал изключително раздразнителен и агресивен. Детето никога не било наричало ищеца „татко”, а И.. След последната им среща м. август 2018г. детето категорично отказвало да ходи при баща си и да общува с него, след споделени преживявания за среща на детето и баща му с хора, които я карали да пее химна на  ФК „Левски”. След това детето започнало да се стряска на сън, да се напикава. Майката потърсила съдействие на психолог, който споделил на майката, че детето изпитва от баща си, който се натрупвал с времето. Пред психолога детето е споделило, че баща й заплашил, че ще убие майка й и ще изнасили сестра й. Ответницата отрича тъвреднията на ищеца, че съжителят й бил агресивен. Не счита, че ищецът притежавал необходимия капацитет за правилното и нормално отглеждане на детето. Счита себе си за отговорен родител, притежаващ качества за отглеждане на детето, имала битови условия за това, както и подкрепата на близки роднини. Желае с бащата да бъде определен по-ограничен режим на лични контакти – бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 18 ч., като първите два месеца след влизане в сила на решението контактите да се осъществяват в присъствието на социлен работник от ДСП или психолог от ЦОП гр.В.Търново; а след това – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 18 ч.  Желае бащата да бъде осъден да заплаща на детето си месечна издръжка от 300 лв. занапред, както и 750 лв. издръжка за минало време от 01.09.2018г. до 16.11.2018г.

Съдът прецени доводите на страните и представените доказателства по реда на ГПК, и приема за установено следното и достига до следните правни изводи:

Страните са родители на малолетното дете Н И И, родена на ***г.

Видно от удостоверение от 01.11.2018г. детето На посещава ДГ „И.” гр.В.Търново.

Ответницата работи по трудово правоотношение, като нетен доход от около 600 лв. месечно. Ищецът работи като таксиметров шофьор.

Видно от заключението на извършено психологическо изследване на детето Н от ЦПКП „Логос” при ДКЦ 1 В.Търново ЕООД, отчетено е нежелание на детето да общува с баща си, предвид факта, че не се чувства сигурна в негово присъствие. Момичето има желание да комуникира с баща си единствено в присъствието на майка си или друг възрастен, който да може да осигури сигурна и защитена среда.

Според представения социален доклад от ДСП гр. В. Търново, детето Н желае да живее с майка си и сестра си Виктория. Говори свободно и зпоказва подаръците от съжителя на майка й – Жоро, за който казва, че ще й става баща. В помощ на майката са и родителите й, които живеят в близост.

С цел доказване на възможностите от страна на родителите за осигуряване на нужните за децата грижи и издръжка и родителският им капацитет, по делото бяха ангажирани свидетелските показания на свидетелите на страните. Свидетелите на ищеца – Григор Шиков и Радослав Славов сочат на грижите за детето Николета, осигурявани от баща му. Свидетелят Шиков посочва, че бащата е водил детето един -два пъти в заведението, в което работи свидетеля. Единият път го довел преди футболен мач на „Левски”, на който обор бащата бил привърженик. Свидетелят Шиков е виждал детето един-два пъти за по час-час и половина, като впечатленията са му за бащата са, че е любящ родител.  Свидетелят Славов посочва, че родителите на детето били разделени от 3-4 години. С ищеца били приятели от 20 години и той му споделял, че майката не му позволявала да се среща с детето, което било по-малко от деветгодишно; че той си плащал редовно издръжката, която била в размер на около 200 лв.

Свидетелката на ответницата – Недка П., която е майка на ответницата и баба на детето, сочи на грижите от страна на майката за детето. Посочва, че родителите се разделили преди 4 години, като причината била злоупотребата с алкохол от ищеца. Бащата започнал да търси детето след като станало на 3 години. След като една нощ детето нощувало при баща си казало на майка си „Повече, мамо, не ме оставяй.” Последната среща на детето с баща му била август месец преди мача на „Левски”. Бащата го завел при футболната агитка и го карал да пее и вика „само „Левски”. Вечерта като се прибрало детето започнало да плаче и казало, че повече не иска да го дават. После детето започнало да се напикава, не искало да спи в детската градина. Казало на учителката, че не иска да спи защото „И. ще дойде да убие мама и Гошо”.  Детето наричало баща си по име – И.. Излага непосредствените си впечатления за поведението на ищеца след злоупотреба с алкохол, през времето когато живеели заедно с дъщеря й – налагало се свидетелката да го гони, заедно с приятелите му от къщата си, който факт ищецът признава.

Предвид установените по делото факти, съдът намира, че в интерес на детето Н да продължи да живее с майка си, като с решението си следва да постанови местоживеенето на детето да бъде при нея, на майката следва да бъде възложено и упражняването на родителските права по отношение на детето. Поради това и искът на ищеца по чл.127, ал.2 от СК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

На първо място, изминалия период от четири години, от когато детето Н живее при майка си, е достатъчно продължителен детето да има вече създадена и установена своя позната и трайна среда, приятелски и роднински кръг. Детето се чувства добре в жилището при майка си, която е създала нужните условия за задоволяване на физическите, образователните и емоционалните потребности на детето си.

На следващо място, следва да се има предвид и ефектът, който би настъпил при евентуална промяна. Именно изминалите 4 години, през които детето е живяло с единия си родител, следва да се имат предвид при решаването на въпроса за местоживеенето му. Съдът в настоящия си състав приема, че евентуална промяна на местоживеенето на детето не би имала позитивен резултат за него именно поради установените вече при единия родител позната среда, приятели, роднини. От събраните по делото писмени доказателства, социален доклад и свидетелски показания става ясно, че детето е силно привързано към майка си, с която живее и към средата – населено място, заведение, роднински кръг. По делото не се доказаха от ищеца твърденията му, че майката живеела с мъж с агресивно поведение, което травмирало детето, както и че майката не можела да полага адекватни грижи за малолетното дете. Напротив, събраните писмени доказателства и свидетелти показания сочат на това, че майката е способен и отговорен родител, като между детето и съжителя на майката има създадена емоционална връзка. Установява се, че за Н се полагат адекватни грижи предвид възрастта и здравословното й състояние, създадени са добри условия от майката за нейното отглеждане. Не е констатиран риск за развитието му в средата, в която се отглежда.

 Освен това, следва да се имат предвид и установените по делото обстоятелства, сочещи на нежеланието на детето Н да живее, а и дори да остава с баща си. Тези факти се потвърждават както от приложените писмени доказателства, така и от показанията на свидетелката на ответницата. Съдът кредитира показанията на майката на ответницата, тъй като същите освен, че са преки и непосредствени и се подкрепят от останалите доказателства по делото, не бяха оспорени /а някой факти дори бяха признати/ от ищеца. Обратно, свидетелите на ищеца излагат свои откъслечни впечатления от отношенията на детето с бащата – единият свидетел е виждал бащата с детето един-два пъти за по час-час и половина, а другият дори не знае на колко години е детето /било по-малко от деветгодишно/.

По отношение режима на лични контакти на бащата с детето, съдът намира, че следва да определи такъв, както следва: бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 18 ч. през деня, като първите два месеца след влизане в сила на решението контактите да се осъществяват в присъствието на майката, а след това – самостоятелно от бащата.  Този режим на лични контакти ще способства за преодоляването на установеното по делото нежелание на детето да остава само с баща си, както и /с помощта на майката/ ще създаде увереност на детето в отношенията му с бащата и преодоляване на страха у детето, породен от предишни несполучливи срещи с бащата. Следва да се отбележи, че при евентуална промяна в обстоятелствата и с физическото израстване на детето, този режим на лични отношения на родителя с детето винаги може да бъде изменен по инициатива на всеки от родителите, съобразно настъпилите нови обстоятелства.

Предвид разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, съдът с решението си следва да определи и издръжка за детето, дължима от родителя. По делото се събраха доказателства за доходите на страните и за възможностите им да заплаща издръжка. Поради това и с решението си съдът следва да осъди ищеца да заплаща на детето Н месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от подаване на молбата – 16.11.2018г., като искът за разликата до пълния предявен размер от 300 лв., както и за сумата 750 лв. издръжка за периода 01.09.2018г. – 16.11.2018г. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВТРС, сумата от 288 лв., представляваща ДТ върху размера на определената издръжка за детето, както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.127, ал.2 от СК от И.Г.И. с ЕГН **********, с адрес ***, против Р.Р.П. с ЕГН ********** ***, за определяне местоживеенето и упражняването на родителските права върху детето НИКОЛЕТА ИВАЙЛОВА ИЛИЕВА с ЕГН **********, на бащата И.Г.И., както и за определяне издръжката му от майката, като неоснователен и недоказан.

ПОСТАНОВЯВА малолетното дете Н И И с ЕГН **********, да живее при майката Р.Р.П. с ЕГН ********** ***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете Н И И с ЕГН **********, на майката Р.Р.П. с ЕГН ********** ***.

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата И.Г.И., с малолетното дете Н И И с ЕГН **********: бащата да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. до 18 ч. през деня, като първите два месеца след влизане в сила на решението контактите да се осъществяват в присъствието на майката, а след това – самостоятелно от бащата.

ОСЪЖДА И.Г.И. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на малолетното дете Н И И с ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител Р.Р.П. с ЕГН ********** ***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на по 200 лв. (двеста лева), считано от 16.11.2018г. и до настъпването на законна причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът за издръжка за разликата до пълния предявен размер от 300 лв., както и за сумата 750 лв. издръжка за периода 01.09.2018г. – 16.11.2018г., като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.

ОСЪЖДА И.Г.И. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Великотърновския районен съд сумата 288 лв. (двеста осемдесет  осем лева), представляваща държавна такса върху присъдената издръжка за детето, както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                       Районен съдия: