№ 78
гр. Варна, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000322 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на „БАНКА ДСК” АД- гр. София, представлявана по пълномощие от
юрк. Д. Д., и въззивна жалба на К. Д. А., подадена чрез адв. С. И. от АК-
Варна, срещу решение № 28/17.01.2024г, постановено по т. д. № 816/2022г. по
описа на Варненски окръжен съд, с което, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК е признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът К. Д. А. дължи
на ищеца „БАНКА ДСК“ АД суми, произтичащи от Договор за жилищен и
ипотечен кредит от 23.04.2008 г. и Допълнително споразумение от 29.10.2009
г. към него, за които суми е била издадена заповед № 3667/14.06.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5467/2022г. на ВРС, както следва:
1./ сумата 79 843.50 евро, представляващи главница, ведно със
законната лихва, считано от 29.04.2022г. до окончателно плащане на
вземането, като е отхвърлен искът за сумата от 7 073.47 евро, съставляваща
разликата над уважения размер до претендираните 86 916.97 евро поради
погасяването им по давност;
2./ сумата 14 205.53 евро, представляващи договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 29.04.2019г. до 14.02.2022г., като е отхвърлен искът в
останалата му част до претендирания размер 54 852.82 евро от които за сумата
от 36 442,60 евро като погасени по давност, и за сумата от 4 204.83 евро като
1
неоснователен, както и за договорната лихва за периода от 14.02.2022г. до
15.03.2022г.;
3./ сумата 1 060.85 евро, представляващи лихва (неустойка) за забава
върху просрочената главница в размер на лихвена надбавка за забава от 3 %
по" т.20.1 от ОУ за периода от 29.04.2019г. до 14.02.2022г., като е отхвърлен
искът за сумата от 1038.84 евро, съставляваща разлика от уважената част до
претендирания размер от 2 099.69 евро, от които като погасен по давност за
сумата от 1 003.85 евро и като неоснователен за сумата от 35.10 евро, както и
за периода от 14.02.2022г. до 15.03.2022г.;
4./ сумата 975.86 евро, представляващи законна лихва за забава върху
главницата от 79 843.50 евро за периода от 16.03.2022г. до 28.04.2022г. вкл.,
като е отхвърлен искът за горницата до претендирания размер от 1 062.32
евро;
5./ сумата 353.55 евро, равняващи се на сумата от 691.20 лв.,
представляващи разноски за подновяване на договорна ипотека, като е
отхвърлен искът за разликата до претендираните 776.07 евро.
Въззивникът „БАНКА ДСК” АД обжалва решението в отхвърлителната
му част за следните суми:
1./ за разликата над уважения размер от 79 843.50 евро по претенцията
за главница до претендирания й размер от 86 916.97 евро, като погасен по
давност;
2./ за сумата от 36 442.60 евро, съставляваща част от разликата над
уважения размер от 14 205.53 евро по претенцията за договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 29.04.2019г. до 14.02.2022г. до
претендирания й размер от 54 852.82 евро, като погасен по давност;
3./ за сумата от 1 003.85 евро, съставляваща разликата над уважения
размер от 1 060.85 евро по претенцията за лихва за забава до претендирания й
размер от 2 099.69 евро, като погасен по давност;
4./ за разликата над уважения размер от 975.86 евро по претенцията за
законна лихва върху главницата до претендирания й размер от 1 062.32 евро;
5./ за част от разликата над уважения размер от 353.55 евро по
претенцията за заемни такси и в частност за сумите, съставляващи 60 евро-
такса изискуемост и 347.66 евро - такса управление.
Твърди се неправилност на извода на първоинстанционния съд, че част
от претенциите за главница, договорна лихва и лихва за забава са погасени по
давност. Позовава се на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение
№ 38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II ТО на ВКС, в т.ч. на дадените с ТР № 3
от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2011 г. и с ТР № 5 от 21.01.2022
г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г., ОСГТК. Излага съображения за това, че
връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на
длъжника на части (чл. 66 ЗЗД), като постигането на съгласие плащането на
2
дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на
определени дати, не води до приемането на отделните вноски автоматично
като сбор от отделни, периодично дължими плащания; задължението
продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът
на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена
предсрочната изискуемост. По тези съображение, пълномощникът твърди, че
началният момент, от който започва да тече давностния срок за вземания за
главница и/или за възнаградителни лихви по погасителни вноски по договор
за банков кредит, за който е настъпила предсрочна изискуемост, е датата на
обявяването й. Позовава се на относима съдебна практика на ВКС,
обективирана в решение № 50173 от 13.10.2022г. по гр. д. № 4674/2021г. на III
ГО на ВКС, решение № 65 от 06.07.2018г. по т. д.№ 1556/2017г. на ТО на ВКС,
решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на III ГО на ВКС,
решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на IV ГО на ВКС.
Намира, че след като предсрочната изискуемост е обявена редовно на
14.02.2022г., неприсъдените суми, представляващи вземане за главница,
възнаградителна лихва и лихва за забава, не са погасени по давност, дори и в
случай, че се приеме за приложим 3-годишен давностен срок за
претендиралите лихви, тъй като същия започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, което в процесния случай е датата 14.02.2022г.
С оглед основателността на претенцията за главница, намира за основателна и
претенцията за акцесорното вземане до претендирания размер от 1 062.32
евро. По отношение на отхвърлената част за такса изискуемост в размер на 60
евро и такса управление в размер на 347.66 евро, излага съображения, че двете
индивидуализирани от жалбоподателя суми следва да бъдат приети за
дължими и претендирани, доколкото длъжникът отговаря за всички преки и
непосредствени вреди, когато е недобросъвестен (по арг. чл. 82 ЗЗД), като
същевременно, в случая е останало недоказано, че невъзможността за
изпълнение се дължи на причина, която не може да се вмени във вина на
длъжника. Сочи, че банката е извършила разноски по повод виновно
неизпълнение на длъжника по договора. Искането към въззивния съд е за
отмяна на обжалваното решение в съответните му части, като вместо него
постанови друго, с което да се уважат претенциите на „Банка ДСК“ ЕАД за
установяване съществуването на паричните задължения, посочени в жалбата.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения по чл. 263 ГПК срок, е постъпил писмен отговор
от К. Д. А., чрез адв. С. И., с който се изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба на ищеца „БАНКА ДСК“ АД, с подробно изложени
съображения за това. Моли същата да бъде оставена без уважение и
претендира присъждане на разноски.
Въззивникът К. Д. А., чрез адв. И., обжалва решението на
първоинстанционният съд в частта, с която исковете на „БАНКА ДСК“ АД са
частично уважени, като, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, е прието
3
за установено, че К. Д. А. дължи на банката суми, произтичащи от Договор за
жилищен и ипотечен кредит от 23.04.2008 г. и Допълнително споразумение от
29.10.2009г. към него, както следва: 1). 79 843.50 евро, главница, ведно със
законната лихва, считано от 29.04.2022г. до окончателно плащане на
вземането; 2). 14 205.53 евро- договорна лихва за периода от 29.04.2019г. до
14.02.2022г.; 3). 1 060.85 евро- лихва /неустойка/ за забава за периода от
29.04.2019г. до 14.02.2022г.; 4). 975.86 евро - законна лихва за забава върху
главницата от 79 843.50 евро за периода от 16.03.2022г. до 28.04.2022г. и 5).
353.55 евро (с левова равностойност 691.20 лв.)- разноски за подновяване на
договорна ипотека. Намира решението в обжалваната му част за неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и като необосновано.
Счита, че допуснатите от първоинстанционния съд пропуски в процесуалните
правила и погрешните фактически констатации са се отразили на
обосноваността и, в крайна сметка, на правилността на изводите на съда за
основателност на исковата претенция. Излагат се още оплаквания за
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необосновано отхвърляне
на искания за попълване на делото с други относими и допустими
доказателства, в т.ч. във връзка със заявената от ищеца дата на настъпване на
предсрочна изискуемост и направеното възражение от ответника по иска за
погасяване на вземанията по давност. Намира, че съдът е нарушил
процесуалните правила, свързани с изготвянето на доклада по делото. Прави
заключение за допуснати от първоинстанционния съд съществени
процесуални нарушения, които са довели до неправилност на изводите за
датата на настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като съдът е приел че
липсват данни за уведомяване на съдлъжника К. А. в предходен момент, а този
въпрос е останал неизследван. Навеждат се оплаквания за неправилност в
преценката на съда относно наличния между страните съдебен акт по
предходно проведен спор и следващите се него изводи за настъпила СПН,
произтичаща от решението по гр. д. № 5038/2014г. на СГС. Излага
съображения за това, че кредиторът при водене на процеса пред СГС по
установяване на вземането си предмет на заповедта по ч. гр. д.№ 11089/13г на
ВРС, не е заявил пред съда обстоятелствата, свързани с настъпване на
изискуемостта по отношение на длъжниците К. и Радка Даскалови, и не е
предявил иск за осъждане на третия длъжник, по отношение на когото не е
осъществено необходимото предварително уведомяване, а се е ограничил до
твърденията за настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземането.
Релевира се и довод, че съобразно трайната практика на ВКС, уведомяването
на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено
с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на
исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към
този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. В
случая, по делото било установено, че двама от длъжниците са уведомени за
4
предсрочната изискуемост на 20.06.2013г., а третият от тях- ответник в
настоящото производство, е уведомен чрез назначения му особен
представител, комуто е връчен препис от исковата молба, съдържаща
волеизявлението на банката за обявената предсрочна изискуемост. Дори и при
отхвърляне твърденията, че К. А. е уведомен в предходен момент, то следва да
се приеме че предсрочната изискуемост на цялото вземане е настъпила към
момента на получаване на исковата молба по гр. д. № 5038/2014г. на СГС. С
настъпването на предсрочната изискуемост е отпаднало правото на банката да
начислява договорни и санкционни лихви, а размерът на вземането следва да
се определи към него момент. Пълномощникът на въззивника- ответник в
първоинстанционното производство, счита, че съдът не е съобразил тези
обстоятелства и неоснователно е приел за съществуващо и доказано по размер
вземанията за договорни и санкционни лихва, начислени след настъпване на
предсрочната изискуемост, съответно не е съобразил този факт при отчитане
на давностните срокове по отношение на главницата и лихвите. Моли съда да
отмените решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго,
с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с всички
законови последици от това. Във връзка с твърденията за допуснати
процесуални нарушения, на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК, е направено искане за
допускане и събиране на доказателствата във въззивното производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Банка ДСК“
АД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на
К. А.. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в съответната
му част като правилно и законосъобразно. По отношение на
доказателствените искания на насрещната страна, моли същите да не бъдат
допускани, доколкото приобщеното към настоящото производство гр. д. №
5038/2014г. по описа на СГС, е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с
който съдът се е произнесъл по въпроса за липсата на предсрочна изискуемост
в по - ранен момент. Претендира присъждане на сторените от „Банка ДСК“
АД съдебни разноски за държавна такса както и за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид предмета на въззивните жалби, първоинстанционното
решение е влязло в сила, като необжалвано, в частта, с която съдът е
отхвърлил предявените от „Банка ДСК“ АД установителни искове: 1). за
сумата от 4 204.83 евро, съставляваща част от разликата над уважения размер
от 14 205.53 евро по претенцията за договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 29.04.2019г. до 14.02.2022г. до претендирания й размер от
54 852.82 евро, като неоснователен, както и за договорната лихва за периода
от 14.02.2022г. до 15.03.2022г.; 2) за сумата от 35.10 евро, съставляваща част
от разликата над уважения размер от 1 060.85 евро по претенцията за лихва за
забава до претендирания й размер от 2 099.69 евро, като неоснователен, както
и за периода от 14.02.2022г. до 15.03.2022г., и 3). за сумата от 14.86 евро,
съставляваща част от разликата над уважения размер от 353.55 евро по
претенцията за заемни такси до претендираните 776.07 евро.
5
Въззивните жалби, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални
представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването в съответните части според процесуалното
качество на жалбоподателите.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с разглеждането на
специални положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
предявени от „Банка ДСК“ АД – гр. София срещу К. Д. А., за установяване по
отношение на ответника, в качеството му на съдлъжник по Договор за
жилищен и ипотечен кредит от 23.04.2008г. и Допълнително споразумение от
29.10.2009г., съществуването на парични задължения с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. първо, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 60, ал. 2 ЗКИ, за
главница, договорна лихва, наказателна лихва за забава и мораторна лихва в
размер на законната лихва, за които е издадена заповед № 3667/14.06.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5467/2022г. на ВРС, въз основа на извлечение
от сметка.
Обжалваното решение, с което исковете са частично уважени, е
валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от
10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът е правилно квалифициран. Исковата молба е подадена в рамките на
законоустановения срок, считано от уведомяването на ищеца за подаденото от
длъжника възражение по чл. 414 ГПК за недължимост на сумите по заповедта
за изпълнение. Следователно налице са и особените процесуални
предпоставки за допустимостта на производството по чл. 422 ГПК.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР
№ 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1
ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.
Основните спорни въпроси пред тази инстанция са свързани с
основателността на правопогасяващото възражение, направено в срок от
представителя на ответника- съдлъжник, за изтекла погасителна давност по
отношение на всички вземания, произтичащи от процесния Договор за
жилищен и ипотечен кредит от 23.04.2008г. Представителят на ответника
счита, че давността тече от 20.06.2013г., преди подаване на предходното
заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита, тъй като тогава са връчени
6
уведомления на кредитополучателите Р.Н.Д. и К. Б.Д. за упражненото
потестативно право на банката на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Становището на „Банка ДСК“ АД относно началната дата, от която
текат давностни срокове по чл. 110 и чл. 11 от ЗЗД по отношение на паричните
вземания за главница и договорни лихви, съставляващи съответни части от
падежирали анюитетни вноски по погасителен план, не е датата на падежа на
съответната вноска, а датата на обявяване на предсрочната изискуемост на
солидарния длъжник, привлечен като ответник в процеса- 14.02.2022г.
По въззивната жалба на банката е спорна и дължимостта на двете
претендирани такси управление- такса за управление на кредита при редовна
експозиция за сумата 347.66 евро и такса за обслужване на предсрочно
изискуем кредит в размер на 60 евро.
Въззивният съд намира, че възприетата от окръжния съд фактическа
обстановка е в съответствие с фактите и обстоятелства, установими от
съвкупната преценка на събраните доказателства, като препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272
от ГПК. В допълнение, за да се произнесе по конкретните оплаквания в
жалбата съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд
съобрази следното:
Установено е по безспорен начин, че по силата на Договор за жилищен и
ипотечен кредит от 23.04.2008г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД
(дружеството е ЕАД до 2020г.), от една страна, и от друга страна, Р.Н.Д. и К.
Б.Д. в качеството и на кредитополучатели, и К. Д. А. в качеството му на
съдлъжник, на кредитополучателите е предоставено ползването на банков
кредит за сумата от 100 000 евро при годишна лихва в размер от 6.79%,
представляваща сбор от БЛП плюс надбавка 2.60% към датата на сключването
на договора, със срок на издължаване от 360 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита – 25.04.2008г. Кредитът е следвало да се погасява на
равни месечни вноски с падежна дата 1-во число на месеца, съгласно
погасителен план (Приложение 1 към договора). Неразделна част от договора
са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица и
Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банка ДСК прилага по
извършвани услуги на клиента (Тарифата), в сила в деня на съответното
плащане. При забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка
от 3%. Съгласно чл. 20. 1 от приложимите за правоотношението Общи
условия ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7-мия
ден след падежната дата, наказателна надбавка не се прилага. При допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване
на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на
10% (чл. 20.1 и чл. 20.2 от Общите условия).
7
На 29.10.2009г. е подписано допълнително споразумение към договора
за кредит, според което е договорен гратисен период за издължаване на
главницата по кредита от 12 месеца, без да се променя крайният срок за
издължаването му. Кредитополучателят заплаща част от месечната лихва в
размер на 281 евро по погасителен план. Непогасената част от начислената
лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита на първия
работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния период. При
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния
период капитализация на лихвата не се извършва. В случай, че след изтичане
на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем поради настъпване
на някое от обстоятелствата, предвидени в Общите условия, неразделна част
от допълнителното споразумение, отпада капитализацията, считано от датата
на предсрочната изискуемост и капитализираните суми се считат отново за
дължима лихва. Падежната дата за издължаване на месечните вноски за
главница и/или лихва е променена на 20-то число. Съставен е нов погасителен
план за заплащане на 342 броя месечни вноски за главница и редовна лихва
при лихвен процент от 6.79 %.
Установено от заключението на назначената от първоинстанционния съд
съдебно– счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице с необходимите
специалност и квалификация за изпълнение на задачите, което ясно и
подробно е мотивирало изводите си по начин, който да убеди съда в тяхната
правилност, че последна погасителна вноска за плащане на главница и лихви е
направена на дата 23.07.2013г., след което редовното плащане на кредитните
задължения е преустановено. Към тази дата размерът на дължимата главница
е 95 882.72 евро, договорната лихва е 11 152.17евро и лихвата за забава е 25.65
евро.
Между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателите и съдлъжника по
Договор за жилищен и ипотечен кредит от 23.04.2008г. е проведен и
приключил предходен съдебен спор по предявени искове по реда на чл. 422
ГПК за установяване съществуването на парични вземания, произтичащи от
същото кредитно правоотношение. По заявление вх. № 19819/25.07.2013г. на
„Банка ДСК“ ЕАД е образувано заповедно производството по ч. гр. д. №
11089/2013г. по описа на Варненски районен съд, по което е издадена Заповед
№ 6549/26.07.2013г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, при твърдения на кредитора за
настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, на суми,
дължими на банката при условията на солидарност от К. Б.Д., Р.Н.Д. и К. Д.
А., както следва: главница в размер на 96 153.75 евро, договорна лихва за
периода от 19.09.2011 - 24.7.2013 г. в размер на 12 956.72евро, санкционна
лихва за периода от 18.10.2012 - 24.07.2013 г. в размер на 7 364.45 евро, заемни
такси – 618.43 евро, както и за разноски за заповедно производство. Въз
основа на издадения срещу всички солидарни длъжници изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20148070400005 по описа на ЧСИ Н.Д., рег.
№ 807. След подадено в срок възражение от длъжниците по чл. 414 ГПК
8
кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, пред
СГС, с искова молба от 10.04.2014г., по която е образувано гр. д. №
5038/2014г. С решение № 260129/23.09.2020г., влязло в сила на 06.11.2020г., е
признато за установена в отношенията между страните дължимостта само на
сумите с настъпил падеж по погасителен план, при съобразяване със
задължителните указания, дадени с ТР № 8/02.04.2019г. по тълк. дело №
8/2017г. на ОСГТК на ВКС, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на
целия дълг, а именно: искът е уважен за сумата 8 905.75 евро, представляваща
непогасена главница по погасителни вноски с настъпил падеж към 20.07.2020
г., като e отхвърлeн за разликата над този размер до претендиралите 96 153.75
евро; искът е уважен за сумата 5 432.84 евро, представляваща незаплатена
договорна лихва по погасителни вноски, падежирали в периода 20.11.2012 г.-
24.07.2013 г., като е отхвърлен за разликата над този размер до
претендиралите 12 956.72 евро и за периода 19.09.2011 г.- 19.11.2012 г.; искът е
уважен за сумата 588.43 евро, представляващи такса управление (включена в
размера за изпълнение от 26.07.2013 г. сума от 618.43 евро - заемни такси);
отхвърлени са изцяло предявените от ищеца срещу ответниците
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за произтичащите от
горепосочения договор за кредит и допълнително споразумение към него
задължения за санкционна лихва в размер на 7 364.45 евро, дължима за
периода от 18.10.2012г. до 24.07.2013г., както и такса изискуемост в размер на
30 евро. В това производство ответникът К. Д. А. е бил представляван от
назначен от съда особен представител, тъй като страната е била с неизвестен
адрес. Особеният представител е поддържал становището, че
представляваното от него лице не получавало уведомление от банката за
обявяване на предсрочна изискуемост, необходимо съгласно т. 18 от ТР №
4/2014г. на ВКС за настъпване на правните последици от упражненото
преобразуващо право.
Във връзка със спорния факт, поставен във въззивната жалба на
ответника, за момента, на който следва да се приеме, че е достигнало до него
уведомлението за упражненото от банката право за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, следва да се посочи следното:
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по
т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, със сила на пресъдено нещо се установява
съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет
на делото и на съдебното решение, с белезите, които го индивидуализират –
юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно
естество. Във времево отношение спорното право е установено за
съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на съдебното
дирене, след което решението е влязло в сила, т. е. след което е възникнала
силата на пресъдено нещо. От нормите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2
ГПК се извежда т. нар. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо
спрямо фактите, които са настъпили до този момент. Силата на пресъдено
нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването,
9
изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане,
независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат
изгодни правни последици. Преклудирани са фактите, представляващи
основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или
пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се
основава съдебно признатото право.
В случая, по силата на решение № № 260129/23.09.2020г. по гр.д. №
5038/2014г. по описа на СГС, влязло в сила на 06.11.2020г., са преклудирани
всички факти, настъпили към деня на приключване на съдебното дирене,
относими към изискуемостта на сумите, за които искът е отхвърлен като
преждевременно предявен за вземания по вноските по погасителен план с
ненастъпил падеж.
Въпреки това, за да се избегнат последващи опити за обосноваване на
възражения за допуснати процесуални нарушения на съда, съставляващи
според представителя на ответника отказ за събиране на допустими
доказателства за установяване на релевантни факти, въззивният съд е
допуснал изискване и прилагане на гр. дело, в което се намират заверени
преписи от документите по заповедното производство по ч. гр. д. №
11089/2013г. по описа на Варненски районен съд, образувано по заявление вх.
№ 19819/25.07.2013г. на „Банка ДСК“ ЕАД. От документите в преписката се
установява, че изпратеното до съдлъжника К. Д. А. препоръчано писмо с
обратна разписка, което е възможно да е съдържало копие от уведомление №
15518328/18.06.2013г. за предсрочна изискуемост, е върнато в цялост на
подателя с отбелязване, че „пратката не е потърсена от получателя“.
Останалите съображения и доводи в жалбата на ответника за обявена от
банката предсрочна изискуемост преди приключване на предходния процес по
чл. 422 ГПК, основани на фактите, че съдлъжникът К. Д. А. следва да се счита
уведомен за предсрочната изискуемост поради връчване на ПДИ на негов
пълномощник, или чрез връчване на препис от исковата молба, по която е
образувано гр. д. № 5038/2014г. по описа на СГС, също са неоснователни.
След образуване на изпълнителното производство въз основа на
изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 11089/2013г. по описа на
Варненски районен съд, призовка за доброволно изпълнение, адресирана до
домашен адрес на съдлъжника, не е връчена на него лично или на лице от
домашните. Положен е подпис за получател на място, на което се удостоверява
връчване чрез служители на юридически лица от неизвестно лице, чието
качеството не е посочено и няма данни то да е било пълномощник на
ответника. Освен това, уведомлението за предсрочна изискуемост не е
приложение към призовката за доброволно изпълнение.
Не съставлява надлежно уведомяване за предсрочна изискуемост в
случая и връчване на исковата молба и приложенията към нея на назначения
на ответника особен представител по гр. д. № 5038/2014г. по описа на СГС.
Правомощията на особения представител се изчерпват с процесуално
10
представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на
интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат
получаването на материалноправни изявления, адресирани от кредитора до
длъжника. Получаването от особения представител на изявления, които
принципно биха довели до промяна в материалното правоотношение, каквото
е изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост, не може да произведе
ефект.
При постановяване на решението окръжният съд е изпълнил
задължението си за осъществяване на преценка за неравноправност на
сключения договор с потребител по смисъла на ЗЗП, като цяло и на отделните
договорни клаузи, относимите към процесните парични вземания.
Настоящият съдебен състав споделя напълно изводите в решението, предмет
на инстанционен контрол, за липса на годно основание за възникване на
парични задължения на солидарния длъжник за заплащане на такси
управление и обслужване на кредита. Ищецът не релевира твърдения относно
обема и конкретно извършваните услуги, за които е уговорено заплащане на
такси за управление, предвидени в Тарифата на „Банка ДСК“ АД за таксите по
жилищните и ипотечните кредити. Във въззивната жалба се сочи, че сумата
60 евро се претендира поради направени разходи за обявяване на предсрочна
изискуемост, но това твърдение е в противоречие със съдържанието на
тарифата на банката, където, по раздел 6012, е предвидена такса за оперативно
управление на вече обявени за предсрочно изискуеми кредити. Клаузата на чл.
12 от Договора за жилищен и ипотечен кредит от 23.04.2008г., която
бланкетно препраща към Тарифа за таксите и комисионните, по отношение на
различни такси за управление, в зависимост от предмета и експозицията на
кредита, препятства потребителите да бъдат запознати с основанието на
възнагражденията, породени от тази клаузата и ги поставя в невъзможност да
преценят обхвата на задължението си. В този смисъл са и мотивите на
решение на СЕС по съединени дела С-224/19 и С-259/19.
Към момента на сключване на процесния договор за кредит-
23.04.2008г., действащият тогава Закон за потребителские кредит, (обн. ДВ,
бр. 53 от 30.06.2006г., отменен със Закона за потребителския кредит, Обн., ДВ,
бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010г.), не предвижда забрана за плащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Такава забрана е въведена с чл. 10а, ал. 2 от новия ЗПК с изменения,
приети с ДВ, бр. 35 от 2014 г. и се съдържа в чл. 27, ал. 2 от Закон за кредитите
за недвижими имоти на потребители, обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г. Т. е. към
момента на сключване на договора уговарянето на такси за управление на
кредита не противоречи на закона. Въпреки това клаузата на чл. 12 от
процесния договор, в частта относно препращането към задължаване на
потребителя за такси за управление събразно тарифа на банката, противоречи
на изискването за добросъвестност и принципа на справедливост. Това е така
защото управлението на кредита е присъщата дейност на банката т.е. част е от
кредитната услуга, която се предоставя на потребителя и възнаграждението за
11
която услуга банката получава чрез плащането от потребителя на
възнаградителна лихва. Събирането на отделни такси за дейности, които
попадат в съществените задължения на банката, задължително присъщи на
договора за кредит, не е допустимо и е идентифицирано като проблем, довел
до въвеждане на новата разпоредба на чл. 10а ЗПК. Самият законодател с
последващо изменение на закона оценява начисляването на такси за
управление на кредита като недобросъвестна практика на банките и
кредитните институции и отстранява възможността за това. Поради това,
макар и без формално да противоречат на материалния закон, действащ към
момента на сключване на процесния договор, клаузата на чл. 12, препращаща
към тарифа, в която банката е предвидила различни такси за управление на
кредита, с възможност за изменението им по свое усмотрение, съставлява
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка
на потребителя.
По делото не са установени други действия от страна на банката, които
да обосновават извършени нарушения по отношение правното положение на
длъжника като потребител на финансова услуга. Съгласно заключението на
вещото лице капитализираната към главницата лихва от 4 166.10 лв. по
допълнителното споразумение е декапитализирана, увеличение на
приложимият лихвен процент по договора практически не е извършвано, тъй
като ГПР не е променян, не са променени размерите на вноската по кредита и
крайният срок на издължаване. Предсрочната изискуемост на кредита е
обявена на съдлъжника- ответник на 14.02.2022г., след която дата е дължима
само законна лихва за забава върху главницата.
Датата на достигане на волеизявлението на банката за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита до задълженото лице – ответник по спора
не е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания
за главница и/или за възнаградителни лихви по погасителни вноски с
настъпил падеж преди датата на предсрочна изискуемост. С Тълкувателно
решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г. ОСГТК на ВКС
реши, че „При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част
от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.
114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване
на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата
с ненастъпил до този момент падеж започва да тече от предсрочната
изискуемост.“.
При това задължително за съдилищата разрешение, дадено от ОСГТК на
ВКС, с което противоречивата до момента на постановяване на ТР съдебна
практика е преодоляна, и при съобразяване на изчисленията, направени от
експерта в приетото от ВОС заключение на съдебно- счетоводна експертиза,
погасени по давност по процесното правоотношение с изтичане на общия
петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД се явяват съответните части от главницата,
12
включени във вноските по погасителен план за периода от 20.08.2013г. до
29.04.2017г. в общ размер от 7 073.47евро, а с изтичане на тригодишния срок
по чл. 11, б. „в“ ЗЗД - задълженията за договорна лихва в размер на 36 442.60
евро.
По изложените съображения съставът на ВнАпС намира, че е доказано
по безспорен начин възникването и съществуване на изискуеми и ликвидни
парични вземания за главница, договорна, наказателна и мораторна лихви на
„Банка ДСК " ЕАД към ответника, в качеството му на съдлъжник по Договор
за жилищен и ипотечен кредит от 23.04.2008 г., за които е издадена заповед №
3667/14.06.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5467/2022г. на
ВРС, 46 състав, до размерите на сумите, за които е уважен искът по чл. 422
ГПК с обжалваното първоинстанционно решение.
За по– подробното обосноваване по същество на наличието на
необходимите елементи от фактическите състави на приложимите правни
норми, възприети от окръжния съд, срещу които не са заявени никакви
оплаквания в жалбите, въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционното решение в съответната част, на основание чл. 272 от
ГПК.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора решението на ВОС следва да се потвърди в обжалваната
част.
С оглед резултата от въззивното обжалване и предвид обстоятелството,
че въззивното дружество е защитавано от юрисконсулт, въззивникът-
ответник дължи на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение за
защита във въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 1 ГПК, в
размер на 300 лв., съгласно чл. 37 от ЗПрП във вр. чл. 25 от Наредба за
правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. С. И. следва да
се присъди сумата 4 000лв. за осъщественото представителство на ответника
К. А. за въззивна инстанция съобразно материалния интерес по
неоснователната жалба на банката. Този размер е определен въз основа на
вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа от
адвоката, и преди всичко, на фактическата и правна сложност на делото във
въззивната инстанция.
Условия за компенсация на задълженията по чл. 78 ГПК не са налице,
тъй като адвокатът не е задължен за разноски.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII- ти състав,
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/17.01.2024г, постановено по т.д. №
816/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА К. Д. А. ЕГН **********, адрес: *****, да заплати на
„БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Московска“ № 19, сумата 300 лв., представляваща
възнаграждение за юрисконсултска защита на насрещната страна за въззивно
производство, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 да заплати на адв. С. В. И. от
Варненска адвокатска колегия, с ЛА№ *****, сумата 4000 лв.,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство за въззивна инстанция на К. Д. А., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
Въззивното решение е окончателно, респ. не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, в частта, с която е
потвърдено първоинстанционното решение за сумите 60 евро-такса
изискуемост и 347.66 евро - такса управление.
В останалата част решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14