РЕШЕНИЕ
№ 3747
гр. Варна, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. И.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223110113895 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „***” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, бул.“***“ № ***, бл.***, вх.В
срещу Й. Р. С. с ЕГН **********, с адрес с.***, ул.“***“ № *** общ.***
положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 9, ал.
1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 1133,42 лв.,
представляваща ½ част от непогасена главница в общ размер на 2266,85 лв.
по договор за револвиращ заем № *** от 13.06.2013 г., сключен между ищеца
и наследодателя на ответника Р. Й. С., б.ж. на гр. ***, починал на 04.01.2015
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 15.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Варна, 51 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че на 13.06.2013 г. е сключил с
длъжника Р. Й.ов С. договор за револвиращ заем № *** при ОУ, по силата на
който е предоставил на посоченото лице сумата от 2700 лв. срещу
насрещното негово задължение да върне предоставените му средства заедно с
1
възнаградителна лихва при ГЛП от 71,43 % и ГПР от 92,18 %, платими на 48
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 171 лв. и падеж 12-то
число на съответния месец, в срок до 12.07.2017 г. Сочи, че кредитът е изцяло
усвоен, като с част от сумата в размер на 1198,03 лв. е погасено старо
задължение на длъжника към дружеството с извършена вътрешна транзакция,
а остатъкът от 1501,97 лв. е преведен по банкова сметка на длъжника на
14.06.2013 г.
Поддържа, че длъжникът е извършил плащания по договора в общ
размер на сумата от 3611,70 лв., с която да погасени изцяло 21 бр.
погасителни вноски и част от следващата вноска, както и начислена лихва за
забава в размер на 14,36 лв.
Сочи, че непогасени по договора са останали следните вземания, които
са падежирали с изтичане на уговорения краен срок за погасяване на кредита
на 12.07.2017 г., а именно: главница в размер на 2266,85 лв. и договорно
възнаграждение в размер на 2491,71 лв. за периода 12.05.2015 г. – 12.07.2017
г.
Твърди, че длъжникът Р. Й.С. е починал и задълженията му по
договора са наследени от наследниците му по закон Е. Г. С. и Й. Р. С., всеки
от които отговаря за ½ част от задълженията, съобразно наследствения му
дял.
Твърди, че се е снабдил със заповед по чл. 410 ГПК срещу всеки от
наследниците на починалия длъжник за сумата от 1133,42 лв.,
представляваща ½ част от дължимата главница по договора в общ размер на
2266,85 лв., ведно със законна лихва.
Сочи, че заповедта е влязла в сила по отношение на наследника Е. Г.
С., а наследникът Й. Р. С. е възразил, респ. заповедният съд му е дал указания
за предявяване на иск срещу последния.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване
на предявения иск и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения
иск. Оспорва договора за кредит като недействителен, сключен в
противоречие със ЗПК и ЗЗП.
2
По-конкретно поддържа, че договорът противоречи на чл. 5 и чл. 10 от
ЗПК, понеже предоставената преддоговорна информация и договорът не са
изписани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Поддържа, че е налице нарушение и на чл. 11, ал.1, т. 11 и т. 12 ЗПК, тъй като
погасителният план към договора не отговаря на нормативно предвидените
изисквания.
Намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
според която при недействителен договор се дължи чистата стойност на
отпуснатия кредит, защото сумата за главница е претендирана въз основа на
валиден договор за потребителски кредит, а не като връщане на даденото въз
основа на недействителен договор.
Оспорва също усвояването на кредита.
Прави и възражение за погасяване на процесното вземане по давност.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищецът не се явява. В писмена молба поддържа предявения иск и моли за
уважаването му. Прави възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение и моли то да бъде намалено до минималното такова.
Претендира разноски.
Представител на ответника се явява в насроченото съдебно заседание
като моли за отхвърляне на предявения иск на изложените в отговора
основания и за присъждане на разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото доказателства: договор за револвиращ заем №
*** от *** г., декларация във връзка с обработка на личните данни на КЛ/СД
от 13.06.2013 г., условия на „***“ ЕООД към договор за револвиращ заем за
физически лица, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, известие за одобрение към договор
за револвиращ заем № *** г., погасителен план към договор за револвиращ
заем № *** г. за клиент Р. С., платежно нареждане за кредитен превод от
14.08.2013 г. от Р.С., извлечение по сметка към договор за потребителски
3
кредит № *** г. се установява, че на 13.06.2013 г. ищцовото дружество е
сключил с длъжника Р. Й. С. договор за револвиращ заем № *** при ОУ, по
силата на който е предоставил на посоченото лице сумата от 2700 срещу
насрещното негово задължение да върне предоставените му средства заедно с
възнаградителна лихва при ГЛП от 71,23 % и ГПР от 92,18 %, платими на 48
погасителни вноски, всяка от които в размер на 171 и падеж 12-то число на
съответния месец, в срок до 12.07.2017 г. Общото задължение по кредита е
8355,90, от които общо задължение по револвинга 6156. В договорът е
посочено, че с кредита се рефинансира друго задължение на Р. С. в размер на
1198,03 от същия кредитор „***“ ЕООД.
Преди сключването на договора на длъжника е представен стандартен
европейки формуляр, в който е посочена сумата по кредита 2700, срока му 48
месечни вноски, размерът на вноската 171, общата сума, която следва да се
заплати 8209, което не съответства на общата сума посочена в договора
8355,90.
Длъжникът Р. С. е известен от ищцовото дружество, че е одобрен за
отпускане на револвиращ кредит. В одобрението са посочени параметрите по
договора за кредит: размер 2700, ГЛП от 71,23 % и ГПР от 92,18 %, платими
на 48 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 171 и падеж
12-то число на съответния месец, в срок до 12.07.2017 г, общо задължение по
кредита 8355,90. Посочено е, че отпуснатата сума е преведена по банкова
сметка на длъжника в банка *** Приложен е погасителен план на договора, в
който е посочена падежната дата на всяка месечна вноска, размерът на
вноската с посочвне на погасената част от главницата и лихвата.
На 14.06.2013г. ищцовото дружество е заплатило по сметка на
длъжника Р. С. сумата по кредита в размер на 1501,97 лева след
рефинансиране на старо негово задължение при същия кредитор.
Длъжникът – Р. С. е извършил плащания по договора в общ размер на
сумата от 3597,34 лв., с която да погасени изцяло 21 бр. погасителни вноски и
част от следващата вноска.
Непогасени по договора са останали следните вземания, които са
падежирали с изтичане на уговорения краен срок за погасяване на кредита на
12.07.2017 г., а именно: главница в размер на 2266,85 лв. и договорно
възнаграждение в размер на 2491,71 лв. за периода 12.05.2015 г. – 12.07.2017
4
г.
От приложения по ч.гр.д. № ***. по описа на РС-Варна, *** състав
препис извлечение от акт за смърт се установява, че длъжникът Р. Й. С. е
починал на ***г.
От ЧГД № *** г. по описа на РС-Варна, ***състав се установява, че на
15.03.2022г. заявителят ищец е подал заявление по чл.410 ГПК срещу
длъжниците Е.Г. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *** и Й. Р. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. ***, за следните суми, претендирани от всеки
длъжник поотделно (при условията на разделност), а именно: сумата от
1133,42 лв., представляваща 1/2 част от непогасена главница в общ размер на
2266,85 лв. по договор за револвиращ заем № *** от *** г., сключен между
заявителя и наследодателя на длъжниците Р. Й.С., ЕГН **********, б.ж. на
гр. *** починал на ***г., сумата от 1245,85 лв., представляваща 1/2 част от
договорно възнаграждение в общ размер на 2491,71 лв., дължимо за периода
от 12.05.2015 г. до 12.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 15.03.2022 г., до окончателното
изплащане на задължението. В полза на заявителя „***” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ****е издадена Заповед №***. срещу
длъжниците Е.Г. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, и Й. Р. С.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Ц.***, за следните суми, платими от
длъжниците при условията на разделност, а именно: сумата от 1133,42 лв.,
представляваща 1/2 част от непогасена главница в общ размер на 2266,85 лв.
по договор за револвиращ заем № *** от *** г., сключен между заявителя и
наследодателя на длъжниците Р. Й.С., ЕГН **********, б.ж. на гр. В. починал
на *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.03.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 34,58 лв., представляваща ½ част от
сторените по делото разноски в общ размер на 69,16 лв., съразмерно с
уважената част от заявлението, дължими на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ Заявлението е
отхвърлено по отношение на претенцията срещу всеки длъжник за сумата от
1245,85 лв., представляваща 1/2 част от договорно възнаграждение в общ
размер на 2491,71 лв., дължимо за периода от 12.05.2015 г. до 12.07.2017 г. по
договор за револвиращ заем № *** от *** г. Заповедта е влязла в сила по
отношение на Е. С., длъжникът Й. С. е възразил срещу нея, поради което в
5
законоустановение срок е подаден настоящия иск.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422
ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК от „***” , с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление гр.*** срещу Й. Р. С. с ЕГН **********, с адрес с.*** за приемане
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника за сумата от 1133,42 лв.,
представляваща ½ част от непогасена главница в общ размер на 2266,85 лв.
по договор за револвиращ заем № *** от *** г., сключен между ищеца и
наследодателя на ответника Р. Й.С., б.ж. на гр. *** починал на *** г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
15.03.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – Варна, *** състав.
В тежест на ищеца е да докаже, че: 1.) на 13.06.2013 г. е сключен
валиден договор за револвиращ заем № *** при ОУ между ищеца „***”
ЕООД, като кредитор, и Р. Й.С. – длъжник; 2.) че кредитът е изцяло усвоен,
като с част от сумата в размер на 1198,03 лв. е погасено старо задължение на
длъжника към дружеството с извършена вътрешна транзакция, а остатъкът от
1501,97 лв. е преведен по банкова сметка на длъжника на 14.06.2013 г.; 3.) че
длъжникът Р. Й. С. е починал и ответникът Й. Р. С. е негов наследник по
закон, вкл. наследствената квота на последния; 4.) че изискуемостта на
процесното вземане за главница е настъпила, както и 5.) размера на
вземането.
В тежест на ответника е да установи твърдените обстоятелства, на
които основава релевираните правоизключващи и правопогасяващи
възражения, вкл. изтичането на законоустановения давностен срок, приложим
за процесното вземане.
Между страните не се спори, че на 13.06.2013 г. ищцовото дружество е
сключил с длъжника Р. Й. С. договор за револвиращ заем № *** при ОУ, по
силата на който е предоставил на посоченото лице сумата от 2700 срещу
насрещното негово задължение да върне предоставените му средства заедно с
възнаградителна лихва при ГЛП от 71,23 % и ГПР от 92,18 %, платими на 48
6
погасителни вноски, всяка от които в размер на 171 и падеж 12-то число на
съответния месец, в срок до 12.07.2017 г.
От препис извлечение от акт за смърт на длъжника Р. С. се установи,
че той е починал на 15.03.2022 г., но ищецът не представи удостоверение за
наследници, от което да е видно, че ответникът е наследник на длъжника С..
Ответникът не оспорва това обстоятелство, но това не е достатъчно, за да
може съдът да установи кои наследници са останали след смъртта на
длъжника С. съответно каква е тяхната наследствена квота.
Ищецът не представи доказателства въпреки дадените му указания, че
с част от сумата по кредита в размер на 1198,03 лв. е погасено старо
задължение на длъжника към дружеството с извършена вътрешна транзакция.
Съответно не доказа, че той е изпълнил задълженията си по процесния
договор да предостави заема на длъжника С..
Освен горното съдът намира, че процесния договор е нищожен, тъй
като противоречи на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11,
ал. 1, т. 2, т.6, т.7 ЗПК. В договора е налице само цифровото отразяване на
параметрите му, без посочване на конкретната валута на задълженията по
кредита (2700) и времеви диапазон на срока за неговото издължаване (48),
което води до неяснота относно съществените елементи на заемното
правоотношение, а последното от своя страна - до обоснован извод за пълна
липса на задължителни реквизити на договора за потребителски кредит (арг.
от чл. 11, ал. 1, т. 6 и 7 ЗПК).
Договорът противоречи и на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК всички
текстове в него да са с шрифт не по-малък от 12. В договорът има части,
както и целите ОУ, които са изписани със шрифт по-малък от 12.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
7
защитава всеки признат от закона интерес.“
Размерът на ГЛП по кредита е 71,23 %, ГПР от 92,18 %, които размери
са прекомерно високи, тъй като длъжникът по кредита следва да върне сума,
която надвишава трикратния размер на кредита. Поради това съдът намира,
че уговорените размери на ГПР и ГЛП противоречат на добрите нрави и
съответно клазуите, в които са уговорени са нищожни.
Горепосочените доводи на съда обосновават нищожността на
процесния договор за кредит поради противоречие със закона – чл.22 вр. с
чл.10, ал.1 и чл.11, ал.17 и накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД.
На основание чл.23 от ЗПК при нищожност на договор за кредит се
дължи връщане само на чистата стойност по кредита. От извлечението по
кредита е видно, че длъжника С. е върнал 3597,34 лв. т.е. сума по-висока от
чистата стойност по кредита, която е 2700.
Възражението на ответника за погасяване по давност на процесното
вземане е неоснователно, тъй като вземанията по кредити не са периодични
вземания, поради което се погасяват с общата 5 годишна погасителна
давност. Давността започва да тече след падежа на последната вноска по
кредита в случая от 13.07.2017 г., заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на
15.03.2022г. т.е. преди изтичане на пет годишния давностен срок по чл.110
ЗЗД.
Предвид гореизложеното предявения иск като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно изхода по
делото на ищецът не се дължат разноски. Разноски се дължат на ответника
според разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. Сторените от ответника разноски
са следните: 15 лева – държавна за частна жалба, която ищецът следва да бъде
осъден да заплати.
Процесуалният представител на ответникът е претендирал
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закон за адвокатурата съобразно сключените между него и ищеца,
договор за правна защита и съдействие с начислено ДДС. На основание чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
8
адвокатските възнаграждения възнаграждението за указаната правна помощ е
в размер на 413,34 лева. Поради това ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв.Н. В. от ВАК възнаграждение в размер на 413,34 лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.
9, ал. 1 от ЗПК от „***” , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** срещу Й. Р. С. с ЕГН **********, с адрес *** за приемане за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца ***, с ЕИК
*** съществува вземане срещу ответника Й. Р. С. с ЕГН **********, за
сумата от 1133,42 лв., представляваща ½ част от непогасена главница в общ
размер на 2266,85 лв. по договор за револвиращ заем № *** от *** г., сключен
между ищеца и наследодателя на ответника Р.Й.С., б.ж. на гр. ***, починал на
*** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.03.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд –
Варна, *** състав.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Й. Р. С. с ЕГН **********, с адрес с.***
сумата в размер на 15 лева – разноски по настоящото исковото производство,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати на адвокат адв.Н. В. от АК ***, със служебен
адрес гр.***“ № *** сума в размер на 413,34 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9