Определение по дело №465/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 472
Дата: 11 август 2023 г.
Съдия: Неделин Йорданов Захариев
Дело: 20237080700465
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№472

 

гр. Враца, 11.08.2023 г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в закрито заседание на 11 август две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                         АДМ. СЪДИЯ: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

       

като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ адм. дело № 465 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на П.И.В. *** против писмо изх. № 97-00-12/17.07.2023 г., издадено от директор на РЗИ-Враца. Жалбоподателят твърди, че обжалваното писмо е незаконосъобразно и нецелесъобразно, като са нарушени правата му във връзка с ваксинацията му през 2021г. против „Ковид 19“ с двустепенна ваксина чрез неразглеждане на жалбата му по същество. Моли за отмяна изцяло на обжалвания акт и да бъде задължен административния орган да направи нова проверка, която действително да установи кога функционира офиса на д-р Ц. и там има ли чакащи пациенти, дали се използва за преглеждане на пациенти и дали там се заплащат потребителски пациентски такси.

При проверка на допустимостта на жалбата съдът установи следното:

От жалбоподателя П.И.В. ***, чрез системата за сигурно електронно връчване е постъпила жалба вх.№ 97-00-12/13.06.2023г. относно поставяне на 2 броя ваксини срещу „Ковид-19“ през 2021г., както и писмо от проф. д-р Р.К., изп.директор на ИАМН с рег.№ 96-152/04.07.2023г., съдържащо сигнал на жалбоподателя В. за лечебно заведение ЕТ „А. д-р С.Ц.“, извършващо дейност в кабинет на адрес, който не е обявен в удостоверението за регистрация на ЛЗ и писмо от МЗ – Главен секретар г-н Г.Л. с рег.№ 97-282/04.07.2023г. за проверка по компетентност.

С обжалваното писмо РЗИ Враца е уведомила жалбоподателя, че са предприети действия за изясняване на посочените в сигнала факти и обстоятелства, като е назначена комисия за извършване на проверка, проведен е разговор с д-р Ц. и е изискано негово писмено становище, извършени са четири проверки по различно време на място на адрес: гр.Враца, ж.к.Дъбника,  на Пазара и са изготвени констативни протоколи, както и е извършена справка и снета информация от електронната система на РЗИ-Враца – Модул справки-ваксини. Констатациите на комисията са описани в писмото, в т.ч. регистрацията на лечебното заведение ЕТ „А. д-р С.Ц.“ и адресите на практиката му, регистрираните две ваксинации на жалбоподателя В. на 06.08.2021г. и на 20.10.2021г., извършените проверки на място на адрес гр.Враца, ж.к.Дъбника, на Пазара и констатациите от проверките, обективирани в съответни протоколи. Цитирано е даденото от д-р Ц. становище относно ваксинирането на жалбоподателя, регистрацията и отчитането му в РЗОК и получения сертификат. Посочено е в обжалваното писмо обяснението на д-р Ц. относно работата на помещението, обект на проверката, който е заявил, че никога не е работило като лекарски кабинет, а само като място за извършване на административна дейност – получаване на документи, пренасянето и разпределянето им в здравни досиета, място за срещи с близки на възрастни пациенти от селата, в които е практиката му с цел получаване на информация за здравословното състояние на родителите им от първа ръка, а не по телефона. Уточнено е, че в регистъра на РЗИ-Враца за периода 01.01.2019г. до 04.07.2023г. не са постъпвали жалби и сигнали, свързани с дейността на д-р С.Ц.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира, че процесната жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК, тъй като оспореният акт не подлежи на съдебно обжалване.

Оспореното писмо изх. № 97-00-12/17.07.2023 г., издадено от директор на РЗИ-Враца не представлява индивидуален административен акт, тъй като не попада в обхвата на нормите на чл.21, ал.1-4 от АПК. С него не се създават права или задължения, не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, не представлява и отказ да се издаде индивидуален административен акт /по смисъла на ал.1 на чл.21 АПК/, не е волеизявление, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения /ал.2/, не е и волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, нито отказ да се издаде такъв документ /ал.3/, а също и не представлява отказ на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

Писмото, предмет на оспорване, има уведомителен характер, с него жалбоподателят е уведомен за предприетите действия за изясняване на посочените в сигнала му факти и обстоятелства и резултата от проверката по неговата жалба, като чрез това писмо е запознат с всяка от констатациите на назначената от директора на РЗИ-Враца комисия.

Дори и да се приеме, че оспореното писмо представлява ИАА, а както се посочи не е, съдът не споделя твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност и нецелесъобразност на писмото, като нарушаващо правата му във връзка с ваксинацията му през 2021г. против „Ковид 19“ с двустепенна ваксина  чрез неразглеждане на жалбата му по същество. Твърдението, че един изцяло доброволен акт, какъвто е ваксинацията срещу „Ковид 19“ нарушава правата му на пациент, при неоспорването от негова страна, че такава на него и съпругата му е поставена по тяхна воля от личния им към онзи момент лекар д-р Ц. и при липса на твърдения за негативни за тях последици от тази ваксинация, не може да обуслови основателност на довода, че правата на жалбоподателя В. са нарушени във връзка с ваксинацията от неразглеждане на жалбата му по същество. Очевидно е от съдържанието на писмото на РЗИ-Враца, че оплакванията му в сигнала са разгледани и проверяващия орган не е констатирал нарушения, свързани с дейността на лечебно заведение ЕТ „А. д-р С.Ц.“.

Вероятно под разглеждане на жалбата по същество жалбоподателят има предвид произнасяне на административния орган с акт, санкциониращ проверяваното лице, но тази преценка е в компетентността на органа и тя не зависи от субективното желание на никое трето лице.

По отношение на искането на жалбоподателя за отмяна изцяло на обжалвания акт и „да бъде задължен административния орган да направи нова проверка, която действително да установи кога функционира офиса на д-р Ц. и там има ли чакащи пациенти, дали се използва за преглеждане на пациенти и дали там се заплащат потребителски пациентски такси“, съдът намира това искане за недопустимо. Евентуална отмяна на акта е правна последица от разглеждането му по същество с акт на съда, който констатира пороци при издаването му по чл.146 АПК.

В случая както се посочи обжалваното писмо не представлява акт, който подлежи на съдебно обжалване, не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Предвид изложеното, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото следва да се прекрати.

 

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.И.В. *** против изх. № 97-00-12/17.07.2023 г., издадено от директор на РЗИ-Враца, като недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 465/2023 г. по описа на Административен съд – Враца.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Административен съд - Враца пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.

 

                                                          

             АДМ. СЪДИЯ: