Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Русе, 15.02.2018г.
Районен съд Русе,
гражданска колегия, в публичното заседание на петнадесети януари две хиляди и
осемнадесета година в състав :
Председател: Мария Димитрова
при
секретаря Мирослав Минев, след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
3586 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София е предявил срещу И.М.И.,***
следните установителни искове:
1/ с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД за съществуването на вземане
в общ размер от 94.22 лв. – главница, представляваща възнаграждение за ползвани
мобилни услуги и абонаментни такси за периода от 25.08.2014 г. до 24.11.2014
г., от които: сумата 4.87 лв. по Договор за мобилни услуги от 03.08.2013 г.с
предпочетен номер +359894232681; сумата 38.60 лв. по Договор за мобилни услуги
от 02.01.2014 г. с предпочетен номер +359895495515; сумата 16.25 лв. по Договор
за мобилни услуги от 24.01.2014 г. с предпочетен номер +359894380632; сумата
34.50 лв. по Договор за мобилни услуги от 10.07.2014 г. с предпочетен номер
+359894997106;
2/ с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл .79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 345 ТЗ за
съществуването на вземане в общ размер от 174,21 лв. – главница неизплатени
лизингови вноски, дължими за периода 25.08.2014 г. – 24.01.2015 г., по Договор
за лизинг от 02.01.2014 г., с който ищецът-лизингодател предоставя за временно
и възмездно ползване на ответника-лизингополучател устройство HTC One Silver,
срещу лизингова цена 1092.50 лв. чрез извършване на 23 месечни вноски./общата
сума от 744,21 лв. в ИМ включва и неустойка 570лв./
3/ с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за съществуването на неустоечно
вземане в общ размер от 1337,37 лв., поради виновно неизпълнение на
задължението на ответника за плащане на абонаментни такси, използвани услуги и
лизингово възнаграждение в срока, уговорен между страните, в резултат на което
мобилния оператор ги прекратява и начислява предвидените неустойки, както
следва: за мобилен номер +359892781822 – неустойка в размер на 157.40 лв.; за
мобилен номер +359894232681 – неустойка в размер на 77.62 лв.; за мобилен номер
+359895495515 – неустойка в размер на 157.40 лв.; за мобилен номер
+359894380632 – неустойка в размер на 200 лв.; за мобилен номер +359894997106 –
неустойка в размер на 174.95 лв. и 570 лв. неустойка по Договора за лизинг.
Твърди се от
ищеца, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 2014/2017 г. на Районен
съд Русе. В законоустановения срок длъжникът подал възражение по чл. 414, ал. 2
от ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на установителните
искове. Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1605,80 лв., от които
268,43 лв. представляващи неплатени месечни незаплатени месечни абонаменти,
използвани услуги и лизингови вноски и 1337,37 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, ведно със законната лихва считано от подаване на
заявлението 03.04.2017 г. до окончателното издължаване. Искат се и направените
в заповедното и настоящото производството разноски.
От ответната
страна е постъпил писмен отговор на исковата молба. Ответната страна не признава
вземането за главница, като сочи, че не му била реално доставена мобилна услуга.
Твърди за направено частично плащане на процесната сума в размер на 50 лв.
Направено е възражение за прекомерност на неустойката и неравноправност на
клаузата за нея по см. ЗЗП. Иска да се отхвърлят исковете изцяло.
В съдебно
заседание ищцовото дружество е приело, плащането на сумата от 50 лв. да
погасява най-старите задължения на ответника по главницата и е оттеглило иска
си в тази част.
По делото са
събрани писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
заключението на която съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно.
Съдът след като
прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :
Не се спори
между страните относно наличие на въведените облигационни отношения възникнали
по силата на Договор за мобилни услуги от 03.08.2013 г.с предпочетен номер
+359894232681, Договор за мобилни услуги от 02.01.2014 г. с предпочетен номер
+359895495515, Договор за мобилни услуги от 24.01.2014 г. с предпочетен номер
+359894380632, Договор за мобилни услуги от 10.07.2014 г. с предпочетен номер
+359894997106, както и по Договор за лизинг от 02.01.2014 г., с който
ищецът-лизингодател предоставя за временно и възмездно ползване на
ответника-лизингополучател устройство HTC One Silver, срещу лизингова цена
1092.50 лв., чрез извършване на 23 месечни вноски.
Ответната страна
не е изпълнила задълженията си по договорите за заплащане на цената на
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски. Ответната страна е заплатила на
ищеца на 19.04.2017 г. сумата от 50 лв., след получаване на издадената заповед
за изпълнение, с което съдът намира, че същия е признал дължимата от него
главница, цялата в общ размер на остатъка след плащането 268,43 лв. Клаузите за
неустойки са договорени съответно в т. 11 от договора за мобилни услуги – 200,00лв.
за всяка една СИМ карта /номер в случай на неспазване на срока на договора,
когато е сключен за 24 месеца, и в т. 11, ал 2 от Общи условия на договор за
лизинг – неустойка в размер на оставащите и неплатени лизингови вноски до
размера на общата цена, посочена в договора за лизинг, в настоящия случай
- 1 337,37 лв. Ищцовото дружество е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Русе на
03.04.2017г. като е образувано ч.гр.д. № 2014/2017 г. по описа на Районен съд
гр. Русе. По делото е издадена Заповед № 1326 от 03.04.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба
основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството.
Против заповедта за изпълнение е постъпило, в срок, възражение от ответната
страна. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната
страна не доказа изпълнение на задълженията си за заплащане стойността на
предоставените мобилни услуги и заплащане стойността на лизингови вноски.
Съгласно
заключението на вещото лице остатъка от задължението по отделните фактури за
неплатени такси и лизингови вноски в общ размер възлиза на 268,43 лв., след
приспадане на внесените 50 лв. от ответника по главницата. Вещото лице
изчислява размера на неустойката за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги и договора за лизинг на 1337,37 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :
Предявените
искове са допустими. Против издадената заповед за изпълнение е подадено, в
срока за това, възражение от ответната страна, като за ищеца възниква правен
интерес от предявяване на иска за установяване на вземанията си по заповедното
производство.
Искът за главница
е изцяло основателен за сумата в общ размер на 268,43 лв., след приспадане на направеното
плащане от ответника на сумата от 50 лв. в хода на настоящето производство,
което представлява и признание на дължимата от него главница. Ответната страна
е била в облигационни отношения през исковия период, по силата на които
ответната страна, като абонат, е ползвал услуги чрез обществена мобилна
наземна мрежа, както и устройство HTC One Silver – съгласно Общите условия, за исковия период,
като стойността на услугите е в общ размер на исковата сума, за което съдът
съобрази и заключението на приетата експертиза. Ответната страна не е заплатила
стойността на услугите.
Относно иска за
дължими неустойки. Същият е неоснователен. Съгласно чл.92 от ЗЗД
задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за
едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по
който да бъде начислявана неустойката. В конкретния случай от общите условия на
дружеството доставчик се установява, че при неплащане в срок на задължения за
предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а
същевременно договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена
неустойка в размер на дължимите месечни такси до крайната дата на договора.
Предвид обстоятелството, че в хода на производството не е проведено доказване
кога и от кого е прекратено договорното правоотношение (няма доказателства за
връчване на приложената последна покана за доброволно плащане на лист 31 от
делото), по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати
договора е уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства за
формирането размера на неустойката – съдът приема, че исковата претенция
подлежи на отхвърляне.
Съдът счита за
напълно резонно направеното възражение от ответник за нищожност на клаузата от
договора, касаещо заплащането на неустойка. Предвид създадената между страните
облигационна обвързаност съдът счита, че ответника притежава качеството
потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална
дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ответника
в качеството на физическо лице е предоставена далекосъобщителна услуга.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя като в 19 точки визираната правна норма дава
неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.
Процесните
договори са сключени при предварително определени условия от едната
страна- ищецът кредитор клаузи на договора. По делото не се установи, че
представените от ищецът бланкови договори са били предмет на
предварително договаряне между двете страни. Ответника не е имал възможност да
влияе върху съдържанието му. Не се установи атакуваната клауза на договора, да
е била индивидуално договорена. Липсват такива както твърдения, така и
доказателства от ищцовата страна. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007
г./Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които
не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои
аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени,
не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В случая с оглед начина на попълване
на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител
на ищеца-търговец говори, че ответника не е имала възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка. Поради
изложеното съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне на
разпоредбите по т. 11 от договора, касаеща дължимата неустойка. В
този смисъл е и разпоредбата на чл.146 от ЗЗП, съгласно и която самата тежест
на доказване за индивидуално договаряне е в тежест на търговеца, каквито
доказателства по делото няма.
Следва само да
се отбележи, че неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се
приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и
за нелоялна търговска практика - Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на
АдмС – София-град по адм. д. № 6627/2013 г.
В случая, самият
начин на сключване на договора поставя в изключително неблагоприятно положение
потребителят спрямо търговеца, което противоречи на
добросъвестността.
Ето защо и на
това основание така предявеният иск на ищеца за неустойка от 1337,37 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода
на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК ответната страна следва да заплати на ищцовата
страна сумата от 65,72 лв. разноски по заповедното производство от общо
доказани 393,12 лв., съразмерно с уважената част от иска, и сумата от 142,42 лв.
разноски в настоящето производство от общо доказани 851,98 лв. съразмерно с
уважената част от иска.
На
ответника се дължат разноски на осн. чл. 78 ал. 7 от ГПК за предоставена
безплатна правна помощ по чл. 38 ал. 2 във вр. с чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА на
адвокат К.И.Б. от АК-Русе по заповедното производство сумата 249,85 лв. от общо
претендирани 300 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска, и на адвокат С.В.
*** по настоящото производство сумата 288,07 лв. от общо претендирани 345,90
лв.
Воден
от горното Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, че има вземане спрямо И.М.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, за сумата от общо 268,43 лв. - главница, представляваща
възнаграждение за ползвани мобилни услуги и абонаментни такси за периода от
25.08.2014 г. до 24.11.2014 г., от които: сумата 4.87 лв. по Договор за мобилни
услуги от 03.08.2013 г.с предпочетен номер +359894232681; сумата 38.60 лв. по
Договор за мобилни услуги от 02.01.2014 г. с предпочетен номер +359895495515;
сумата 16.25 лв. по Договор за мобилни услуги от 24.01.2014 г. с предпочетен
номер +359894380632; сумата 34.50 лв. по Договор за мобилни услуги от
10.07.2014 г. с предпочетен номер +359894997106; както и сумата 174,21 лв. – представляваща неизплатени лизингови
вноски, дължими за периода 25.08.2014 г. – 24.01.2015 г., по Договор за лизинг
от 02.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.04.2017 г. до изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед №
1326 от 03.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
издадена по ч.гр.д. № 2014/2017 г. на Районен съд гр. Русе.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за установяване вземане за неустойки в размер на общо
1 337,37 лв., от които: за мобилен номер +359892781822 – неустойка в
размер на 157.40 лв.; за мобилен номер +359894232681 – неустойка в размер на
77.62 лв.; за мобилен номер +359895495515 – неустойка в размер на 157.40 лв.;
за мобилен номер +359894380632 – неустойка в размер на 200 лв.; за мобилен
номер +359894997106 – неустойка в размер на 174.95 лв. и 570 лв. неустойка по Договора
за лизинг, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, съразмерно с уважената част от иска, разноски в
размер на 65,72 лв. по заповедното производство, и сумата в размер на 142,42 лв.
разноски в настоящето производство, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 78 ал. 7
от ГПК за предоставена безплатна правна помощ по чл. 38 ал. 2 във вр. с чл. 38
ал. 1 т. 3 от ЗА на адвокат К. И. Б. от
АК-Русе по заповедното производство сумата 249,85 лв., съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 78 ал. 7 от ГПК за предоставена безплатна
правна помощ по чл. 38 ал. 2 във вр. с чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА на адвокат С.В. ***
по настоящото производство сумата 288,07 лв. съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Русе в двуседмичен срок
считан от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: