№ 596
гр. Пазарджик, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220101603 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 200 от КТ – обезщетяване на вреди от трудова
злополука.
Ищцата С. И. Ц., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** чрез
пълномощника си адвокат Я. твърди, че работи по трудово правоотношение
при ответника Регионална дирекция по горите – Пазарджик, ЕИК *********,
адрес: гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 50 на длъжност
„старши специалист деловодител“. На 28.01.2022 г. около 17:10 ч. при
излизане от работа претърпяла трудова злополука, изразяваща се в
притискане/смачкване на показалеца на лявата й ръка от входната врата.
Същата вечер постъпила по спешност в „МБАЛ Пазарджик“ АД с диагноза
S66.3 „Травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво
китка и длан“. Травматичното увреждане довело до временно разстройство на
здравето за период от 95 дни и й причинило болки, страдания, затруднения и
дискомфорт, които оценява на 10 000 лв. С Разпореждане № 4 от 11.02.2022 г.
злополуката била призната за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от
КСО. Също така в резултат от обжалване от работодателя на издадения й
болничен лист Е20220217369 от 01.02.2022 г. не й било изплатено
обезщетение за временна работоспособност, поради което й били причинени
имуществени вреди в размер на 5 400 лв., равняващи се на четири брутни
работни заплати. Поради това предявява иск против работодателя за
заплащане на обезщетение за претърпените в резултат от трудовата злополука
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от
1
датата на увреждането до окончателното изплащане и иск за заплащане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди от неизплатено
обезщетение за временна неработоспособност в размер на 5 400 лв., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
разноските по делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Регионална дирекция по
горите – Пазарджик намира исковата молба за допустима, но неоснователна,
като я оспорва по основание и размер. Позовава се на първо място на
обстоятелството, че не е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2
от КСО, тъй като Разпореждане № 4 от 11.02.2022 г. за признаване на
злополуката за трудова е обжалвано и към настоящия момент не е влязло в
сила, като с Решение № 1012-12-92.3 от 22.03.2022 г. на директора на ТП на
НОИ – Пазарджик производството по разглеждане на жалбата е спряно до
приключване на образувано друго административно производство, имащо
съществено значение за спора. На следващо място оспорва твърдението на
ищцата травматичните увреждания да са довели до временно разстройство на
здравето й за период от 95 дни с довода, че издадените на ищцата болнични
листове за временна неработоспособност с № 20220217369 от 01.02.2022 г. и
№ Е20221451183 от 04.04.2022 г. са били обжалвани от работодателя и не са
влезли в сила, поради което липсват доказателства за временна
неработоспособност на ищцата. Оспорва иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, тъй като обезщетението за временна неработоспособност
не се дължи от работодателя, а от общественото осигуряване, като
работодателят би следвало да изплати единствено разликата между трудовото
възнаграждение, което ищцата би получила и обезщетението по
общественото осигуряване в случай, че обжалваните болнични листове бъдат
изцяло или частично потвърдени. Оспорва претендираното обезщетение за
имуществени вреди в размер на четири брутни работни заплати, тъй като
според болничните листове ищцата е била във временна неработоспособност
общо 95 дни и не й е било изплатено трудово възнаграждение за три, а не за
четири месеца. В случай, че искът бъде уважен, моли да бъде прихванато
евентуално изплатеното на ищцата обезщетение по обществено осигуряване.
Намира иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
недоказан, тъй като ищцата не е ангажирала доказателства за конкретните
търпени от нея болки и страдания. Оспорва да е търпяла такива, тъй като на
31.01.2022 г., въпреки предписания й болничен режим, е посетила сградата на
Регионална дирекция по горите – Пазарджик и е входирала в деловодната
система заявление с вх. № РДГ09-00726/31.01.2022 г., а на 01.02.2022 г.
отново е посетила сградата на Регионална дирекция по горите – Пазарджик,
като е подала заявление за получаване на обезщетение за причинени
имуществени вреди и болничен лист и е престояла повече от един час. Счита
също така, че претендиралото обезщетение за неимуществени вреди не
съответства на критериите за справедливост, установени в чл. 52 от ЗЗД.
Ангажира доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
2
С протоколно определение от 07.11.2022 г. съдът е допуснал изменение
на предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, като е
намалил същия от 5 400 лв. на 4 050 лв., дължими за месеците февруари, март
и април 2022 г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното
изплащане.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от писмените
доказателства по делото, че ищцата работи в РДГ Пазарджик на длъжност
„старши специалист-деловодител“ с основна месечна заплата в размер на
1 350 лв.
На 28.01.2022 г. ищцата е претърпяла злополука, приета за трудова с
Разпореждане № 4/11.02.2022 г. на ТП на НОИ Пазарджик. Разпореждането е
обжалвано от работодателя, но е потвърдено с Решение № 1012-12-
92#4/16.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, което не е
обжалвано и е влязло в сила.
На същата дата ищцата е постъпила в „МБАЛ Пазарджик“ АД, ОТО с
окончателна диагноза: Травма на екстензорен мускул и сухожилие на друг
пръст на ниво китка и длан, където е претърпяла спешна операция. Изписана
е на 01.02.2022 г.
През периода от 28.01.2022 г. до 03.05.2022 г. е била във временна
неработоспособност, за което са издадени болничен лист № Е20220217369 от
01.02.2022 г., болничен лист № Е20220347506 от 04.03.2022 г. и болничен
лист № Е20221451183 от 04.04.2022 г. Първият и третият болнични листове
са обжалвани от работодателя, но са потвърдени – първият с решение по
адм.д. № 821/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, а
вторият с ЕР на ТЕЛК Пазарджик № 0998 от 075/21.04.2022 г.
На 05.03.2022 г. ищцата е прегледана от съдебен лекар, който е
констатирал фрактура на средната фаланга на втори пръст на лявата ръка;
Открита репозиция на фрактурата на средна фаланга на показалеца и
фиксация с 2 К игли; Лезия на екстензорното сухожилие на показалеца на
ниво инсерция на лявата ръка.
На 31.01.2022 г. ищцата е посетила РДГ Пазарджик, като лично е завела
в деловодната програма възражение с вх. № РДГ09-726/31.01.2022 г. от свое
име и възражение с вх. № РДГ09-727/31.01.2022 г. от А. Г. П. срещу
поставените им оценки за изпълнение на заеманата длъжност.
На 01.02.2022 г. ищцата отново е посетила РДГ Пазарджик, като е
представила болничен лист и е подала заявление с вх. № РДГ09-
788/01.02.2022 г. за изплащане на обезщетение от претърпяната трудова
злополука.
През месец януари 2022 г. на ищцата е проведен периодичен
инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд. В РДГ Пазарджик е
3
извършена оценка на риска за здравето и безопасността на труда през 2014 г.
и през 2020 г.
За месец януари 2022 г. на ищцата е изплатено трудово възнаграждение
в размер на 1 013,57 лв., за месец февруари 2022 г. – 6,75 лв., като е
прихваната сумата от 141,74 лв., представляваща обезщетение за първите три
дни временна неработоспособност, дължими от работодателя, за месец май
2022 г. й е изплатено трудово възнаграждение в размер на 1 013,29 лв.
На 21.03.2024 г. на ищцата е изплатено обезщетение за временна
неработоспособност в общ размер на 2 938,29 лв., както следва: по болничен
лист № Е20220217369 – 1 028,40 лв., по болничен лист № Е20220347506 – 1
028,40 лв. и по болничен лист № Е20221451183 – 881,49 лв.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебномедицинската
експертиза по време на процесния инцидент е нанесена директна травма от
металните профили на метална врата в областта на средната фаланга на
показалеца и е причинена циркумферентна разкъсно-контузна рана в същата
област, както и разкъсване на екстензорното сухожилие на пръста
придружено от напречно счупване с разместване на втора фаланга. Травмата
на показалеца е била много тежка и в голям процент е застрашавала неговата
загуба до ниво първа ИФС (интерфалангеална става). По време на инцидента,
когато са били получени травматичните увреждания на пръста, при
оказването на първа помощ и медицинската обработка при приемането й в
ОТО, ищцата е изпитвала най-силна болка. Чувствала е и болки около
инвазивните мероприятия (изследвания, рентгенография, венозни
манипулации, превръзки и други). Впоследствие те постепенно са се
редуцирали под въздействието на изписаната и проведена медикаментозна,
обезболяваща терапия и от обездвижването на фрактурата. Ищцата е
изпитвала дискомфорт и неудобства при своето битово и хигиенно
обслужване за около 45 дни, тъй като превръзката и имобилизацията е
необходимо да се запазят сухи и чисти за посочения срок. Фрактурата на
средната фаланга на втори пръст на лявата ръка и лезията на екстензорното
сухожилие на ниво инсерция на показалеца са причинени в резултат на
действието на твърд, тъп предмет и, чрез удар или притискане с или върху
такъв и добре отговарят да са получени така, както съобщава пострадалата в
предварителните сведения. По точно: показалецът е попаднал в рамката на
металната врата, която е с правоъгълен профил, при което след рязкото
затваряне на вратата директно е причинила гореописаната травма.
Флексорното сухожилие (сгъвачът) е останало здраво, както и част от
кръвоносните съдове и нерви на показалеца. Периодът на възстановяването е
бил продължителен. Разкъсно-контузната рана, която е била почти
циркулярна, се възстановява за 2-3 седмици, откритата напречна фрактура с
нарушено кръвоснабдяване зараства със забавени срокове – около 30 дни,
пластиката на увреденото сухожилие предполага 45-дневно възстановяване.
Т.е. около 45 дни е възстановяването от тежката травма, а последващата
реехабилитация и борбата с тежкия оток на пръста е индивидуално.
4
Продължителната рехабилитация, която е проведена, е била за преодоляване
на ограничените движения в ставите, за да се постигнат добри, близки до
нормата, функционални резултати, за да не страда захватът на ръката.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че в случая не се касае за
обикновена травма, а за тежка травма на показалеца, при която има
прекъсване на част от кръвоснабдяването на пръста и частично на нервните
окончания. Имало е реална опасност от загуба на пръста от първа фаланга.
Затова възстановителният период е удължен почти двойно от нормалния. Към
момента на прегледа има леки ограничения на движенията на пръста, но от
това не страда функцията на ръката.
Свидетелката А. Г. П., без родство с ищцата, установява, че работи като
главен счетоводител в РДГ Пазарджик. За да се влезело в дирекцията, имало
вход, който превеждал през двора и след това се влизало в сградата на РДГ.
По същия маршрут се излизало. На изхода към двора имало стълба и врата, от
която се излизало на булеварда. Този вход се ползвал от служителите поне от
12 години. Двете с ищцата си тръгнали заедно от работа и тя се спънала на
стълбата, която не се виждала заради натрупани отпадъци и листа, и се
хванала за вратата, за да не падне. Като си изкарала пръста от вратата, той
бил увиснал и течела кръв. С мъжа на свидетелката, който я чакал отпред с
колата, я закарали в Бърза помощ. Видимо й личало, че не се чувства добре.
След като излязла от болницата, свидетелката ходила да й помага вкъщи, ако
се наложило нещо да й нареже, да се съблече, да се облече, да се изкъпе.
Ходила у тях през седмицата, тъй като децата й били извън града. Ходила по
3-4 пъти на седмица в продължение на един месец. На 31.01.2022 г. ищцата
посетила дирекцията, за да остави ключа за стаята, в която работела, и да
уведоми работодателя, че ще отсъства дълго време. Този ден бил последният
срок, в който трябвало да подадат възражения във връзка с годишните оценки
за работата. Свидетелката я помолила да входира възраженията. Ищцата
успяла да ги входира с ръката, която не била наранена.
Свидетелката П. И. Ц., дъщеря на ищцата, установява, че когато
претърпяла инцидента, ищцата й се обадила веднага да й каже, че в двора на
дирекцията е паднала и си е счупила пръста, и отива към Спешното
отделение. Малко по-късно пак се обадила и казала, че очаква операция
понеже пръстът почти бил откъснат. Няколко часа по-късно, около полунощ
й звъннала и казала, че е минала операцията, поставили й пирони и има
шевове. Казала, че много я боли пръстът и не може да си движи цялата ръка.
След това се прибрала вкъщи. На следващия ден, събота, свидетелката
отишла при нея, за да й помага с ежедневните нужди, защото ищцата не
можела да си движи ръката. Останала при нея в събота и неделя. През цялата
седмица се чували и ищцата казвала, че я боли ръката и идвали нейни
приятели вкъщи, за да й помагат. Така било през целия месец. Постоянно се
оплаквала от болки. Ходела всеки ден на превръзки. След един месец
трябвало да се махнат шевовете от пръста и да се полагат други ежедневни
грижи, тъй като продължавало да я боли. След това разбрали, че
5
работодателят обжалва болничния лист и ищцата нямала никакви доходи, с
които да живее, да се изхранва, да си купува храна. Затова свидетелката я
взела при себе си в София за известно време. Там се грижела за нея.
Направила консултация с лекар-рехабилитатор, за да видят как да продължи
възстановяването. Един час при рехабилитатора струвал 45 лв. Той им
обяснил, че един месец трябва да се ходи редовно, за да се раздвижи пръстът.
По време на трите болнични листа ищцата останала без възнаграждение, не
можела да си плаща рехабилитацията и да се издържа. Затова решила да се
върне на работа, за да получава заплата, въпреки че болките продължавали и
не можела да си движи пръста. По телефона обяснявала на свидетелката, че я
боли и не може да го свива. Ищцата страдала от множествена склероза и през
няколко дни трябвало да си поставя лекарства под формата на инжекции.
Пиела и други лекарства, които да я поддържат в нормално състояние, като
витамини и допълнителни лекарства, които не се плащат от здравната каса и
трябва да ги заплаща изцяло.
Свидетелят Ц. П. В., без родство с ищцата, установява, че заема
длъжността „заместник-директор“ на РДГ Пазарджик, а към 31.01.2022 г.
изпълнявал длъжността „директор“. За инцидента с ищцата разбрал на
31.01.2022 г., пет минути преди започване на работния ден. Лично ищцата му
казала, че е претърпяла инцидент в двора на дирекцията и му предала ключа
от стаята. Тя влязла в дирекцията към 07:30 ч. и входирала документи в
деловодната програма. Когато видял ищцата, не му направило впечатление тя
да изпитва физическа болка, била права, но можело и да е изпитвала болка.
Казала му, че си ударила пръста при падане и е в болнични. След като разбрал
за инцидента, свидетелят сформирал комисия и разпоредил да бъде
извършена проверка, тъй като по нормативната уредба това се водело трудова
злополука. За проверката бил изготвен протокол и били уведомени
компетентните органи. На 01.02.2022 г. ищцата пак била в сградата. Всеки от
служителите имал опит с деловодната програма, но не всеки имал достъп до
всички модули. Нямало подготвен специалист, който да я замести.
Обикновено се замествала от колежка „Човешки ресурси“ и от касиера.
Затова трябвало веднага да се вземе решение кой ще я смени. На стълбището
имало залепена схема за действие при бедствия и аварии. Имало приета
Вътрешна инструкция за качване и слизане по стълбите. Два пъти годишно се
извършвал периодичен инструктаж на персонала.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност
на работодателя за причинени на работника или служителя имуществени и
неимуществени вреди вследствие на трудова злополука. В тежест на ищцата е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
валидно трудово правоотношение между страните, претърпяна злополука,
призната за трудова, и настъпили имуществени и неимуществени вреди,
6
намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука.
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че са
налице материалноправните предпоставки на ангажиране на отговорността на
работодателя за обезщетяване на причинените на ищцата имуществени и
неимуществени вреди в резултат от трудова злополука.
Към датата на настъпване на увреждането между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, което обстоятелство не е
спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства.
Злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО с
Разпореждане № 4/11.02.2022 г., издадено от ТП на НОИ Пазарджик. Макар
разпореждането да е обжалвано от работодателя, същото е потвърдено с
Решение № 1012-12-92#4/16.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ
Пазарджик, което не е обжалвано и е влязло в сила. На основание чл. 235, ал.
3 от ГПК това обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда като факт,
настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право.
В причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука се
намират причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди, тъй
като същите не биха настъпили, ако не беше се осъществила процесната
трудова злополука.
По иска за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД се
определя по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а
представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението,
което най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от
незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се
основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са претърпените от пострадалия болки и страдания, продължителността и
интензитета им, характерът на увреждането, прогнозите за отшумяването му,
настъпването на необратими или остатъчни телесни дефекти,
съпровождащата увреждането емоционална травма, отражението на
увреждането на здравето на обичайния начин на живот на пострадалия и
настъпилите ограничения във възможностите му за житейска реализация, а
7
също така социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
към момента на увреждането и установения от съдебната практика среден
размер на дължимото обезщетение при определен вид и характер на
увреждане с оглед обичайните за него болки и страдания.
В случая ищцата е претърпяла тежка травма на показалеца на лявата
ръка, представляваща разкъсно-контузна рана в средната фаланга на
показалеца и разкъсване на сухожилието на пръста, придружено от напречно
счупване с разместване на втора фаланга. Частично е било прекъснато
кръвоснабдяването на пръста и нервните окончания. По спешност е
извършена операция с поставяне на 2 К игли. Съществувал е реален риск от
загуба на пръста на ниво първа интерфалангеална става. Увреждането е
съпътствано от силни физически болки, особено интензивни по време на
инцидента и непосредствено след него при оказването на първа помощ,
медицинската обработка на раната и предприетите инвазивни мероприятия.
След прием на обезболяващи медикаменти и обездвижване на фрактурата,
болката е редуцирана. Възстановителният период е потекъл гладко, без
усложнения. За зарастване на сухожилието са били необходими около 45 дни,
след което е проведена рехабилитация за раздвижване и възстановяване на
функцията на пръста, продължила още 45 дни. Увреждането не е причинило
необратими или остатъчни телесни дефекти. Захватът на пръста е възстановен
почти напълно, а функцията на ръката не е ограничена. По време на
възстановителния процес ищцата е изпитвала дискомфорт при битовото и
хигиенното си обслужване. Имала е нужда от помощ при извършване на
ежедневни дейности, като обличане, събличане и къпане.
Не може да бъде прието възражението на ответника, че увреждането не
е причинило на ищцата физически болки поради обстоятелството, че тя е
посетила местоработата си на 31.01.2022 г. и 01.02.2022 г., като на първата
дата дори е извършвала трудови функции. Търпените от ищцата болки,
страдания и дискомфорт се установяват категорично от заключението на
съдебномедицинската експертиза, прието по делото без възражения от
страните и ценено от съда като изготвено обективно, компетентно и
обосновано, както и от събраните по делото гласни доказателства, а именно
показанията на свидетелите Петрова и Ц., които съдът цени като логични,
последователни, непосредствени, непредубедени и преди всичко
съответстващи напълно на формалната житейска логика, според която
наличието на тежка телесна травма, изискваща дори оперативна намеса,
неминуемо причинява физически болки и дискомфорт. Вярно е, че на
31.01.2022 г. ищцата е нарушила предписания й болничен режим, като е
напуснала болницата и е посетила местоработата си, за да заведе в
деловодната програма своето и на свидетелката Петрова възражение срещу
поставените им оценки за работата, но това обстоятелство само по себе си не
означава, че същата не е изпитвала болки и страдания в резултат от трудовата
злополука. Показанията на свидетеля Водев, че при срещата с ищцата тя
видимо не е изпитвала болка, следва да се преценяват с оглед заключението
8
на съдебномедицинската експертиза, че след операцията болката до голяма
степен е била редуцирана от предписаните на ищцата обезболяващи
медикаменти и обездвижването на фрактурата.
Като съобрази от една страна сериозността на телесното увреждане,
наложило оперативно лечение, съществуващата опасност от загуба на пръста,
продължителния възстановителен период, проведените рехабилитационни
процедури и интензивността на търпените физически болки, а от друга страна
почти пълното възстановяване на двигателната функция на пръста, липсата на
ограничения във функцията на ръката, липсата на необратими последици за
здравето и незасегнатите възможности за социална и трудова реализация на
пострадалата и взе предвид бързо развиващите се инфлационни процеси към
датата на трудовата злополука и същественото повишаване на стандарта на
живот в страната, съдът намира, че справедливото обезщетение за търпените
от ищцата неимуществени вреди възлиза на 8 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Посочената сума в достатъчна степен обезщетява преживените от ищцата
болки и страдания, претърпяното от нея физическо увреждане и временната
загубата на работоспособност.
По иска за имуществени вреди:
Обезщетението за имуществени вреди обхваща всички претърпени
загуби и пропуснати ползи, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка
с увреждането. Пропуснатата полза е приход за имуществото на пострадалия,
който не се е осъществил заради увреждането. Обезщетение се дължи за
бъдещи вреди, чието настъпване е реално възможно и е с такава висока
степен на вероятност, която се доближава до сигурност. В случая на ищцата
се дължи обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в разликата
между брутното трудово възнаграждение, което би получила, ако не беше
настъпила трудовата злополука, и изплатеното й обезщетение за временна
неработоспособност. Определянето на обезщетението по чл. 200, ал. 3 от КТ
за пропусната полза се извършва на базата на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя, без приспаднати от него данък
по ЗДДФЛ и вноски за социално и здравно осигуряване, тъй като по силата на
чл. 245 от КТ именно то се дължи от работодателя на работника или
служителя – в този смисъл Решение № 335/2011 от 10.01.2012 г. по гр.д. №
1230/2010 г. на ВКС, IV г.о.
В резултат от трудовата злополука ищцата е била във временна
неработоспособност в продължение на 95 дни, за което са издадени три
болнични листа. Предмет на исковата претенция са имуществените вреди за
месеците февруари, март и април 2022 г., т.е. без първите три дни от
временната неработоспособност през месец януари 2022 г., които са
заплатени от работодателя с фиша за работна заплата за месец февруари 2022
г. В хода на делото на ищцата е изплатено обезщетение за временна
неработоспособност от ТП на НОИ Пазарджик в общ размер на 2 938,29 лв.,
9
което обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда при постановяване
на решението на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Брутното трудово
възнаграждение на ищцата е в размер на 1 350 лв. месечно. Следователно за
процесните три месеца ищцата е пропуснала да получи брутно трудово
възнаграждение в общ размер на 4 050 лв. След приспадане на полученото
обезщетение за временна неработоспособност, се получава сумата от 1 111,71
лв., представляваща пропусната полза за ищцата, която следва да й бъде
присъдена, ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното
изплащане, тъй като съгласно сключения между страните трудов договор
трудовото възнаграждение се изплаща в срок до 30-то число на месеца.
С оглед изложеното искът за неимуществени вреди следва да бъде
уважен до размера от 8 000 лв., ведно със законната лихва от 28.01.2022 г. до
окончателното изплащане, а за горницата над този размер до предявения
размер от 10 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до размера от 1 111,71
лв., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане и
отхвърлен като неоснователен за горницата над тази сума до предявения
размер от 4 050 лв.
При този изход на делото разноските следва да се определят по
съразмерност, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
ищцата следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер съгласно чл. 23, ал. 1 от НЗПП за отхвърлената част от
исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати в полза на съда дължимата държавна такса по
всеки от исковете и заплатеното от съда възнаграждение на вещото лице с
оглед уважената част от исковете.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Пазарджик, ЕИК
*********, адрес: гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 50 да
заплати на С. И. Ц., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** сумата от
8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки, страдания, затруднения и дискомфорт в резултат от
трудова злополука, настъпила на 28.01.2022 г., изразяваща се в
притискане/смачкване на показалеца на лявата ръка, ведно със законната
лихва върху главницата от 28.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 1 111,71 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между неполученото брутно трудово
10
възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност,
ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
горницата над 8 000 лв. до предявения размер от 10 000 лв. и иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над 1 111,71
лв. до предявения размер от 4 050 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Пазарджик, ЕИК
*********, адрес: гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 50 да
заплати на С. И. Ц., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 389,11 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Пазарджик, ЕИК
*********, адрес: гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 50 да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на
370 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 347,24 лв.
ОСЪЖДА С. И. Ц., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** да
заплати на Регионална дирекция по горите – Пазарджик, ЕИК *********,
адрес: гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 50
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11