№ 74
гр. Тетевен, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Х.
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20224330100576 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с цена 6 000.00 лева и посочено основание чл.45 от ЗЗД.
Ищецът излага,че на 05.08.2021г,около 15.30ч си бил в къщи,малкият му син се
обадил да премести колата си от другата страна на пътя,тъй като пречела.Бил паркирал
автомобила си пред къщата на съседката х,но по никакъв начин не пречел на достъпа до
жилището и.Освен това всички коли са паркирани от едната страна на пътя,тъй като е
невъзможно иначе преминаването по него.Излязъл и изместил колата си,като слизайки от
колата забелязал съседката си х,която стояла на една пейка.Като го видяла му направила
забележка да не спира автомобила си пред дома и,ищецът и отговорил,че има право да
спира на пътя и всички коли така са спрели.Тя започнала да го кълне.Ищецът тръгнал да се
прибира ,тъй като не искал да се разправя с нея,като в един момент забелязал по пътя откъм
центъра да тича синът и В..Извикал му,че са се разбрали,в същият момент той го доближил
и без да очаква му нанесъл удар с юмрук в областта на брадата и я разбил,вследствие на
което паднал на земята.Изгубил съзнание,след като се съвзел забелязал бащата на В. да стои
до него.Все още бил на земята,а В. продължил да го рита с крака по тялото на различни
места,както и по главата.Това продължило около 10-15 секунди.Опитал се да стане,но успял
само да коленичи и да хване В. за краката и да го повали на земята.В един момент станал и
забелязал,че освен ответника и баща му и майка му имало и други хора.Влязъл в дома му и
до вратницата,където цепи дърва имало брадва,взел я да сплаши ответника.Всички се
разбягали,почнал да блъска с брадвата по оградата на дома на ответника и х и те се
прибрали вътре.Тогава позвънил на т.112 за да съобщи,че бил нападнат и да дойде
полиция.Полицаите се забавили и той им позвънил 3 пъти,дошла и линейка.Бил целия в
кръв,ожулен,течало му кръв от брадата,от ръцете и краката.
1
След инцидента изпитвал доста време болки в главата,виене на свят,болки по
тялото,където имал наранявания,изпитвал неудобство да се бръсне,към момента продължава
да вдига кръвно,постъпвал на лечение в посочени медицински учреждения.
За горното деяние депозирал жалба в РП-Ловеч,ТО-Тетевен,като получил
постановление за отказ да се образува досъдебно производство,тъй като се касае за лека
телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.
Причинените му вреди до моментна не са възстановени от ответника,поради което
има правен интерес от водене на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 6 000.00 лева,съставляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди,описани в исковата молба,които е
претърпял вследствие на деяние по чл.130,ял.1 от НК,както и законната лихва върху
главницата,начиная от 05.08.2021г до окончателното и заплащане и разноските по делото.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба от
ответника,в който е изразено становище за недопустимост на иска.В случай,че съдът приеме
искът за допустим,ответникът е възразил срещу основателността на същия и моли да бъде
отхвърлен иска.Излага,че фактическата обстановка не отговаря на установената с присъдата
по НОХД хг по описа на РС-Тетевен.Изложеното в исковата молба е защитна реакция на
ищеца,с оглед извършеното от него на 05.08.2021гПоведението на ответника следва да се
разгледа при условията на чл.12 от НК,същият ес е опитал да окаже помощ на майка си
х,след отправени безпричинни закани от страна на ищеца.В хода на посоченото наказателно
дело ищецът демонстрирал чудесно здравословно състояние и възможности,в едно от
заседанията отправил закани срещу повереника на пострадалата.Моли да бъде отхвърлен
иска ,като неоснователен и недоказан.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.Съображенията си доразвива в
приложена писмена защита по делото.
От представените по делото писмени доказателства,тези по приложеното НОХД хг
по описа на РС-Тетевен,показанията на свидетелите М. С.,хО. О.,Е. В.,както и заключението
на съд.-медицинската експертиза,изготвена и защитена от вещото лице д-р И. Л.,съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът А. Е. М. и ответникът В. А. В. живеят в сех,Лов.обл. и са съседи.
На 05.08.2021г. свидетЕ.та х х,заедно с други лица,между които и свидетЕ.та М. С.,се
намирала на улицата пред домът си в сех,ул.“х.При тях дошла внучка на св.х и помолила
баба си да каже на ищеца да си премести колата.СвидетЕ.та х отказала,като се обадила на
синът на ищеца,който се намирал във Франция.В един момент излязъл ищеца,като според
показанията на свидетелките х и С.,започнал да псува.Според показанията на свидетЕ.та Е.
В.,ищецът тръгнал към свидетЕ.та х да я заплашва с „турмуци“,да я обижда.СвидетЕ.та В. се
обадила на мъжът си-ответника В.,който бил на центъра и го извикала.
2
Според свидетЕ.та М. С.,след като ответникът дошъл на мястото,където стояли,се
нахвърли върху ищеца,хванали са двамата,дошъл и бащата на ответника ,като в суматохата
се избили на пътя, сборичкали се и паднали на земята.Ищецът опитал да вдигне ответника
„нагоре“,но последният се хванал за ищеца и не могъл да падне на земята.
Според показанията на свидетЕ.та х,след като ответникът дошъл от площада,се
срещнали с ищеца и се сграбчили двамата и се въргаляли и двамата по пътя.
СвидетЕ.та Фиданка х твърди,че видяла как ищецът хванал брат и/ответника по
делото/, и го ударил в земята,след това ги „разкъсали“.
Свидетелят х твърди,че след като синът му дошъл откъм центъра се срещнал на пътя
с ищеца и се хванали и се сграбчили и паднала на асфалта двамата,търкаляли се.
СвидетЕ.та Е. В. твърди,че ищецът и ответника се ударили по 1,2 пъти,ищецът се
опитал да хвърли ответника на земята,като тя,свекър и ,и децата хванали ответника и го
„придърпали „ в двора.Също че и ищеца и ответника се строполили и паднали на
земята,като ищецът искал да хвърли ответника на земята.
Свидетелят х твърди,че е видял,че виждал как бият ищеца,ритали го-двама
човека,единият от които назовава с името х
Свидетелите ,с изключение на св.х,заявяват,че след това ищецът взел брадва и чрез
удар с нея причинил телесно увреждане на свидетЕ.та х.
По делото са представени медицинско свидетелство от дата 06.08.2021г,в което са
описани констатирани телесни увреждания върху ищеца М.,други медицински
документи,както и съд.-медицинска експертиза,съгласно заключението на която: на ищеца
са били причинени телесни повреди,довели до болка и страдание с временно разстройство
на здравето за период от около 2,-3 седмици,без опасност за жИ.та.Нанесените телесни
увреди са причинени при удари с твърд,тъп предмет или при падане върху такива и могат да
бъдат причинени по механизма,описван от пострадалия.Причинените телесни увреди са
намалили за известен период от време трудоспособността на ищеца,същите могат да доведат
до нарушаване на психо-соматичното състояние на потърпевшия и да доведат до
последващи оплаквания за които има приложена медицинска документация за близкия
посттравматичен период.
По отношение описваните в и исковата молба като търпени вследствие на инцидента
увреди на ищеца,показания са депозирани от свидетелите хх и х,съгласно които: ищецът бил
сринат буквално,доста време не могъл да ходи на работа,вдигал кръвно,ходел по
болници,имал стрес,получил страхова невроза,не могъл да се обслужва,да си насече
дърва,след инцидента го боли сърцето,бъбреците,главата,ухото.
С влязла в сила присъда по НОХД хг по описа на РС-Тетевен,ищецът е осъден за
причинена средна телесна повреда на 05.08.2021г в сех,Лов.обл.,на свидетЕ.та х х,като му е
наложено наказание от 1 година лишаване от свобода,чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от 3 години,както и е осъден да заплати на пострадалата обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 4 000.00 лева,както и сума в размер на 120.00
3
лева за причинени имуществени вреди.
При така описаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е квалифициран в доклада по делото по чл.45 от
ЗЗД,поради това съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като в тежест на
ищеца е възложил да установи, че са се осъществили обективните елементи от фактическия
състав на посочената правна норма, а именно: деяние, в една от двете му форми – действие
или бездействие; протИ.правност на деянието, причиняването на вреда и пряка причино-
следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат, а в тежест на ответника е да
опровергае субективния елемент – вината, по арг. от разп. на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест,съдът приема,че ищецът не успя да
проведе главно и пълно доказване на релевантните за предмета на спора обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като според предл. 2 от същата норма във всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага. За да се ангажира деликатната отговорност
на причинителя на вредата е необходимо да бъде установено деянието (действие или
бездействие), което да е протИ.правно, като в съдебната практика се приема, че всяко
действие или бездействие, с което се нарушава публично позитивната забрана да не се вреди
другиму, е протИ.правно, стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на
вредата. Следва да се установи също, че деянието е извършено виновно и причинява вреда
другиму, както и че има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди.
При посочените теоретични разсъждения по делото остана недоказана връзката
между извършеното от ответника и причинените вреди.
Описваната в исковата молба фактическа обстановка не се потвърждава по безспорен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.Различна фактическа
обстановка е установил и наказателният съд,с присъдата по НОХД хг по описа на РС-
Тетевен.
Действително, с оглед нормата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд,е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено
деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца - елементите на деликтната
отговорност. В случая обаче по силата на постановената присъда,ищецът е осъден за
причинено телесно увреждане,съставомерно по чл.129 от НК на майката на ищеца-
свидетЕ.та х.
Действително част от свидетелите по делото установяват,че ответникът В. също е
нанесъл удари на ищеца, но същите може да се приеме ,съобразно гласните доказателства,че
са били в рамките на закона и за защита на телесна неприкосновеност и интересите на
свидетЕ.та х,респ. хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК. Според правната теория и съдебната
практика "Неизбежната отбрана е налице, когато, за да се защитят от непосредствено
4
протИ.правно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на
отбраняващия се или друго лице, на нападателя се причинява вреда в необходимите за
отблъскване на нападението предели". Такова обстоятелство изключва обществената
опасност на деянието причиняващо вреда, оттук и неговата наказуемост, а в гражданско
правен смисъл и задължението за парични репарации на отбраняващия се спрямо
пострадалия в тази връзка деец. Според чл. 12, ал.2 от НК, дефиниращ института, за да
настъпят последиците от него се изисква съответствие между характера и опасността на
нападението и защитата, т.е. ценността на засегнатия при отбраната интерес не трябва явно
да надвишава ценността на нападнатия такъв, а интензивността за отбраната - тази на
интензивността на нападението. Очевидно е тук, че установената фактическа обстановка
покрива предпоставките на хипотезата в правната норма. Осъществените от двете страни
действия са обвързани от общ правопораждащ факт - възникналия между тях конфликт и са
от идентично естество и характер, като са взаимно протИ.поставими като средство за
защита. Съдът смята, че в конкретния случай, характерът и начинът на защита на ответника
съответстват на характера на нападението спрямо него и неговата майка, поради което няма
превишаване пределите на неизбежната отбрана. Нанесените телесни увреждания на ищеца
са станали в ситуация, при която ответникът е защитавал личната си
неприкосновеност,както и тази и интересите на неговата майка, от непосредственото
нападение от страна на ищеца. Поради това следва да се приеме, че деянието не е
общественоопасно.
Действително, от данните по делото може да се направи извод, че ищецът също е
претърпял травматични увреждания на процесната дата, но с дължимата процесуалната
активност той не успя да установи, че е реализиран състава на чл. 45 от ЗЗД.
В предвид горните съображения искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен
и недоказан,при който изход ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от А. Е.
М.,ЕГН:********** от сех,Лов.обл., против В. А. В.,ЕГН:********** от
сех,Лов.обл.,осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,за заплащане на сумата от 6
000.00 лева,представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди,вследствие
нанесени телесни увреди на 05.08.2021 година в сех,Лов.обл.,заедно със законната лихва
върху сумата от 05.08.2021г до окончателното и заплащане.
ОСЪДЖА А. Е. М.,ЕГН:********** от сех,Лов.обл., да заплати В. А.
В.,ЕГН:********** от сех,Лов.обл., сумата от 550.00/петстотин и
5
петдесет/лева,представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6