№ 3533
гр. София, 25.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110202369 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 4729414, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДВП, на Р. К. Н., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.
Недоволна от ЕФ е останала Р. Н., която го обжалва в срок пред СРС.
Твърди се, че ЕФ бил незаконосъобразен, защото не отговарял на образеца,
утвърден от министъра на вътрешните работи. Сочи, че не е управлявала в
посочените ден и час превозното средство, както и че нарушението не било
заснето в отсъствието на контролен орган, както изисквал законът. Оспорва се
техническата изправност на процесното техническо средство, заснело
нарушението, както и че не било ясно дали е съставен протокол по чл. 10 от
Наредбата. Оспорва се и мястото на извършване на нарушението, като се
сочи, че същото не било заснето в населено място, а извън него. Иска се
отмяната на електронния фиш като незаконосъобразен. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата
си сочи, че мястото, където бил заснет автомобилът, не попадало в рамките на
населеното място. Иска отмяна на електронния фиш.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В представено писмено становище се
оспорва жалбата и се иска от съда да я отхвърли, тъй като издаденият
електронен фиш бил законосъобразен. Сочи се, че не са налице визираните в
жалбата нарушения на процесуалните правила, нито на материалния закон.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 14.04.2021 г. в 11:08 ч., жалбоподателят Н. управлявала лек
автомобил „Фолксваген“, с рег. № *** и се движила в с. Долни Богров, по
бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от гр. София към село Горни
Богров. При ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за движение в
населеното място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи в
района на кръстовището на бул. „Ботевградско шосе“ с ул. 2-ра, със 100 км/ч,
като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при
измерване на скорост и същата се зачита като 97 км/ч. Нарушението е
установено с техническо средство – АТСС TFR1-M 505, записваща дата, час,
място, скорост и регистрационен номер.
След установяване собственика на автомобила в лицето на
жалбоподателя, на последната е издаден електронен фиш с № 4729414, за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, й е наложено наказание „глоба” в размер
на 600 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТСС,
протокол от проверка за изправност на техническо устройство и
удостоверение за одобрен тип на процесното техническо средство, справка за
собствеността на автомобила, схема на пътното платно, заключението на
техническата експертиза, както и от останалите по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като
2
те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Ето защо, в този аспект възраженията в жалбата са изцяло
неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
14.04.2021 г. в 11:08 ч., жалбоподателят Н. е управлявала лек автомобил
„Фолксваген“, с рег. № *** и се движила в с. Долни Богров, по бул.
„Ботевградско шосе“, с посока на движение от гр. София към село Горни
Богров. При ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за населеното
място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи с 97 км/ч (след
приспадане на трипроцентовия толеранс).
Съдът намира, че следва да кредитира изцяло заключението на
техническата експертиза, защото то е пълно и обосновано, като е отговорило
изчерпателно на поставените му задачи и е изготвено от компетентно вещо
лице. Съгласно заключението на назначената при спазване на указанията на
3
касационната инстанция съдебна техническа експертиза, мястото, на което е
заснето нарушението, се намира в рамките на населеното място. От
представеното заключение по категоричен начин е видно, че мястото, на
което е поставено техническото средство, се намира преди табелата за край на
населеното място, т.е. в рамките на последното. Ето защо, съдът намира, че
възраженията на жалбоподателя, че мястото на което е заснета, попада извън
село Долни Богров, са категорично неоснователни и непочиващи на
доказателствата по делото.
Жалбоподателят, след като му е бил съставен процесният фиш, не се е
възползвала от възможността, предвидена в закона, да посочи друго лице,
което е управлявало собствения й автомобил в посочените дата и час, поради
което правилно АНО е наказал именно нея за осъщественото нарушение, тъй
като е вписана като собственик на автомобила в системата на МВР. Следва да
се отбележи, че тя е едноличен собственик, а лицето Валентин Николов е
вписано в системата на МВР единствено в качеството на лице, получило
свидетелството за регистрация на автомобила. По възражението, че Н. не е
управлявала автомобила в посочените ден и час, съдът намира, че то е
неоснователно, защото е голословно и неподкрепено с никакви доказателства.
Н. не се е възползвала и от правото й, дадено в ЗДвП, да посочи лицето, което
е управлявало автомобила й, но не го е сторила. Ето защо, съдът не може да
уважи това нейно възражение.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било
в изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е
посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път и точно къде
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
поради което съдът намира, че нарушението е описано напълно изчерпателно.
На следващо място, съдът намира, че много ясно е посочен видът на
процесното техническо средство, а в случая са налице и безспорни
доказателства за техническата му изправност. Посочването на модела и
номера на техническото средство е достатъчно, за да може да бъде упражнен
последващ контрол относно въпроса за неговата техническа изправност, а
това е сторено.
4
По отношение на приспадането на трипроцентовия толеранс в
измерената скорост, съдът намира, че той е приспаднат и това се вижда
отлично при преглед на снимковия материал, в който е отразено, че
автомобилът се е движил със 100 км/ч, а водачът е наказан за 97 км/ч.
Нарушението е извършено на 14.04.2021 г. С изменението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е
предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на
извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в
частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и
нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл
издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява
в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №
1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване,
за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето
защо, съдът намира, че възраженията в жалбата са изцяло неоснователни и се
базират на неправилно тълкуване на материалния закон.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с максимално допустимата.
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т.к. нарушителят е съзнавала, че е налице законоустановено
ограничение на скоростта от 50 км/ч, съзнавала е общественоопасните
последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с
5
безопасността на движението по пътищата, но е неглижирала настъпването на
общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с
избрана от нея скорост (97 км/ч), независимо от наличието на законово
ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се
произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода
на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на СДВР, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Размерът на възнаграждението следва да бъде 100 лева, съобразно правилата
за неговото изчисляване.
По въпроса за разноските за експертизата, съдът намира, че следва да
възложи в тежест на жалбоподателя заплащането на разноските за
изготвянето на заключението на техническата експертиза, защото ЕФ следва
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Изготвянето на СТЕ
възлиза на 298,20 лева, съгласно представената по делото справка-декларация
от вещото лице. Ето защо, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК жалбоподателят
следва да бъде осъдена да заплати тези разноски.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № 4729414, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП, на Р. К. Н., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
6
ОСЪЖДА Р. К. Н., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
ОСЪЖДА Р. К. Н., с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 298,20 лева, представляваща разноски за
изготвяне и изслушване на СТЕ, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7