РЕШЕНИЕ
№ 1288
гр. Бургас, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20242120101832 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. с чл. 145 и сл. АПК
и е образувано по жалба на К. З. А. с ЕГН **********.
Обжалва Решение № 1450-О от 10.01.2023 г. на Общинска служба
Земеделие - град Созопол по Преписка № 2654 с което се обезщетяват
наследниците на З.А.А чрез предоставяне в собственост на 1.034 дка
земеделска земя, на обща стойност 455 лв., съгласно плана за обезщетяване в
землището на гр. Созопол, представляващи 1034/3243 ид. ч. от поземлен имот
ОПФ № 67800.14.144.
Жалбоподателят излага твърдения, че оспореното решение че
гореспоменатото решение е незаконосъобразно. Сочи се, че е налице
несъответствие по стойност между определеното и предоставеното
обезщетение със земеделска земя, тъй като било определено по реда на чл. 10
б, чл. 10 е и чл. 35 ЗСПЗЗ на наследниците на З.А.А. право на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи –
Лозя в местността „Буджака“, които имали много по висока стойност от
предоставените в местността „Куку баир“. Сочи се още, че с влязлото в сила
Решение № 882 от 14.07.2003 г. било признато право на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот пореден номер
10 от Заявлението за възстановяване - Нива от 4 850 кв. м в м. Хаджи Али
1
Дере, за който имот било отказано възстановяването на правото на
собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 0.626
дка и следвало да се предостави обезщетение съгласно чл. 10 б ЗСПЗЗ.
Подробно е описано, че административната преписка по обжалваното
решение не е приключила, защото за жалбоподателят не е определено
подходящо обезщетение за още два поземлени имота в м. Хаджи Али Дере:
Лозе от 6.100 дка и Нива от 3.400 дка с равностойна земя. За тези имоти на
жалбоподателя му било призаното, но и възстановено право на собственост с
влязло в сила Решение на ОСЗ-Созопол. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и връщане на преписката на Общинска служба „Земеделие“ -
Созопол за ново произН.не. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват и не вземат
становище.
Конституираната насрещна страна по жалбата – Общинска служба по
земеделие – гр. Созопол, не изразява становище по делото.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 1450-О от 10.01.2023 г. на Общинска служба Земеделие -
град Созопол, по Преписка № 2654 с което се обезщетяват наследниците на
З.А.А чрез предоставяне в собственост на 1.034 дка земеделска земя, на обща
стойност 455 лв., съгласно плана за обезщетяване в землището на гр. Созопол,
представляващи 1034/3243 ид. ч. от поземлен имот ОПФ № 67800.14.144,
представляващ пасище с храсти целият от 3243 дка, пета категория, местност
„Куку баир“ на стойност 1423 лв. при граници (съседи): 67800.14.145,
67800.14.143, 67800.14.101, 67800.45.40.
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии
/понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални
административни актове, които следва да отговарят на условията за
законосъобразност по чл. 146 АПК – да са постановени от компетентен орган,
в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването им и да са съобразени с целта
на закона. Съгласно § 19, ал. 1 ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) обжалването
на индивидуалните административни актове, издавани по реда на ЗСПЗЗ и
Правилника за прилагането му, се извършва пред районния съд по
местонахождението на имота по реда на АПК.
Видно от приложеното удостоверение за наследници, жалбоподателят К.
А. се легитимира като наследник на З.А.А. починал на 06.10.1945 г., което
обуславя правния интерес от подаване на настоящата жалба. К. А. е получила
препис от обжалваното решение лично на 07.03.2024 г., а настоящата жалба е
подадена по пощата на 21.03.2024 г., т.е. е спазен законовия 14-дневен срок, за
обжалване. Следователно жалбата е допустима – подадена е против подлежащ
на обжалване административен акт, от лице с правен интерес и в законовия
преклузивен срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 170, ал. 1 вр. ал. 3 АПК съдът е указал на
2
административния орган, че той носи тежестта да докаже съществуването на
фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението
на законовите изисквания при издаването му. На основание чл. 168, ал. 1 АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително
производство в хипотезата, когато с решение на ОСЗ е признато правото на
възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални
граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на
пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Обезщетителната процедура
започва с оценка на признатата за възстановяване земеделска земя по реда на
Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на
земеделските земи (НУРУТПЦЗЗ) (загл. изм. с Държавен вестник бр. 75/2006
г. - Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи), която оценка
се обективира в решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. С последващото
решение по чл. 19, ал. 17, постановено на основание това влязло в сила
решение се признава право на обезщетение със земя на същата стойност.
Признатото право на обезщетение е определено по стойност с решенията по
чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, докато полученото обезщетение се
определя по стойност с последващото решение, издадено на основание чл.
27а, ал.1 ППЗСПЗЗ. С това решение се посочва и конкретната земеделска
земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата обезщетителна
процедура. Следователно, за да бъде издадено решение по чл. 27а, ал.1
ППЗСПЗЗ, следва да са налице влезли в сила решения по чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ,
по чл. 19, ал. 8 и по чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ. При липсата на такива липсва
правно основание за постановяване на крайния акт по чл. 27а, ал.1 ППЗСПЗЗ.
За да се произнесе по предмета на решението по чл.27а, ал.1 ЗСПЗЗ, съдът
следва да установи, че решенията по чл.10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, по чл. 19, ал. 8 и по
чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ вече са породили правните си последици и са
стабилни актове.
В случая е посочено в самия административен акт, че Решение № 1450-
О/10.01.2023 г. е издадено на основание чл. 27а ППЗСПЗЗ въз основа на
Решения № 882 от 09.05.2001 г. по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ и Решение № 6С от
17.01.2005 г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 ППЗСПЗЗ по преписка №882 от 08.05.2001 г.
Съгласно Решение №882/09.05.2001г. на общинска поземлена комисия
гр.Созопол е определена текуща пазарна цена на упоменатата земеделска земя
общо в размер на 690,00лв./1,569дка 5 категория по 440,00лв на дка/.
С Решение № 6С/17.01.2005г. на Общинска служба по земеделие -
гр.Созопол е определено обезщетяването на стойност 690,00лв. да се
осъществи, като обезщетение със земеделска земя в размер на 455,00лв. и
235,00лв. в ПКБ / поименни компенсационни бонове.
Съобразно изискванията на закона стойността на предоставените
земеделски земи по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ следва да съответства по размер
3
на стойността на определеното обезщетение със земя, в решението
постановено на основание чл. 19, ал. 16 ППЗСППЗ. Това съответствие следва
да е единствено стойностно, като е без значение дали предоставената земя се
намира в същото землище, в което е била земята на наследодателя, нейната
категория или предназначение. За настоящото производство следва да бъде
установено съответствието на цената на съответната земеделска земя,
определена съобразно Наредбата за реда за определяне на цени на
земеделските земи. В тази наредба са нормативно регламентирани критериите
и условията, от които се изхожда, за да се определи размера на обезщетението
за земеделските земи. Затова при извършването на съдебния контрол върху
административния акт съдът следва да прецени само дали общинската служба
по земеделие се е съобразила със законодателно регламентираните
изисквания. При императивна законова уредба относно оценяването,
недопустимо е оценката да се определи по други критерии. На
административния орган не е предоставена възможност свободно да формира
цената на имота, по своя собствена воля и преценка, поради което нито
ответната администрация, нито съдът може да приложи друг начин за
определяне на оценката, извън установения със закона.
С § 1к от ДР на ППЗСПЗЗ се дефинира понятието "равностойни
земеделски земи" като такива, чиито стойности за декар, определени по реда
на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, са равни. Видно от заключенията по
съдебно-оценителната експертиза определената на наследниците на З.А.А. с
обжалваното решение земеделска земя, Поземлен имот 67800.14.144, област
Бургас, община Созопол, гр. Созопол, м. Куку баир , вид територия
Земеделска, категория 8, НТП Пасище, площ 1 034кв. м. 1034/3243 ид. части
от 3243 кв.м., не е равностойна, тъй като стойността на декар земеделска земя
предложена за обезщетение е в размер 145,00лв/дка, а стойността на земята с
невъзстановено право на собственост е 440,00лв/дка. На това основание
решението се явява незаконосъобразно поради противоречие с материалния
закон – чл. 146, т. 4 АПК и следва да бъде отменено.
По отношение на искането за възстановяване на собствеността в стари
реални граници следва да се има предвид, че от заключението по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установи, че ПИ 67800.38.86 е предоставен
на К.Д.Т. по силата на Решение на Поземлена комисия гр.Созопол № 224 от
22.05.2000г., както и че няма свободни земи в м. „Хаджи Али Дере“, с които би
могло да бъде изпълнено влязлото в сила решение на ОСЗ Созопол за
възстановяване на право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници.
С оглед изхода на делото основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1450-О от 10.01.2023 г. на Общинска служба
4
Земеделие - град Созопол, по Преписка № 2654 с което се обезщетяват
наследниците на З.А.А. чрез предоставяне в собственост на 1.034 дка
земеделска земя, на обща стойност 455 лв., съгласно плана за обезщетяване в
землището на гр. Созопол, представляващи 1034/3243 ид. ч. от поземлен имот
ОПФ № 67800.14.144, представляващ пасище с храсти целият от 3243 дка,
пета категория, местност „Куку баир“ на стойност 1423 лв. при граници
(съседи): 67800.14.145, 67800.14.143, 67800.14.101, 67800.45.40., и
ИЗПРАЩА преписката на административния орган Общинска служба по
Земеделие — гр. Созопол за ново произН.не, при което да се предостави
равностойно обезщетение.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, да заплати на
К. З. А. с ЕГН **********, сумата в размер на 1765 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5