Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
гр. Перник, 09.10.2023
г..
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- П.**, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети септември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
при участието на
секретаря Е.В.**, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 247/ 2023 година по описа на АС- П.**,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл.145-чл.178 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.118, ал.3, във вр. с
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е образувано по жалба подадена
ОТ: З.Р.С. с ЕГН: **********,
и адрес:
***,
ЧРЕЗ
адвокат Р.в С.** от АК- С**, със съдебен адрес:***.
ПРОТИВ: Решение № КПК-7 от 29.09.2023 година на Директора на ТП
на НОИ П.**, с което се потвърждава Разпореждане № РВ-3-13-01332515/ 31.03.2023
г. на Ръководителя на контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ П.**.
С
ИСКАНЕ: ДА СЕ ОТМЕНИ обжалваното решение, като незаконосъобразно поради
противоречие с материалноправните разпоредби на закона.
Жалбата е депозирана чрез
Директора на ТП на НОИ- П.**, който я е препратил по компетентност, ведно с
административната преписка с Писмо с вх. № 2065 от 24.07.2023 година.
Жалбоподателят твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно. По същество излага доводи в посока на
това, че административният орган е направил правни изводи, които не
кореспондират с установената и приета от негова страна фактическа обстановка.
Посочва, че са били налице предпоставките, предвидени в чл.53, ал.1 от КСО, а
именно право на обезщетение за бременност и раждане за времето, през което е
ползвала платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на две годишна
възраст.
Претендира
присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Р. С.**,
който моли да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразен
обжалвания административен акт. Подробни доводи развива в представените по
делото писмени бележки. Претендира присъждане на направени по делото съдебни
разноски, за което прилага списък съгласно чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът
по жалбата, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт
С.**, която моли да бъде отхвърлена така депозираната жалба като неоснователна,
тъй като издаденото решение отговаря на изискванията за законосъобразност.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като провери процесуалните предпоставки за
допустимост и след като констатира, че жалбата е подадена от лице по чл.147,
ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при
спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.1 от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл.118, ал.1 от КСО решение на
Директора на ТП на НОИ- П.** поради което се явява процесуално допустима и
дължи разглеждането й по същество.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл.235, ал.2 от ГПК, по препр. от чл.144 от АПК приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и
след като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:
От фактическа страна:
От
съдържащите се в преписката доказателства се установява, че на З.Р.С. е било
изплатено парично обезщетение при
отглеждане на дете до 2- годишна възраст на основание чл.53 от КСО в общ
размер на 7 635,97 / седем хиляди шестстотин тридесет и пет лева и
деветдесет и седем стотинки/ за период от 16.08.2021 година до 13.08.2022
година. Лицето е било наето на работа
въз основа на сключен трудов договор от 05.08.2021 година при работодател „**“
ЕООД с ЕИК: **, с адрес: гр. П.**, ул. „**“ № *
Със
Заповед № ЗР-5-13-01136013/25.05.2022 година, издадена на основание чл.107 от
Кодекса за социалното осигуряване и чл.29, ал.1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015
година за реда и начина за осъществяване на контролно- ревизионна дейност от
контролните органи на Националния осигурителен институт, издадена от страна на
директора на ТП на НОИ- П.** е възложена проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на „**“ ЕООД / лист 28/.
Въз
основа на така издадената заповед е извършена проверка от инспектор по
осигуряването в ТП на НОИ- П.**, която е започнала на 08.08.2022 година и е
приключила на 08.08.2022 година, в следствие на която е установено, че за
периода от 03.05.2019 година до 08.08.2022 година от страна на дружеството има
данни за подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2020 година по ГДД с № 40562 от
29.06.2021 година с деклариран общ приход в размер на 120 170, 50 лева, а
за 2019 и 2021 година няма данни за подаване ГДД по чл.92 от ЗКПО. За посочения
период в това дружество са били наети на трудов договор 22 броя работници, като
последният дневен отчет на дружеството е бил с дата 15.11.2021 година.
При
извършената проверка, проверяващото лице е посочило, че трудовата дейност на
дружеството е прекратена на 15.11.2021 година, когато е издаден последния
фискален бон, т.е. след тази дата дружеството не реализира трудова дейност, но
въпреки това продължават да се водят по трудово правоотношение две лица, които
получават обезщетение от фондовете на ДОО, сред които и настоящата
жалбоподателка- З.Р.С.. Въз основа на това, проверяващият е посочил, че следва
да се издадат задължителни предписания за заличаване на данни по чл.5, ал.4 от КСО за период от 01.12.2021 година до момента на проверката по отношение на
тези две лица, едно от които настоящият жалбоподател.
Горепосочените
констатации са обективирани в Констативен протокол № КП-5-13-01177272 от 08.08.2022
година, който е подписан от контролен органи на ТП на НОИ и е връчен на
представител на осигурителя, който също го е подписал. / лист 27/.
Издадени
са Задължителни предписания № ЗД-1-13-********* от 08.08.2022 година от страна
на контролен орган на ТП на НОИ- П.**, с които на осигурителя е възложено да
заличи данни, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО по отношение на
лицата: 1. З.Р.С. с ЕГН: **********, за период от 01.12.2021 до 30.06.2022
година, с вид осигурен 01, декларация образец № 1; 2. Д.Л.Ч.**с ЕГН: **********,
за период от 01.12.2021 до 30.06.2022 година, с вид осигурен 01, декларация
образец № 1, които задължителни предписания са връчени на представител на
дружеството- осигурител на 24.11.2022 година / лист 25/.
Издадени
са Задължителни предписания № ЗД-1-13-01243193 от 28.11.2022 година от страна
на контролен орган на ТП на НОИ- П.**, с които на осигурителя е възложено да
заличи данни, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО по отношение на
лицата: 1.З.Р.С. с ЕГН: **********, за периода от 01.07.2022 до 06.09.2022
година, с вид осигурител 01, декларация образец № 1; 2.Д.Л.Ч.**с ЕГН: **********,
за периода от 01.07.2022 до 31.10.2022 година, с вид осигурен 01, декларация
образец № 1. Тези задължителни предписания не са връчени на представител на
дружеството- осигурител. / лист 22/.
В
следствие на липса на действия от страна на дружеството- осигурител за
изпълнение на така дадените задължителни предписания, в съответствие със срока,
който е бил определен директорът на ТП на НОИ- П.** е пристъпил към служебно
заличаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за което е изготвена Справка
/лист 19/, във връзка със Задължителни предписания № ЗД-1-13-01243193/28.11.2022
година и Справка / лист 18/ във връзка със Задължителни предписания №
ЗД-1-13-01177304 от 08.08.2022 година.
Предвид
тези факти, е издадено Разпореждане № РВ-3-13-01332515 от 31.03.2023 година на
основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО, от страна на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено лицето З.Р.С. *** да
възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко
дете за периода от 01.12.2021 година но 13.08.2022 година в размер на
5 748,70 /пет хиляди седемстотин четиридесет и осем лева и седемдесет
стотинки/ лева, представляващи главница, с мотив, че осигуряването на лицето
при осигурител „**“ ЕООД с ЕИК: ** е прекратено, считано от 01.12.2021 година,
като въз основа на издадени задължителни предписания са заличени данни по чл.5,
ал.4 от КСО за период от 01.12.2021 година до 06.09.2022 година. Приел е, че
лицето не е осигурявано за общо заболяване и майчинство за времето след
30.11.2021 година и по тази причина няма право на парично обезщетение за
отглеждане на дете до 2- годишна възраст. Разпореждането е връчено на
жалбоподателката на 22.05.2021 година / лист 15/.
Срещу
разпореждането е депозирана Жалба с вх. № 1012-13-36 от 01.06.2023 година, с
която настоящата жалбоподатлка е поискала от директора на ТП на НОИ- П.** да
отмени издаденото разпореждане, предвид изложените от нея доводи. / лист 13/.
С
Решение № КПК-7 от 29.06.2023 година, издадено на основание чл.117, ал.1, т.2,
б.„д“ от КСО, във вр. с чл.117, ал.2 от КСО директорът на ТП на НОИ- П.** е
отхвърлил жалбата и е потвърдил Разпореждане № РВ-3-13-01332515 от 31.03.2023
година, като изцяло е възприел мотивите, които са изложени в него. Решението е
връчено на жалбоподателя на 03.07.2023 година.
Чрез
административната преписка, като писмени доказателства по делото са приложени и
приети от страна на съда – разпечатка, във връзка с изплатени обезщетения за
периода от 12.2022 година до 9.2022 година, от която е видно, че е изплатено
обезщетение в общ размер на 5 748,70 лева / лист 16/, справка за актуално
състояние на всички трудови договори към дата 07.07.2023 година, от която е
видно, че трудовото правоотношение на лицето З.Р.С. е прекратено на 07.09.2022
година / лист 7/.
При така установената фактическа обстановка обсъдена по
отделно и в своята съвкупност и съобразно изискванията на чл.159 от АПК,
чл.168, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав пристъпи към проверка
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
От правна страна:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиран с жалба с вх. №
1012-13-36 от 01.06.2023 година, по реда на чл.117, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване и в срока за обжалване по чл.117, ал.2, т.2 от КСО. Постановено е в
предвидения от закона срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО, който по своя
характер е инструктивен. Решението е издадено от компетентен административен
орган, доколко разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО предвижда, че именно
ръководителят на съответното териториално поделение се произнася по жалби и
искания и това става с мотивирано решение. В настоящият случай решението е
издадено именно от страна на директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт- П.**. Решението е обективирано в писмена форма и съдържа
реквизитите, посочени в чл.59, ал.2 от АПК. Същото отговаря на изискванията за
мотивираност, съгласно чл.117, ал.3 от КСО. В него е посочен органът, който го
е издал и са отразени направените от негова страна фактически и правни изводи и
е формиран ясен диспозитив. В акта е посочен реда, срока и органа, пред който
подлежи на обжалване. Същото е с посочена дата и е подписано от страна на
органа. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращия
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по чл.114, ал.2, т.2 от КСО, във връзка с
възстановяване на добросъвестно получени суми за обезщетение за отглеждане на
малко дете.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган и в предвидената от закона форма, което означава, че не
са налице основания за неговата отмяна по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
В
производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от
такова естество, че да бъда предпоставка за неговата отмяна. Съобразно това
настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за отмяна на акта по
чл.146, т.3 от АПК.
Относно
съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби, съдът
счита следното:
Разпореждането
за възстановяване на получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете е
издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл.114, ал.2 от КСО
това е длъжностно лице, на което е възложено ръководството на контрол по
разходване на държавното обществено осигуряване в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт. В настоящият случай
Разпореждане № РВ-3-13-01332515 от 31.03.2023 година / лист 14/ е издадено от
ръководител на контрол по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП
на НОИ- П.**, който е материално и териториално компетентния административен
орган, съгласно нормата на чл.114, ал.3 от КСО.
Разпореждането
е обективирано в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите,
предвидени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, представляващи основание за неговата
отмяна. Същото е издадено след извършена проверка по реда на чл.108 от КСО, в
хода на която е установено, че след 15.11.2021 година дружеството-осигурител е
прекратило дейността си, поради което настоящият жалбоподател след 30.11.2021
година се явява неосигурено лице, тъй като от 01.12.2021 година осигурителното
правоотношение е прекратено. Въз основа на това са издадени и влезли в сила
задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на
жалбоподателката данни по чл.5, ал.4 от КСО от осигурител „**“ ЕООД.
Заличаването е извършено служебно по реда на чл.4, ал.10, т.4 от Наредба Н-13
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица /лист 18 и лист 19/, при наличие на предвидените в
същата норма предпоставки, а именно неизпълнение на предписанията от адресатите
им в указания срок, съобразно посоченото в Задължително предписание № ЗД-1-13-01177304/
08.08.2022 година /лист 25/ и Задължително предписание № ЗД-1-13-01243193/
28.11.2022 година /лист 22/. Заличените данни касаят периода от месец 12.2021
година до месец 09.2022 година,
осигурителния стаж и осигурителния доход, които са от значение за
определяне правото и размера на обезщетението за отглеждане на малко дете и
през който период не е спорно по делото, че жалбоподателката е получавала
парично обезщетение за отглеждане на дете до 2- годишна възраст.
Съгласно
разпоредбата на чл.164, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, след използване на
отпуск поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в
детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен
отпуск за отглеждане на детето до навършване на 2- годишната му възраст.
От
друга страна съгласно чл.52а от КСО осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж, като осигурени за този риск. В чл.53, ал.1 от КСО е предвидено, че месечното парично обезщетение при отглеждане на малко дете
се изплаща след изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане през
време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете на майката, в размер,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/.
Съгласно
чл.11, ал.1, т., б. „д“ от КСО осигурените за общо заболяване и майчинство имат
право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете.
В
следствие на така очертаната нормативна рамка може да бъде направен извод, че
един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав, който поражда
правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете е майката към
момента на настъпване на осигурителния риск да е осигурено лице за общо
заболяване и майчинство. Това право е признато само на осигурените лица. В
настоящият казус първоначално към датата 16.08.2021 година, от която
жалбоподателката получава обезщетението по чл.53, ал.1 от КСО за същата са били
налице предпоставките предвидени в тази разпоредба, но впоследствие за нея
същите отпадат, доколкото след 30.11.2021 година тя спира да бъде осигурено
лице и предвид служебното заличаване на данни по чл.5, ал.4 от КСО за периода
01.12.2021 година до 06.09.2022 година същата не е осигурявана, а това
означава, че не е налице основополагащата предпоставка по чл.53, ал.1 от КСО, а
именно същата да е осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО.
Същата
след 15.11.2021 година не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата
на чл.10, ал.1 от КОС и не е осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР
на КСО / в този смисъл Решение № 5552
от 10.05.2021 година, постановено по адм. д. № 2240 по описа за 2021 година на
Върховен административен съд/.
Предвид изложеното за периода от 01.12.2021
година до 13.08.2022 година същата не е имала правно основание да получава
парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 5 748,70 лева.
Изложеното
налага да бъде направен извод за наличие на предпоставки по чл.114, ал.2, т.2
от КСО досежно издаване на разпореждане за възстановяване на полученото сума за
отглеждане на малко дете за период от 01.12.2021 година до 13.08.2022 година,
която е в размер на 5 748,70 лева.
Следователно
след изплащането на обезщетението са налице нови данни, които са от значение за
определяне размера на обезщетението и с оглед на това имат за последица в
настоящият случай възстановяване на изплатеното за посочения вече период.
Изложеното сочи на извод за наличие на предпоставките по чл.114, ал.2, т.2 от КСО. За издаване на разпореждане за възстановяване на добросъвестно получено
парично обезщетение в размер на 5 748,70 лева.
Въз
основа на изложеното се приема ,че административният акт, предмет на съдебен
контрол е издаден при наличие на посочените в закона материални предпоставки и
съответства на относимите правни норми. До този извод е достигнал и
контролиращият административен орган, поради което така издаденото от него
решение е правилно и законосъобразно.
Решението
и потвърденото с него разпореждане са съобразени с приложимите материалноправни
разпоредби и с целта на закона. Направените от страна на решаващия орган правни
изводи се кредитират, като съответстващи на представения доказателствен
материал и на законовите разпоредби. Това означава, че не са налице отменителни
основания по чл.146, т.4 и т.5 от КСО.
С
оглед на изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а
оспореният административен акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
С оглед изхода на спора на осн. чл. 143 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК право на разноски има ответника по жалбата.
Същия в настоящото производство се представлява от юрисконсулт, който
претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на
основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК в полза на
Териториално поделение към Национален осигурителен институт П.**, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева съгласно чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по административни дела възнаграждението за една инстанция е
от 100 до 200 лв.). Размерът е определен предвид действителната фактическа и
правна сложност на спора, която в случая на производство не е голяма, и
съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е
представлявал издалия акта административен орган – същият се е явил в
проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията на упълномощителя
си и не изразил становище по съществото на спора.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд- П.**
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Р.С. с ЕГН: **********, с адрес: *** против
Решение № КПК-7 от 29.09.2023 година на Директора на Териториално поделение на
Национален осигурителен институт- П.**, с което се потвърждава Разпореждане №
РВ-3-13-01332515/ 31.03.2023 година на ръководителя на контрола на разходите на
ДОО в ТП на НОИ- П.**.
ОСЪЖДА З.Р.С. с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
Териториално поделение – П.** към Национален осигурителен институт съдебни
разноски в размер на 100 / сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /П/