Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. Русе, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе
III-ти
касационен състав, в открито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година:
|
Председател: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
Членове: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря Галина
Кунчева и в присъствието на прокурора Пламен Петков,
като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. №
344 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.
63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на И.С.Й. ***, подадена чрез пълномощник адв. Л.М. ***, против Решение № 493/20.06.2022 г., постановено по АНХ дело № 296/2022 г. на Районен съд Русе,
с което е потвърдено наказателно постановление № 22-1085-000002/19.01.2022 г.
издадено от Началник сектор в „Пътна полиция“ при ОД на МВР Русе, с което, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от с. з., на касатора са наложени административно наказание
"глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Съдебно решение се обжалва
като постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Оспорва съставомерността на деянието и възразява,
че пререгистрирането на ППС не може да му се вмени във вина, тъй като това не е
знаел за извършената служебна дерегистрация, която не му била съобщена. Иска се
отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в
нея основания.
Ответникът по касация –
Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе не изпраща
представител. Постъпило е възражение от процесуален представител гл. юриск. Г. Д.,
с което оспорва касационната жалба като неоснователна.
Излага доводи по
съществото на
спора,
като претендира юрисконсултско възнаграждение 150 лв по представен списък.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения
срок, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд обсъди
доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът Й. е санкциониран
за това, че на 11.08.2021 г., около 19, 45ч., в гр. Русе, на кръстовище обазувано
от ул. „Иван Ведър“ и бул. „Липник“, посока сектор Пътна полиция – Русе, е установен
като водач на лек автомобил "Рено Клио“ с Рег. № 1413АК, което МПС е със
служебно прекратена регистрация на 02.12.2020 г. г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. За установеното деяние,
квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е съставен АУАН, а впоследствие е
издадено и процесното НП. Районният съд е приел, че описаната в АУАН фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства и не е установил
наличието на съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаването на НП.
Решението
е правилно, а за исканата му отмяна не се констатират наведените в касационната
жалба основания.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение на приобретателя
на регистрирано ППС в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния
адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно
средство е придобито от търговец с цел продажба. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В
случая, управляваният на 11.08.2021 г.
автомобил е бил придобит от касатора, като по делото е приложен договор за покупко
– продажба от дата 01.10.2020 г. Касаторът Й., като собственик на МПС-то, не
твърди да е извършил действията по регистриране на придобития автомобил по реда
на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, съответно - регистрацията на МПС е
била служебно прекратена на 02.12.2020 г. с отбелязване в автоматизираната
информационна система. За прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза
контролните органи нямат задължение за уведомяване на собственика именно защото
негово е задължението да извърши регистрацията. В тази връзка неоснователно
страната се позовава на ТП № 2/05.04.2023 г.
по тълк. дело № 3/2022 г. на ВКС и ВАС, което има за предмет тълкуване на друга
норма – чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, като даденото тълкуване е
неприложимо по аналогия. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП касаторът има знание, че придобитият
автомобил не е регистриран, защото именно той е собственикът, който го е
придобил. В случая отговорността на касатора е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер.
Видно от изложеното,
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 143,
ал.15 от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на задължението да се
регистрира закупеният автомобил в предвидените срокове.
В този смисъл следва да се
приеме, че касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение на нормата
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата
административонаказателна отговорност, на посоченото основание.
Мотивите на районният съд са в
достатъчна степен подробни, ясни и последователни, като са засегнати всички
въпроси във връзка със законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
С
оглед гореизложеното решението на РС - Русе е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора,
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и
като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК и
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г.,
настоящият съдебен състав намира претенцията на ответника за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение за основателна. Такова следва да се присъди
съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Последната
норма възлага на съда да определи конкретния размер на юрисконсултското
възнаграждение в рамките на определените в разпоредбата граници. Съдът намира,
че в конкретния случай казусът, разглеждан в касационното производството по
к.а.н.д. № 191/2023 г., не
се характеризира с особена фактическа и правна сложност, поради което
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева,
за представителството пред настоящата касационна инстанция.
Дължимото
юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди в полза на Областна дирекция
на МВР – Русе, в качеството й на юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно
чл. 2, ал. 2 от ЗНАП.
Мотивиран така и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 493/20.06.2022
г., постановено по а.н.д. № 296/2022 г. на Районен съд – Русе. ОСЪЖДА
И.С.Й. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
Областна дирекция на МВР - Русе, сумата в размер на 80.00 /осемдесет/ лева,
представляващо направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване или протестиране.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |