Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 24.09.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в открито съдебно заседание
на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Районен съдия : Николай
Николов
при секретаря Валентина Спирова,
като разгледа
докладваното от съдията АНД №131 по описа на съда за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по жалба от “Т.“ООД, гр.К.,
ул.“***“№**, представлявано от управителя Ж. А. против наказателно
постановление №42-0002518/11.12.2020г., издадено от директора на Регионална
дирекция “**”-гр.С., с което на дружеството на основание чл.104, ал.7 ЗАП е
наложена “имуществена санкция” в размер на 2000 лева. Претендира разноски.
Иска се отмяна на атакуваното постановление с
доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Наказващият орган (АНО) не е взел присъствено участие
в съдебното производство, но в придружаващото жалбата писмо, е изразил
становище за неоснователност на същата.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с
доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
С известия №12-00-00-761/8 от 04.11.2020г. и
№12-00-00-1176/7 от 13.11.2020г., получени на 18.11.2020г. от представител на
жалбоподателя, последният бил уведомен, че в 7-дневен следва да се яви в **“**“,
гр.К. във връзка с провеждането на тематична проверка на дейността на
дружеството, като за целта представи конкретно посочени документи.
Служители на **”**”, гр.С. – свидетелите К. и Г.
извършили тематична проверка на дружеството-жалбоподател, при която не били
представени изисканите документи за дейността на дружеството.
На 03.12.2020г. срещу дружеството е съставен АУАН.
В него е посочено следното: „превозвачът не представя за проверка от
контролните органи информация, извлечена от картата на водача М.В. (карта на
дигитален тахограф) за периода 22.09.2020г. – 15.10.2020г., през който е
управлявал влекач с рег.№********.
Въз основа на този акт е издадено атакуваното НП.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че с
описаното е нарушена разпоредбата на чл.91в, т.2, пр.2 ЗАП. АНО е квалифицирал деянието като нарушение по чл.104, ал.7, пр. последно
ЗАП.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, показанията на свидетелите К. и Г..
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в
тази посока по смисъла на ЗАП. НП е издадено от компетентен орган, съобразно
разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗАП. В административнонаказателното производство
обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Както в акта, така и в НП не се съдържат твърдения, за това кога е
извършено вмененото нарушение. Датата на извършване на нарушението освен, че е
задължителен реквизит на АУАН и НП, същата индивидуализира пряко нарушението
като такова, като непосочването й по ясен и категоричен начин винаги съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху
правото на защита на нарушителя. Волята на АНО следва да бъде ясна и
категорична, а не да се презюмира.
АУАН и НП не съдържат пълно описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. Начинът на формулиране на фактическото обвинение не
кореспондира на правната квалификация на извършеното. Не е ясно дали
превозвачът е осъществявал дейност въобще и в частност с посочения автомобил,
респ. липсват данни от същото естество за конкретно посочения водач. Липсват
твърдения относно посочения товарен автомобил за това, дали е бил снабден
въобще със съответното оборудване, за да се прецени възможността за
предоставяне на сочените данни.
Допуснатите процесуални нарушения са от такова естество, че правят невъзможна преценката за
материалноправната законосъобразност на атакуваното НП.
Въпреки това, по съществото на спора следва да се отбележи, че твърдяната
от АНО фактическа обстановка не се потвърди в настоящото производство.
Това налага извод за незаконосъобразност на
атакуваното НП, респ. неговата отмяна.
Предвид изхода от спора на
жалбоподателя следва да се присъдят сторени от него деловодни разноски в размер
на 370 (триста и седемдесет) лева за адвокатско възнаграждение. На осъждане подлежи юридическото лице, в чиято
структура е учреждението, чийто орган е издал отмененото НП. В случая това е **“**“.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №42-0002518/11.12.2020г., издадено от директора на Р. ** “*****”-гр.С****,
с което на “Т.“ООД, гр.К., ул.“***“№** на основание чл.104, ал.7 ЗАП е наложена
“имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „******“ да заплати на “Т.“ООД,
гр.К., ул.“***“№** деловодни разноски в размер на 370 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия: