Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
Гр. Кубрат, 31.07.2019 г.
Кубратският районен
съд, в публично съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Албена Великова
при участието на секретаря Вера
Димова като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 119 по
описа на КРС за 2019 година,
за да се
произнесе съобрази следното:
Производство с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл.222, ал.3 от КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Л.Т.В., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез
пълномощник а.М.М. *** със съдебен адрес:*** твърди,
че с ответното дружество са били в трудовоправни
отношения от 1978 г. След придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст със Заповед № 240/29.10.2015 г. на управителя на ***********гр.Кубрат,
считано от 02.11.2015 г. трудовите правоотношения са прекратени, като ищцата продължила
да работи в здравното заведение като медицинска сестра и да изпълнява същите
задължения, но по силата на граждански договори. Твърди, че с оглед
обстоятелството, че през последните повече от десет години до 02.11.2015 г., Л.Т.В. е полагала възмезден труд при работодателя ***********гр.Кубрат, съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от
Кодекса на труда същият й дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от шест месеца. Поради това, че такова не й е било
изплатено, ищцата е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК пред PC – Кубрат, образувано в ч. гр. д. 569/2018 по
описа на съда. Издадената Заповед № 305/08.10.2018 г. е била връчена на
ответното дружество. Последното е депозирало възражение по реда на чл. 414а от ГПК и заплатило само част от претендираните суми.
Поради това, моли съда да постанови решение, с което признае за установено, че
ответникът МБАЛ-Кубрат“ ЕООД гр.Кубрат дължи на Л.Т.В. сумите предмет на
издадената Заповед № 305/08.10.2018 г., неплатени в пълен размер, както следва:
1 928.41 лева, дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното плащане, представляваща неизплатената и неоттеглена част от
първоначално заявената сума 4 939.32 лева, от която е оттеглен иска за сумата
от 607.32 лв. и 2 403.59 лева платени от
ответната страна, както и сумата 1 249.18 лв., представляваща останала
неизплатена и неоттеглена лихва за забава за периода 02.11.2015 г. – 21.09.2018
г., като оттегля иска за лихва за забава над сумата 1269.87 лв до първоначално заявената от 1447.91 лева, а именно за
разликата от 178.04 лева и приспада изплатените от ответника 20.69 лв.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът „***********със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от д-р П.Д.М. – управител заявява становище за
недопустимост и неоснователност на главната, а оттам и на акцесорната
претенция. Позовава се на извлечение от ведомости за заплати и внесени
осигуровки за месец ноември и месец декември 2015 г., от които се установява,
че ищцата е продължила трудовоправните си отношения с
работодателя и след 02.11.2015 год. Твърди, че продължаването на трудовия
договор и след посочената дата прави неоснователна претенцията за заплащане на
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, тъй като едно от условията за плащане на
такова е трудовото правоотношение да е прекратено. Претендира от изплатените на
ищцата по фиш 720 лв. извлечение от ведомостта за заплати на ***********за м.
ноември, съдът да приеме, че сумата, постъпила по банковата сметка на ищцата в
размер на 544.42 лв. се явява частично изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, което признава и което следва да се приспадне като платено от главницата по
иска. Оспорва начина, по който ищцата изчислява дневното брутно трудово
възнаграждение на ищцата, както и възразява срещу прибавянето към него на сума
от 190.00 лева, представляваща възнаграждение за положен труд по клинични
пътеки. Заявява, че след получаване на Заповед № 305/08.10.2018 г. по ч. гр. д.
569/2018 по описа на РС-Кубрат е платила дължимото се на ищцата обезщетение, поради
което моли съда да отхвърли претенциите в настоящото производство като
неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, съобразени със становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по
делото Трудов договор № 00531/10.08.1978 г. и допълнителни споразумения,
приложени към трудовото досие на Л.Т.В. се установява, че ищцата е работила при
ответника като медицинска сестра.
Не е спорно и обстоятелството, че със Заявление вх. №
403/28.09.2015 г. ищцата е отправила искане до ответника за прекратяване на
трудовото й правоотношение поради придобито право на пенсия за прослужено време
и възраст, считано от 02.11.2015 год.
Безспорно се установява от представената Заповед №
240/29.10.2015 г., че считано от 02.11.2015 г. трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване
право на пенсия за прослужено време и възраст. Видно от съдържанието на
цитираната заповед в графата какви обезщетения следва да се изплатят на
работника не е отразено нищо.
Не се спори между страните, че ищцата е продължила да
работи при ответника като медицинска сестра след като е прекратено трудовото й
правоотношение, но на граждански договор до м. ноември 2016 год.
Ищцата твърди, че многократно устно е канила
работодателя да й изплати полагаемото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, но
такова не е й е било изплатено.
Съдът приема за безспорно обстоятелството, че на
21.09.2018 г. ответникът е получил покана от ищцата за изплащане на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, с оглед признанието му – л. 23 от гр.
д., макар самата покана да не е приложена като доказателство по делото.
Поради това, че и след получаване на поканата, плащане
от страна на работодателя не е било извършено, въз основа на заявление за
издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
образувано в ч. гр. д. № 569/2018 г. по описа на РС-Кубрат, в полза на ищцата е
издадена Заповед № 305/08.10.2018 г., по силата на която ответникът е осъден да
й заплати сумите както следва: 4 939.32 лева – главница, представляваща
дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение; 1 447.91 лева – мораторна лихва
начислена за периода от 02.11.2015 г. до 21.09.2018 г.; 460.00 лева – платено
адвокатско възнаграждение (по сметка на РС-Кубрат 127.75 лева – държавна такса на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК и т.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК).
След връчване на издадената заповед, с Възражение вх.
№ 2736/19.10.2018 г. с правно основание чл. 414а ГПК длъжникът „Многопрофилна болница за активно лечение – Кубрат“ ЕООД
чрез законния си представител представя доказателства, че е извършил частични
плащания, както следва: за главница - в размер на 2 403.59 лева, за
обезщетение за забавено плащане (мораторна лихва) - в размер на 20.69 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 460.00 лева и държавна такса по сметка на РС-Кубрат
в размер на 127.75 лева. Твърди, че след прекратяване на трудовото
правоотношение с Л.Т.В. й е била преведена сума в размер на 720.00 лева,
представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ с размера на 1.38 БРЗ.
Заявява, че БРЗ за месец октомври за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е в
размер на 520.60 лева. По отношение претендираната
мораторна лихва, като твърди, че е получил покана от
заявителя да плати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ на 21.09.2018 г., признава
същата върху главницата от 2 403.59 лева и е платил такава в размер на
20.69 лева. Заявява, че през месец ноември 2015 г. е извършил плащане в размер
на 720.00 лева, отразено във фиша на ищцата като допълнително възнаграждение,
за което твърди, че е било частично обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и
претендира същото да се приспадне от главницата. С отговора на исковата молба
претендира приспадането на цитираното възнаграждение, но в размера от 544.42
лева – реално полученото от ищцата.
Ищцата оспорва становището на работодателя сумата от
544.42 лева да е обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, както и оспорва
представената Заповед № 301/30.11.2015 год., чрез която ответникът цели да
докаже, че сумата е част от дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Изложените фактически
обстоятелства обуславят от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 222,
ал. 3 от КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което обезщетение може да се
изплаща само веднъж.
Следователно обезщетението по
смисъла на чл. 222, ал.3 от КТ е обусловено от следните кумулативни
предпоставки: 1/ прекратено трудово правоотношение между страните по делото; 2/
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът да е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 3/ за ищеца да не е възникнало
подобно право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ по друго (предходно) прекратено
трудово правоотношение при същия или друг работодател.
Страните не спорят, че между тях
е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено след придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищцата, като тя е работила
при ответника повече от 10 години.
Спорът между страните в случая е
съсредоточен върху размера на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и следва ли в същото да се
включи и възнаграждението за положен труд по клинични пътеки.
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение,
което се взема предвид при определяне на обезщетенията по Раздел III, Глава Десета от КТ (в това число и обезщетението по
чл. 222, ал. 3 КТ) е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго
не е предвидено. Следователно като основа за определяне размера на дължимото
обезщетение следва да послужи брутното трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец, а именно – месец октомври 2015 год.
Съдебната практика е единна и безпротиворечива досежно това, че
сумите за работа по клинични пътеки се включват в брутното трудово
възнаграждение на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата като възнаграждение над основната работна
заплата по системата за заплащане на труда според изработеното – в този см.
Решение № 142 от 05.06.2014 г. по гр.д.№ 6067/13 г. ВКС , III г.о.
Дневното брутно възнаграждение за
месец октомври, който е последният изцяло отработен месец от ищцата, въз основа
на отработените дни и за продължителността на трудовата дейност е 24.18 лева,
като умножено по 22 работни дни за месец октомври 2015 г. е в размер на 532.00
лева, към която сума следва да се добави и сумата от 190.00 лева, което е
възнаграждението за положения труд от ищцата по клинични пътеки. Така дължимото се на ищцата обезщетение по
чл. 222, ал. 3 от КТ за шест месеца е в размер на 4332.00 лева. С оглед на изложеното до тук следва
производството по този иск, с оглед на частичното оттегляне за разликата над
сумата 4332.00 лв. до размера на първоначално заявената главница в размер на
4939.32 лева да се прекрати. От сумата 4332.00 лева следва да се приспадне
платената от ответната страна сума в размер на 2403.59 лева, и така
работодателят дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 1928.41
лева. От тази сума не следва да се приспада сумата 544.42 лева, реално получена
от ищцата през месец ноември, тъй като същата не е обезщетение по чл. 222, ал.
3 от КТ, защото посоченото основание за изплащането й е допълнително
възнаграждение, което е получила добросъвестно, съгласно чл. 271. ал. 1 от КТ.
Поради изложеното следва да се
признае, че ответникът дължи на ищцата сумата 1928.41 лева, представляваща
неизплатена част от дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със
законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.10.2018 г. до окончателното плащане,
По иска с правно основание чл.86
от ЗЗД
Съобразно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ (Нова – ДВ, бр. 102 от 2017 г., в
сила от 22.12.2017 г.) обезщетенията по този раздел, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния
ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен
ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този
срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.
Тази разпоредба в случая е неприложим
материален закон, предвид датата на възникване на правото да се получи
обезщетението - 02.11.2015 год.
При безсрочните задължения,
каквото е задължението по чл. 222, ал. 3 от КТ, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Не е спорно между страните, че такава покана е
получена от ответника на 21.09.2018 год. Задължението за заплащане на процесното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е парично,
поради което с оглед договорния характер на отговорността на работодателя и
предвид липсата на специална уредба в КТ относно началната дата, от която се
дължи лихва върху него, към датата на възникване на правото да получи
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, се прилагат общите правила на ЗЗД при
неизпълнение на договорните задължения. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД при
безсрочните задължения, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Независимо, че то става изискуемо от деня на прекратяване
на трудовото правоотношение, с оглед неговия характер - парично и безсрочно в
рамките на една договорна отговорност, е нужна покана на кредитора (работника).
В случая такава изрична покана, отправена към работодателя за заплащане на
обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати съдът приема, че представлява поканата,
получена на 21.09.2018 год., поради което считано от тази дата до датата на
подаване на заявлението в съда (08.10.2018г.) върху главницата ответникът дължи
мораторна лихва. След изчисление на законната лихва
върху главницата от 4 332.00 лева за периода от 21.09.2018г. до 08.10.2018
г. с онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва, дължимата лихва е в
размер на 21.66 лева. От тази сума следва да се приспадне платената от
ответната страна с подаване на възражението по чл. 414а от ГПК в размер на
20.69 лева, поради което следва да се признае, че работодателят дължи мораторна лихва в размер на 0.97 лева. Претенцията на
ищцата по чл.86 от ЗЗД в останалата част до 1 249.18 лева, следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана, а в частта над сумата 1269.87 лв до първоначално заявената от 1447.91 лева производството
следва да бъде прекратено.
По разноските:
Предвид изхода на спора и
отправеното искане от ищцата, следва да й се присъдят сторените по делото
съдебно-деловодни разноски. Представя доказателства за сторени такива в размер
на 600 лв. платено адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от
исковете, на ищцата следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на
365 лева. Разноските сторени на
заповедното производство са платени изцяло от ответника.
Дължимата се на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса ответникът е
заплатил по сметка на бюджета на съдебната власт изцяло с подаване на
възражението по чл.414а от ГПК.
Мотивиран така, Кубратският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
предявените от Л.Т.В., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощник а.М.М. *** против „***********със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от д-р П.Д.М. – управител установителни
искове за разликата над 4332.00 лева до първоначално заявената от 4 939.32 лева, представляваща дължимо
обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и и за разликата над 1 269.87 лв. до
първоначално заявената от 1 447.91 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.11.2015 г. до 21.09.2018
г., за които
е издадена Заповед № 305/08.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 569/2018 г. по описа на РС – Кубрат, поради оттегляне на
претенциите.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
305/08.10.2018 год., издадена по частно гражданско дело № 569/2018 г. по описа
на РС-Кубрат в частта й относно присъденото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ
за разликата над 4332.00
лева до заявената от 4939.32 лева и в частта й относно присъдената мораторна лихва
по члр. 86 от ЗЗД за разликата над 1 269.87
лв. до
първоначално заявената от 1 447.91 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „***********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от д-р П.Д.М. – управител ДЪЛЖИ на Л.Т.В., ЕГН **********
с пост. адрес *** чрез пълномощник а.М.М. *** със съдебен адрес:*** следните суми, за които е издадена Заповед № 305/08.10.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 по
ч. гр. д. № 569/2018 г. по описа на РС – Кубрат: 1 928.41 лева (хиляда деветстотин двадесет и
осем лева, четиридесет и една стот.), представляваща неизплатен остатък от дължимо обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва считано от 08.10.2018 год. до окончателното
плащане и 0.97 лева (нула лева,
деветдесет и седем стот.) – мораторна
лихва
начислена за
периода от 21.09.2018 г. – 08.10.2019 г ., на основание чл.
422, ал. 1
ГПК вр. чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Т.В., ЕГН ********** с пост.
адрес *** срещу „Многопрофилна болница за активно лечение
– Кубрат“ ЕООД гр. Кубрат установителен иск за
разликата над 0.97
лева до 1 249.18 лева – мораторна лихва за периода 02.11.2015 г. – 21.09.2018 г., за която е издадена Заповед № 305/08.10.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 569/2018 г. по описа на РС – Кубрат, като неоснователен.
ОСЪЖДА,
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, „***********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от д-р П.Д.М. – управител да заплати на Л.Т.В., ЕГН
********** с пост. адрес ***
сумата 365.00
лева (триста шестдесет и пет
лева, нула стот.) – разноски по производството
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване
на препис.
Председател:
/П/ Ал. Великова