РЕШЕНИЕ
Гр.София,09.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на
единадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Поля Георгиева като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 9150 описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 -273 от ГПК.
С решение № 326100 от 30.01.2018 г. по гр.д №
75618/2016 г. на СРС, ГО, 119 състав, съдът е признал за
установено, че претендираното от „Л.А." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя В.В.Х., ЕГН **********, с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. Варна на ул. „********,
етаж I, апартамент II, чрез пълномощника адвокат Х.Б., със заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс вземане
в размер на 4 541.64 лева по договор за покупко-продажба и доставка на рекламни
материали, ведно със законната лихва върху главницата от 31.05. 2016 година,
когато ищецът е подал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс, до окончателното изплащане на
сумите, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 20.VI.2016 година по частно гражданско дело №29146 по описа на
Софийския районен съд за 2016 година против П.П.О.З., ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от председателя П.С.с адрес
за призоваване и връчване на съобщения
и книжа в
гр. София на
бул. „********, съществува. Със същото
решение съдът е осъдил П.П.О.З. да заплати на „Л.А." ЕООД разноски по
водене на исковото производство в размер на 841.00 лева и разноски по
заповедното производство в размер на 670.83 лева.
Недоволен от решението е останал ответникът П.П.О.З., ЕИК ********, който, в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, го обжалва с оплаквания, че решението е неправилно –
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. По-конкретно се поддържа, че между страните не е налице
валидно възникнало правоотношение по търговска продажба по смисъла на чл. 327
от ТЗ, както и че е направено в срок възражение по чл. 301 от ТЗ с отговора на
исковата молба. Искането му към въззивната инстанция е да отмени решението и
отхвърли изцяло предявения иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл.
327 от ТЗ като неоснователен и недоказан. Претендира сторените в производството
разноски.
Въззиваемата страна „Л.А." ЕООД, ЕИК ********,
оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.263, ал.1
от ТЗ писмен отговор. Искането към въззивната инстанция е да потвърди решението
на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира сторените в производството разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. погр. д. № 1281/2010 г. III г.о.; № 9У 5 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на IV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
IV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на IV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на IV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като решаващият въззивен състав споделя
изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС.
При тези правомощия и като съобрази доводите, изложени
в жалбата, Софийски градски съд приема от фактическа и правна страна следното:
Предявените пред първоинстанционния съд искове са
установителни при правна квалификация чл.415 вр.чл.422 от ГПК - за установяване
по отношение на ответника дължимостта на сумата 4 541.64 лева, представляваща неплатена главница по
фактура №********** от 17.10.2015г., издадена във връзка със
сключен между страните договор за покупко-продажба и доставка на рекламни
материали, ведно със законната лихва върху главницата от 31.05. 2016 година до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 20.06.2016 година по
частно гражданско дело № 29146 по описа на Софийски районен съд за 2016 година.
Производството се развива след постъпване, по реда на
чл.414, ал.2 от ГПК, на възражение от ответника против заповед за изпълнение,
издадена в полза на ищеца и предвид разпоредбата на чл.415 вр.чл.422 от ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява
процесуално допустимо.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено наличието на валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за търговска продажба и доставка на рекламни материали, за която приложение
намират разпоредбите на чл.327, ал.1 и сл. от ТЗ. Действително, процесната фактура
№********** от 14.10.2015г., в която са описани доставените на ответника стоки
по вид (рекламни материали) и стойност, носи подпис за „получил", положен
от С.Р.. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва самото
сключване на договора, а обстоятелството, че при сключването е бил
представляван от лице с действителна представителна власт.
Възражението на въззивника за липса на представителна власт при сключване
на договора за продажба и доставка на рекламни материали е неоснователно.
Действително, според чл. 26, ал. 1 от Устава на ответната П.П.същата е
юридическо лице, което се представлява от председателя си, който от своя страна
може да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Според
втората алинея представителните права спрямо други физически и юридически лица
при учредяване, изменяване или прекратяване на правоотношения имат упълномощени
членове на съвет. В процесната
фактура №**********/14.10.2015г. за сумата от 4 541.04 лева за доставени
рекламни материали ответникът е посочен като купувач, а подписът за
„получил" е положен от С.Р.. Не е спорно по делото, че лицето С.Р.е член на ответната партия. Същият е
бил и кандидат в предизборна кампания на коалиция, част от която е и ответната
партия, което се установява и от събраните гласни доказателства. Според
свидетелката Т., С.Р.е говорил с нея в предизборния си щаб, където същият се е
представил като заместник-председател на ответната партия и катокандидат за
кмет на община Аврен, като в предизборния щаб присъствали и други лица, които
не възразили, че С.Р.не притежава такова качество. Правилно СРС е приел, че по
отношение на упълномощаването следва да се прилагат общите правила на
гражданското право, както и че договорът между ищцовото дружество и ответната П.П.е
търговски, тъй като ищецът е търговец. Страни по упълномощаването са ответната П.П.и
С.Р., които не са търговци, съответно се прилагат разпоредбите на ЗЗД. Според
чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, лицето, от името на което е сключен договор без
представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата
форма, която е предвидена за упълномощаването, като в случая, доколкото се
касае до неформален договор, за който законът не изисква нито особена форма,
нито нотариална форма, упълномощаването за сключването му може да стане и устно
или с конклудентни действия, като по същия начин може да се потвърди сключването на договор
без представителна власт. Изводите на първостепенния съд в този смисъл са
правилни. Упълномощаването и потвърждаването на сключването на процесния
договор се установяват и от свидетелските показания на разпитаната по делото свиделка
Т., които са обективни, последователни и безпротиворечиви, като съдът ги
кредитира изцяло. От друга стана, спор по делото, че процесните рекламни
материали са доставени от ищеца и същите са ползвани за провеждане на
предизборната кампания, няма. Следователно ответната партия е приела
изпълнението на ищеца, като по този начин, дори и да се приеме, че договорът е бил първоначално
сключен от лице без изрично учредена представителна власт, същата е потвърдила
процесния договор по смисъла на чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите и се е задължила да плати по него.
Правилно първостепенният съд е приел още, че е ирелевантно обстоятелството,
че партията е взела решение всеки от кандидатите да финансира сам кампанията
си, доколкото ако С.Р., като член на ответната партия, е действал в разрез с
решенията й и така й е нанесъл вреди, това касае отношения между партията и
него като нейн член, които не са предмет на настоящия спор, а така или иначе,
както беше посочено по-горе, ответната партия е приела изпълнението на ищеца,
като по този начин е потвърдила процесния договор по смисъла на чл. 42, ал. 2
от Закона за задълженията.
По делото действително не е представен документ, който да обективира волята
на страните да сключат договор за покупко-продажба, но е представена фактура,
която носи подпис за „получил", която разгледана в съвкупност с останалия
събран по делото доказателствен материал и с оглед изложените по-горе мотиви,
установява по несъмнен начин наличието на валидно сключен между страните на
договор за покупко-продажба и доставка по чл.318 от ТЗ. Продажбата между
търговци е неформален, двустранен и възмезден договор, за валидността на който
законът не изисква писмена форма по аргумент от чл.293, ал.1 ТЗ. С факта на
постигане съгласието договорът се счита сключен и произвежда целеното правно
действие, а именно за продавача възниква задължението да предаде стоките, а за
купувача да плати цената.
Горният извод не се променя и от изслушаното и прието по делото заключение на ССчЕ, съгласно което липсват данни в счетоводството на ответна партия за задължения по процесната фактура, поради това че ответникът не е осчетоводил фактурата, тъй като обстоятелството, че процесната фактура не е осчетоводена от ответника, не означава, че по нея не са възникнали задължения за ответника.
Възраженията относно сключването на договора и
характерът му на търговска сделка ответникът е направил едва с писмената си
защита, които се поддържат и във въззивната жалба. Същите, както и
първоинстанционният съд е отбелязал, са направени извън законоустановения срок
по чл.131 от ГПК, но въпреки това, доколкото тези въпроси са включени в предмета на
доказване по делото и установяването им се явява предпоставка за уважаването на
предявения иск, следва да бъдат обсъдени, както е сторил и първостепенният съд,
като настоящия съдебен състав напълно споделя изводите на СРС, че възраженията
са неоснователни, за което бяха изложени мотиви по-горе.
Изготвянето и доставянето на процесните рекламни материали не се оспорва от
ответника, а същото се установява и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. В същото време, ответникът не твърди плащане от своя страна.
Установеното предаване на стоките по процесната фактура
сочи на изпълнение задължението на ищеца, в качеството на продавач, да предаде
стоките и възникване задължението на ответника да плати цената. След като процесната продажба
съставлява търговска сделка приложими са правилата на ТЗ и в частност на чл.
327 от ТЗ, съгласно който купувачът дължи плащане на цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават правото да я получи. Съобразно
с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил насрещонто си задължение по договора, като е заплатил на продавача
дължимата сума в пълния уговорен размер, което същият не е направил, (а и не го
твърди) до приключване на устните състезания пред настоящата въззивна
инстанция. Доказателства за плащане или погасяване по друг начин ответникът
не е ангажирал, поради което законосъобразен е изводът на СРС, че искът се
явява доказан по основание и размер и следва да се уважи в предявения
размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
В упражнение на правомощията по чл. 272 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на въззивникът не следва да
бъдат присъдени сторените в производството пред въззивната инстанция разноски.
Въззиваемата страна ангажира доказателства за сторени във въззивното
производство разноски в размер на 450 лева за платено адвокатско възнаграждение,
поради което следва да й бъдат присъдени.
При тези мотиви Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 326100 от 30.01.2018 г. по гр.д № 75618/2016
г. на СРС, ГО, 119 състав, вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДА П.П.О.З., ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от председателя П.С.с адрес
за призоваване и връчване на съобщения
и книжа в
гр. София на
бул. „********. етаж
II, да заплати на „Л.А."
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя В.В.Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. Варна на ул. „********, апартамент II, направените по
делото разноски пред СГС в размер на 450 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.