Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.
Т., 22. 02. 2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. Т., в
публично заседание проведено на тридесет и първи януари две хиляди и единадесета
година в състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Р.И.…………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия Адм. дело № 00592 по описа за 2010г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр.
чл. 18, ал.3 НОБМГ.
Постъпила е жалба от С.А.Х., ЕГН **********
*** Т. срещу Отказ изх. № ВС- 17- 986/ 7. 06. 2010 год. на Общинска служба З./
ОСЗ/ гр. Г. Т. да уважи молбата му с вх.
№ ВС- 17- 3182 / 17. 09. 2009 год. за закупуване на имот № 017056 с площ от 14
дка, находящ се в землището на с. С., общ. Г. Т., който е ползвал под наем по
силата на Решение № 13/ 03 от 16. 10. 2002 год. на Поземлена комисия / ПК/ гр.
Г. Т. за признаване правото на оземляване на безимотни и малоимотни граждани,
сключен договор № ДО-05-90 / 02. 01. 2003 год. и двегодишен анекс към договора
за отдаване под наем на земи от ДПФ по реда на чл. 4, ал.3 от Наредбата за
оземляване на безимотни и малоимотни граждани/ НОБМГ/.
В прието по делото писмено становище
ответникът по жалбата оспорва жалбата като неоснователна и представя
допълнителни писмени доказателства, приети от съда като такива.
От събраните по делото писмени доказателства
се установява следното:
С Решение № 13/ 03 от 16. 10. 2002 год.
ПК Г. Т. е признала на жалбоподателя правото на оземляване с предимство по чл.
21, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ чрез отдаване под наем в землището на с. С., общ. Г. Т.
върху поземлен имот от 14. 000 дка, представляващ част от поземлен имот от ДПФ-
имот № 017001- нива, целият имот с площ 720. 000 дка, трета категория, местност….
по КВС, с наемна цена 4. 30 лв на декар.
С Договор № ДО- 05-90 / 02. 01. 2003 год.,
сключен между Директора на Областна дирекция „ З. и г.. „ гр. Д. и
жалбоподателя, на последния, на основание чл. 228 и сл. ЗЗД, чл. 20, ал.1 и чл.
24, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 28, ал.1 НОБМГ и решение № 13/ 03 от 16.
10. 2002 год. на ПК Г. Т., било
предоставено правото на временно възмездно ползване на земеделска земя от ДПФ в
размер на 14 дка, в землището на с. С., общ. Г. Т.- част от поземлен имот № ***,
целият имот с площ 720. 000 дка, трета категория- нива, за срок от 5 стопански
години, с годишна наемна цена от 4. 30 лв / дка. В договора е включена и
клауза, че след изтичането срока на договора, наемателят може в едномесечен
срок да поиска от Министерство на земеделието и горите да придобие право на
собственост върху ползваната земя.
С Анекс към договора № ДО- 05- 90 / 02. 01.
2003 год. срокът на договора за наем бил удължен с 2 стопански години, считано
от стопанската 2007/ 2008 год., което означава, че срокът е изтекъл в края на
стопанската 2009/ 2010 год.
Правото на оземляване на безимотни и
малоимотни граждани и свързаните с него правни процедури са уредени в Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, в Правилника за
приложение на ЗСПЗЗ / ППЗСПЗЗ/ и в Наредба за оземляване на безимотни и малоимотни
граждани / НОБМГ /.
Основно правото на оземляване е въведено с
нормата на чл. 20, ал.1 ЗСПЗЗ- „ Безимотни и малоимотни граждани се оземляват
от общинската служба по земеделие със земи от държавния и общинския поземлен
фонд чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем при
условия и ред, определени с наредба на Министерския съвет. „
В чл. 21 , ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ са посочени
условията, на които кандидатите за оземляване трябва да отговарят за да имат
предимство, като едно от тези предимства е за лица, които не притежават земя
или са с по- малко земя, т. е. те са безимотни или малоимотни граждани. В чл.
20, ал.3 ЗСПЗЗ е посочено, че оземляването става в землището, в което лицето
постоянно живее, а така също и в съседни землища. В случая процесния имот, с
който жалбоподателят е бил оземлен е в землището на с. С., община Г. Т., което
землище е съседно на землището на с. Р., община Г. Т., в което населено място
жалбоподателят се е изместил да живее преди датата на подаване на второто му
заявление за оземляване с прехвърляне право на собственост върху наемания
дотогава от него имот в землището на с. Р.
Условията и редът за оземляване на безимотни
и малоимотни граждани са уредени в НОБМГ.
Според § 1 от Допълнителните разпоредби на
ППЗСПЗЗ малоимотни граждани са лицата, които се занимават основно със
земеделско производство и притежават земеделска земя , като условието за
равнинните райони, какъвто е и настоящият случай, е да притежават лично до 8 дка
или общо за домакинството- до 10 дка, когато то се състои от повече от 1 член.
Съгласно § 1а от ДР на ППЗСПЗЗ „ домакинство „ са съпрузите, невстъпилите в
брак деца и родителите на единия или двамата съпрузи, които живеят заедно с
тях.
Ограничителни условия за правото на
оземляване на безимотни и малоимотни граждани са поставени и с разпоредбата на
чл. 8, т. 1, 2 и 3 от НОБМГ.
В чл. 4, ал.1 и ал. 4 НОБМГ е посочено, че
оземляването се извършва чрез прехвърляне правото на собственост или чрез
отдаване под наем, какъвто на практика е конкретния случай, като след
изтичането на срока на договора за наем оземлените лица могат в едномесечен
срок да поискат от Министерство на земеделието, съответно от общината,
придобиване правото на собственост върху ползваните от тях земи.
Горният едномесечен срок е коригиран с
разпоредбата на § 23 от ПЗР към Постановление № 188/ 24. 07. 2009 год., в сила
от 01. 06. 2010 год. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, в която се дава
възможност оземлените вече лица чрез отдаване под наем в 3 месечен срок от
влизане на постановлението да поискат от Общинската служба по земеделие да
придобият правото на собственост преди изтичането срока на договора за наем.
В конкретния случай жалбоподателят е подал
до ОСЗ гр. Г. Т. молба с вх. № ВС- 17- 3182/ 17. 09. 2009 год., с която е поискал да бъде оземлен чрез
закупуване на отдавания му под наем процесен имот- нива с площ 14 дка в
землището на с. С., общ. Г. Т. Към момента на подаване на това заявление няма
данни по делото жалбоподателят или свързани с него лица да са притежавали в
собственост каквито и да било недвижими земеделски имоти, а самият жалбоподател
е живеел в населено място съседно на с. С., в чието землище е поискал да бъде
оземлен.
По това заявление ОСЗ гр. Г. Т. е
постановила отказ за оземляване, като е посочила причина за отказа, че заявителят
не живее в населеното място, в което е поискал да бъде оземлен. Така постановен
този отказ противоречи на материалното право, тъй като в случая мотивът да бъде
постановен отказа е неправилен и противоречи на нормата на чл. 20, ал. 3 ЗСПЗЗ
и на чл. 9, ал.1 НОБМГ, където е дадена възможност оземляването да става и в
съседни землища.
Съдът с оглед правомощията си по чл. 145 и
чл. 146 АПК извърши проверка на законосъобразността на атакувания отказ от
издаване на индивидуален административен акт и констатира, че същият отговаря
на всички изисквания за форма и съдържание на акта, визирани в нормата на чл. 59,
ал.1 и ал. 2 АПК. Отказът е постановен в писмена форма от компетентен орган-
Комисия при Общинска служба по земеделие гр. Г. Т., при липса на особено съществени
нарушения да административно производствени правила, водещи до нищожност , отказът е подписан от членовете на нарочно
създадена комисия.
Независимо, че отказът на ОСЗ гр. Г. Т. не
противоречи на процесуалните правила, то същият се явява постановен в
противоречие с материалния закон и същия като неоснователен следва да бъде
отменен, като съдът следва да признае за установено спрямо ответника, че
жалбоподателят има правото да бъде оземлен чрез придобиване право на
собственост върху наемания от него имот- собственост на ДПФ в землището на с.
С., общ. Г. Т. и представляващ Нива с площ от 14 дка, трета категория, Имот № ******,
който имот е новообразуван от имот № ****.
Предвид горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като неоснователен Отказ изх. № ВС- 17- 986/ 07. 06. 2010 год. на
Общинска служба З./ ОСЗ/ гр. Г. Т., с
който същата е отказала да уважи молбата на С.А.Х. ЕГН ********** ***- 17- 3182
/ 17. 09. 2009 год. за закупуване на имот № 017056/ новообразуван от имот №
017001/-Нива, трета категория, с площ от
14 дка, находящ се в землището на с. С., общ. Г. Т., който е ползвал под наем
по силата на Решение № 13/ 03 от 16. 10. 2002 год. на Поземлена комисия / ПК/
гр. Г. Т. за признаване правото на оземляване на безимотни и малоимотни
граждани, сключен договор № ДО- 05- 90 / 02. 01. 2003 год. и двегодишен анекс
към договора за отдаване под наем на земи от ДПФ по реда на чл. 4, ал.3 от
Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани/ НОБМГ/.
ПРИЗНАВА за установено спрямо Общинска
служба „ Земеделие „ гр. Г. Т., че С.А.Х., ЕГН ********** *** Т. има правото да
бъде оземлен чрез придобиване право на собственост върху недвижим земеделски
имот, находящ се в землището на с. С., общ. Г. Т. и представляващ Нива с площ
от 14. 000 дка, трета категория, имот № 017056, към момента част от ДПФ.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :