РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Благоевград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20211210102966 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от СН. ИВ. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., чрез адв. В.У., с адрес: гр. Б., с която против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Р. Ив. М. Т.
управител е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Твърди се в исковата молба, че към момента срещу шццата СН. ИВ. Т. се води изп. д. №
190/2015 г. на ЧСИ- Неделчо Митев, образувано по молба на „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* от дата 13.10.2015 г., въз основа на издаден изп. лист от Районен съд -
Благоевград от дата 06.08.2015 г. по ч.гр.д. № 1498/2015 г. Сочи се, че по изпълнителното
дело на дата 19.10.2015 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Юробанк
България“ АД, на дата 08.01.2016 г. е наложен друг запор банкова сметка на длъжника в
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, на дата 21.03.2016 г. по изпълнителното дело във връзка с
извършена цесия на вземания е постъпила молба за конституиране на нов взискател по
делото, а именно ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Твърди се, че ищецът не дължи сумите, установени с посочения изпълнителен лист, тъй
като същите са погасени по давност.
Сочи се, че наложените запори върху банковите сметки на длъжника на дати 19.10.2015 г. и
08.01.2016 г. са действия, които са принудителни по смисъла на закона и прекъсващи
давността. Считано от последното валидно прекъсващо давността действие, а именно
наложения запор върху банковите сметки от дата 08.01.2016 г., повече никакви други
прекъсващи давността действия не са предприемани по изпълнителното дело.
Изложени са подробни правни съображения за недължимост на сумите, за които е висящо
изп. д. № 190/2015 г. по описа на ЧСИ- Неделчо Митев.
Направено е искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
1
ищецът СН. ИВ. Т. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД общо сумата от 2661,11
лв., за която е издаден изпълнителен лист от дата 06.08.2015 г. по ч.гр.д. № 1498/2015 г. по
описа на Районен съд- Благоевград, както следва: сумата от 1 176,86 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № FL578735/31.03.2011 г.; сумата от 979,15
лв., представляваща общо лихви, както следва: сумата от 414,03 лв. законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК - 17.07.2015 г. до датата на депозиране на настоящата искова молба и сумата от
565,12 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.04.2011 г. до 25.05.2015 г.;
сумата от 505,10 лв., представляваща общо сторени разноски, както следва: сумата от 37,00
лв., представляваща държавна такса, сумата от 360,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение и сумата от 108,10 лв, представляваща разноски за уведомяване, за които е
образувано изп. д. № 190/2015 г. на ЧСИ - Неделчо Митев.
В отговора на исковата молба се излага становище за допустимост, а по същество – за
неоснователност на предявения иск.
Твърди се, че в случая вземането е установено е влязла в сила заповед за изпълнение,
приравнена по своя ефект на съдебно решение, поради което според чл. 117, ал. 2 ЗЗД
давностният срок е петгодишен. Според ответника след като издадената заповед за
изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова погасителна давност, тъй като новата
давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че
вземането съществува - в случая заповедта за изпълнение.
Сочи се, че давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на определен изпълнителен
способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия
по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като
резултат удовлетворяване на взискателя.
По подробно изложени правни съображения са прави искане за отхвърляне на предявения
иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По молба от „Юробанк България“ АД е образувано изп. д. № 10190/2015 г. по описа на ЧСИ
Неделчо Митев със страни: взискател „Юробанк България“ АД и длъжник СН. ИВ. Т..
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 1498/2015 г. по описа на РС- Благоевград в полза на „Юробанк България“ АД
срещу длъжника СН. ИВ. Т. за следните суми: сумата от 1176,86 лева, представляваща
дължима главница по Договор за потребителски кредит № FL578735/31.03.2011 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК -17.07.2015 г., до окончателното
изплащане на дължимото, сумата от 565,12 лева – договорна лихва за периода от 30.04.2011
2
г. до 25.05.2015 г., както и за сумата 37,00 лева, представляваща внесена държавна такса и
сумата 360,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 108,10 лева –
разноски за уведомяване.
Видно от приобщеното по делото копие от изп.д. № 20158410410190/2015 г. по описа на
ЧСИ Неделчо Митев, на 15.10.2015 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, която няма данни да е връчена на длъжника.
ЧСИ е изискал информация от „УниКредит Булбанк“ АД, „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД, „Общинска
банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „ЦКБ“ АД относно наличие на банкови сметки, открити от
длъжника С.Т..
Със запорно съобщение от 15.10.2015 г. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на
длъжника, открити в „Юробанк България“ АД. С разпореждане от 13.10.2015 г. ЧСИ е
наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, както
и е насрочен опис на движимото имущество на длъжника С.Т. на 05.02.2016 г. от 11:00 ч.
Със запорно съобщение от 06.01.2016 г. ЧСИ е наложил запор на банкови сметки на
длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
С молба вх. № 048676/21.03.2016 г. ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е отправило
искане за констиуиране като взискител по изпълнителното дело в качеството му на цесионер
във връзка със сключен Договор за цесия с „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД от 18.01.2016 г. С писмо от 26.01.2016 г., връчено на длъжника на 03.02.2016 г.
длъжникът е уведомен за цесията на вземането.
С разпореждане от 26.01.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на движимото имущество на
длъжника С.Т. на 17.03.2017 г. от 11:00 ч. Разпоредено е изпращане на покана за доброволно
изпълнение до длъжника. Поканата, изпратена до длъжника, е върната невръчена.
С молба от 25.04.2017 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал извършването на
справка за трудови договори на длъжника, както и дали има декларирано недвижимо и
движимо имущество и банкови сметки, след което е поискано предприемането на
съответните изпълнителни действия. Видно от приобщеното по делото изпълнително дело,
за длъжника е изготвена справка за банкови сметки, справка за трудови договори.
С молба от 05.09.2018 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия-
насрочване на дата за опис и оценка на движими вещи на адреса на длъжника, както и запор
на банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.
С молба от 13.08.2018 г. взискателят е поискал извършването на справки в регистъра на
банковите сметки и сейфове за съществуването на регистрирани банкови сметки, като при
наличие на банкови сметки, е поискано налагането на запор, извършването на справка
относно регистрирани трудови договори и пенсии, като при наличие, да бъде наложен запор
на същите.
С молба от 06.08.2020 г. взискателят отново е поискал извършването на справки в регистъра
на банковите сметки и сейфове за съществуването на регистрирани банкови сметки, като
при наличие на банкови сметки, е поискано налагането на запор, извършването на справка
относно регистрирани трудови договори и пенсии, като при наличие, да бъде наложен запор
на същите, както и да бъде насрочена дата за опис и оценка на движими вещи на длъжника.
3
На 19.10.2021 г. длъжникът С.Т. е изискала предоставянето на информация относно
движението на изпълнителното дело.
С удостоверение от 01.11.2021 г. ЧСИ Неделчо Митев е удостоверил извършените
изпълнителни действия по изпълнително дело.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а
претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образуваното изпълнително
производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на
давностния срок.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато прекратяването става по
силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект
4
настъпва с влизането в сила на този акт.
В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Като взе предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай следва да се приеме,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ е настъпило
по силата на закона след изтичане на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От прието по делото копие от изпълнително дело № 20158410410190/2015 г. по описа на
ЧСИ Неделчо Митев се установи, че с молбата за образуване, депозирана от взискателя на
13.10.2015 г., са възложени на частния съдебен изпълнител предприемането на
изпълнителни действия. На 15.10.2015 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение,
която няма данни да е връчена на длъжника. Тя не представлява изпълнително действие и не
прекъсва предвидената в закона давност – в този смисъл са задължителните разяснения,
дадени в т. 10 на цитираното по-горе тълкувателно решение. Не представлява изпълнително
действие и проучването на имущественото състояние и изискването на данни за работодател
на длъжника. Изпълнителни действия, прекъсващи давността са налагането на запори на
банкови сметки на длъжника на 15.10.2015 г. и 08.01.2016 г., както и конституирането на
ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело на
21.03.2016 г. След този момент, от страна на взискателя са постъпвали молби, с които се
иска пристъпване към изпълнение с извършване на конкретно посочени способи. Същите
обаче не са породили правен ефект, тъй като не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността.
При това положение, последното валидно изпълнително действие, с което е била прекъсната
давността спрямо ищеца е извършено на 21.03.2016 г. - с конституиране като взискател по
изпълнителното дело ответното дружество. От тази дата до две години след нея от страна на
взискателя не са предприемани други изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.
Ето защо, считано от 22.03.2018 г. е настъпило по право (по силата на процесуалния закон)
перемиране на изпълнителното производство по изпълнителното дело. С настъпване на тази
процесуална последица с обратна сила се отменят и извършените до този момент
изпълнителни действия, с които е била спряна давността.
Независимо от обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство е
настъпило ex lege на 22.03.2018 г., по силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г., следва да
се приеме, че новата давност е започнала да тече на 21.03.2016 г., когато е извършено
последното релевантно изпълнително действие. Следователно давността за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право, както кратката тригодишна-за вземанията извън
главницата, така и петгодишната, е изтекла на 21.03.2021 г.
Ето защо, след като са изминали повече от 5 години от последното валидно изпълнително
действие по изпълнително дело № 20158410410190/2015 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев,
извършено на 21.03.2016 г., период от време, достатъчен за погасяване на вземането, както
5
главното, така и акцесорните такива, в които взискателят не е поискал извършването на
каквото и да е изпълнително действие срещу длъжника (с прекъсващ давността ефект) и
ищецът изрично се позовава на изтекла погасителна давност в настоящото производство, и
доколкото това възражение може да се стори само в исково производство, като настоящото
и то с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, всичко това обуславя цялостна основателност на
предявения отрицателен установителен иск, доколкото се установи, че съществувалото в
миналото вземане на ответника, е погасено по давност и към момента то не съществува и не
би могло да се реализира принудително.
Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, тоест погасява се и акцесорното вземане
за законна лихва върху главницата и присъдените разноски със заповедта за изпълнение.
Страните са поискали присъждане на разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната
страна дължи на ищеца разноските по делото. Видно от данните по делото ищецът е сторил
разноски в размер на 150,00 лв. за държавна такса и 450,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. От страна на ответното дружество е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът взе предвид, че
настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, като съобразно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 412,78 лв.
В случая ищецът претендира 450,00 лв. съдът намира, че платеното адвокатско
възнаграждение е в незначителна степен над установения минимум, като счита и че съдът не
е длъжен да намалява дори и при прекомерност адвокатското възнаграждение до минимума,
предвиден в наредбата. Предвид изложеното съдът намира стореното възражение за
неоснователно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено в отношенията между страните, по предявения иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че СН. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., чрез адв. В.У.,
с адрес: гр. Б. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от Р. Ив. М. Т. управител, следните суми, за които е
издаден изпълнителен лист на 06.08.2015 г. по ч.гр.д. № 1498/2015 г. по описа на РС-
Благоевград, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20158410410190/2015 г.
по описа на ЧСИ Неделчо Митев, както следва:
-сумата от 1176,86 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
FL578735/31.03.2011 г.;
-сумата от 979,15 лева, представляваща общо лихви, от които: 414,03 лева – законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 17.07.2015 г. до датата на
подаване на исковата молба (29.11.2021 г.) и 565,12 лева – договорна лихва за периода от
30.04.2011 г. до 25.05.2015 г.;
6
-сумата от 505,10 лева, представляваща общо сторени разноски, от които: 37,00 лева –
държавна такса, 360,00 лева – адвокатско възнаграждение и 108,10 лева – разноски по
уведомяване, поради погасяването им по давност.
Осъжда на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С., представлявано от Р. Ив. М. Т. управител да заплати на СН. ИВ. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., чрез адв. В.У., с адрес: гр. Б. сумата в размер на 600,00 лева
(шестстотин лева), представляваща сторени разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7