Решение по дело №400/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.98 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на Е.С.А. *** срещу отказ за обработване на декларация по чл.14 от ЗМДТ обективиран в писмо рег. № МД-Т23000011ВН/03.01.2023г. на Директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна.

В жалбата се твърди, че неправилно било отказано да бъде открита партида за имота на жалбоподателя, тъй като за имота вече имало открита партида въз основа на Акт за частна общинска собственост. Отказът възпрепятствал последващите действия на жалбоподателя по заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по давност. Претендира се отмяна на отказа. В съдебно заседание явилият се процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена като основателна. Счита, че не са налице пречки данъчната декларация да бъде приета, обработена и да бъдат начислени дължимите данъци. Декларирането по чл.14 от ЗМДТ определя като доброволен акт и Общината била длъжна да приеме декларацията, да я обработи и да начисли дължимите данъци и нямала правомощията на гражданския съд да разрешава спорове за собственост, нито да спира административните преписки заради такива спорове. С отмяната на §1 от Закона за собствеността вече нямало пречка имота да бъде придобит по давност, въпреки твърдението на Общината, че е собственик. Отказът бил незаконосъобразен поради липсата на мотиви и на законово основание за постановяването му. Претендира се отмяната му и преписката да бъде върната на административния орган с определяне на срок за изпълнение на услугата. Моли за присъждане на направените по делото разноските за заплатената държавна такса за образуване на делото.

Ответникът - Директорът на дирекция "Местни данъци" при община Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се отказ за приемане, обработване на декларация по чл.14 от ЗМДТ и откриване на партида на недвижим имот, обективиран в писмо рег. №МД-Т23000011ВН/03.01.2023г. на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна.

От декларация по чл.14 ЗМДТ, заведена с вх. № 53050038116/07.10.2022г. се установява, че Е.С.А. е подал същата в качеството на собственик и декларирал земя и сграда, с адрес на имота - гр. Варна, ул.Ч. т. №**, ПИ с идентификатор 10135.3517.494, начин на придобиване - давност, вид на документа – няма, дата на издаване – 06.10.2012г.; площ на земята- 134кв.м., вкл. застроена площ -82кв.м – къща на 1 етаж построена 1965г. придобита на 06.10.2012г., като посочил, че декларира като собственост своята 1/4 ид. част от земята и за другия съсобственик - М. Г. А. – 1/4 ид. част от земята, в резултат на което той се явява собственик на 3/4 ид. части от земята, а другия съсобственик – М. А. е собственик на 1/4 ид. част от земята. Към декларацията са приложени: НА за собственост на недвижим имот №**/**.**.20**г. вписан с акт №182, том 3, дело 582/2013г.; Решение №239/30.06.1997г. по адм. дело №4332/1995г. на Върховия административен съд и скици на ПИ 10135.3517.494 и на сграда №10135.3517.494.1. С НА №**/**.**.20**г. Е.С.А. е признат за собственик на 1/2 ид. част от еднофамилна жилищна сграда на ул.Ч. т. №** в гр.Варна с идентификатор 10135.3517.105.1, цялата със ЗП=82кв.м и 1/4 ид. част от поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор 10135.3517.105, целия с площ 261кв.м, представляващ по предходния документ за собственост имот пл.№1, кв.252 по плана на 15-ти подрайон на гр.Варна целия с площ 249кв.м. С Решение №239/30.06.1997г. по адм. дело №4332/1995г. е отменено по реда на надзора влязло в сила решение от 11.01.1995г. по адм. дело №318А/1994г. на Окръжен съд-Варна и вместо него е постановена отмяна на Решение №947/16.11.1992г. на Кмета на община Варна, с което е отказано да се отмени отчуждаването на ид. части от недвижим имот по искането на Е. С. А. с вх.№АБ-94/Е-7 от 26.08.1992г. и е отменено отчуждаването извършено по ЗТСУ със Заповед №1466/19.05.1987г. на ОНС–Варна, в частта й досежно 1/2 ид. част от жилищната сграда и подобренията и 1/4 ид. част от дворното място, съставляващо имот пл.№1, кв.252/15 подрайон по плана на гр.Варна и възстановява собствеността върху тази част от недвижимия имот на Е. С. А.. От скицата на ПИ 10135.3517.494 се установява, че в кадастралната карта е нанесен като поземлен имот в урбанизирана територия с площ 134кв.м, като предишния му идентификатор е 10135.3517.105, а номера му по предходния план е парцел 1, кв.252. Като собственици на поземления имот в кадастралния регистър са записани: Община Варна за 71,75/134 ид. части от правото на собственост с Акт за общинска собственост №4, том 77, рег.28447 дело 16961 от 10.11.2020г. издаден от СВ-Варна и Е.С.А. за 62,25/134 ид. части от правото на собственост с НА №*, том *, дело **** от **.**.19**г. на ВРС. От скицата на сградата с идентиф. 10135.3517.494.1 се установява, че в кадастралната карта е нанесена като жилищна еднофамилна сграда със ЗП=82кв.м на един етаж, със записани като собственици в кадастралния регистър: Община Варна за 41/82 ид. части от правото на собственост с Акт за общинска собственост №4, том 77, рег.28447 дело 16961 от 10.11.2020г. издаден от СВ-Варна и Е.С.А. за 41/82 ид. части от правото на собственост с НА №*, том *, дело **** от **.**.19**г. на ВРС.

Във връзка с данните от кадастъра за наличието на собственост на Община Варна върху имота и сградата директорът на дирекция "Местни данъци" при община Варна изпратил на 13.11.2022г. писмо до директора на дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ с копие на подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ и документите към нея с възможност за изразяване на становище.

На 22.12.2022г. постъпило писмо от директора на дирекция „ОСИСД“ до директора на дирекция "Местни данъци", в което се сочи, че по силата на АЧОС №10491/06.11.2020г. и предходно съставен АЧОС №2036/26.04.2021г. вписани в службата по вписванията, Община Варна е собственик на 71,75кв.м ид. части от ПИ 10135.3517.494, както и на 41кв.м ид. части от сграда с идентиф. 10135.3517.494.1 цялата с площ 82кв.м. Приложено е копие на АЧОС №10491/06.11.2020г.

С писмо рег. № МД-Т23000011ВН/03.01.2023г. Директорът на дирекция "Местни данъци" при община Варна уведомил жалбоподателя чрез пълномощника му, че подадената от него декларация по чл.14 ЗМДТ, заведена с вх.**********/07.10.2022г. е оставена без последствие. Тъй като имало налична активна партида на името на други лица, в качеството им на собственици на поземления имот, като вписаните лица декларирали имота на основание Акт за частна общинска собственост, не било налице основание за откриване на данъчна партида. Това писмо е изпратено на Е.С.А. по пощата с обратна разписка и получено на 06.02.2023г. от пълномощника му- адв. Г., която на 17.02.2023г. подала срещу него жалбата до съда, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, в 14-дневния срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна:

Подаването на данъчна декларация е законово задължение на всяко лице, което е собственик, съответно носител на ограничено вещно право. Същата подадена по силата на закона от данъчно задължено лице по чл.11 ЗМДТ има обвързваща сила по отношение на административния орган, компетентен, съгласно чл.4 от ЗМДТ, относно правно релевантните факти за облагането с данък недвижими имоти. Задължението за приемане на данъчни декларации е изрично посочено в чл.99, ал.5 от ДОПК. Само в предвидените в тази разпоредба случаи приемането на декларацията може да бъде отказано. Сред посочените хипотези не попада тази, на която се е позовал органът в оспореният акт. В чл.103, ал.1 от ДОПК е определен изрично обема на правомощието на компетентните служители при установяване на несъответствие в подадената декларация. Съгласно тази разпоредба подателят се поканва да отстрани несъответствията в определения от закона срок.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци, вкл. и свързаните с тях актове /какъвто е настоящият случай/, се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, като тези служители се определят със заповед на кмета на общината – съгласно чл.4, ал.4 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на НАП. Съгласно чл.98 от ДОПК декларации, документи и данни се подават пред органите по приходите при прилагане разпоредбите на глава X на ДОПК, доколкото в закона не е предвидено друго.

От представената с административната преписка Заповед №2888/15.07.2019г. на Кмета на община Варна се установява, че с нея на основание чл.44, ал.1, т.2 от ЗМСМА във вр. с чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ са определени служителите, които имат правата и задълженията по чл.4, ал.3 от ЗМДТ и това са: началник-отдел „Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране“, началник-отдел „Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи“, гл. инспектор „Предварителен и последващ контрол“, гл. инспектор „Контролно-ревизионни дейности“, старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“, инспектор „Контролно-ревизионни дейности“, гл. инспектор „Обслужване на данъкоплатци“, старши инспектор „Обслужване на данъкоплатци“, инспектор „Обслужване на данъкоплатци“, гл. специалист „Обслужване на данъкоплатци“, старши експерт „Обслужване на данъкоплатци“, гл. специалист „Безкасови приходи“, инспектор „Контрол събиране и отчитане на приходи“, гл. специалист „Събиране и отчитане на касови приходи“, старши специалист „Събиране и отчитане на касови приходи“, младши експерт.

В случая оспореният акт е издаден от директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна, който е горестоящ административен орган по отношение на лицата по чл.4, ал.3 от ЗМДТ. Видно от оспорения акт, същият не е издаден в производство по обжалване по административен ред. Не са налице и доказателства, че служител, определен по чл.4, ал.3 от ЗМДТ, се е произнесъл относно подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ.

Предвид горното, оспореният акт - отказ, обективиран в писмо № МД-Т23000011ВН/03.01.2023г. е издаден от некомпетентен орган. Нарушена е забраната по чл.10, ал.1 от АПК вр. § 2 ДР на ДОПК по-горестоящ административен орган да изземва за решаване на въпрос от компетентността на подчинения му административен орган. Следва да бъде обявена нищожността на оспорения акт, а преписката да се изпрати на звеното за местни приходи в община Варна за произнасяне от служител на общинската администрация, определен със заповедта на кмета, който има правата и задълженията по чл.4, ал.3 от ЗМДТ на орган по приходите.

Изпълнението на задълженията по ЗМДТ от общинските служители, определени от кмета на общината като органи по приходите и отразяването по партидите на имотите на собствениците им във връзка с облагането с местни данъци и такси няма и не може да има за правна последица придобиване или лишаване от право на собственост. Вещните права могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност или по други начини, определени със закон. В този смисъл е и Разяснение № 08-00-2 от 04.03.2015 г. на НАП, дадено на основание чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ. От друга страна, с оглед последно посоченото, в рамките на настоящото съдебно производство, както и в предхождащото го административно такова по реда на ЗМДТ, във вр. с ДОПК, не следва да се разрешават спорове за собственост. Във връзка с декларациите по чл. 14 от ЗМДТ общинските служители извършват само проверка за съответствие на декларираните данни с установяващите се факти от приложените и/или събрани документи и извършени справки, като се предполага наличието на достатъчно познания за констатиране на съответствие или несъответствие на декларираните данни за собствеността и за обектите на собствеността с надлежно удостоверените данни за действително правно положение. Следва да се има предвид и че ненадлежно изпълнение на задължението (по чл. 103, ал. 1 от ДОПК) за проверка на декларираните данни и неустановяването на несъответствия, респ. непоканването на декларатора да отстрани несъответствията, не може да бъде пречка за съблюдаването на принципа на обективност по чл. 3 от ДОПК.

При този изход на спора своевременно направеното искане на представителя на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Ответната страна – Община Варна следва да заплати на жалбоподателя Е.С.А. сумата от 10,90лв., представляваща разноски за държавна такса за образуване на делото.

Водим от изложеното, Съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на отказ за обработване на декларация по чл.14 ЗМДТ за недвижим имот, обективиран в писмо рег. № МД-Т23000011ВН/03.01.2023г. на директора на дирекция "Местни данъци" при община Варна.

ИЗПРАЩА преписката на звеното за местни приходи в Община Варна за произнасяне от определен със заповед на кмета на общината служител на общинската администрация, който има правата и задълженията по чл.4, ал.3 от ЗМДТ на орган по приходите.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е.С.А., сумата от 10,90лв. /десет лева и деветдесет стотинки/, представляваща разноски за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението на страните пред ВАС по реда на глава ХII от АПК.

	Съдия: