ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№472
гр. Враца, 11.08.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, IV
състав, в закрито заседание на 11 август две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
като разгледа
докладваното от съдия ЙОРДАНОВ адм. дело № 465 по описа на АдмС – Враца за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на П.И.В. *** против писмо изх. № 97-00-12/17.07.2023 г., издадено от директор на РЗИ-Враца.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното писмо е незаконосъобразно и
нецелесъобразно, като са нарушени правата му във връзка с ваксинацията му през
2021г. против „Ковид 19“ с двустепенна ваксина чрез неразглеждане на жалбата му
по същество. Моли за отмяна изцяло на обжалвания акт и да бъде задължен
административния орган да направи нова проверка, която действително да установи
кога функционира офиса на д-р Ц. и там има ли чакащи пациенти, дали се използва
за преглеждане на пациенти и дали там се заплащат потребителски пациентски
такси.
При проверка на допустимостта на жалбата съдът установи
следното:
От жалбоподателя П.И.В. ***, чрез системата за сигурно
електронно връчване е постъпила жалба вх.№ 97-00-12/13.06.2023г. относно
поставяне на 2 броя ваксини срещу „Ковид-19“ през 2021г., както и писмо от
проф. д-р Р.К., изп.директор на ИАМН с рег.№ 96-152/04.07.2023г., съдържащо
сигнал на жалбоподателя В. за лечебно заведение ЕТ „А. д-р С.Ц.“, извършващо
дейност в кабинет на адрес, който не е обявен в удостоверението за регистрация
на ЛЗ и писмо от МЗ – Главен секретар г-н Г.Л. с рег.№ 97-282/04.07.2023г. за
проверка по компетентност.
С обжалваното писмо РЗИ Враца е уведомила жалбоподателя,
че са предприети действия за изясняване на посочените в сигнала факти и
обстоятелства, като е назначена комисия за извършване на проверка, проведен е
разговор с д-р Ц. и е изискано негово писмено становище, извършени са четири
проверки по различно време на място на адрес: гр.Враца, ж.к.Дъбника, на Пазара и са изготвени констативни
протоколи, както и е извършена справка и снета информация от електронната
система на РЗИ-Враца – Модул справки-ваксини. Констатациите на комисията са
описани в писмото, в т.ч. регистрацията на лечебното заведение ЕТ „А. д-р С.Ц.“
и адресите на практиката му, регистрираните две ваксинации на жалбоподателя В.
на 06.08.2021г. и на 20.10.2021г., извършените проверки на място на адрес гр.Враца,
ж.к.Дъбника, на Пазара и констатациите от проверките, обективирани в съответни
протоколи. Цитирано е даденото от д-р Ц. становище относно ваксинирането на
жалбоподателя, регистрацията и отчитането му в РЗОК и получения сертификат. Посочено
е в обжалваното писмо обяснението на д-р Ц. относно работата на помещението,
обект на проверката, който е заявил, че никога не е работило като лекарски
кабинет, а само като място за извършване на административна дейност –
получаване на документи, пренасянето и разпределянето им в здравни досиета,
място за срещи с близки на възрастни пациенти от селата, в които е практиката
му с цел получаване на информация за здравословното състояние на родителите им
от първа ръка, а не по телефона. Уточнено е, че в регистъра на РЗИ-Враца за периода
01.01.2019г. до 04.07.2023г. не са постъпвали жалби и сигнали, свързани с
дейността на д-р С.Ц.
При така установеното от фактическа страна настоящият
съдебен състав намира, че процесната жалба е недопустима на основание чл.
159, т. 1 АПК, тъй като оспореният акт не подлежи на съдебно обжалване.
Оспореното писмо изх. № 97-00-12/17.07.2023 г., издадено
от директор на РЗИ-Враца не представлява индивидуален административен акт, тъй
като не попада в обхвата на нормите на чл.21, ал.1-4 от АПК. С него не се
създават права или задължения, не се засягат непосредствено права, свободи или
законни интереси на отделни граждани или организации, не представлява и отказ
да се издаде индивидуален административен акт /по смисъла на ал.1 на чл.21 АПК/,
не е волеизявление, с което се декларират или констатират вече възникнали права
или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване
или погасяване на права или задължения /ал.2/, не е и волеизявление за издаване
на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения, нито отказ да се издаде такъв документ /ал.3/, а също и не
представлява отказ на административен орган да извърши или да се въздържи от
определено действие.
Писмото, предмет на оспорване, има уведомителен характер,
с него жалбоподателят е уведомен за предприетите действия за изясняване на
посочените в сигнала му факти и обстоятелства и резултата от проверката по
неговата жалба, като чрез това писмо е запознат с всяка от констатациите на
назначената от директора на РЗИ-Враца комисия.
Дори и да се приеме, че оспореното писмо представлява
ИАА, а както се посочи не е, съдът не споделя твърдението на жалбоподателя за
незаконосъобразност и нецелесъобразност на писмото, като нарушаващо правата му
във връзка с ваксинацията му през 2021г. против „Ковид 19“ с двустепенна
ваксина чрез неразглеждане на жалбата му
по същество. Твърдението, че един изцяло доброволен акт, какъвто е ваксинацията
срещу „Ковид 19“ нарушава правата му на пациент, при неоспорването от негова
страна, че такава на него и съпругата му е поставена по тяхна воля от личния им
към онзи момент лекар д-р Ц. и при липса на твърдения за негативни за тях
последици от тази ваксинация, не може да обуслови основателност на довода, че
правата на жалбоподателя В. са нарушени във връзка с ваксинацията от
неразглеждане на жалбата му по същество. Очевидно е от съдържанието на писмото
на РЗИ-Враца, че оплакванията му в сигнала са разгледани и проверяващия орган
не е констатирал нарушения, свързани с дейността на лечебно заведение ЕТ „А.
д-р С.Ц.“.
Вероятно под разглеждане на жалбата по същество
жалбоподателят има предвид произнасяне на административния орган с акт,
санкциониращ проверяваното лице, но тази преценка е в компетентността на органа
и тя не зависи от субективното желание на никое трето лице.
По
отношение на искането на жалбоподателя за отмяна
изцяло на обжалвания акт и „да бъде задължен административния орган да направи
нова проверка, която действително да установи кога функционира офиса на д-р Ц.
и там има ли чакащи пациенти, дали се използва за преглеждане на пациенти и
дали там се заплащат потребителски пациентски такси“, съдът намира това искане
за недопустимо. Евентуална отмяна на акта е правна последица от разглеждането
му по същество с акт на съда, който констатира пороци при издаването му по
чл.146 АПК.
В случая както се посочи обжалваното писмо не представлява акт,
който подлежи на съдебно
обжалване, не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4
от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Предвид изложеното, жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото следва да се
прекрати.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на П.И.В. *** против изх. №
97-00-12/17.07.2023 г., издадено от директор на РЗИ-Враца, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 465/2023 г. по описа на Административен съд –
Враца.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба, чрез Административен съд - Враца пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл.
138 АПК да се изпрати препис от същото.