РЕШЕНИЕ
№ 1764
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Марияна В. М.а
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20215330110083 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143
и чл. 149 от СК.
Производството първоначално е образувано по искова молба от М. Г.
К., с ЕГН: **********, съгласно която ответникът П. Й. Г., с ЕГН:
**********, е баща на нейното дете П.П. Г., с ЕГН: **********, роден на
******** г. От около 3 години с ответника не живеели заедно, като синът им
П. останал да живее с ищцата. Изключително тя полагала грижи за него. За
периода, в който били разделени, ответникът бил давал символични суми за
издръжка на детето. В рамките на последната една година само веднъж бил
дал 60,00 лева. Синът им П. в момента завършвал *** клас в училище
„******”. Основните разходи, свързани с отглеждането на детето били както
за задоволяване нуждите на детето от електричество и храна, така и от честа
смяна на дрехи и обувки, предвид възрастта му, учебни помагала, пособия и
тетрадки, а в условията на дистанционно обучение - и с осигуряване на
компютър и интернет. Предвид възрастта му, П. имал собствен телефон, за
който се заплащала месечна такса в размер на 20,00 лева. Всички разходи
възлизали на около 500,00 лева месечно, като в тях не били включени
1
разходите за свободно време, култура и отдих. Ищцата полагала основния
обем грижи за възпитанието, отглеждането и физическото израстване на
детето и считала, че бащата следва да заплаща сумата от 350,00 лева месечна
издръжка на детето си. От 25.05.2021 г. ищцата работела в „******” ЕООД с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1031,00 лева. До м.
02.2021 г. тя получавала обезщетение за безработица от Бюрото по труда в
течение на 8 месеца. Поисканата от нея издръжка от бащата в размер на
350,00 лева можела да осигурила нормални условия за живот на детето.
Ищцата не знаела дали бащата работи, но същият бил в трудоспособна
възраст и можел да реализира средномесечния доход за страната. Бащата
нямал задължения за издръжка към друг лица. Затова е поискано от съда да
бъде осъден бащата П.Г. да заплаща на детето си П. П. Г. издръжка в размер
на 350,00 лева месечно до 10-то число на текущия месец, считано от датата на
подаване на исковата молба до настъпване на законоустановени причини за
изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, както и да бъде осъден ответника да заплати
издръжка за минало време за периода 01.06.2020 г. – 01.06.2021 г. в размер на
350,00 лева месечно, ведно със законната лихва или общо 4200,00 лева.
Посочена е банкова сметка, по която да се превеждат сумите за издръжка.
Поискано е да бъде допуснат един свидетел за установяване на изложените от
ищцата обстоятелства.
В законоустановения срок постъпил отговор на исковата молба от П.
Й. Г., подадена чрез особения му представител адв. М., с която е оспорен
предявеният иск, тъй като същият се считал за недопустим, тъй като бил
предявен с нередовна искова молба, а по своето същество бил частично
неоснователен и недоказан. Не ставало ясно от чие име е предявен. Като
ищец била посочена М. Г. К., а в петитума на исковата молба било направено
искане да бъде осъден ответника да заплаща на детето П. П. Г. полагащата му
се издръжка. Затова е поискано да се остави исковата молба без движение до
отстраняване на допуснатите нередовности. Освен това безспорно се
установявало, че детето е навършило ****** възраст и в тази връзка не било
напълно недееспособно, тъй като било непълнолетно, а не малолетно. Затова
исковата молба следвало да изхожда от детето, да бъде подписана от него, с
изричното съгласие на майката. Не ставало ясно от исковата молба дали
между родителите на детето е бил сключван граждански брак и дали и кога е
2
прекратен същият. Не ставало ясно дали е провеждано производство по чл.
127 от СК във връзка с уточняване на въпросите относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му. Нямало отправено искане до съда в тази насока. Затова е
поискано същата да бъде оставена без движение. Безспорно се установяло от
доказателствата по делото, че ответникът е баща на детето П. П. Г. и затова не
се оспорва факта, че ответникът дължи издръжка на детето си, но липсвали
твърдения или доказателства, които да обосноват размера на издръжката на
детето над предвидения в закона минимален размер равняващ се на 1/4 от
минималната работна заплата. Не се установявало дали детето П.Г. има нужда
от заплащане на издръжка в по-голям размер от минималния. Оспорва се
обстоятелството, че ответникът разполага с материални възможности да
заплаща издръжка в размер по-висок от минималния, а съгласно чл. 143 от
СК двамата родители дължат на детето си издръжка, съобразно
възможностите си, в т.ч. и родителят, който осъществява фактическите грижи
по отглеждането на детето. По изложените съображения е изразена молба да
се постанови решение, с което да се отхвърли предявеният иск за разликата
над сумата от 162,50 лева като неоснователен и недоказан.
След оставяне исковата молба без движение, е постъпила
допълнителна искова молба от П. П. Г., с ЕГН: **********, действащ лично и
със съгласието на майка си М. Г. К., с ЕГН: **********, според която
исковата молба по настоящото дело е подадена от майка му, като негов
законен представител на ******** г., тъй като към този момент той все още е
бил малолетен. На ******** г. той бил навършил **** години, поради което
към настоящия момент бил непълнолетен и следвало да бъде ищец по делото
лично и със съгласието на майка си. Същият заявява, че потвърждава всички
действия, извършени по делото от неговата майка и от упълномощения от нея
адвокат. П. П. Г. уточнява, че майка му и баща му не са имали сключен
граждански брак и до настоящия момент не е провеждано производство по
чл. 127 от СК.
Постъпило е становище от П. Й. Г., с ЕГН: **********, по
допълнението на исковата молба, съгласно което същото е редовно и
допустимо. Уточнено е, че предмета на спора е единствено и само
претенцията за присъждане на издръжка на детето П. П. Г.. Отново е
3
посочено, че липсват твърдения и доказателства, обосноваващи размер на
издръжката над предвидения от закона минимален размер. Оспорва се
обстоятелството, че ответникът П. Й. Г. разполага с материални възможности
да изплаща издръжка в по-висок размер от определения минимален такъв.
Твърди се, че майката на детето разполага с по-високи финансови
възможности в сравнение с ответника, поради което и следва да участва и с
по-голям дял в издръжката на детето. Отново е поискано да се постанови
решение, с което да се отхвърли предявения иск за разликата над сумата от
162,50 лева, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание е направена корекция от процесуалния
представител на ищеца, а именно : Детето П. П. Г. в момента вече е в *** клас
в средно училище „******”, както и таксата за телефона - вече е в размер на
36 лева.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че П. П. Г., с ЕГН: **********, е
дете на М. Г. К., с ЕГН: **********, и П. Й. Г., с ЕГН: **********.
Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание св. на
ищцовата страна, А. Г. М. на *** години - с. на М.К., родителите на ищеца
били разделени от *** години. Детето останало при майката, която изцяло се
грижела за него. Повече от година бащата не бил виждал сина си, а никой не
знаел къде се намира сега бащата. Преди година и половина бащата бил дал
около 200,00 лева за сина си. Детето учело в *** клас в училище „******“,
като само учебникът му по английски струвал 120,00 лева. Училището било
специализирано със засилено изучаване *****, а п. й бил в паралелка за и. т.
Таксата за телефона му била около 40,00 лева. Майката му давала по 10,00
лева за дневни разходи. Момчето било високо вече около 2 метра и много
често се налагала смяна на облеклото му, поради бързия му растеж в тази
възраст. Майка му не успявала да се справи с разходите и често искала пари
от св. Последната знаела, че ответникът няма здравословни проблеми, които
да му пречат да получава трудови доходи.
Заключението на приетия по делото социален доклад на ДСП – П. е
4
следното : „…Към момента базовите потребности на детето от дом, храна,
облекло, медицинско обслужване, контакт с връстници, се посрещат от
майката. Бащата не се срещал редовно с детето. Размерът на издръжката за
детето трябва да се съобрази с възрастта и потребностите на момчето, с оглед
осигуряване на финансова стабилност в ежедневието му.
Приета по делото е справка от ТД на НАП – П. се установява, че
майката на детето М. Г. К. има сключен трудов договор на 25.05.2021 г. с
„******“ЕООД-гр.П., с основна заплата 1031,00 лева. Тя няма подадени ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. и 2021 г., няма изплатени суми по
извънтрудови правоотношения за 2020 г., няма декларирани недвижими
имоти и МПС. Видно от същата справка, за П. Й. Г. няма данни за дадени
уведомления по чл.62, ал.7 от КТ, не е регистриран като ЕТ и
самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества, няма данни за
осигуряването по ЕГН декларация Образец 1 за 2020 г. и за 2021 г., няма
подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г. за 2021 г., няма изплатени суми
по извънтрудови правоотношения за 2020 г., няма декларирани недвижими
имоти и МПС.
Съгласно Удостоверения за съпруг и родствени връзки, издадени от
Община П., двете страни нямат други ненавършили пълнолетие деца, за
които да полагат грижи.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна
до следните правни изводи:
Уважаването на иска за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка на детето си в определен размер изисква ответникът да е баща на
детето и да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на
детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на
сина си.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
5
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. Съдът не е обвързан от определени максимални размери и
с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя.
Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му
лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно -
самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда,
променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на
задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат
децата си е в основата си морално задължение, като задължението за
издръжка по чл. 143 СК - при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от
гледна точка на положението на детето.
Същевременно, от събраните доказателства се установява, че бащата е
здрав и работоспособен човек, няма други деца, няма констатирани доходи.
Ответникът не участва по никакъв друг начин в отглеждането и възпитанието
на детето в последните три години, освен с няколко символични суми за
издръжка. Детето учи в училище със засилено изучаване на *****, където се
изискват учебни материали на по-висока стойност. Освен това, детето е във
възраст, изискваща честа подмяна на дрехите и обувките, предвид активния
растеж. Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от
майката на детето, независимо дали същата има възможност за това, работи
ли или не, и какво заплащане за труда си получава. Първо и най-важно
задължение на родителя е да се грижи за децата си, да им осигури условия да
отраснат, да се образоват, за да имат добра житейска реализация.
Като обсъди размера на доходите на родителите и тяхното имотно
състояние, съдът намира, че адекватният размер на общата месечна издръжка,
която двамата родители са длъжни и могат да осигуряват на сина си /дори и
ако това им създава затруднения, тъй като задължението за издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете е безусловно по своя характер/ възлиза на
поне 450,00 лв., за да бъдат посрещнати адекватно потребностите на детето
от храна, облекло, обучение, медицински грижи и пр. така, както ако то би се
6
отглеждало в семейство от двамата си родители.
Относно разпределянето на този общ размер на издръжката между
двамата родители, съдът счита за справедливо майката да поеме заплащането
на сумата от 150,00 лева, а останалите 300,00 лева да се осигуряват от бащата,
като се вземе предвид, че понастоящем той е лице, което не е задължено да
заплаща издръжка на друг свой низходящ, здрав и работоспособен е.
Поради изложените съображения съдът намира, че искът е основателен
и доказан до размера от 300,00 /триста/ лева месечно и като такъв следва да
бъде уважен в посочения размер. Безспорно детето има своите нужди, които
нарастват с възрастта му. Бащата трябва да намери начин да му осигури
адекватна издръжка. Същевременно, определянето на по-голям размер на
издръжката би надхвърлило възможностите на ответника, за който все още
няма данни да реализира трудови или други доходи.Отчита се и задължението
на бащата по закон да осигури издръжка за детето си.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за
минало време - една година преди завеждане на исковата молба, като
правилният период е от 18.06.2020 г. до 18.06.2021 г. включително, е
основателна, тъй като е категорично изяснено, че през този период детето
живее при майката и се отглежда от нея. При доказателствена тежест, лежаща
върху ответника, последният не установява да е изпълнявал задължението си
за осигуряване издръжка на детето в процесния период. Успоредно с това от
събрания доказателствен материал (свидетелски показания), се установи, че
бащата не е подпомагал по никакъв начин отглеждането на сина си, напълно
се е дезинтересирал от детето и неговите нужди. Поради изложените по-горе
съображения относно размера на издръжката занапред, и издръжката за
минало време следва да се присъди в размер на 300,00 /триста/ лева или общо
3600,00 /три хиляди и шестстотин/ лева за целия едногодишен период, ведно
със законната лихва, като в останалата му част от уважения размер до
претендирания такъв от 350,00 лева месечно искът следва да се отхвърли.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
Ищецът претендира присъждане на разноски, каквито с оглед изхода на
делото безспорно му се дължат. Приложен е списък с разноски, съгласно
който са направени такива в размер на 300,00 /триста/ лева за адвокатски
7
хонорар, които следва да се присъдят в полза на ищеца, съразмерно с
уважената част от иска, а именно: 257,13 лв. /двеста петдесет и седем лева и
тринадесет стотинки/.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от
ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд-Пловдив и държавни такси общо в размер на 576,00 лева, от
които 432,00 лева държавна такса върху присъдената издръжката занапред и
144,00 лева държавна такса върху присъдената издръжка за минало време.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Й. Г., с ЕГН: **********, да заплаща на сина си П.П. Г.,
с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител М. Г. К., с
ЕГН: **********, издръжка в размер на 300,00 /триста/ лева месечно,
считано от 18.06.2021 г, до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й
изплащане, като отхвърля иска в частта му от уважения размер до
претендирания такъв от 350,00 /триста и петдесет/ лева месечно.
ОСЪЖДА П. Й. Г., с ЕГН: **********, да заплати на сина си П.П. Г.,
с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител М. Г. К., с
ЕГН: **********, издръжка в размер на 300,00 /триста/ лева месечно за
изминал период от време, а именно за периода от 18.06.2020 г. до 18.06.2021
г., общо в размер на 3600,00 /три хиляди и шестстотин/ лева, ведно със
законната лихва за забава от падежа до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска в частта му от уважения размер до претендирания такъв от
350,00 /триста и петдесет/ лева месечно.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА П. Й. Г., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 576,00 /петстотин седемдесет и шест/ лева
– държавна такса върху уважения размер на иска.
8
ОСЪЖДА П. Й. Г., с ЕГН: **********, да заплати на М. Г. К., с ЕГН:
**********, сумата от 257,13 лв. /двеста петдесет и седем лева и
тринадесет стотинки/, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/П/_____________
9