Решение по дело №227/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№279

 

град Велико Търново,14.10.2022 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - град Велико Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно заседание на петнадесети септември   две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова

при участието на секретаря Д. С.и прокурор от Окръжна прокуратура Велико Търново Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова  административно дело № 227/2021 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

 Производство по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

            Образувано е по жалба на „Еколенд Консулт „ ЕООД чрез ***. Ев.от ВТАК, със съдебен адрес ***6 против Ревизионен акт № 04000419008-416-091-001/1.10.2020г. издаден на основание чл.119, ал 2 от ДОПК от орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, в потвърдената му с Решение 0 №202/29.12.2020г. на Директор Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП  част, в която по ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 142 068.13 лв. по фактури, издадени от 5 доставчици за данъчни периоди от 01.07.2015 г. до 31.01.2016 г., от 01.03.2016 г. до 31.12.2017 г. и от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г. и са определени лихви в размер на 6 247,95 лв. и по ЗКПО относно установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 100910,14 лв. и лихви за него в размер на 56 391,58 лв., корпоративен данък за 2015 г. в размер на 186 017,45 лв. и лихви за него в размер на 85 011,52 лв., корпоративен данък за 2016 г. в размер на 157 200,64 лв. и лихви за него в размер на 55 898,03 лв.; корпоративен данък за 2017 г. в размер на 142 342,54 лв. и лихви за него в размер на 36 181,62 лв.

 

 

В  жалбата  до съда се правят  оплаквания за допуснати съществени процесуални  нарушения при издаване на РА, поради което е установена невярна фактическа обстановка по спора и е прието, че са налице обстоятелства, предвидени в нормата на чл.122, ал.1 от ДОПК, които обосновават облагане по особения ред чрез аналог. Като такива нарушения са посочени : чл. 37 от ДОПК,у чл.3, ал.1 е ал.2 ал.3 от ДОПК, не са събрани всички относими към правния спор доказателства, представените от дружеството не са обсъдени заедно с другите доказателства, неправилно приложение на чл.122, ал.1,т.4 и т.5 от ДОПК при положение , че при предишната ревизия е нямало такива констатации. Определените по ЗДДС задължения са материално незаконосъобразни Счита, че дружеството е доказало кадровата и материална обезпеченост на доставчиците да извършват такива сделки, както и самото предаване на родово определените вещи, с което е изпълнен чл. 24, ал.2 от ЗЗД, доказан се явява и факта на извършен транспорт, с оглед приобщените писмени доказателства. Следователно дружеството е доказало наличието на сделка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, следователно правилно е упражнило правото си на данъчен кредит по процесните фактури, за които не е спорно, че имат нормативно определеното съдържание.

От съда се иска да отмени обжалваната потвърдена част от РА, като се присъдят и направените по делото разноски. В о.з. се представлява от ***М.Е., който поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Предсатвя подробна писмена защита.

 

 

Ответникът по жалбата – Директорът на ДОДОП – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юк Н. заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Считат, че РА е валиден и законосъобразен, като при постановяване на решението следва да се вземат предвид и мотивите в потвърдителното решение на ДОДОП. Представя подробно писмено становище. Претендира заплащането на  разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

 

Представителят на ВТОП намира подадената жалба за неоснователна и недоказана и като такава предлага същата да бъде отхвърлена. Счита, че не са доказани в хода на производството възраженията на жалбоподателя, съдържащи се в жалбата до съда.

Административен съд - Велико Търново, осми състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:      РА е изготвен в резултат на извършена ревизия на  „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД, обхващаща установяването на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от 01.07.2015 г. до 31.01.2016 г„ от 01.03.2016 г. до 31.12.2017 г„ ш 44,03-2018 г. до 31.12.2018 г. и по ЗКПО - корпоративен данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. Ревизията се явява  повторна и е във връзка с Решение № 174/16.12.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, с което по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК е отменен РА № Р-04000418007803-091 -001 /21.08.2019 г„ в обжалвалата част и преписката е върната на ТД на НАП Велико Търново за извършване на нова ревизия по ЗДДС и но ЗКПО - корпоративен данък за горепосочените периоди.

 

          Ревизията е възложена, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000419008416-020-001/20.12.2019 г„ връчена по електронен път на 06.01.2020 г., която е изменена със Заповеди за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р- 04000419008416-020-002/13.01.2020 г. и № Р-04000419008416-020-003/01.04.2020 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000419008416-092- 001/02.09.2020 г., връчен по електронен път на 03.09.2020 г.

 

           В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е подадено възражение срещу РД, заведено с вх.№ Р- 04000419008416-ВРЗ-001-И/17.09.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново. Резултатът от направеното от органите по приходите обсъждане на възражението е намерил отражение в издадения, на основание чл.119 от ДОПК, PA № Р- 04000419008416-091-001/01.10.2020 г. Видно от мотивите на този акт, възраженията на ревизираното лице срещу направените в ревизионния доклад фактически констатации и правни изводи, не са приети за основателни от органите по приходите. Предложените с ревизионния доклад задължения са установени с процесния ревизионен акт. С него при прилагане на особения ред за облагане, регламентиран в разпоредбите на чл.122 от ДОПК, на ревизираното лице са определени допълнителни задължения по ЗДДС /главници и лихви/ общо в размер на 148 316,08 лв., произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 142 068,13 лв. по фактури, издадени от 5 доставчици за ревизираните данъчни периоди от 01.07.2015 г. до 31.01.2016 г., от 1.03.2016г. до 31.12.2017 г. и от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г. и са определени лихви за просрочие общо в размер на 6 247,95 лв. По ЗКПО за ревизираните периоди от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. са определени допълнителни задължения - корпоративен данък общо в размер на 616 590,19 лв. и лихви общо в размер на 242 576,86 лв.

След като РА е връчен по електронен път на жалбоподателя на 5.10.2020г.и срещу него в законоустановения срок е подадена жалба до ДОДОП, който е отменил РА в една част и е потвърдил РА в частта за  в която по ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 142 068.13 лв. по фактури, издадени от 5 доставчици за данъчни периоди от 01.07.2015 г. до 31.01.2016 г., от 01.03.2016 г. до 31.12.2017 г. и от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г. и са определени лихви в размер на 6 247,95 лв. и по ЗКПО относно установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 100910,14 лв. и лихви за него в размер на 56 391,58 лв., корпоративен данък за 2015 г. в размер на 186 017,45 лв. и лихви за него в размер на 85 011,52 лв., корпоративен данък за 2016 г. в размер на 157 200,64 лв. и лихви за него в размер на 55 898,03 лв.; корпоративен данък за 2017 г. в размер на 142 342,54 лв. и лихви за него в размер на 36 181,62 лв. Това е станало с решение№ 202/29.12.2020г. на ДОДОП, което не е могло да бъде връчено по електронен път, тъй като жалбоподателят до 13.1.2021г. не е активиран електронна препратка за неговото получаване. На същата дата, решението ведно с придружителното писмо с изх. № 1957/30.12.2020г. по описа на ДОДОП , е изпратено за връчване на адреса по чл. 8 от ДОПК – гр. София, бул.“А.Стамболийски“ № 89Б, ет.1 с препоръчано писмо на пощенски оператор „М и БМ Експрес „ООД с бар код № 9100023467482, като от него е удостоверено връчване на 15.1.2021г. С определение № 147/21.4.2021г. настоящият състав е приел, че така подадената жалба е процесуално недопустима като просрочена, тъй като е следвало да бъде подадена до 29.1.2021г., а същата е подадена на 9.04.2021г. При упражнен касационен контрол от ВАС, това определение е отменено като незаконосъобразно С Определение № 7754/29.6.2021г. по адм.д.6045/21г.

 

               За доказване компетентността на органа, издал РА е представена също Заповед на Директор на ТД на НАП както следва:  №6/3.1.2017г,и Заповед № 90/3.02.2017г.  в които издалия ЗВР и подписал за първи РА е посочен поименно.

 

              За установяване на значими факти и обстоятелства от значение за процесната ревизия, ревизиращият екип е предприел редица процесуални действия:

 

              На жалбоподателя са връчени три Искания за представяне на документ-и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ). С първото ИПДПОЗЛ № Р-04000419008416-040- 001/17.01.2020 г. са изискани документи относно покупки от основни доставчици, документи за получени транспортни услуги; документи относно разкомплектоване на ИУМПС; документи за извършени разходи за „Събиране ИУМПС"; разчети със съдружници; инвентарни книги, ДАП, САП; договори и анекси, счетоводни регистри и и др. В отговор са представени част от изисканите документи, заведени с вх. № 4295/19.02.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, сред които са: оборотни ведомости за ревизирания период - месечни и годишни; данъчен и счетоводен амортизационен план за всяка ревизирана година; извлечения от сметките, отчитащи издадените фактури и получените плащания от „ЕКОСТЙЙЛ" ЕООД, „ФЕНИКС ГРИЙН" ЕООД и „НОРД 2АВТО" ЕООД през ревизирания период, Договори за счетоводно обслужване през ревизирания период.

             Във връзка с извършената проверка на представените документи от органа по приходите с вх. № 4295/19.02.2020 г. по ИПДПОЗЛ № Р-04000419008416-040-001/17.01.2020 г. е съставен Протокол №1177677/25.02.2020 г. При проверката е установено, че не са представени следните документи: относно получени транспортни услуги - товарителници, пътни листи, кантарни бележки, информация за лицата пряко заети в извършените транспортни услуги; документи за заприхождаване и изписване на стоките, получени от разкомплектоване по видове материали, количество, местонахождение, отчетни книги за ревизирания период от всички площадки на дружеството, удостоверения за приети ИУМПС за всяка площадка поотделно, декларации за произход на ОЧЦМ, стоков поток, главна книга, синтетични и аналитични счетоводни регистри във връзка с доставките от „РЕВАЛОН" ^ ЕООД, „МИТЕКСПОРТ" ЕООД, „ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД, „ТЕХНОГРИЙН" ЕООД, „ФАРЕЛИ" ЕООД и всички останали по искането.

             Жалбоподателят освен това в отговора си с вх. № 4295/ 19.02.2020 г. е заявил, че част от документите ще бъдат предоставени на място в счетоводството на ревизираното дружество. Такава проверка е извършена в  счетоводен офис  в гр. София. бул. „Васил Левски" № 150, ет. 4, в присъствието на Б.С.Й.- счетоводител в „Стоянова одит" ЕООД, обслужваща жалбоподателя, за което е съставен Протокол № 1539328/09.03.2020 г От органа по приходите е извършен преглед на първични счетоводни документи, както и проверка на фактури /оригинали/ за извършени и получени доставки за ревизирания период. Констатациите на органа по приходите за ревизирания период са, че фактурите за ОЧЦМ липсват декларации за произход. Към фактурите за получени доставки няма кантарни бележки, пътни листи, товарителници и други съпътстващи документи относно вид и количество, отчетни книги за отделните обекти,  Удостоверения за приети ИУМПС. При извършеното посещение в счетоводния офис не се е явил представляващият на ревизираното дружество Д., който е подписал счетоводните документи, същите са приложени към Протокола по опис. Жалбоподателят е представил  Договор за изпълнение на дейности по събиране, съхраняване и оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства, в сила от 01.05.2014 г. между „БЪЛГАРСКА РЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ" АД и „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД; Договор за предаване и приемане на отпадъци, в сила от 30.04.2014 г. между „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД и „ФЕНИКС ГРИЙН" ЕООД; Договор за предаване и приемане на отпадъци, в сила от 01.02.2018 г., между .ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД и „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД и др. С протокол № 1177678/18.03.2020 г. е документирана извършена от органите по приходите съпоставка на представените документи с вх. № 4295/19.02.2020 г. с приложен опис и представените документи при посещението в счетоводния офис.

           На  ревизиращия екип в периода 09.03- 11.03.2020 г. отново не са представени отчетни книги, декларации за произход на ОЧЦМ,  първични документи към фактурите - кантарни бележки, товарителници, пътни листи, удостоверения за приети ИУМПС, справка за стоковия поток; синтетични и аналитични сметки, отчитащи разчети с доставчици, като за това нарушение е съставен АУАН.

              На жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04000419008416-040-002/24.03.2020 г., в отговор на което са представени документи, заведени с вх. № 9181/22.04.2020 г. Сред тях са: аналитична счетоводна справка за период 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. на сметка 601 „Разходи за материали" с аналитичност „Разходи за материали от разкомплектоване на ИУМПС" по видове; счетоводна справка на сметка 304 „Стоки" /стоков поток/ за целия ревизиран период за получени/ продадени ИУМПС за всяка година поотделно; аналитични справки or счетоводна сметка от гр.40, отчитаща разчетните взаимотношения с процесиите седем доставчици - „ТОРИМЕКС" ЕООД, „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД, „РЕВАЛОН" ЕООД. „МИТЕКСПОРТ" ЕООД, „ВИПТРОН" ЕООД и , ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД за ревизирания период; копия на всички получени фактури издадени от „ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД, придружени с протоколи по чл. 1636, ал. 1 от ЗДДС и др. В отговора се съдържат писмени обяснения, според които жалбоподателят  е осъществилконтакт с процесиите доставчици чрез техните управители на адресите им на управление. Фактурите за доставка били съставени от посочените в тях материално-отговорни лица и били предавани от същите лица на адреса на управление на ревизираното дружество.

                 С ИПДПОЗЛ № Р-04000419008416-040-003/02.04.2020 г. са изискани: декларация за банкови сметки на дружеството към момента, декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди и др. В отговор на това искане са представени документи, заведени с вх.№ 9951/04.05.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, сред които са единствено Справки за притежавани недвижими имоти, МПС, машини и съоръжения, стоки, дългосрочни и краткосрочни инвестиции, за вземания от банки и трети лица.

 

                 В хода на ревизията, във връзка с издадените към жалбоподателя фактури с предмет „ИУМПС", „събиране на ИУМПС" и „транспортни услуги" са извършени насрещни проверки на „БУЛСЕНД" ЕООД, „ТОРИМЕКС" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД - преки доставчици на „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД. По повод на издадените към жалбоподателя фактури с предмет „ИУМПС" и „транспортни услуги" са извършени насрещни проверки на „МИТЕКСПОРТ" ЕООД и .ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД - също преки доставчици на „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД. За резултатите от проверките са съставени протоколи за извършени насрещни проверки на „БУЛСЕНД" ЕООД, „ТОРИМЕКС" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД, „РЕВАЛОН" ЕООД, „МИТЕКСПОРТ" ЕООД и „ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД, от които е видно, че от дружествата са изискани документи, удостоверяващи извършването на доставките - ИУМПС, събиране на ИУМПС и транспортни услуги, предмет на процесиите фактури, издадени към жалбоподателя. В отговор на исканията от петимата доставчици „БУЛСЕНД" ЕООД, „ТОРИМЕКС" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД, „РЕВАЛОН" ЕООД и ,ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД не са представени никакви доказателства. От „МИТЕКСПОРТ" ЕООД са представени само копия на фактурите за ИУМПС и транспортни услуги, издадени към жалбоподателя, като не са представени документи за закупуването на излезли от употреба МПС, в т.ч. регистри - отчетни книги за закупените ИУМПС, както и не са представени документи, удостоверяващи извършени транспортни услуги.

 

               В хода на ревизията са извършени и насрещни проверки на дружествата, посочени в хода на предходното ревизионно производство като предходни доставчици - „ЕКС КЪМПАНИ" ЕООД, „КРИС МЕТАЛС" ЕООД „ВАЛЕМОС" ЕООД и „СИ ПИ МЕТАЛС" ЕООД /като превозвачи подизпълнители на транспортни услуги и като подизпълнители на услугите по събиране на ИУМПС, респективно и като предходни доставчици във връзка с доставките на ИУМПС/. За резултатите от проверките са съставени протоколи, приложени към преписката. С връчените ИПДПОЗЛ са изискани документи относно фактурите за транспорт, в т.ч. заявки, пътни листи, товарителници, кантарки бележки, данни за товародател, МПС, с което е извършен транспорта, шофьора и други. Изискани са и документи относно фактурите с предмет събиране на ИУМПС и ИУМПС, в т.ч. калкулации за начина на формиране на цената на услугата събиране на ИУМПС, удостоверения за всяко прието ИУМПС, къде и на кои лицензирани площадки са съхранявани събраните ИУМПС до предаването им, кои са материално отговорните лица, които са ги приели, с кои транспортни средства са извозвани, както и извлечения от съответните регистри - отчетни книги, които са задължени да водят съгласно Закона за управление на отпадъците. От страна на „ЕКС КЪМПАНИ" ЕООД, „ВАЛЕМОС" ЕООД, „СИ ПИ МЕТАЛС" ЕООД и „КРИС МЕТАЛС" ЕООД в указания срок не са представени изисканите им по реда на ДОПК документи. След срока от „КРИС МЕТАЛС" ЕООД са представени част от изисканите документи, но сред тях липсват такива, свързани с извършен транспорт по издадените към „МАРТЕНИК" ЕООД, „БУЛСЕНД" ЕООД, „РЕВАЛОН" ЕООД, „МИТЕКСПОРТ" ЕООД и ,ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД фактури - товарителници и пътни листи, както и такива, свързани с извършени доставки на ИУМПС и събиране на ИУМПС по издадените към „МАРТЕНИК" ЕООД, „БУЛСЕНД" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД фактури. След срока от страна на „ВАЛЕМОС" ЕООД са представени единствено писмени обяснения, но към тях няма приложени никакви документи, свързани с извършен транспорт по издадените към „МАРТЕНИК" ЕООД, „БУЛСЕНД" ЕООД, „РЕВАЛОН" ЕООД. „МИТЕКСПОРТ" ЕООД и .ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД фактури - товарителници и пътни листи, както и такива, свързани с извършени доставки на ИУМПС по издадените към „БУЛСЕНД" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД фактури.

               В хода на повторната ревизия са извършени насрещни проверки и на дружествата, сочени като наемодатели и собственици на МПС - „КАРГОРЕНТАЛЕКСПРЕС" ЕООД, „ЕКОМАРКЕТ" ЕООД и „ЕКОРЕНТИМПЕКС" ООД, като за резултатите от тях са съставени протоколи. В хода на проверките от посочените дружества са представени договори за наем и анекси към тях, както и фактури за наем. Направени са и  насрещни проверки на дружествата „ЕКОСТИЙЛ" ЕООД и „ФЕНИКС ГРИЙН" ЕООД „ЛЕОРЕСУРС" ЕООД, „ТЕХНОГРИЙН" ЕООД и „ФАРЕЛИ" ЕООД - дружества, на които „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД е извършвало парични преводи по нареждане на доставчиците „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД, но от тях не са представени документи и обяснения на какво основание са получавани преводи от ревизираното дружество.

                В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на Г.М.- лице извършващо счетоводно обслужване на следните дружества: „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД и „ТОРИМЕКС" ЕООД за 2013 г. и 2014 г.; „БУЛСЕНД" ЕООД, „ЕКОСТИЙЛ" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД за периода от 01.01.2014 г. до края на 2017 г. От лицето е декларирано, че не разполага с документи и-технически носители на информация, свързани с тези дружества. Всички данни, които са използвани при изготвянето на счетоводните справки подавани към НАП са взети от първичните счетоводни документи, които са предоставени за обработка от управителите, след което са връщани на дружествата. Същата няма информация  кой е издавал и съставял фактурите/протоколите за обратно начисляване на ДДС от името на „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД, „ТОРИМЕКС" ЕООД, „БУЛСЕНД" ЕООД, „ЕКОСТИЙЛ" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД, нито как са се осъществявали плащанията, кой е съставял банкови документи, кой се е разпореждал с финансовите средства, ползвано ли е електронно банкиране и кое физическо лице е осъществявало преводите.

 

                   Органите по приходите в хода на ревизията са установили, че „БОРИСОВ ОДИТ" ЕООД с ЕИК ********* е извършвало счетоводно обслужване, а съставител на годишните финансови отчети е И.Б.на следните дружества: „ВАЛЕМОС" ЕООД, „КРИС МЕТАЛС" ЕООД и „ЕКС КЪМПАНИ" ЕООД за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. И.Б.е потвърдил при насрещната проверка, че дружествата „ВАЛЕМОС" ЕООД, „КРИС МЕТАЛС" ЕООД и „ЕКС КЪМПАНИ" ЕООД са били обслужвани счетоводно през периода м. 10.2014 г. - м. 12.2018 г. от „БОРИСОВ ОДИТ" ЕООД, чийто собственик и управител е И.Б.от създаването на фирмата до м.04.2019 г. С тези дружества е имало договори за счетоводно обслужване, но копия от същите не са представени. От лицето писмено е заявено, че не разполага с документи и технически носители на информация, свързани с тези дружества, тъй като е предало всичко след обработка. Всички данни, които са използвани при изготвянето на счетоводните справки подавани към НАП, са взети от първичните счетоводни документи, които са предоставени за обработка от управителите или техни представители, след което са връщани на дружествата. .

 

                Органът по приходите е извършил насрещна проверка на С.В.Г.- управител на „БУЛСЕНД" ЕООД. Същата е по повод на извършена насрещна проверка на „БУЛСЕНД" ЕООД и представени обяснения от счетоводителя Г.М.с ЕТ „М И Г- Г. Г. М.", че е водила счетоводно обслужване на дружеството от 15.04.2014 г. до края на 2017 г., както и че всички счетоводни и търговски документи са предадени с приемо-предавателни протоколи от 09.04.2015 г„ от 30.03.2016 г„ от 07.04.2017 г. и от 11.04.2018 г. на лицето С.В.Г., в качеството му на управител на „БУЛСЕНД" ЕООД. При насрещната проверка от лицето не са представени документи и обяснения.

 

               Извършена е  насрещна проверка на Д.А.Д., в качеството му на управител и представляващ на „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД., при което същият не е предоставил до приключване на ревизията исканите писмени доказателства.  От него не са представени документи и обяснения за получените доставки, за критериите за избор на доставчиците на „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД, а именно: „ТОРИМЕКС" ЕООД, „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД, „РЕВАЛОН" ЕООД, „МИТЕКСПОРТ" ЕООД и „ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД, с кои лица и по какъв начин е преговаряно, в какво качество са участвали в изпълнението, как е извършено транспортирането на стоките, от кои площадки, как са товарени и разтоварвани, кои лица са заети с тази дейност, как е осъществен документооборота и пр.

 

                Отправени са искания и е получена информация /събрани са данни и доказателства/ от трети лица - ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА гр. София,  „ИНВЕСТБАНК" АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ' АД.

 

                С Протокол № Р-04000419008416-ППД-001 /14.05.2020 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на предходната ревизия, приключила с отменения РА № Р- 04000418007803-091-001/21.08.2019 г. Приобщени са: ИПДПОЗЛ и представените документи от ревизираното дружество, протоколите от извършените насрещни проверки на преки и предходни доставчици на жалбоподателя и събраната информация от трети лица. При настоящото ревизионно производства са анализирани документите, представени в допълненията към жалбата по отменения РА, които са приемно- предавателни протоколи; отчетни книги за 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. /приложение № 2 към чл.7, т.2 и 3 от Наредба №1 от 4 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри, както и товарителници от подизпълнителите на транспортните услуги „КРИС МЕТАЛС" ЕООД и „ВАЛЕМОС" ЕООД, както и е анализирана счетоводната отчетност, водена от „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД. От страна на ревизираното дружество са представени първични счетоводни документи за извършените разходи и получени приходи, отразяващи дейността на дружеството и счетоводни регистри. Не са представени счетоводни справки, ведомости, главни книги, инвентаризационни описи на стоки и активи, регистри за аналитично водене на счетоводната отчетност. Представени са хронологични разпечатки на сметките от група 20, група 30, група 40, група 50, група 60 и група 70 за ревизирания период, справка за стопанисваните от дружеството обекти на територията на цялата страна /производствени, търговски и складови /, справка за МОЛ и упълномощени лица на дружеството, справка за дружеството, с което е сключен договор за водене на счетоводна отчетност. От представените хронологични ведомости и получените банкови извлечения е установено, че не са посочени номерата на фактурите, по които са извършени плащанията, за да се обвържат с тях. От предоставените счетоводни справки е установено, че водената от дружеството аналитична отчетност при завеждане на стоките по сметка 304 „Стоки", така и при тяхното изписване не дава вярно отражение на движението на стоково материални ценности. Това е обосновало извода на органа по приходите, че  формата на счетоводството не осигурява синхронизирано систематично (синтетично) счетоводно отчитане, което прави невъзможно установяването на цени и количества на изписването и продажбата на стоките, не е осигурено хронологично и систематично /аналитично и синтетично/ счетоводно отчитане, съгласно изискванията на чл. 12 от ЗСч (отм.), с което са нарушени разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4, чл. 5, чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 12 от Закона за счетоводството (отм.). Формата на счетоводството не осигурява синхронизирано хронологично и систематично (аналитично и синтетично} счетоводно отчитане на сметка 304 „Стоки". Не е организирано счетоводно отчитане на разходите на материални запаси и начина на формиране на себестойността на продукцията и услугите съобразно изискванията на стандарта и в съответствие спецификата на дейността. Стоково- материалните запаси не са отписвани съгласно методите на Счетоводен стандарт № 2 „Отчитане на стоково материални запаси", тъй като за същите не е представена информация за превръщането от бройки в килограми и заприходени по вид и количество от сметка 304 99 „ИУМПС бр" в сметка 304 23 „ИУМПС кг". Ревизираното дружество не е водило аналитична отчетност, която при завеждане на стоките и при тяхното изписване да дава вярна информация за превръщането от бройки в килограми, а също за изкупуването в килограми и за разкомплектоването на ИУМПС. Липсват първични документи, даващи информация за количествени показатели, МОЛ при изкупуването на ОЧЦМ, ИУМПС и др. Неводенето на подробна счетоводна отчетност възпрепятства установяването на задълженията по ЗДДС и ЗКПО.

 

              С оглед на горното органа по приходите са приели, че са налице  обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК, а именно - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основите за облагане с корпоративен данък и ДДС и документи, необходими за установяване на основите за облагане липсват.

 

              На 06.04.2020 г, на ревизираното дружество са връчени Уведомление по чл.124, ал. 1 от ДОПК № Р-04000419008416-113- 001/02.04.2020 г., с което лицето е уведомено, че основите за облагане с корпоративен данък и ДДС ще бъдат определени по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като се предоставя и възможност за вземане на становище, Уведомление по чл.17 от ДОПК № Р - 04000419008416-139-001/02.04.2020 г. и ИПДПОЗЛ № Р-04000419008416-040- 003/02.04.2020 г„ с което е изискано представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди. В определения срок не са представени исканите документи. Предвид установената при ревизията фактическа обстановка, органите по приходите са приложили чл. 122 от ДОПК, като са определили основите за облагане след извършен анализ по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В случая от органите по приходите са анализирани обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 15 и 16 от ДОПК. Въз основа на установените по горните критерии данни и извършения от органите по приходите анализ е определен размера на данъчните основи за облагане по реда на чл. 122, ал.1 и ал. 2 or ДОПК за ревизираните задължения и периоди. Данъчните основи по ЗДДС за ревизираните периоди са определени, като не са извършени корекции по отношение на извършените доставки и начисления ДДС, а по отношение на доставките, по които жалбоподателят е получател, общо в размер на 142 068,13 лв. по фактури, издадени от пет доставчици /„БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД, „РЕВАЛОН" ЕООД, „ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД и „МИТЕКСПОРТ" ЕООД/, с предмет „транспортни услуги", с оглед установената липса на реално извършени доставки и са определени лихви общо в размер на 6 247,95 лв. Конкретно отказаният данъчен кредит по доставчици и данъчни периоди, е както следва: в размер на 30 078,92 лв. по 30 броя фактури, издадени от „БУЛСЕНД" ЕООД, гр. София, с ЕИК *********, за данъчни периоди от 01.07.2015 г. до 31.01.2016 г. и от 01.03.2016 г. до 31.12.2017 г. /без м.04.2017 г./, с предмет „транспортни услуги",в размер на 44 075,86 лв. по 30 броя фактури, издадени от „МАРТЕНИК" ЕООД, гр. София, с ЕИК *********, за данъчни периоди от 01.07.2015 г. до 31.01.2016 г. и от 01.03.2016 г. до 31.12.2017 г., с предмет „транспортни услуги" в размер на 30 915,85 лв. по 35 броя фактури, издадени от „РЕВАЛОН" ЕООД, гр. София, с ЕИК *********, за данъчни периоди от 01.07.2015 г. до 31.01.2016 г., м.03.2016 г., м.04.2016 г. и от 01.07.2016 г. до 31.12.2017 г., с предмет „транспортни услуги"в размер на 18 264,50 лв. по 4 броя фактури, издадени от „ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД, гр. София, с ЕИК *********, за данъчни периоди от 01.03.2018 г. до 30.06.2018 г., с предмет „транспортни услуги" в размер на 18 733,00 лв. по 6 броя фактури, издадени от „МИТЕКСПОРТ" ЕООД, гр. София, с ЕИК *********, за данъчни периоди от 01.07.2018 г. до 31.12.2018 г., с предмет „транспортни услуги"

Данъчните основи по ЗКПО за ревизираните периоди са определени като по аналог на материалния закон не са признати за данъчни цели част  от отчетените разходи, както следва:а 2014 г. сумата общо в размер на 1 056 308,93 лв., представляваща отчетени разходи за услуги „събиране на излезли от употреба МПС" общо в размер 754 556,00 лв. по фактури от ТОРИМЕКС" ЕООД, „БУЛСЕНД" ЕООД „МАРТЕНИК" ЕООД; отчетени разходи за транспортни услуги общо в размер на 85 4,90 лв. по фактури от „БУЛСЕНД" ЕООД, „ВИПТРОН" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД, „РЕВАЛОН" ЕООД, „ТОРИМЕКС" ЕООД и „УНИТРЕЙД КОМЕРС" ЕООД; отчетени разходи за материали от ИУМПС /стъкло и други материали/ общо в размер на 190 559,69 лв. и завишена отчетна стойност на получените от разкомплектоването на компоненти от ИУМПС в размер на 26 008,34 лв.за 2015 г. сумата общо в размер на 1 860 174,53 лв., представляваща отчетени разходи за услуги „събиране на излезли от употреба МПС" общо в размер 1 749 566,00 лв. по фактури от „БУЛСЕНД" ЕООД. „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД и отчетени разходи за транспортни услуги общо в размер на 69 084,85 лв. по фактури от „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД и завишена отчетна стойност на получените от разкомплектоването компоненти от ИУМПС в размер на 41 523,68 лв. за 2016 г. сумата общо в размер на I 572 006,43 лв., представляваща отчетени разходи за услуги „събиране на излезли от употреба МПС" общо в размер 863 236,00 лв. по фактури от „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД 1след приспадане на отчетените приходи от услуги за събиране на ИУМПС по фактури към „ ФЕНИКС ГРИЙН" ЕООД/; отчетени разходи за транспортни услуги общо в размер на 206 823,30 лв. по фактури от „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД; отчетени разходи за материали от ИУМПС /стъкло и други материали/ общо в размер на 438 767,00 лв. и завишена отчетна стойност на получените от разкомплектоването компонените от ИУМПС в размер на 63 180,13 лв. за 2017 г. сумата общо в размер на 1 677 412,12 лв., представляваща отчетени разходи за услуги „събиране на излезли от употреба МПС" общо в размер 1 065 620,00 лв. по фактури от „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД /след приспадане на отчетените приходи от услуги за събиране на ИУМПС по фактури към „ ФЕНИКС ГРИЙН" ЕООД/;отчетени разходи за транспортни услуги общо в размер на 249 443,00 лв. по фактури от „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД; отчетени разходи за материали от ИУМПС /стъкло и други материали/ общо в размер на 253 986,71 лв. и завишена отчетна стойност на получените от разкомплектоването компонените от ИУМПС в размер на 108 362,41 лв. В резултат на непризнатите разходи са установени данъчни основи, различни от декларираните и при съобразяване на внесения корпоративен данък са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 105 630,89 лв. и лихви за него - 59 029,68 лв., корпоративен данък за 2015 г. в размер на 186 017,45 лв. и лихви за него - 85 011,52 лв., корпоративен данък за 2016 г. в размер на 157 200,64 лв. и лихви за него ~ 55 898,03 лв. и корпоративен данък за 2017 г. в размер на 167 741,21 лв. и лихви за него - 42 637,63 лв.

 

            Жалбоподателят оспорва изцяло обжалвания РА и определените с него задължения за корпоративен данък, ДДС и лихви за просрочие. Твърди, че органите по приходите неправилно са установили въпросните задължения, като счита направените изводи за неправилни и необосновани.

 

 

              В хода на съдебното дирене са приобщени всички писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, всички съставени електронни документи, приети като веществено доказателство с СД. В първото по делото о.з. представителят на ответник жалба е оспорил по реда на чл. 193, а.1 от ГПК във вр. С §2 от ДР на ДОПК във връзка с тяхната автентичност и достоверност, за което съдът е открил производство и е указал доказателствената тежест на жалбоподателя за установяване верността на оспорените писмени доказателства. По конкретно за представените товарителници от подизпълнителите КРИС МЕТАЛС ЕООД и ВАЛЕМОС ЕООД папка 29 от делото, жалбоподателят не е направил пълно насрещно доказване, което безспорно да установява тяхната автентичност, като следва да се има предвид и че в част от тях липсва подпис на „изпращач“ Вписаните в товарителниците шофьори не е доказано, че са били работници на тези две дружества. В обясненията на жалбоподателя се посочва, че същия е наемал транспортните средства заедно с посочените в товарителниците шофьори, но при справка в информационната база на НАП безспорно е установено, че същите не са служители на горните две фирми, както и на КАРГОРЕНТАЛ ЕООД.

             На следващо място от ответник жалба са оспорени по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. С §2 от ДР на ДОПК представените по делото и приложени към жалбата приемо- предавателни протоколи- ППП, чиято автентичност също не бе установено по време на съдебното дирене. Същите са свързани с фактурите по доставки „ събиране на ИУМПС.

 

              По делото е изслушаната и приета като доказателство СИЕ, която съдът цени като обективна и безпристрастна и същата ще бъде обсъждана по долу в решението, в съвкупност с всички събрани доказателства.

 

             По реда на чл. 176 от ГПК във вр. С §2 от ДР на ДОПК управителят на дружеството- жалбоподател е дал обяснения пред съда, при което същите ще бъдат обсъждани с оглед на представените писмени доказателства и заключение на СИЕ.

 

От ответник жалба са постъпили всички електронни документи ЗВР , РД , РА на СД , копие от което е връчено на жалбоподателя ,  който не ги оспорва в настоящото производство.

 

 

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

                Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните мотиви:

           При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК – възложителят и ръководителят на ревизията, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

 

Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не са налице пороци от формална страна.  Не се споделят доводите на жалбоподателя, че  липсват мотиви за приложение на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК и не е посочено точното основание по чл.122, ал.1 от ДОПК. Следва да се посочи, че  изрично в РА и в потвърдителното решение на ДОДОП е посочено, че правното основание е чл.122,ал.1,т.4 и т. 5  от ДОПК- като това органът по приходите е изложил подробни мотиви, защо намира, че воденото от жалбоподателя счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, и не са представени всички изискани от органа по приходите в рамките на повторната ревизия писмени доказателства.

 

Съдът не намира да са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите относно доказването, вкл. събирането и преценката на доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол. В хода на ревизионното производство приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими доказателства, необходими за определяне на основата за облагане с данъци по особения ред на чл. 122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ е връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа ще бъде определена по особения ред на чл.122 от ДОПК. В този смисъл не е налице и твърдяното от жалбоподателя нарушение на принципа на законност, доколкото са спазени нормите на ДОПК, дадена му е възможност да сочи доказателства, да дава обяснения. Не се споделя възражението, че органът по приходите е нарушил чл. 37 от ДОПК, тъй като не са установени всички обстоятелства и не е анализиран целия доказателствен материал. Напротив в РД и РА органът е посочил точно установените от него обстоятелства в хода на предходната и повторна ревизии, въз основа на кои доказателства се основават изводите му.  Твърдяното процесуално нарушение всъщност касае спора по същество, защото  при анализ на събраните доказателства органът е достигнал до извод, различен от този на жалбоподателя.Не е налице нарушение на чл. 3 от ДОПК, доколкото органът по приходите е изпълнил служебното си задължение за събиране на доказателства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, на същия са връчени съответни искания за представяне на доказателства и обяснения, включително и да представи декларации или писмени доказателства. След като същият не се е възползвал от това право, не е представил изрично посочените в РД и РА писмени доказателства, то неупражняването на права от него не може да се приравни на съществено процесуално нарушение. Посоченото от жалбоподателя като съществено процесуално нарушение, че в хода на предходната ревизия не е имало негативни констатации ,а такива има само при повторната ревизия, поради което в противоречие на принципа  reformatio in peus , също е неоснователно. В отменителното си решение ДОДОП е дал изрични указания за органа по приходите като трайна е съдебната практика, че при . отмяната на РА и  връщането на преписката по реда на чл. 155, ал. 4 от ДОПК, не започва ново ревизионно производство, а се касае за едно цялостното и неделимо ревизионно производство, което е следвало да завърши с издаването на окончателен РА. Или с други думи се  се касае за едно ревизионно производство, но за две ревизии (по арг. на чл.155, ал.4 и ал.5 от ДОПК). Съгласно чл. 155, ал. 6 от ДОПК в случаите на отмяна на ревизионния акт по реда на административното оспорване, производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта без да се прекъсва тази неделимост на производството, поради което не може да се говори за reformation in peus.

            Процесната ревизия е проведена по реда на чл.122 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1 т. 4 и т. 5 от ДОПК. При извършване на ревизията са изискани от дружеството представяне на подробно изброени първични и вторични счетоводни документи и регистри, свързани с дейността на дружеството, като не е спорно, че от него са представени само част от изисканите такива, като липсват доказателства за редовно водено счетоводство- аналитично, което да дава възможност за установяване на дължимите публични задължения. Поради липсата на документи, изрично изброени във фактическата част на решението, настоящата инстанция намира че , правилно ревизиращия орган са приели, че са налице предпоставките на чл.122, ал.1 т. 4 и т. 5 от ДОПК– липсва или не е представена счетоводна отчетност и липсват документи, необходими за установяване основата за облагане с данъци.

              При изчерпателно посочените предпоставки на чл.122,  ал.1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал.2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Размерът на данъка при ревизия по чл.122 от ДОПК се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. Изложените в жалбата възражения, че без основание ревизията се е позовала на наличие на обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци и не са представени всички искани документи, са същите както и при административното обжалване, като съдът изцяло споделя мотивите на ДОДОП. иса несъстоятелни. Конкретно непредставените документи са подробно описани в констатациите в РД, както и в съставените Протоколи № 1177677/25.02.2020 г„ № 1539328/09.03.2020 г. и № 1177678/18.03.2020 г., приложени към преписката. Същите са подробно посочени по- горе и в настоящото решение. Видно е, че от страна на ревизираното дружество не са представени всички изискани документи. Твърденията в жалбата, че в хода на ревизията са представени всички изискани документи и доказателства не отговаря на установената по преписката фактическа обстановка. Освен това, при ревизията органите по приходите са установили множество пропуски във водената счетоводна отчетност. Относно редовното водене на отделните счетоводни сметки, в частта по ЗКПО на РД е направен пълен анализ на допуснатите пропуски в счетоводната отчетност, който настоящата инстанция споделя. Ревизията правилно е установила, че формата на счетоводство не осигурява синхронизирано хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане на сметка 304 „Стоки". Не е организирано счетоводно отчитане на разходите на материални запаси и начина на формиране на себестойността на продукцията и услугите съобразно изискванията на стандарта и в съответствие спецификата на дейността, в т.ч. по отделни видове дейности и по отделни обекти - площадки. Стоково-материалните запаси не са отписвани съгласно методите на Счетоводен стандарт № 2 „Отчитане на стоково материални запаси", тъй като за същите не е представена информация и документи за превръщането от бройки в килограми и заприходени по вид и количество от сметка 304 99 „ИУМПС бр" в сметка 304 23 „ИУМПС кг". Ревизираното дружество не е водило аналитична отчетност, както при завеждане на стоките и при тяхното изписване, която да дава вярна информация за превръщането от бройки в килограми, а също за изкупуването в кг на разкомплектоването  на ИУМПС. Липсват първични документи, даващи информация за количествени показатели, МОЛ при изкупуването на ОЧЦМ, ИУМПС и др. Неводенето на подробна счетоводна отчетност възпрепятства установяването на задълженията по ЗД ДС и ЗКПО.Законът изиска да се води такава счетоводна отчетност, която да е достатъчна за установяване на задълженията по ЗДДС и ЗКПО. Изпълнението на това задължение се отнася до всички регистрирани по ЗДДС лица, установено с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДДС, която от своя страна е хармонизирана с разпоредбата на чл. 242 от Директива 2006/112. Тези изводи на органа по приходите не се опровергават с помощта на изслушаната по делото СИЕ. Съдът възприема основното възражение на ответника, че установените от ***обстоятелства не са подкрепени с първични счетоводни документи, не е ясно по какъв начин ***е обвързало процесните фактури с конкретни товарителници, както и че експертното заключение не дава възможност да се установи как се формира цената на транспортните услуги, или кои документи установяват условията на договорите, изпълнителят по тях, стоките дали са доставяни франко склада на жалбоподателя или на трето лице, предвидено ли е да се заплащат отделно от цената на стоката разходи по превози и др. ***дава отговор дали воденото от жалбоподателя счетоводство е редовно и от неговите записвания може да бъде установена данъчната основа за облагане, но този извод не е подкрепен с конкретни установявания. Само от факта- въпрос 6 и 7, че с доставените стоки са извършени последващи доставки, не може да се обоснове извод за реално извършени транспортни разходи, вкл. Че счетоводството следва логиката и последователността на стопанските операции.  Споделят се мотивите на  процесуалния представител на ответника, че съгласно т. 4 от СС2 „Отчитане на стоково- материални запаси“ добавената стойност на СМЗ представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и други разходи във връзка с доставянето на СМЗ до сегашното местоположение, като видно от т.5.1 и 5.2 от същия стандарт СМЗ представляват част от разходите по доставката или на добавената стойност, при което жалбоподателят е следвало всички разходи във връзка с придобиване и доставяне на СМЗ до свой обект да бъдат част от цената на придобиване т.е. историческата цена, а не като текущи разходи , с които пряко се намалява финансовия резултат за съответната година. В този смисъл не се кредитират заключенията на вещото лице, че в този случай не следва да се прилага СС2, както и че транспортните разходи не следва да се включват в стойността на продадените стоки. Верен е и извода, че получените  плащания по процесните фактури,които имат за предмет ОЧЦМ,ИУМПС, но няма префактуриране на транспортни услуги, като следва да се съобрази принципа чл. 4, ал.1, т. 5 от ЗСч, за предимството на съдържанието пред формата, като извършените счетоводни записвания следва да отговарят на действителни търговски операции или счетоводството не отразява вярно тяхното извършване. Споделят се и другите аргументи, че по никакъв начин не може да се изведе обективно обвързването, направено от ***на процесните фактури с определени товарителници стр. 35 от СИЕ, като самото вещо лице е посочило, че от наличните по делото документи такъв извод не може да се направи. Освен това съдът намира за правилни и възраженията на ответника досежно СИЕ, че вписванията в счетоводните регистри на издателите на фактурите, без наличието на други безспорни доказателства, че между издателя на фактурите и ревизираното лице действително са осъществени сделки с предмет“транспортни услуги“.з

             Предвид факта, че ревизията е проведена по особения ред, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК са подкрепени със събраните доказателства т. е. в тежест на задълженото лице е да обори констатациите на ревизията с пълно насрещно доказване. В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. Решение № 2343 от 14.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2021 г., Решение № 1148 от 8.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5958/2021 г.Решение № 837 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2021 г. Решение № 483 от 20.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8004/2021 г., VI Съдът е дал указания в разпореждането за насрочване на делото, че жалбоподателят следва да проведе пълно, насрещно доказване, за да обори тази презумпция. Съдът намира, че такова не е налице, доколкото нито с помощта на СИЕ, нито с представянето на другите писмени доказателства може да се установи воденето на редовно аналитично счетоводство. Оспорените по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК частни писмени документи, чиято цел е да удостоверят предаването на вещите ,а  от там и реалността на доставките по чл. 6 от ЗДДС не е доказано, че са автентични.  В този смисъл съдът се позовава на Решение от 5.10.2016г. по С-576/15 на СЕС, в което е прието, че чл. 242 от Директива 2006/112 /ЕО налага на данъчнозадължените лица – платци на данъка задължение за водене на надлежна отчетност, както и че липсата на счетоводна отчетност, която би позволила ДДС и контрола върху него от данъчната администрация и липсата на осчетоводяване на издадените и изплатени фактури, могат да възпрепятстват правилното събиране на данъка и застрашават доброто функциониране на общата система на ДДС.  В този смисъл Решение № 10181 от 7.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4507/2021 г.,и други.

             По приложението на материалния закон съдът намира следното :

             1. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури с предмет „транспортни услуги", издадени от „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД, „РЕВАЛОН" ЕООД, „МИТЕКСПОРТ" ЕООД и ,ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД, за данъчни периоди от 01.07.2015 г. до 31.01.2016 г. и от 01.03.2016 г. до 31.12.2017 г. и от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г. и непризнатите разходи за транспортни услуги по фактурите, издадени от „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД за 2015 г„ 2016 г. и 2017 г.

 

            За да се приеме, че една сделка е облагаема по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и получателят по нея може да упражни правото на данъчен кредит, първото условие е наличието на фактура, която съдържа цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО и транспониращите я разпоредби на чл.114 и чл.115 от ЗДДС. Чл.71, т.1 от ЗДДС поставя като първо условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит именно притежаването от лицето на данъчен документ.

            Според чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС фактурата задължително съдържа вида, количеството на доставените стоки/услуги. Същевременно на основание чл. 121, ал. 1 от ППЗДДС. регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност и този правилник. Съгласно чл. 6, an. 1, т. 4 от ЗСч, първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, трябва да съдържа предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. От посочените разпоредби е видно, че при издаването на фактури следва да се спазват определени законови правила.

Процесиите фактури не отговарят на визираните по-горе норми и по-конкретно на чл.226, т.6 от Директивата, която предвижда като задължителен реквизит на фактурата вписването на количеството и естеството на доставените стоки/услуги или степента и естеството на предоставените услуги. Нормата на чл. 178 от Директивата изрично сочи, че притежаването  на фактура, съставена в съответствие с чл. 220 - 236, е условие за упражняване на правото на приспадане.Това е изрично подчертано от СЕС и в  Решението по дело С-271/2012 Престацията по процесните фактури следва да бъде индивидуализирана, с точни параметри, които позволяват доказването й.| Конкретизирането на доставката следва да бъде в достатъчна степен и по начин, който да позволява последваща проверка и установяване на действителното й извършване. Така например процесните фактури са с посочен предмет „транспортна услуга“ без посочване на количество /напр. изминати километри, брой превози маршрут и др./ и единична цена, за който предмет не може да се приеме, че е в достатъчна степен индивидуализиран и осигуряващ възможност  за последващ контрол. Следователно издадените от „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД, „РЕВАЛОН" ЕООД, „МИТЕКСПОРТ" ЕООД и .ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД фактури с предмет „транспортни услуги" не съдържат задължителните реквизити по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС и по чл. 6, ал. 1,т.4от ЗСч. При наличието на данъчен документ, който не е съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, което е самостоятелно основание за отказване правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури.  В този смисъл е и трайната съдебна практика напр. Решение № 141 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6522/2018 г., VIII о., Решение № 682 от 21.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14908/2014 г., I Решение № 1696 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7421/2018 г., VIII Решение № 3068 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9233/2019 г., V. Изрично в горепосочените решения е посочено, че предметът на доставката следва да бъде индивидуализирани като описание и количество, поради което  неспазването на изискването на чл. 71, ал.1 от ЗДДС вр. с чл.114, ал.1,т.9 от ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В този смисъл практиката на СЕС напр. Решение от 8 май 2013 г. по дело С -271/2012г.

 

Въпреки това съдът в съответствие със задължението си по чл. 160, ал.2 от ДОПК не следва да ограничава проверката по материалната законосъобразност на акта само до формалните изисквания за упражняване на правото на данъчен кредит, но и изпълнението на материално-правните условия за възникване на правото на данъчен кредит. Това произтича и от  Решение на СЕС по С -516/2014г, което сочи, че чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че фактури, които съдържат само общо описание, априори не отговарят на изискванията по точка 6 и по точка 7 от споменатия член Чл.178 б. а от същата Директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността националните данъчни органи да откажат правото на приспадане на данъка върху добавената стойност само на основание, че данъчнозадълженото лице притежава фактура, която не отговаря на изискванията по чл.226, т. 6 и 7 от тази директива, при положение че тези органи разполагат с цялата информация, която е необходима, за да проверят дали материално-правните предпоставки за упражняването на това право са изпълнени.

 

 

                Относно доставките на услуги с предмет „транспортни услуги“, подробно описани в РД, РА и стр. 2-4 от СИЕ. Доставчици на посочените по горе услуги са БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД, „РЕВАЛОН" ЕООД, „МИТЕКСПОРТ" ЕООД и ,ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД , на които са извършени насрещни проверки, описани подробно във фактическата част на изложението, при което от тях не са постъпили доказателства по връчените им ИПДОЗЛ, като само от МИТЕКСПОРТ“ЕООД са представени фактури. С протокол № Р-04000419008416-ППД-001/14.05.2020 г. са приобщени протоколите от извършените насрещни проверки на посочените дружества в предходната ревизия, като от първите четири са представени копия на фактурите за транспортни услуги, еднотипни договори от 1.9.2014г. за транспортиране на отпадъци с подизпълнители  „ВАЛЕМОС" ЕООД, „ЕКС КЪМПАНИ" ЕООД, „КРИС МЕТАЛС" ЕООД и „СИ ПИ МЕТАЛС" ЕООД и издадени на същата дата от тези дружества фактури към горепосочените преки доставчици, с предмет“транспортни услуги“, банкови извлечения от плащания към  жалбоподателя, които органът по приходите не е могъл да обвърже с процесните доставки. От последното дружество  ,ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД в хода на предходната ревизия не са представени доказателства. С горния протокол са приобщени и протоколите от извършените насрещни проверки на доставчиците, сочени за подизпълнители на транспортните услуги - „ВАЛЕМОС" ЕООД, „ЕКС КЪМПАНИ" ЕООД, „КРИС МЕТАЛС" ЕООД и „СИ ПИ МЕТАЛС" ЕООД, от които са представени идентични по вид документи - копия на издадените фактури, справки за счетоводното им отразяване, оборотни ведомости и главни книги за съответните месеци.

 

             Двама от предходните доставчици допълнително са представили документи:

             1. „СИ ПИ МЕТАЛС" ЕООД - Обяснение с вх. № 06-53-06-401/18.04.2019 г„ в което се заявява, че дружеството извършва дейност по събиране на отпадъци в жилищни райони на територията на цялата страна, които се посочвали в кантарни бележки, договор за наем на МПС с „КАРГОРЕНТАЛЕКСПРЕС" ЕООД с ЕИК ********* от 01.09.2014 г.4 бр. Фактури за метални отпадъци с приемо предавателни протоколи и декларации за произход към тях и  54 бр. кантарни бележки, без надлежни реквизити: най вече вид на товара и МПС, с което е извършен превоза, място и дата на претегляне, поради което същите не са кредитирани от органа по приходите като надлежно установяващи реално извършена дейност по събиране и транспортиране на отпадъци. Освен това същите не са обвързани с приемо- предавателните протоколи, не са представени пътни листи и товарителници.

 

              2. От „КРИС МЕТАЛС" ЕООД с вх. № 12-53-06-157/23.04.2019 г. е представено идентично обяснение, договор за наем на МПС също с „КАРГОРЕНТАЛЕКСПРЕС" ЕООД от  29.12.2016 г., докато фактурите за транспортни услуги към преките доставчици са издадени преди тази дата.

 

             Извършените при повторната ревизия насрещни проверки на тези дружества не са дали различен резултат, като са представени обяснения само от подизпълнителя „ВАЛЕМОС" ЕООД. Изрично в жалбата с/у РА, жалбоподателят е посочил, че превозните документи се намират при преките доставчици, представени с жалбата по административен ред са товарителници от подизпълнителите „КРИС МЕТАЛС" ЕООД и „ВАЛЕМОС" ЕООД ,- папка 29 от адм. Преписка, които са оспорени по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. С §2 от ДР на ДОПК от ответник жалба, и чиято автентичност в хода на настоящото производство не бе установена. От посочените дружества „СИ ПИ МЕТАЛС" ЕООД. „КРИС МЕТАЛС" ЕООД и „ВАЛЕМОС" ЕООД са представени писмени обяснения, съдържащи твърдението, че металните отпадъци са събирани от жилищни райони на населените места и се предавали на шофьорите, като събраните отпадъци се разтоварвали на площадки на клиенти на „МАРТЕНИК" ЕООД, „БУЛСЕНД" ЕООД, „РЕВАЛОН" ЕООД, „МИТЕКСПОРТ" ЕООД и „ДРАГЕКСПОРТ" ЕООД като транспорта е извършен с наети МПС от „КАРГОРЕНТАЛЕКСПРЕС" ЕООД, за което се представят еднотипни договори за наем на МПС, съгласно които, освен наемане на конкретно посочени МПС, наемодателят има ангажимент да предоставя на наемателите свой персонал - шофьори. Установено е, че собствеността на превозните средства е на „ЕКОРЕНТИМПЕКС" ЕООД, което ги отдава под наем на „ЕКОМАРКЕГ ЕООД, което съответно ги преотдава под наем на „КАРГОРЕНТАЛЕКСПРЕС" ЕООД, което също ги преотдава под наем на „ТОРИМЕКС" ЕООД, „УНИТРЕЙД КОМЕРС" ЕООД, „ВИПТРОН" ЕООД, „ЕКС КЪМПАНИ" ЕООД, „КРИС МЕТАЛС" ЕООД, „СИ ПИ МЕТАЛС" ЕООД и „ВАЛЕМОС" ЕООД, като по отношение на последните четири дружества се твърди, че са извършили въпросните транспортни услуги в качеството на превозвачи. Съдът не споделя основаните аргументи в защитата на жалбоподателя, че са налице реални доставки по процесните фактури: наличие на редовно счетоводство при жалбоподателя, преките доставчици и подизпълнители, което има доказателствената сила по чл. 182 от ГПК във вр. С ДР на ДОПК, обвързаност на процесните фактури, с приемо- предавателните протоколи и товарителниците, което се потвърждава и от ***по СИЕ, което доказва и отделяне на родовите стоки по смисъла на чл. 24, ал.2 от ЗЗД, наличие на договори за транспорт както между дружествата и жалбоподателя, така и такива между тях и подизпълнители, доказаност на материалната база за извършване на превоза – МПС, взети под наем от горепосочените дружества, стоките предмет на доставките са били отчуждени, за което жалбоподателят е получил приходи, които надлежно е отразил в счетоводството, следователно е налице проследим стоков и паричен поток, като не е спорно, че по процесните фактури е получено плащане от страна на жалбоподателя. На следващо място намира, че не почива на практиката на СЕС задължението на органа по приходите по установяване произхода на стоките, дори да се касае за такива под особен контрол, каквито са отпадъци от черпи и цветни метали и използвани МПС.

           Тук следва да се направи отклонение като се посочи правната рамка, касаеща предмета на доставка. Извършването на транспортни услуги е законово регламентирана дейност и нейното осъществяване следва да може да се установи с редица придружаващи документи, част от които следва да се намират и при получателя на транспорта, какъвто в случая се явява ревизираното дружество. Относно транспорта на стоки на територията на страната се прилагат разпоредбите на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. На основание чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от ЗАвтП, договорът за превоз се установява с товарителница, която се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и от Съгласно чл. 64 и чл. 65 от ЗАвтП, товарът, заедно с товарителницата, се предава на посочения в товарителницата получател или на негов пълномощни, като след пристигането на товара на предвиденото в товарителницата място, получателя има право да получи втория екземпляр от товарителницата и товара срещу подпис. От изложеното следва, че всяка от посочените в товарителницата страни /изпращач, превозвач и получател/, трябва да притежава екземпляр от нея.  С аргумент от чл. 63 и чл. 65 от ЗАвт.П и чл. 368, ал. 2 от ТЗ, до предаването на товара или на товарителницата, право да се разпорежда с товара има товародателя. Затова и за осъществяването на доставката на стоки, които се превозват, е релевантно получаването от получателя на товара или на втория екземпляр от товарителницата, срещу подпис.  Както правилно се посочва в потвърдителното решение на ДОДОП, жалбоподателят не е представил, не е и притежавал копие от товарителниците, при него липсва  информация относно броя на извършените превози, маршрута и изминатите километри, вида на превозвания товар по всяка конкретна фактура за превоз, по която се претендира данъчен кредит. Освен това, с оглед липсата на документи, съпътстващи фактурираните транспортни услуги, същите не могат да бъдат обвързани с основната икономическа дейност на жалбоподателя. В случая не става ясно какво е превозвано - вида на товара, евентуално вида на отпадъците, ИУМПС, ИУЕЕ, гуми, стъкло, пластмаса, антифриз или др., а от вида на отпадъка зависи и превозното средство. Тук следва да се посочи, че по делото не е спорно, че преките доставчици на жалбоподателя не са предоставяли транспортни услуги на жалбоподателя, те са били осъществявани от горепосочените подизпълнители, които са им издавали фактури, а след това извършеният транспорт е бил префактуриран с процесните фактури. Не е спорно по делото, че не са представени и пътни листи за извършен превоз или други доказателства, които да установяват  дестинацията на вписаните транспортни услуги, прекият шофьор и МПС с което са извършени, изминатите километри. Както се посочи по- горе от страна на посочените дружества не са представени пътни листи, които да докажат реално изпълнени транспортни услуги, . свързани с процесиите фактури. Пътният лист е задължителен при превоз на товари съгласно чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Пътният лист е и документ за контрол и отчитане работата на водачите и автомобилите, въз основа на който се определя и признава разхода на гориво и се съхранява от превозвача. В този случай правилен е и извода на ДОДОП, че след като петте дружества са изпълнители на превоз с наети МПС, то същите следва да притежават пътен лист за всеки превоз до конкретен обект и по конкретен маршрут, за конкретен товар, съставен и подписан от водача на МПС, изпълнил превоза. Разходът на гориво се отчита на база на посочения в пътния лист маршрут, изминатите километри и съответния разход на конкретното използвано за този маршрут МПС.

 

          По силата на чл. 68, ал.1 и ал.2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква за осъществени доставки, когато подлежащият на приспадане ДДС е станал изискуем. Съгласно чл.25, ал.6 ЗДДС данъкът става изискуем към момента на настъпване на данъчно събитие в хипотезите на ал.2, 3, и 4 на същата разпоредба. В чл. 25, ал2 от ЗДДС е предвидено, че по доставки на услуги, каквито са и разглежданите, данъчното събитие настъпва към момента на извършване на услугите. Следователно това е юридическият факт, който поражда изискуемост на ДДС и правото на приспадане. По общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК докателствената тежест за неговото установяване е на ревизираното лице. Съгласно чл. 9,ал.1 от ЗДДС доставката на услуги подлежи на данъчно облагане, само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга т. 29 от решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 и само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация. В доказателствена тежест на ревизираното лице е да установи наличието на реални доставки на услуги в цитирания смисъл: действително правоотношение, в рамките на което реално се разменят насрещни престации, пряка връзка между услугата и възнаграждението, което представлява действителната равностойност на услугата и чийто размер предварително е определен според добре установени критерии т. 37 от решение от 27.03.2014 г. по дело С-151/13 и т. 40 от решение на СЕС от 20.06.2013 г. по дело С-653/11..

           Правилно е становището на жалбоподателя, че съгласно константната практика на Върховния административен съд, нито произходът на стоките, нито точният начин на осъществяването на услугите са сред обективните критерии по чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, по принцип изясняването на произхода на стоките е абсолютно ирелевантно обстоятелство по отношение на валидността на доставката и фактическото й осъществяване. Досежно посочения във фактурите предмет на доставката – транспортни услуги,  за да е налице действително осъществена транспортна услуга, следва да са налице доказателства, че доставчикът е разполагал с необходимите за целта транспортни средства и персонал със съответната професионална квалификация, да са  налице и данни за отчитането им в счетоводството на доставчика на разходи от различно естество /гориво, материали/, свързани с осъществяването на самата транспортна услуга. В настоящият казус ,както в хода на ревизионното производство, така и в съдебното такова се установява, че  преките доставчици не разполагат нито с кадрова, нито с материална обезпеченост. Изрично е становището на жалбоподателя вкл. И чрез разпита на неговия Управител по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, че преките доставчици не са имали такава, поради което същите са привлекли подизпълнители, които също са нямали такава, а са ползвали наети МПС и персонал. Освен това и изслушаната СИЕ не установява при преките доставчици, нито при техните подизпълнители осчетоводяване на конкретни разходи за гориво, персонал и др. Единственото заключение е, че процесните фактури са осчетоводени, по същите е постъпило плащане, представени са договори за превоз при преките доставчици. Само наличието на данъчни фактури в случая, макар и отговарящи на изискванията на ЗСч документи за плащане на данъчната основа по фактурите и начисляването на ДДС по чл. 86 от ЗДДС, но неподкрепени с каквито и да било други доказателства, не представлява основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесиите фактури на получателя.. Движението на парични средства, документалното оформяне на сделките чрез фактури и отразяване в дневниците за покупки и продажби, не означава реално прехвърляне на правото на собственост върху стоки и извършване на услуги. Липсата на доказателства, които установяват кадрова и материално - техническа обезпеченост на доставчиците инвокира предпоставки за нереалност на извършените от тях доставки на услуги което прави обжалвания РА в тази му част законосъобразен. В тази насока е направено позоваване на тълкуването на закона, дадено в решения на Съда на Европейския съюз по дела С – 342/87 ,С-152/02, С-285/11г. Следва да се посочи, че жалбоподателят неправилно развива доводи досежно прехвърляне правото на собственост върху редово определени вещи, позовава се на чл. 24, ал.2 от ЗЗД което намира за изпълнено чрез представяне на приемо- предавателните протоколи и товарителници, доколкото те касаят доставка по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС такава на родово- определени стоки. В случая се касае за доставка по чл. 9, ал.1 от ЗДДС, за която не са представени редовно съставените и изискуеми от горните текстове на закона товарителници, обективиращи договор за превоз, кантарни бележки, пътни листи, осчетоводени разходи за осъществяване на тези услуги, които да формират тяхната себестойност респ. данъчна основа, както и материално- техническата обезпеченост както на преките доставчици, така и на техните подизпълнители. Следва да се отбележи, че именно допуснатото горно объркване от страна на жалбоподателя досежно  вида на доставката сочи, че реално се е касаело за придобиване на стоки, в чиято стойност се включват и направените разходи за транспорт от търговецът, собственик на ОЧЦМ и крайния получател, какъвто, определени не се явява жалбоподателят. Разбира се, дали доставчиците притежават необходимия кадрови, материален и технически капацитет не е обстоятелство, което трябва да се доказва от получателя на фактурите, тъй като той не може да контролира дейността на своите доставчици, нито пък може да отговаря за техни действия и/или бездействия. В този смисъл е константната практика на СЕС, обективирана в решения по С-324/11 т.44 и т. 45, С-285/11 и др, където СЕС изрично посочва, че за да се приспадне от получателя правото на данъчен кредит, е необходимо да се установи дали фактурираните доставки са реално осъществени – т. 31 от решение по дело С -285/11. Отделянето и фактуриране на услугата транспорт от общата доставка противоречи на реалната логика на осъществените търговски контакти и правилно е разглеждана от органа по приходите като доказателство за придобиване на неследващо се данъчно предимство, но съдът намира, че след като органът не се позовава на данъчна измама, не следва да излага мотиви в тази насока. Следователно РА в тази част се явява правилен и законосъобразен, като съответно жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

            2. Относно доставките с предмет „събиране на ИУМПС“ по фактури издадени от „ТОРИМЕКС" ЕООД, „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД за 2014 г., 2015 г„ 2016 г. и 2017 г.

В хода на предходната ревизия на „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД, при преглед на представените счетоводни регистри на дружеството, органите по приходите са установили отчетени по сметка 602 „Разходи за външни услуги" разходи за „събиране на ИУМПС", отнесени последователно по сметки 611 „Разходи за основната дейност", сметка 703 „Приходи от продажба на услуги" и в крайна сметка по дебита на сметка 123 „Печалби и загуби от текущата година", което е довело до намаление на отчетения счетоводен финансов резултат през всички ревизирани отчетни периоди от 2014 г. до 2017 г. С ИПДПОЗЛ, от жалбоподателя е  изискано да представи подробни писмени обяснения и всички документи, доказващи реално осъществяване на тези услуги, като в отговор са депозирани документи вх. № 7050/13.03.2019 г.. В приложение писмени обяснения е посочено, че  дейността по събиране на ИУМПС се извършва от физически и юридически лица като при  приемането на ИУМПС в специализирани центрове за разкомплектоване на площадки в Горубляне, Люлин, Сливен, Търговище, Бургас и Варна  се издавало удостоверение, съгласно Наредба № 1 на МОСВ.  В специални отчетни книги се водели приетите и третирани ИУМПС, както и отпадъците, образувани от тях като след разкомплектоване получените отпадъци се предавали на външни фирми за последващи операции по оползотворяване и рециклиране.

По делото не е спорно, че жалбоподателят има сключен договор от 1.05.2014г.с „БЪЛГАРСКА РЕЦИКЛИРАЩА КОМПАНИЯ" АД - организация по оползотворяване на ИУМПС, притежаваща Разрешение № ООп-23- 03/13.07.2012 г. и № ООИУ МПС • 1 -05/14.08.2018 г„ издадени от МОСВ по силата на която тя възлага на жалбоподателя ежемесечно, с възлагателни писма количеството ИУМПС, необходимо за събиране и разкомплектоване в изпълнение на целите й по реда на Наредбата за ИУМПС. Задълженията на жалбоподателя по този договор са : да организира дейността по събиране и разкомплектоване на определен брой ИУМПС, като създаде съответната организация за това  и да предаде образуваните отпадъци от тях за оползотворяване чрез  предаване на компонентите за рециклиране, а на неоползотворимите отпадъци за обезвреждане, както и документиране на всички операции по ред, в срок и по образци, описани подробно в договора. В чл.10, ал.2, т. 1 от Договора на изпълнителя по него се дава възможност да превъзлага част от дейностите по събиране на ИУМПС на трети лица, отговарящи на ЗУО, при което  разкомлектоването е недопустимо да се превъзлага. чл. 19 от договора. Сочените от жалбоподателя подизпълнители са  „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД, с които се твърди, че са сключени договори  за събиране на ИУМПС, които не са представени по делото единствено има такъв от  30.04.2015 г., с „ТОРИМЕКС" ЕООД. От извършените насрещни проверки на тези преките доставчици включително и дадените по реда на чл. 176 от ГПК във вр. С §2 от ДР на ДОПК обяснения от Управителя на дружеството, безспорно се установява, че тези доставчици са издали фактури с предмет „ИУМПС“ и „събиране на ИУМПС, като дейността по събиране е заплащана отделно съгласно споразумение.

          Нормативната основа за дейността по събирането, транспортирането и третирането на ИУМПС е  Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства (НИУМПС). На основание чл. 17 от НИУМПС (в редакцията за процесиите периоди 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.), дейностите по събиране, транспортиране и по третиране на ИУМПС се извършват от лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО. Съгласно чл. 35, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 35, ал. 4 от ЗУО (в редакцията за процесиите периоди), за извършване на дейностите по оползотворяване на ИУМПС и дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба се изисква регистрационен документ по чл. 35, ал. 3 от ЗУО, разрешение по чл. 35. ал. 1, т. 1 от ЗУО или комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗУО. Документ по чл. 35, ал. 3 от ЗУО и разрешение по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО се издават от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), а комплексно разрешително по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗУО от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). От цитираните норми е видно, че за дейността по събирането, транспортирането и третирането на ИУМПС се изисква регистрационен режим. Съгласно  легалната  дефиниция, § 1, т. 41 от ДР на ЗУО, „събиране е натрупването на отпадъци, включително предварителното сортиране и предварителното съхраняване на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци". В този смисъл, за да е възможно извършването на доставките, предмет на спорните фактури, „ТОРИМЕКС" ЕООД, „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД и „РЕВАЛОН" ЕООД следва да са притежавали регистрационен документ по чл. 35, ал. 3 от ЗУО и разрешително за събиране на ИУМПС, както и площадки, регистрирани конкретно за събиране на ИУМПС, за които обстоятелства нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебното такова са ангажирани доказателства. Изрично следва да се уточни, че с тези преки доставчици има сключени договори за доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗДДС на ИУМПС, по които фактури органът по приходите е признал ПДК на жалбоподателя. Спорни са останали само доставките на услуги по смисъла на чл. 9, ал.1 от ЗДДС, касаещи осъществяването на услуга“събиране на ИУМПС“. Липсата на реална доставка е отрицателен факт, доказването на който може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа на доказателствени изводи за отрицателния факт –Тълкувателно решение № 6/2014г. на ОСГК на ВКС. В хода на съдебното производство изцяло в доказателствена тежест на ревизираното лице е да докаже твърдения от него, благоприятен положителен факт от обективната действителност за наличие на реални доставки на стоки и услуги. Основание за този извод се намира, както в общата процесуална разпоредба на чл.154, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, така и в практиката на СЕС - т. 37 от-решение по С-78/12г: лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Именно националният съд въз основа на националните правила за доказването в съответствие в принципа на процесуална автономия извършва обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да отговори на спорния материалноправен въпрос относно законосъобразното упражняване на правото на ДК т. 32 от решение СЕС по С – 285/11, и т. 37 и т. 43 от решение на СЕС по С -78/12г. Фактическите установявания са специфични за всеки един от случаите, зависят от процесуалната активност на страните в хода на производството въз основа на националните правила за доказването и в съдебната фаза са предмет на решаващата дейност на съда - установени ли са, респ.доказани ли са съответните обективни данни, въз основа на които да се направи извод, че е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик -налице е реална доставка на стоки. За установяване на този факт от страна на жалбоподателя са представени само процесните фактури, както и приемо- предавателни протоколи , които са приложени към жалбата по административен ред при първата ревизия, които са оспорени по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, като с оглед качеството им на частни свидетелстващи документи е оспорено само тяхното авторство. За тях жалбоподателят не е провел  успешно доказване, като не може да се използва и привръзка с чл. 301 от ТЗ. По силата на тази  разпоредба, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Въведената от законодателя презумпция не освобождава жалбоподателя, представящ документи с оспорена автентичност на подписа на неучастващо в делото трето лице от тежестта на доказване, че документа е подписано от посоченото в него лице, каквито доказателства по делото не са представени. Или в обобщение по  делото не се установява по безспорен начин от къде и от кого са събирани ИУМПС, с какви МПС, не се доказват разходи за извършването на тези услуги- за трудови възнаграждения, гориво и др. от страна на преките доставчици, както и наличието на материална и персонална обезпеченост на тези дружества за осъществяване на тези услуги. В хода на ревизията и съдебното производство не се представят допълващи документи, договори , транспортиращи документи – товарителници, които да обективират договора за превоз, кантарни бележки, пътни листи, и други , от които да се направи единственият възможен извод за наличие на обезпеченост на доставчиците, направени от тях реални разходи за престиране на договорените услуги, или реалността на доставките по „събиране на ИУМПС“ по процесните фактури остава недоказана, въпреки разпределената от съда тежест на доказване. Напротив, изложените обстоятелства, обсъдени ведно със съдържанието на описаните по – горе договори, са в подкрепа на достигнатите от органите по приходите  извод, че в цената на доставяне на ИУМПС е включен и транспорта на същите, като съпътстващ разход. Предвид изложеното подробно в решение на ДОДОП осчетоводяване на доставката на стоки и доставката на услуги,  органите по приходите са направили правилен извод, че доставките на услугата събиране на ИУМПС е калкулирана в цената на ИУМПС и процесните фактури с предмет „събиране на ИУМПС" са издадени без основание и не отразяват реално извършени стопански операции.

              В този смисъл е и константната практика на ВАС напр. Решение № 1983 от 1.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2021 г., което касае същите услуги с друг жалбоподател и същите преки доставчици на настоящия такъв,  Решение № 7134 от 14.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3190/2022 г., Решение № 6849 от 7.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2021 г.

            Тези изводи не са оборени с показанията на Управителя на дружеството по реда на чл. 176 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, които не дават ясна представа както за организацията по доставка на ИУМПС, какво точно включва услугата“ събиране на МПС“, как е определена нейната цена, какви доказателства има при дружеството – жалбоподателя за нейното извършване, като за тези процесни фактури няма и поставени въпроси към СИЕ.

            Въз основа на всичко така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно с РА е отказано ПДК по процесните в т.1 и т.2 фактури , като изцяло се споделят мотивите на процесуалния представител на ответник жалба в писмените бележки, в които изрично е посочено, че фактът, че са били изкупувани ИУМПС, ОЧЦМ и в последствие същите са били предадени за съответна утилизация не доказва наличието на реални доставки на транспортни услуги извън стойността на самите стоки.

 

           3. Относно констатациите в РА по ЗКПО.

           С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че е налице  законосъобразно увеличение на финансовите резултати на дружеството за ревизираните периоди с разходите по процесните фактури с предмет "услуга по събиране на ИУМПС", след като е безспорно установено, че тези разходи не са документално обосновани, поради липса на доказателства за действително изпълнение на стопанските операции. По аргумент от чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели само когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В случая, за доставките по процесните фактури, не са представени годни доказателства, които да установяват реалното извършване на услугите от доставчиците на получателя. В резултат на това осчетоводените разходи за "услуга по събиране на ИУМПС", законосъобразно са квалифицирани от органа по приходите  като документално необосновани и по аргумент от чл. 26, т.2 от ЗКПО, която предвижда , че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, който не са документално обосновани по смисъла на този закон и същите не са признати за данъчни цели. Правилно и законосъобразно от органа по приходите е преценено, че е налице и хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно посочената правна норма, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчният финансов резултат се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Като се има предвид гореизложеното в настоящото решение, не са налице годни доказателства, които да удостоверят, че „ЕКОЛЕНД КОНСУЛТ" ЕООД реално е получило услуги по процесиите фактури, което е основание за увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО с размера на отчетените разходи по тези фактури.

             Същевременно на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. В случая липсват доказателства „БУЛСЕНД" ЕООД, „МАРТЕНИК" ЕООД, „ТОРИМЕКС" ЕООД, и „РЕВАЛОН" ЕООД да са осъществили услугите по процесиите фактури, което е основание за увеличаване на финансовите резултати за 2014 г., 2015 г„ 2016 г. и 2017 г. с отчетените разходи по спорните фактури на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, като тези обстоятелства са взети предвид при определянето на данъчната основа по ЗКПО по аналог. Или с други думи, съгласно чл.16, ал.2, т. 4 от ЗКПО заплащането на възнаграждение за услуги, които не са реално осъществени, е отклонение от данъчно облагане и на основание чл.16, ал.1 от ЗКПО данъчната основа за облагане с пряк данък се определя без да се вземат предвид тези сделки. След като не е установено действителното осъществяване на услугите от процесните доставчици, то обективно невъзможно е получателят да е вложил същите в следващи облагаеми доставки и да е реализирал последващи съпоставими приходи, които да подлежат на регулация по реда на чл. 27, ал.1, т.2 от ЗКПО /в този смисъл решение № 13421/7.11.2017г. на ВАС на ВАС по адм. д. № 258/2017 г., решение № 5683/12.5.2021г. на ВАС по адм. д. № 1139/2021 г., . Решение № 1983 от 1.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5736/2021 г Като са увеличили с непризнатите за процесните периоди разходи финансовите резултати на дружеството и в следствие на това е извършена корекция на намалението на финансовите резултати по реда на чл.70, ал.2 от ЗКПО чрез приспадане на данъчни загуби и са установили допълнително дължим корпоративен данък, органите по приходите са издали законосъобразен РА в тази му част. Съдът споделя становището на ответник жалба, че дори да са направени реални разходи за извършване на транспортни услуги, същите са включени в цената на доставката на стока ИУМПС, и не следва да бъдат отчитани за сметка на текущ финансов резултат в годината на придобиване на стоково- материалните запаси, тъй като това би нарушило разпоредбите на т.4, т.5.1, и т.5.2 от СС2 ,както и основният принцип за съпоставимост на приходите и разходите и вярно и честно представяне на имущественото и финансово състояние на предприятието през отчетния финансов период.

 

           4. Относно непризнатата завишена отчетна стойност на получените от разкомплектоването компоненти от ИУМПС за 2014 г„ 2015 г., 2016 г. и 2017 г. В жалбата не се правят конкретни оплаквания. Органите по приходите са анализирали извършваната дейност по събиране на ИУМПС и всички свързани с тях разходи за разкомплектоване, оползотворяване, обезвреждане и депониране. Извършен е анализ на сметка 304 „Стоки" относно отчитането на ИУМПС. Установено е, че при получаването на стоките /ИУМПС/ същите се заприхождават в партида 3040 99 ИУМПС с количества в „бройки" и стойност. След това натрупаните обороти в бройки и стойност се трансформират в партида 3040 23 ИУМПС, в която количеството е с мерна единица кг, съгласно представени отчети за разкомплектоване /от предходната ревизия/. От така извършените счетоводни записвания е установено значително разминаване в стойността на заприходените ИУМПС между партидата 3040 99 „ИУМПС бр." и в партида 3040 23 „ИУМПС кг" , като при тази трансформация е завишена отчетната стойност в лева на заприходените ИУМПС. Същата впоследствие оказва влияние на формираната себестойност в партида 3040 23 ИУМПС кг и оттам на отчетените разходи по сч. сметка 601 и върху балансовата стойност на продадените стоки (с осчетоводяване 702/304), която оказва влияние на счетоводния финансов резултат за текущата година. На стр. 54 в РД от органите по приходите е направен горепосочения сравнителен анализ като са установени следните различия: за 2014 г. общо в размер на 25 532,71 лв., за 2015 г. общо в размер на 41 523,68 лв., за 2016 г. общо в размер на 63 180,13 лв. и за 2017 г. общо в размер на 108 362,41 лв. При ревизията от страна на ревизираното лице не са представени доказателства за извършените завишения на отчетната стойност, поради което същите правилно не са признати за данъчни цели. В хода на административното обжалване е установено, че при определяне на основата за облагане за 2014 г. не е призната завишена отчетна стойност в размер на 26 008,34 лв., вместо установената при ревизията такава в размер на 25 532,71 лв. Като за разликата в размер на 475,63 лв. в обжалвания РА необосновано не е призната завишена отчетна стойност на получените от разкомплектоването компоненти от ИУМПС при определяне на основата за облагане за корпоративен данък за 2014 г, като в тази част РА е отменен. Съдът изцяло споделя мотивите на органа по приходите и намира, че обжалавния РА и в тази част се явява материално- законосъобразен. .

 

            5. Относно непризнатите разходи за материали от ИУМПС /стъкло и други материали/ за 2014 г„ 2016 г. и 2017 г.

           Тъй като при ревизията не са представени документи, доказващи предаване на материали от разкомплектоване на ИУМПС, представляващи „стъкло" и „други материали" на депо за обезвреждане, органите по приходите правилно са установили, че няма основание същите да бъдат отписани от сметка 304 „Стоки", подсметка „ИУМПС бр." като разходи за материали. Органите по приходите правилно са установили, че с техните стойности неоснователно са намалени отчетените финансови резултати за 2014 г. и 2016 г. и по аналог от разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО за данъчни цели не са признати следните отчетени разходи: общо в размер на 190 559,59 лв. за 2014 г. /представляваща сбор от стойността на отписаните отпадъци от стъкло 89 205 кг за 65 664,90 лв. и на други материали от ИУМПС за 124 894,73 лв./ и за 2016 г. общо в размер на 438 767,00 лв. /представляваща сбор от стойността на отписаните отпадъци от стъкло 241 985 кг 185 463,96 лв. и на други материали от ИУМПС за 253 303,04 лв./.

 

           Или в обобщение в решението на ДОДОП изрично е посочено следното досежно допълнително определените данъци по ЗКПО: :

            За 2014 г. съобразно мотивите на решението основата за облагане е определена в размер на 1 019 260,95 лв., изчислена като от определената в РА основа за облагане - 1 066 468,43 лв. се приспаднат необосновано и неправилно непризнати разходи за транспортни услуги в размер на 46 731,85 лв. по фактурите от „ВИПТРОН" ЕООД и „УНИТРЕЙД КОМЕРС" ЕООД и за разликата в размер на 475,63 лв., представляваща необоснована завишена отчетна стойност на получените от разкомплектоването на ИУМПС компоненти. На така установената данъчна основа е дължим корпоративен данък в размер на 101 926,09 лв., като след приспадане на декларирания и внесения от дружеството данък в размер на 1 015,95 лв. следва корпоративен данък за довнасяне за 2014 г. в размер на 100 910,14 лв. и лихви в размер на 56 391,58 лв.

          За 2017 г.  основа за облагане в размер на 1 442 682,88 лв.. изчислена като от определената в РА основа за облагане - 1 696 669,59 лв. се приспаднат необосновано непризнатите разходи за отписани отпадъци от стъкло и други материали от ИУМПС; общо в размер на 253 986,71 лв. На така установената данъчна основа е дължим корпоративен данък в размер на 144 268,29 лв., като след приспадане на декларирания и внесения o r дружеството данък в размер на 1 925,75 лв. следва корпоративен данък за довнасяне за 2017 г. в размер на 142 342,54 лв. и лихви в размер на 36 181,62 лв.

          Следователно и в частта по ЗКПО, оспорваният РА е правилен и материално законосъобразен, поради което подадената жалба и в тази част следва да бъде отхвърлена. 

 

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди  юрисконсултско възнаграждение при този материален интерес по делото, съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения в размер на  12 212,69- лева- дванадесет хиляди двеста и дванадесет лева и шестдесет и девет стотинки, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

 

По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК Административен съд - Велико Търново, осми състав

 

 

Р     Е    Ш     И   :

 

         

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата Еколенд Консулт „ ЕООД чрез ***. Ев.от ВТАК, със съдебен адрес ***6 против Ревизионен акт № 04000419008-416-091-001/1.10.2020г. издаден на основание чл.119, ал 2 от ДОПК от орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, в потвърдената му с Решение 0 №202/29.12.2020г. на Директор Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП  част, в която по ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 142 068.13 лв. по фактури, издадени от 5 доставчици за данъчни периоди от 01.07.2015 г. до 31.01.2016 г., от 01.03.2016 г. до 31.12.2017 г. и от 01.03.2018 г. до 31.12.2018 г. и са определени лихви в размер на 6 247,95 лв. и по ЗКПО относно установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 100910,14 лв. и лихви за него в размер на 56 391,58 лв., корпоративен данък за 2015 г. в размер на 186 017,45 лв. и лихви за него в размер на 85 011,52 лв., корпоративен данък за 2016 г. в размер на 157 200,64 лв. и лихви за него в размер на 55 898,03 лв.; корпоративен данък за 2017 г. в размер на 142 342,54 лв. и лихви за него в размер на 36 181,62 лв.

 

ОСЪЖДА Еколенд Консулт“ ЕООД гр. София, бул. „А. Стамболийски“ №89Б  да заплати на ДОДОП разноски в производството в размер на 12 212,69- лева- дванадесет хиляди двеста и дванадесет лева и шестдесет и девет стотинки,

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд - Велико Търново пред Върховен административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: