№ 158
гр. Поморие, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20252160100594 по описа за 2025 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и е
образувано по молба от Т. Д. М., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на
родител и законен представител на малолетното си дете Д. Д. В., род. на ... г., двамата с
адрес гр.Поморие, ул. „..., против Д. Й. В., ЕГН **********, с адрес гр...., с която е
направено искане за установяване на домашно насилие и налагане на мерки за защита по
ЗЗДН спрямо ответника по молбата.
Сочи се от молителката, че с ответника са били във фактическо съпружеско съжителство, от
което е родено малолетното им дете Д. и което е прекратено.
Твърди се, че между страните е налице висящ съдебен спор относно упражняване на
родителските права, определяне местоживеенето на детето и режима на личните отношения
с него, в което производство са постановени привременни мерки, по силата на които
упражняването на родителските права е предоставено на майката и молителка, като на
бащата и ответник е определен режим на лични контакти с детето, включващ пребиваване
на детето при бащата през 5 дни от месеца.
Твърди се, че от м.април на 2025 г., при осъществяване на личните отношения, бащата
започнал да води детето при лекари, за да го лекуват от заболявания, които не съществуват,
без майката да бъде уведомена за това, като в същия период отправял обиди и заплахи към
молителката.
Сочи се, че на 03.09.2025 г. и на 04.09.2025 г., в гласови съобщения по телефон, ответникът
отправил псувни, обиди и заплахи към молителката..
1
Прави се искане за установяване на извършеното домашно насилие и налагане на ответника
на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, а именно задължаване на ответника да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалите – молителката и
детето на страните, забрана на ответника да приближава пострадалите, жилището им,
посещаваното от детето детско заведение и местата и за социални контакти и отдих на
пострадалите, както и забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалите под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок,
определени от съда.
Към молбата са представени писмени доказателства, както и декларация от молителката по
чл.9, ал.3 ЗЗДН, за извършеното насилие.
С определение рег.№ 533/12.09.2025 г., съдът е конституирал малолетния Д. Д. В., род. на ...
г., като страна/пострадал по делото.
В съдебно заседание молителката се явява лично и като законен представител на малолетния
пострадал. Представлява се и от пълномощник адвокат, който поддържа молбата за защита и
ангажира доказателства.
Ответникът се представлява по делото от особения представител адв.Х. Н. И., назначен на
основание чл.47, ал.6 от ГПК, който изразява становище за неоснователност на молбата за
защита и моли същата да бъде оставена без уважение.
За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно със събраните по делото
доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие от фактическа и
правна страна следното.
Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл. 9 ЗЗДН, подадена е в преклузивния
по чл.10 ал.1 ЗЗДН – до три месеца от акта на домашно насилие, пред компетентен съд по
чл.7 ЗЗДН – съд, в района на който пострадалите лица фактически пребивават към момента
на подаване на молбата, от активно легитимирано лице по чл.8, т.1, респ. т.2, предл.последно
от ЗЗДН, против субект по чл.3, т.2, предл.второ от ЗЗДН – лице, с което пострадалата
молителката е била във фактическо съпружеско съжителство, респ. субект по чл.3, т.4 от
ЗЗДН – възходящ /баща/ на малолетния пострадал, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Както бе посочено, в производството е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която декларация съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото.
В нея подробно са описани от фактическа страна твърдените прояви на домашно насилие,
извършено спрямо пострадалите.
По делото не се спори, а и се установява безспорно от изисканите и представени по делото
справки за родствени връзки, че молителката и ответникът са родители на малолетния Д. Д.
В., ЕГН **********, род. на ... г.
Страните и родители не са осъждани, не са водят на отчет в ОДПЗС „Проф.д-р Иван Темков“
2
гр.Бургас и между тях не са образувани предходни производства по ЗЗДН, видно от
изисканите и приложи по делото справки.
Установява се от представения препис от протокол от съдебно заседание, проведено на
17.12.2024 г., по гр.дело № 646/2024 г., по описа на РС – Поморие, че страните не живеят
заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, които въпроси са
предмет на производство по чл.127, ал.2 от СК, по горепосоченото дело, по което с
протоколно определение съдът е постановил привременни мерки по отношение на
упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката
на детето на страните, до влизане в сила на решението по делото, като е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на детето на майката и молителка, при
която е определил местоживеенето на детето и е определил режим на лични отношения на
бащата и ответник с детето по пет дни от всеки месец, след предварително уведомяване на
майката, без преспиване през първите три месеца, за времето от 09.00 ч. до 17.00 ч., като
бащата взима и връща детето в дома на майката, а след изтичане на първите три месеца, с
преспиване при бащата, като бащата се задължава да взима и връща от дома на майката.
По делото е представен социален доклад, изготвен от социален работник в ОЗД, ДСП –
Поморие, в който се сочи, потребностите на детето от раждането му са задоволявани от
двамата родители, като след раздялата им през 2024 г., грижите за детето са поети от
майката, с помощта на родителите й, като на бащата е определен режим на лични контакти
и същият е задължен за издръжка, която заплащал редовно. Майката и детето обитават
първи жилищен етаж от еднофамилна четириетажна къща, който разполага с хол с обособена
кухня, спалня, санитарен възел, коридор. Жилището е обзаведено с всички необходимо за
отглеждане на дете, а за детето е осигурено собствено пространство. Детето посещава детска
градина „Детелина“ гр. Поморие и има личен лекар, поставени са му необходимите
имунизации за възрастта, рядко боледува от простудни заболявания, като при възникнали
здравословни проблеми майката го консултира с лекар педиатър. Съгласно доклада детето е
тихо и възпитано, контактува нормално с останалите деца в детското заведение, което
посещава, жизнено храни се само и се самообслужва.
По делото са изискани и приложени материалите по преписка вх. № 320000-8842/2025 г., по
описа на РУ – Поморие, вх. № 16961/2025 г., на РП – Бургас, ТО – Поморие, видно от които
на 04.09.2025 г., молителката е сигнализирала органите на реда за отправени към нея обиди и
заплахи от ответника.
По делото е приобщено веществено доказателствено средство флашпамет, съдържаща
аудиозаписи, на което е извършен оглед по чл.204 от ГПК, посредством изслушване на
аудиозаписите под № 14, 13 и 4 в съдебно заседание и отразяване на съдържанието им в
протокола от съдебното заседание, които аудиозаписи установяват изложеното от
молителката от фактическа страна в молбата за защита относно отправените към нея обиди,
като съдържанието на същите позволява извод за авторството им от ответника.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
3
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
По силата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Молителката и ответникът са бивши съжители, като взаимоотношенията им са
изключително влошени, както във връзка с неразбирателства между тях относно
упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете, така и по
повод начина на обгрижване на детето.
Съдът приема за безспорно установено от доказателствената съвкупност, че на процесните
дати – 03.09.2025 г. и 04.09.2025 г., гр.Поморие, ответникът е упражнил спрямо молителката
съзнателен акт на домашно насилие, във формата на психическо и емоционално такова, като
посредством гласови съобщения й отправил обиди, представляващи нецензурни думи и
изрази по неин адрес.
Установява се също така, че актът на домашно насилие е извършен в присъствието на детето
на страните, но предвид вида и характера на акта на насилие в конкретната му проявна
форма, а именно вербално такова, при съобразяване на възрастта на детето на страните,
която е невръстна и отчитане на обстоятелството, че вербалните прояви на ответника не са
крайни, доколкото същите не се изразяват във викове и крясъци, съдът намира, че проявите
на ответника не съставляват домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.2 ЗЗДН, по отношение
на детето, поради което молбата за защита в тази и част следва да бъде оставена без
уважение.
Искането за защита е основателно и като такова следва да се уважи по отношение на
молителката, като на основание събраните по делото доказателства относно личността и
поведението на ответника, съдът намира, че спрямо него следва да бъде наложена мярката
по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН, а именно, задължаване на извършителя да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на пострадалата.
Що се касае до искането за налагане на ответника на мерки за защита по чл.5 ал.1 т.3 и т.4 от
ЗЗДН от ЗЗДН, а именно забрана на ответника да приближава молителката и малолетното
дете, жилището им, посещаваното от детето детско заведение и местата им и за социални
контакти и отдих, както и забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалите
под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за максимално
определения от закона срок, съдът го намира за неоснователно, поради следното.
Съдът не толерира каквато и да е проява на насилие, но държи сметка, че разпоредбите на
ЗЗДН охраняват интересите на пострадалите и ги предпазват чрез интервенция в правната
сфера на извършителя, която интервенция обаче не следва да надхвърля необходимата, с
4
оглед конкретността на случая, а той в процесния казус според съда не налага пълното
изолиране на ответника от молителката и детето на страните, още по-малко трайно такова.
Нещо повече, прилагането на исканите мерки би довело в голяма степен до предрешаване
или пререшаване на спора между страните по отношение на родителските права и личните
отношения с детето и до практическо обезсмисляне на безусловно необходимото
сътрудничество между родителите, с оглед охраняване интересите на детето.
На последно място следва да се посочи, че мярка чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН, е безсрочна и
налагането на същата според съда е достатъчно за постигане на целените възпитателен
ефект и лична превенция по отношение на ответника, като същевременно с това ще му даде
възможност да преосмисли и коригира поведението си към молителката, още повече, че
нарушението на мярката има за последица наказателна отговорност за дееца.
С оглед основателността на молбата за защита, на основание чл.11 ал.2 ЗЗДН, в тежест на
ответника следва да се възложи дължимата за производството държавна такса в размер 25
лв., както и разноските по делото в общ размер от 1 400 лв., от които 800 лв.,
представляващи заплатено от молителката адвокатско възнаграждение и 600 лв.,
представляващи възнаграждение на особения представител.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършено на 03.09.2025 г. и 04.09.2025 г., в гр.Поморие,
домашно насилие от Д. Й. В., ЕГН **********, с адрес гр...., представляван по делото от
особения представител адв.Х. Н. И., спрямо Т. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие,
ул. „..., изразило се в акт на психическо и емоционално насилие, а именно отправени по
отношение на молителката обиди, представляващи нецензурни думи и изрази по неин адрес.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Д. М., ЕГН **********, действаща в качеството на
родител и законен представител на малолетното си дете Д. Д. В., ЕГН **********, за
установяване по отношение на Д. Й. В., ЕГН **********, на извършено от него на
03.09.2025 г. и 04.09.2025 г., в гр.Поморие, спрямо малолетния Д. Д. В., ЕГН **********,
домашно насилие, а именно: осъществено от Д. Д. В., ЕГН **********, в присъствието на
малолетния домашно насилие спрямо Т. Д. М., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА Д. Й. В., ЕГН **********, с адрес гр...., представляван по делото от особения
представител адв.Х. Н. И., да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
спрямо Т. Д. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д. Й. В., ЕГН **********, да заплати на Държавата по сметка на Районен съд –
Поморие сумата от 625 лв., от която 25 лв., държавна такса и 600 лв., заплатено от бюджета
на съда възнаграждение на особен представител.
ОСЪЖДА Д. Й. В., ЕГН **********, да заплати на Т. Д. М., ЕГН **********, сумата от 800
лв. (осемстотин лева), представляваща разноски по делото.
5
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от домашно насилие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургасв 7-дневен срок от днес.
Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта за защита.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
6