Р Е
Ш Е Н И Е
№ 333 26.07.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на шести юли през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова
и с
участието на прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 386 по описа за 2022г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Община Опан, с. Опан, ЕИК *********,
представлявана от Кмета на общината – Г.Д.К., срещу Решение № 189/ 17.05.2022г.
на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без
разглеждане жалба с вх. № 8071/ 11.05.2020г. на Община Опан срещу съобщение за
доброволно изпълнение с изх. № С220024-048-0055557/ 29.04.2022г., издадено от
старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив по
изпълнително дело № *********/2022г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение,
по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че доколкото изпълнителното дело е
образувано за събиране на суми по две решения за налагане на финансови корекции на ДФ „Земеделие“, които са обжалвани по съдебен ред и съответно съдебните
производства не са приключили с влезли в сила съдебни решения, не са налице влезли
в сила актове за установяване на публичното вземане, поради което
изпълнителното дело се явява образувано без правно основание и следва да бъде
прекратено. Счита, че тъй като решенията за налагане на финансови корекции не
попадат в обхвата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, публичните вземания не са установени
по надлежен ред и липсват годни за изпълнение актове. Оспорва като
незаконосъобразен и извода на решаващия административен орган, че поканата за
доброволно изпълнение не подлежи на обжалване, тъй като липсвало действие на
публичния изпълнител, подлежащо на оспорване. По съображения, че така
направеният извод противоречи на Тълкувателно решение №7 от 15.04.2021г. на ВАС
и че разпоредбата на чл.266 от ДОПК не предвижда обжалване единствено на
действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение, а на всички
действия на публичния изпълнител, счита, че неправилно, незаконосъобразно и
необосновано Директорът на ТД на НАП - Пловдив е оставил без разглеждане
жалбата на Община Опан срещу издаденото от публичния изпълнител съобщение за
доброволно изпълнение. По подробно изложени в жалбата съображения е направено
искане за отмяна на оспореното Решение № 189/ 17.05.2022г. на Директора на ТД
на НАП - Пловдив и постановяване на решение,
с което да се прекрати образуваното срещу Община Опан изпълнително дело или да
бъде върната преписката на публичния изпълнител със задължителни указания за
прекратяване на изпълнителното дело.
Ответникът по жалбата - Директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив,
чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона
решаващият административен орган е приел, че съобщението за доброволно
изпълнение не представлява същинско действие по принудителното изпълнение и има
само подготвителен характер, което следва и от систематичното място на
разпоредбата на чл.266 от ДОПК, която е в Глава 27 на ДОПК, озаглавена „Защита
срещу принудително изпълнение”. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С220024-048-0055557/ 29.04.2022г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Стара Загора, Община Опан, на
основание чл.221 от ДОПК, е поканена в 7-дневен срок от датата на получаване на
съобщението да плати доброволно задължението си в общ размер на 589 339.19
лева, в т.ч главница в размер на 566 670.55 лева и лихви, изчислени към
29.04.2022г. в размер на 22 668.64 лева. Със същото съобщение
жалбоподателят е уведомен, че в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора, срещу Община
Опан е образувано изпълнително дело № *********/2022г. за неплатените в
посочения размер публични вземания, произтичащи от финансови корекции, наложени
с Решение № 03-РД/3390/ 20.10.2021г. и Решение № 03-РД/3388/ 20.10.2021г. на ДФ
„Земеделие“. В съобщението за доброволно изпълнение е посочено още, че при
неизпълнение в указания срок, за задължението ще бъде предприето принудително
изпълнение, като се опишат, изземат и продадат движими и недвижими вещи,
собственост на Община Опан, както и изземване принудително на паричните й
средства, намиращи се у нея, трети лица или банки.
С жалба вх. № 8071/ 11.05.2020 година, подадена на
основание чл. 266 от ДОПК, Община Опан е оспорила посоченото съобщение за
доброволно изпълнение и е поискала неговата отмяна, съответно прекратяване на
образуваното изпълнително дело № *********/2022г.
С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 189/ 17.05.2022г.
на Директора на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, на основание чл.266,
ал.2, т.6 от ДОПК, е оставена без разглеждане жалбата на Община Опан срещу
съобщение за доброволно изпълнение изх. № С220024-048-0055557/ 29.04.2022г. на
старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив по
изпълнително дело № ********* от 2022г. и е прекратено административното
производство по жалбата. Въз основа на представените по преписката
доказателства решаващият орган е приел, че оспореното съобщение за доброволно
изпълнение не представлява властническо волеизявление, с което да се засяга
правната сфера на длъжника. Изложени са доводи, че това съобщение е
подготвителен акт на публичния изпълнител, а не действие по принудително
изпълнение по смисъла на ДОПК. Прието е, че съобщението за доброволно изпълнение
има само уведомителен характер, като не представлява подлежащ на обжалване акт,
доколкото с него не се установяват и/или изменят публични задължения и в този
смисъл не се накърняват права, нито създават задължения за адресата, до когото
е отправено. Направен е извод, че в случая за Община Опан липсва пряк и
непосредствен интерес от отмяна на обжалвания акт, а наличието на такъв е
процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В допълнение, по отношение
на възражението, че не са налице влезли в сила актове за установяване на
публични вземания в решението се посочва, че в съответствие с разпоредбата на
чл.220, ал.1 от ДОПК, изпълнителното производство се образува въз основа на
заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател,
като в ДОПК не е предвиден ред за оспорване пред публичния изпълнител,
съответно пред горестоящия административен орган, на законосъобразността на
изпълнителното основание за публичното вземане.
Решението е връчено на Община Опан с писмо с обратна разписка на 26.05.2022г./л.87
от делото/.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши проверка на законосъобразността на оспореното решение на Директора на
ТД на НАП – Пловдив, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение № 189/ 17.05.2022г.
е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по
см. на чл.266, ал.1, вр. чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК - Директора на Териториална
дирекция на НАП – Пловдив. Решението е постановено в изискуемата се писмена
форма, съгласно чл.59 ал.2 от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, и съдържа
фактически и правни основания за издаването му, като разпореденото с него е в
съответствие с предвиденото в закона правомощие на издателя му по чл.267, ал.2,
т.6 от ДОПК.
При извършената служебна проверка,
съдът не установява допуснати в хода на административното производство нарушения
на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразност на оспорения акт.
Съгласно чл.221, ал.1 от ДОПК, когато задължението не е изплатено в срок,
публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на
длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.
Законът не предвижда за образуването на изпълнителното производство издаването
на нарочен акт, а актът, с който се уведомява длъжникът за започване на
производството, е съобщението за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК.
Разпоредбата на чл.221, ал.2 от ДОПК регламентира съдържанието и целта на
процесното съобщение, а именно - то следва да посочва изпълнителното основание,
номера на изпълнителното дело и взискателя, да съдържа предупреждение към
длъжника, че, ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи
към принудително изпълнение. Действията на публичния изпълнител по образуване и
започване на изпълнителното производството с изпращането на съобщението по
чл.221, ал.1 от ДОПК, не представляват същинско предприемане на принудително
изпълнение, доколкото такива са дейстивята, които са в рамките на
изпълнителните способи.
Обоснован и съответен на закона е направеният от решаващия административен
орган извод, че съобщението за доброволно изпълнение не представлява акт или
действие на публичния изпълнител, подлежащ на обжалване, тъй като има само
уведомителен характер и не засяга правната сфера на длъжника. Съобщението за
доброволно изпълнение не предпоставя пряко и непосредствено въздействие върху
правната сфера на длъжника, тъй като не обективира властническо волеизявление,
скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда или
да е в състояние да породи промени в правната сфера на длъжника или на трети
лица. Липсва разпоредителна част, която директно да задължава адресата да се
съобрази с дадените му предписания за поведение. Съобщенията по чл.221 ал.1 от ДОПК, имат единствено и само уведомително съдържание, известяващ характер,
съчетан с израз на едно намерение за бъдещи действия на органа по изпълнението
и нямат самостоятелен правен ефект, тъй като, сами по себе си, не са годни да
засегнат права и законни интереси на длъжника или на друго лице. Те са
подготвителен акт в изпълнителното производство и не представляват действие на
публичния изпълнител, което съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК да подлежи на
обжалване.
Противно на доводите в жалбата, не води до друг извод Тълкувателно решение
№ 7/15.04.2021г. на ВАС по тълк. дело № 8/ 2019г. Позоваването на това решение
от страна на жалбоподателя е извън контекста на даденото в решението тълкуване относно характера на действията по
образуване на изпълнително дело по реда на чл.220, ал.1 от ДОПК и изпращане на
съобщение за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК. Изрично в
тълкувателното решение се посочва, че следва да се държи сметка за предвиденото
в ал.4 на чл.221 от ДОПК, според която разпоредба принудителното изпълнение,
при липса на обезпечителни мерки /както е в случая/, започва чрез налагане на
запор или вписване на възбрана. По отношение образуването на изпълнителното
производство е прието, че не се свързва с извършване на конкретно същинско
действие по изпълнение, а е налице само привеждане в състояние на висящност на
изпълнителното производство, което предпоставя бъдещо осъществяване на
принудителното изпълнение, без самото то да представлява такова.
Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 7/15.04.2021г. по
тълк. дело № 8/ 2019г. ОСС, I и II колегии на ВАС, образуването на изпълнително
дело по реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК и съобщението за доброволно изпълнение по
чл.221, ал.1 от ДОПК, не прекъсват давността. Щом това е така, то посочените
действия не са такива по принудителното изпълнение - извод, който се подкрепя и
от нормата на чл.172, ал.2 ДОПК, регламентираща като юридически факт, прекъсващ
давността, предприемането на действия по принудително изпълнение. Именно срещу
такива действия е и уредената в чл.266 и сл. от ДОПК защита, чието систематично
място е в глава 27 от ДОПК, озаглавена „Защита срещу принудително изпълнение“. Права
и интереси на длъжника би могло да се засегнат едва при издаването на
последващи съобщението за доброволно изпълнение актове за предприемане на действия
по принудителното изпълнение, които именно актове /действия/ подлежат на
контрол за законосъобразност по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК. В този смисъл,
неоснователни са и доводите в жалбата, че защитата обхваща всякакви действия,
включително и такива, които нямат характер на действия по принудително събиране
на конкретно вземане.
С оглед на изложеното, както правилно е приел Директорът на ТД на НАП –
Пловдив, Община Опан няма правен интерес от обжалване на съобщението за
доброволно изпълнение, респ. жалбата, насочена срещу действията на публичния
изпълнител по образуване на изпълнителното производство и изпращане на съобщение
за доброволно изпълнение, е недопустима. Този извод е в съответствие и с
наложилата се константна практика на административните съдилища, изразена в
множество решения /напр. Решение № 154 от 2.07.2020г. на АС - Смолян по адм. д.
№ 60/2020г.; Решение № 163 от 12.08.2020г. на АС - Сливен по адм. д. №
160/2020г.; Решение № 1260 от 28.06.2022г. на АС - Пловдив по адм. д. №
87/2022г.; Решение № 1690 от 11.10.2017г. на АС - Варна по адм. д. №
1349/2017г.; Решение № 1207 от 18.08.2020 г. на АС - Варна по адм. д. № 1038/2020г.;
Решение № 162 от 7.04.2021г. на АС - Монтана по адм. д. № 127/2021г. и др./.
Макар и конкретно да не се е произнесъл по отношение на искането за
прекратяване на изпълнителното дело, решаващият орган изрично е посочил, че
същото е образувано въз основа на изпълнителен титул, изпратен на публичния
изпълнител по реда на чл.220, ал.1 от ДОПК и размерът на публичното вземане е
този, установен с него т.е налице е изпълнително основание, чиято
законосъобразност не подлежи на оспорване в това производство. Отделно от това компетентността в административното право е
винаги законоустановена, като в случая, според чл.225, ал.1 от ДОПК,
компетентен да прекрати производството по принудителното изпълнение, е
публичният изпълнител, а не Директорът на ТД на НАП - Пловдив. Ако счита, че е
налице основание за прекратяване на изпълнителното производство поради липсата
на подлежащи на изпълнение установяващи публични вземания актове,
жалбоподателят разполага с правната възможност да направи искане до публичния
изпълнител за прекратяване на производството по принудително изпълнение. Актът
на публичния изпълнител, постановен по това искане, ще подлежи на
административен и съдебен контрол.
По отношение на възраженията, че в случая липсва годен за изпълнение акт,
съдът намира за нужно да посочи, че наличието на годно изпълнително основание
представлява формална предпоставка за образуване на публичното изпълнително
производство. В случая не се спори, че по реда чл.220, ал.1 от ДОПК, публичният
изпълнител е бил сезиран от публичен взискател - ДФ „Земеделие“, да образува
изпълнително производство за събиране на публични вземания, установени с
Решение за налагане на финансова корекция № 03-РД/3390/ 20.10.2021г. и Решение
за налагане на финансова корекция № 03-РД/3388/ 20.10.2021г., издадени от
Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Тези решения, като подлежащи
на предварително изпълнение по силата на чл. 27, ал. 2, изр. първо във вр. с
чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕСИФ /обжалването им по съдебен ред не спира тяхното
изпълнение/, са годни изпълнителни основания по смисъла на чл.165 от ДОПК. А
както беше посочено, ДОПК не предвижда ред за оспорване на изпълнителните
основания в рамките на образувано производство по принудително изпълнение на
публични държавни вземания. Наличието на предявен изпълнителен титул, какъвто
безспорно са посочените решения за налагане на финансова корекция, подлежащи на
предварително изпълнение по силата на закона, обвързва публичния изпълнител със
задължението да образува изпълнително производство.
С оглед на изложеното, като е оставил без разглеждане като недопустима
жалбата на Община Опан срещу действие на публичния изпълнител, обективирано в
съобщението по чл.221 ал.1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП - Пловдив е
постановил правилно решение. Ето защо жалбата на Община Опан срещу Решение № 189/
17.05.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото, искането на ответника за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя Община Опан следва да
бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт
правна защита на административния орган, определено в размер на 100лв.,
съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.143,
ал.3 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.268 от ДОПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Опан, с. Опан, ЕИК *********, представлявана от Кмета на общината
– Г.Д.К., срещу Решение № 189/ 17.05.2022г. на Директора на Териториална
дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 8071/11.05.2020г. на Община Опан срещу съобщение за доброволно
изпълнение с изх. № С220024-048-0055557/ 29.04.2022г., издадено от старши
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Община Опан, с. Опан, ЕИК *********, да заплати на Териториална
дирекция на НАП – Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: