№ 63
гр. Г.Т., 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на четиринадесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20233220100042 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба вх.№
351/13.02.2023г. от Р. Т., ЛНЧ **********, от с. Б., ул. „Г.Д.” № 5, общ. С.,
обл. Б., чрез адв. Я. Я. от АК – В., съдебен адрес гр. В., бул. „М.Л.” № 10,
партер, офис 1, срещу Д. Р. Н., ЛНЧ ***, с адрес: с. Ч., ул. „Т.” № 1, общ. Г.Т.,
обл. Д., с посочено правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал.4 от ГПК, във
вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 538, ал.1 от ТЗ във вр. чл. 481 от ТЗ и цена на иска в
размер на 5423 лв.
В петитума на исковата молба се претендира да се признае за
установено в отношенията между ищеца и ответника, че Д. Н. дължи на Р. Т.
сумата от 5423 лв. /пет хиляди четиристотин двадесет и три лева /,
включваща 4824 лв. неплатена част от възнаграждение по договор за
извършен превоз от 15.08.2022г.; 500 лв. представляващи разноски за
съхранение на движими вещи и 99 лв. представляващи лихва за забава върху
възнаграждението по договор за превоз за периода от 16.08.2022г. до
28.10.2022г., присъдена със Заповед за изпълнение № 221/15.12.2022г. по
ч.гр.дело № 416/2022 на Районен съд – Г.Т., заедно със законната лихва от
внасяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.12.2022г. до
окончателното плащане на задължението.
Релевирани са доказателствени искания. Претендират се сторените
разноски.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 15.08.2022г. между него и ответницата бил сключен
договор за превоз на товар, който ищецът превозил по уговорения маршрут, а
именно от с. Б., обл. Б. до с. Ч., общ. Г.Т.. Твърди се, че съгласно сключения
договор за превоз, ответницата е следвало да заплати превозно
1
възнаграждение в размер на 5824 лв., след втория курс едновременно с
предаването на вещите, което възнаграждение се отнася за два курса
извършени от ищеца на 15.08.2022г. и 16.08.2022г. по уговорения маршрут и
обратно, като в това възнаграждение било включено и възнаграждението на
двама работници, ангажирани с товарене и разтоварване на товара, като
ответницата заплатила само 1000 лв. преди сключването на договора, поради
което се претендира неизплатената част от възнаграждението в размер на
4824 лв. Сочи се, че ищецът изцяло е изпълнил задълженията си по договора
за превоз, но въпреки това не е получил отстатъка от дължимото му
възнаграждение, поради което част от вещите, обект на превоза, останали
недоставени, тъй като следвало да се извърши още един трети курс, но
ответницата не дала указания къде да й бъдат доставени вещите. Твърди се,
че недоставените вещи, обект на договора за превоз, се съхраняват при ищеца
в склад, като съхранението на същите струвало 50 лв. на седмица, считано до
края на месец октомври 2022г. разноските по съхранението възлизат на 500
лв. – 10 седмици по 50 лв. Ищецът сочи, че тези действия съставляват водене
на чужда работа без поръчение, поради което претендира и обезщетение в
размер на 500 лв. Твърди, че на ответницата е изпратена покана за плащане на
дължимите суми, чрез ЧСИ с рег. № 739 на КЧСИ, която покана е
предоставена на ответницата на 14.10.2022г., но същата е отказала да я
получи, без в указания срок да е погасила задълженията си.
За така твърдените вземания кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК
поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу
издадената заповед по ч.гр.д. № 416/2022г., ответницата възразила в указания
срок по смисъла на чл. 414 ГПК. Поради възникналия правен спор заповедта
за изпълнение не може да влезе в сила и въз основа на нея не може да се
издаде изпълнителен лист, поради което съдът е указал на кредитора, че за
вземането си следва да предяви положителен установителен иск, за да
установи съществуването на вземането си, по смисъла на чл. 422 ГПК. Поради
изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на
описаното вземане и осъждане на ответницата да му заплати разноските в
двете производства.
Ответницата депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва изцяло предявените искови претенции. Твърди, че действително е
възложила на ищеца превозването на вещите до дома й в с. Ч., общ. Г.Т. и че
е заплатила сумата от 1000 лв., но между страните не са уговорени
съществени елементи от съдържанието на договора за превоз, а именно: дата
на сключване на договора, вид и количество на движимите вещи, срок за
изпълнение на договора, размер и срок за заплащане на цената за превоз.
Ответницата твърди, че е налице противоречие относно твърдението на
ищеца за пълно изпълнение на договора и твърдението за липса на дадени
указания от ответницата към ищеца къде да и бъдат предадени движимите
вещи, поради което се наложило и тяхното съхранение в склад от ищеца.
Твърди, че от извършения превоз са причинени увреждания на предадените
2
движими вещи, за което ответницата незабавно е отправила до ищеца
възражение за вреди, причинени именно от лошия транспорт. С отговора на
исковата молба, ответницата заявява възражение за липса на сключен
договор за превоз на движими вещи между нея и ищеца, а в условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че е налице договор за превоз, навежда
следните възражения: възражение за неизпълнен договор в качествено и
количествено отношение, като във връзка със същото прави изявление за
разваляне на договора за превоз на движими вещи между страните, както и
възражение за прихващане на остатъка от възнаграждението в размер на 4824
лв. със сумата от 4824 лв., представляваща обезщетение за вреди от
повреждането на движими вещи, собственост на ответницата и превозени на
15.08.2022г. от с. Б., обл. Б. до с. Ч., общ. Г.Т..
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 15.08.2022г. на Д. Р. Н. били превозени лични вещи – мебели и
домакински електроуреди, от бившия й дом в с. Б., обл. Б. до новия й дом в с.
Ч., общ. Г.Т., с автомобилен транспорт, след като същата потърсила помощта
на ищеца за извършването на превоз. Ответницата е заплатила авансово на
ищеца сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, като от своя страна ищецът започнал
извършването на превоза съобразно указанато местоназначение, но със същия
е извършил съществено увреждане на вещите, а част от вещите не са
доставени до посоченото местоназначение.
За извършените увреждания на вещите на ответницата са представени
надлежно веществени доказателства, вредите се доказват и от извършената по
делото съдебно-техническа експертиза, от която се установява наличие на
увреждания по хладилник – фризер с диспенсър марка LG и пералня
SAMSUNG, холна маса, декоративна лампа за осветление и 2 бр. нощни
лампи, вероятно причинени от неправилното транспортиране. Вещото лице
изчислява стойност на щетите, както следва: хладилник с фризер: 1000.00 лв.;
пералня – 200.00 лв.; холна маса – 90.00 лв.; декоративна лампа – 30.00 лв.; 2
бр. нощни лампи – 40.00 лв., като общия размер на претърпените вреди,
съобразно изготвеното заключение е 1360.00 лв.
В съдебното заседание от 30.01.2024г., като свидетели по делото са
разпитани Д.Х., Иван Пехливанов и К.У..
Свидетелката Д.Х., която е във фактическо съжителство с ищеца от
девет години, заявява, че мъжът й направил три курса до с. Ч. с вещите на Д.
Н., без свидетелката да сочи конкретни дати на извършения превоз. Твърди,
че работата не е завършена, поради това, че ответницата не заплатила изцяло
уговореното превозно възнаграждение и именно затова се наложило ищецът
да задържи останалите недоставени вещи, като самата ответница казала на
ищеца да задържи същите. Заявява, че неплатената част била 1000 лв.
3
Свидетелката сочи, че възнаграждението следвало да се заплати след
последния курс. Заявява, че ищецът по занятие се занимавал с превози, имал
фирма, но в настоящи случай извършил превоза като физическо лице.
Свидетелката Д.Х. твърди още, че ищецът изупснал хладилника – фризер и
нанесъл увреждания на същия, за което ответницата направила възражение.
Свидетелката посочва, че ищецът има добра застраховка и е щял да предяви
претенция към застрахователя си, за да изплати нанесените щети по вещите,
като според същата ищецът не е получавал писмено изявление, че вредите от
транспорта на вещите ще бъдат за сметка на ответницата.
В същото съдебно заседание е изслушан и свидетелят Иван Пехливанов,
който твърди, че на 15.08.2022г. ищецът се уговорил с ответницата да й
превози нейни лични вещи от с. Б., обл. Б. до с. Ч., общ. Г.Т., като свидетелят
лично участвал в един курс и помагал на ищеца при разтоварването на
товара. Сочи, че са носили голям фризер, по който имало драскотина. Не
знаел дали е останала неплатена сума от ответницата към ищеца.
Свидетелят К.У. твръди, че ответницата наела ищеца да й превози
вещите от с. Б., обл. Б. до с. Ч., общ. Г.Т. в дома й. Сочи, че ответницата се
оплакала за повреждането на хладилника от извършения превоз, като твърди,
че не е чувал ищецът да предлага някакво обезщетение за претърпените
вреди. Свидетелят заявява, че е видял само един курс, който ищецът направил
до с. Ч., общ. Г.Т..
Тъй като ищецът заявява, че ответницата му дължи за извършения
превоз сумата от 4824 лв., представляваща остатък от превозно
възнаграждение, в която сума е включено и възнаграждението на двама
работници ангажирани за товаренето и разтоварването на товарния
автомобил, а ответницата възразява за дължимостта на това възнаграждение,
по делото бе назначена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице, в
заключението си установява, че към 16.08.2022г. средната цена на километър
за превоз на товари с лекотоварен автомобил аналогичен с посочения по
делото – И. с рег. № ***, е в размер на 1.20 лв./км, също така установява
стойност на хамалска услуга от 25 лв./час на човек, но вещото лице не може
да даде конкретен отговор, тъй като няма данни колко хамали са използвани,
дали са пътували, чакали и товарили на местоназначението. В изготвеното
заключение вещото лице посочва стойност за извършения маршрут от с. Б.,
обл. Б. до с. Ч. и обратно в размер на 784 лв.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Независимо от указанията по доказателствената тежест в
производството, ищецът не е посочил и представил доказателства за
съществуването на валидно превозно правоотношение между страните.
4
От така установената фактическа обстановка се сочи за липса на всички
предпоставки за основателност на предявените искове, а именно – наличието
на валидно правоотношение между страните, вид и количества на движимите
вещи, срок за изпълнение на договора, размера на превозното възнаграждение
/навло/, срок за плащане на цената за превоза.
От правна страна, договорът е съглашение и изисква наличието на две
волеизявления, които са насрещно насочени, като едното волеизявление е
оферта, другото акцепт /приемане/. Чрез офертата, оферента изразява
намерението си за сключване на договора, тя следва да съдържа цялото
съдържание на договора. С акцептът, адресатът на офертата, заявява
желанието си да сключи договора. Съобрзано разпоредбите на чл. 13 и чл. 14
от ЗЗД, уреждащи сключането на договорите, предложителят е обвързан с
предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е
обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането. При
липса на срок за приемане, предложението, направено на присъствуващ, губи
силата си, ако той не го приеме незабавно, а предложението, отправено до
неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на толкова време, колкото е
обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Като
договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у
предложителя в мястото, където е направено предложението. По настоящото
производство ищецът не е представил никакви писмени доказателства,
установяващи именно отправянето на оферта за превоз на товар на стойност
5824 лв. и акцептирането на офертата от ответницата.
За да възникне валидно правоотношение и да породи правните
последици, които законът свързва с дадения вид правоотношение, договорът
следва да има определено съдържание, тоест страните да уредят обема и вида
на правните последици, които съглашението между тях ще породи.
Структурно съдържанието на договорите се разделя на клаузи, които спадат
към същественото, несъщественото и естественото съдържание на сделките.
Същественото съдържание се формира от тези клаузи, по които страните
задължително трябва да постигнат съгласие, именно тези клаузи типизират
сделката и й придават точно определен вид. Правната квалификация на всяка
следка се прави въз основа на нейното съществено съдържание. В настоящия
казус не се установи и не се доказа да са налице уговорки отнасящи се до
същественото съдържание на договора за превоз. Единственото установено
по делото от гласните доказателствени средства е, че са превозени вещи на
ответницата от с. Б., обл. Б. до с. Ч., общ. Г.Т., като всъщност това
местоназначение е единствената уговорка направена между страните. По
делото не се установи нито размера на навлото, което следва да се заплати от
ответницата, нито срок за изпълнение на договора, нито падеж за заплащане
на превозното възнаграждение. По делото не се установи също така нито
колко курса са уговорени, нито за какъв период от време ще бъдат
извършени.
5
Общите правила на договора за превоз са уредени в Търговския закон, в
чл. 367 – 379, като в отделни закони се уреждат особени правила за отделните
видове превоз. В настощия случай се говори за автомобилен превоз на товар,
за същия действа Закона за автомобилните превози. Договорът за
автомобилен превоз на товари е двустранен, възмезден, консенсуален, тоест
предаването на товара е в изпълнение на вече сключен договор и по правило
формален. Чл. 50 от Закона за автомобилните превози посочва, че договорът
за превоз се установява с товарителница. Автотранспортната товарителница
по правило не е условие за действителността на договора. Нейното значение е
доказателствено и се приема, че вписаните в нея обстоятелства доказват
получаването на товара и предаването на стоката до доказване на противното.
По делото няма представени писмени доказателства, установяващи наличието
на договор за превоз, съобразно гореизложените предпоставки.
От друга страна сключването на договор за превоз с възнаграждение в
такъв размер, какъв ищецът сочи, а именно 5824 лв. /пет хиляди осемстотин
двадесет и четири лева/ би следвало да се сключи в писмена форма за
доказване, с оглед забраната посочена в чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК за
установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв. със свидетелски
показания. Тази форма се урежда с процесуално правни норми, като
неспазването й води до невъзможност, в случай на съдебен спор, да се докаже
наличието на сключения договор.
Предвид гореизложеното и с оглед липсата на писмени доказателства, с
които ищецът да установи съществуването на основанието, въз основа на
което претендира първото от вземанията си, както и с което да обоснове
такова за обезщетение в размер на законната лихва, налага отхвърляне на
исковете като неоснователни. Още повече фактът, че ответницата е заплатила
на ищеца сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева, което по делото не е спорно,
чиято стойност дори е по-голяма от установената цена на превоза съобразно
заключението от съдебно-икономическата експертиза на вещото лице, което
съдът изцяло кредитира.
Относно искането на ищеца, да се признае за установено в отношенията
му с ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 500 /петстотин / лева,
представляваща разноски за съхранение на движими вещи, съдът счита
същото за неоснователно, поради това, че ищецът не е представил никакви
доказателства във връзка с направеното искане. Вещите, които твърди, че
съхранява не са индивидуализирани, както и липсват доказателства за
разходите, които ищецът е направил по тяхното съхранение. Още повече, че
ищецът веднъж твърди, че е уговорено мястото, където следва да превози
вещите на ответницата, впоследствие, че не са му дадени указания къде да
предостави вещите, които съхранява, тоест налице е противоречие относно
тези фактически обстоятелства.
С оглед това, че съдът възприема, че е липсва валидно превозно
правоотношение между страните и с оглед недоказването на претенцията за
6
водене на чужда работа без поръчение, каквато ищецът твърди, че е налице,
съдът счита, че и тази искова претенция се явява неоснователна и следва да се
отхвърли. Тъй като всеки доказан факт се третира като осъществил се факт,
съдът ще направи извод, че са настъпили и предвидените в закона правни
последици от този факта. Съответно, недоказаният факт за процеса е
неосъществил се факт, като съдът ще приеме, че не са настъпили
последиците, свързани от закон с осъществяването на факта. Приемането на
факта за ненастъпил, означава, че се отрича твърдяната от страната
благоприятна за нея правна последица.
На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, неоснователна е и акцесорната
претенция за заплащане на лихва за забава върху неплатената част от
възнаграждение по договор за превоз в размер на 99 /деведесет и девет/ лева,
считано от 16.08.2022г. до 28.10.2022г.
С оглед изходът на спора съдът не следва да се произнася по
възраженията сторени от ответника в условията на евентуалност.
На основание на чл. 78 от ГПК и с оглед изхода на спора на ответницата
следва да бъдат присъдени заплатените и поискани по гр. дело № 42/2023г. по
описа на Районен съд – Г.Т. разноски в размер на 1782.00 лева (450.00 лева
депозит за вещо лице по СТЕ, 150.00 лв. – депозит за преводач и 1182.00 лв. -
адвокатско възнаграждение). В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, поради което
ищецът трябва да бъде осъден да заплати разноските по ч.гр.д. № 416/2022г.
по описа на Районен съд - Г.Т. в размер на 795.00 лева - адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Т., ЛНЧ **********, от с. Б., ул. „Г.Д.” № 5,
общ. С., обл. Б. срещу Д. Р. Н., ЛНЧ ***, с адрес: с. Ч., ул. „Т.” № 1, общ. Г.Т.,
обл. Д. искове, с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 4 от ГПК, във
вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 538, ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 481 от ТЗ, да се признае
за установено съществуване на вземания, в размер на 5423 /пет хиляди
четиристотин двадесет и три/ лева, от които 4824 /четири хиляди осемстотин
двадесет и четири/ лева – неплатена част от възнаграждение по договор за
превоз от 15.08.2022г., 500 /петстотин/ лева – разноски за съхранение на
движими вещи, собственост на ответницата и 99 /деведесет и девет/ лева –
лихва за забава върху неплатената част от възнаграждение по договор за
превоз, за периода от 16.08.2022г. до 28.10.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р. Т., ЛНЧ **********, от с. Б., ул. „Г.Д.” № 5, общ. С., обл. Б.
7
да заплати на Д. Р. Н., ЛНЧ ***, с адрес: с. Ч., ул. „Т.” № 1, общ. Г.Т., обл. Д.,
направените по гр. дело № 42/2023г. по описа на Районен съд – Г.Т. разноски
в размер на 1782.00 /хиляда седемстотин осемдесет и два/ лева, както и
разноските по ч. гр. д. № 416/2022г. по описа на Районен съд - Г.Т. в размер
на 795 /седемстотин деветдесет и пет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Д.,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
8