№ 176456
гр. София, 01.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело №
20241110167490 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Отношенията между страните се твърди да произтичат от Договор за предоставяне на
обучение и участие във филмова продукция, който според настоящия съдебен състав има
потребителски характер. Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител
следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“
в § 13, т. 1 ЗЗПотр или по аналогия на легални определения на същото понятие в други
закони. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните
характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на
Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни
сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че,
като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо
задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в
ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива
93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според
него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко
физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен
договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз.
Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор
с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице
тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с
конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да
установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта
на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод,
че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на
своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият
правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в
какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително
тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор или клауза от него са
действителни, дали е породил правни последици и дали между страните е налице
облигационно отношение по него, следва да се приложат не само транспонираните в
националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна
и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават
1
заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б.
е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС/, както и директно
приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на
потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК). Процесният договор не е свързан с търговска
или професионална дейност на потребителя, наречен в него „персонаж“. Предметът му е
насочен към цели от частен характер - придобиване на умения за участие в заснемането на
филми, като конкретното участие в такива обективно не е предмет на договора, а само
бъдеща хипотетична опция /чл. 1.1/.
Претендираната по делото неустойка, начислена въз основа на чл. 8.1 от Договора, се
претендира въз основа на уговорка, която е нищожна (за плащане на всички вноски до
изтичане срока на договора). Няма пречка страните да предвидят възможност за
прекратяването му по искане на една от страните преди изтичането на определения срок,
както и едностранното му прекратяване (разваляне) поради виновно поведение на една от
страните, в това число поради неизпълнение на задължения и неплащане на дължими суми
от страна на потребителя. Принципът на договорната свобода, прогласен в чл. 9 ЗЗД,
позволява в подобни случаи за страната, която иска прекратяването на договора, съответно
виновното поведение на която обосновава развалянето му, да бъде предвидено да заплати
неустойка. Тази неустойка трябва да бъде така определена, че да съответства на присъщите
ú обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като в противен случай тя би била
нищожна поради противоречие с добрите нрави. За наличието на такова противоречие съдът
следи служебно, като преценката му е към момента на сключване на договора – ТР 1/2010-
2009-ОСГТК, т. 3. В настоящия случай естеството на договорните отношения е такова, че
Агенцията предоставя съответно обучение, а „персонажът“ заплаща съответната цена за
това. При прекратяване на договора агенцията няма да получава повече съответните суми,
но и няма да изразходва съответен ресурс за осигуряването им във връзка с обучението на
„персонажа“. Тогава, когато неустойката е така уговорена, че кредиторът да получи като
неустойка всички неплатени суми до края на договора, той реално получава имуществена
облага от насрещната страна в размер, равен на този, който би получил, ако договорът
действаше, но без да изразходва каквито и да било ресурси за предоставяне на услугата. По
този начин неустойката не го обезщетява за понесени вреди, а го обогатява неоснователно,
надхвърляйки пределите на типичните функции в разрез с морала и справедливостта. В
този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.193/09.05.2016г.-
т.д.2659/2014г.-Іт.о., р.219/09.05.2016г.-т.д.203/2015г.-Іт.о., р.110/21.07.2016г.-т.д.1226/2015г.-
Іт.о.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 12212/10.09.2024г. на РС-Враца, препратено по подсъдност на Софийския районен
съд, в частта му досежно сумата от 679,00 лева за неустойка, както и в частта му
относно лихвите за забава върху нея, представляващи горницата над 54,42 лева до
пълния размер на общо заявената за лихви сума от 245,23 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а,
ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3