№ 2721
гр. София , 19.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело №
20201110144113 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Й. М. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес: ...................., чрез адвокат Н.К. против „ТС“ ЕАД, ЕИК
...................... с адрес на управление гр. ........ представлявано от изпълнителния директор АА
Ищецът твърди, че срещу него в полза на ответника „ТС е бил издаден изпълнителен
лист, издаден по определение по гр.д. № 1837/2010 г. на СРС, 80-ти състав, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № .........4 на ЧСИ-МБ, рег.№ ......... на КЧСИ.
Твърди се, че не са извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя за
период повече от три години от влизане в сила на 28.11.2010 г. на Заповедта за изпълнение
на паричното задължение от 11.02.2010 г. и би следвало същото да е било прекратено в
хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГГ1К, което не е направено, след като е изтекла три
годишната погасителна давност.
Твърди се, че давността е започнала да тече от момента на влизане в сила от
28.11.2010г. на Заповедта за изпълнение на парично задължение, след което с образуването
на изпълнителното производство същата не е прекъсвана.
Твърди се, че не са извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя и
поради това давността не е спирана и прекъсвана, като не са извършвани никакви
изпълнителни действия за период по-дълъг от три години, считано от датата на влизане в
сила на Заповедта за изпълнение на парично задължение.
Сочи се, че от издаването на изпълнителният лист в последствие по изпълнителното
дело на 29.07.2014г. е внесена сума от 30,00лв. от ищеца, която се сочи, че не прекъсва
давността, защото първо същата е изтекла и второ е нямало изрично искане на взискателя за
действие. Твърди се, че и след внасянето на сумата отново е започнала да тече давност,
1
която е изтекла на 29.07.2017г., като след това и до момента не са извършвани изпълнителни
действия.
Твърди се, че по изпълнителното дело Постановление или друг акт за прекратяването
му обаче не е издаден, въпреки че още на 29.07.2017г. изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона.
При горното се иска от съда да постанови решение с което да признае за установено в
правоотношенията между Й. М. Г., ЕГН ********** и "Топлофикация - София" ЕАД, ЕИК
...................... с адрес на управление гр. София, .............., представлявано от изпълнителния
директор АА че Й. М. Г., ЕГН ********** не дължи на "Топлофикация - София" ЕАД, ЕИК
...................... с адрес на управление гр. София, .............., представлявано от изпълнителния
директор АА сумите, за които е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1837/2010 г. на
СРС, 80-ти състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № .........4 на
ЧСИ-МБ, рег.№ ......... на КЧСИ, а именно: сумата за доставена, но незаплатена потребена
топлинна енергия, представляваща 1684,24лв. (хиляда шестстотин осемдесет и четири лева
и 24 стотинки), от които главница в размер на 1429,44лв. за периода 01.01.2007г. до
30.04.2009г. със законна лихва в размер на 254,80лв. за периода 09.02.2007г. до 16.12.2009г.,
поради обстоятелството, че претендираната сума е погасена по давност.
Прави се искане за присъждане на разноски.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, който в указания срок е депозирал
отговор на исковата молба, с която е оспорил заявената претенция.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на исковата
претенция.
Твърди се, че претендираната от ищеца давност е била прекъсвана и спирана.
Ответникът иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и му
присъди разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично, не се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител.
За ответника – в съдебно заседание не се е явил надлежно упълномощен процесуален
представител.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява, че срещу ищецът е бил издаден
изпълнителен лист на 9.8.2012 година, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 11.2.2010 година по ч.гр.дело №
1837/2010 година по описа на Софийски районен съд за сумите – 1429,44 главница за
потребена топлинна енергия за периода м.1.2007 година до м.4.2009 година, със законната
мораторна лихва от 254,80 лева за забава от 9.2.2007 година до 16.12.2009 година, както и
законната мораторна лихва върху главницата, считано от 9.2.2010 година до изплащане на
вземането, както и 368,90 лева – разноски по делото, а именно – държавна такса в размер на
91,56 лева и 277,34 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
2
Установява се, че въз основа на издадения изпълнителен лист – с молба от 17.9.2012
година пред ЧСИ МБ е образувано изпълнително дело № .........4 с взискател – ответника и
длъжник – ищеца.
Установява се, че по изпълнителното дело са били извършвания плащания, чийто
размер към дата – 20.12.2017 година са в размер на 1300,00 лева – така видно от съобщение
до длъжника – лист 50 от изпълнителното дело.
Установява се, че върху пенсията на длъжника е бил наложен запор като са постъпвали
суми, за което е било отбелязвано върху гърба на изпълнителния лист. С уведомително
писмо от НОИ от 28.12.2017 година, е съобщено на съдебния изпълнител, че се
преустановява извършването на удръжки от пенсията на длъжника във връзка с ПМС №
316/20.12.2017 година.
Доказва се, че взискателят е подавал молби – така молба от 2.2.2016 година и молба от
13.1.2017 година, с искане за извършване на опис на имущество на длъжника и налагане на
запор на трудово възнаграждение и банкови сметки.
Доказва се, че до длъжника е било изпратено съобщение от 20.12.2017 година за
насрочен опис, но такъв не се установява да е бил извършен. Не се установява върху
банкови сметки на длъжника да е бил наложен запор.
Не се установява в хода на изпълнителното дело – след приключване на събирането на
сумите от наложения запор върху пенсията на длъжника – взискателят да е искал други
изпълнителни действия, които да са били възложени и реализирани от съдебния изпълнител.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.439, ал.1 от ГПК.
Иска се със сила на пресъдено нещо да бъде признато за установено в
правоотношенията между ищеца и ответника, че не съществува вземане на ответника по
издаден изпълнителен лист, като претенцията се основава на факти, настъпили след
приключване на производството, по което е бил издаден изпълнителния титул, като в
конкретиката на казуса се твърди изтекла погасителна давност.
По допустимостта
Исковата претенция е допустима като заявена от лице, което твърди и доказва правен
интерес. Налице е както активна, така и пасивна процесуална легитимация, и искът е
предявен пред местно и родово компетентния съд, поради което се следва да бъде разгледан
по същество.
По същество
Претенцията на ищецът е основателна и следва да се уважи като такава, при
следните аргументи:
В казуса оспореното вземане е такова по изпълнителен лист, издаден в полза на банка,
3
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът основава твърдението си, че не съществува вземане на ответника по издадения
на 9.8.2012 година изпълнителен лист, поради това, че след приключване на
производството, в което е бил издаден изпълнителния титул е изтекла погасителна давност в
негова полза.
Следва да се посочи, че изпълнителния лист е издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В този смисъл е доказано,
че изпълнителния лист е издаден в приключило заповедно производство по реда на чл.416
от ГПК – след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение.
По смисъла на чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите – ако вземането е
установено с влязло в сила съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Настоящият съдебен състав следва да посочи, че в конкретиката на казуса влязлата в сила
заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на която е издаден изпълнителния
лист, има характера на съдебно решение. Това е така, доколкото влязлата в сила заповед за
изпълнение, има сила на пресъдено нещо, като проявява преклудиращо действие, доколкото
признатото с влязлата в сила заповед за изпълнение вземане на кредитора не може да бъде
оспорвано по исков ред въз основа на факти, които са съществували и на които длъжникът
е могъл да се позове в хода на заповедното производство - било чрез възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, било чрез оспорване на разпореждането за издаване на
изпълнителния лист. Съдът е категоричен, че в случай като настоящия с влизане в сила на
заповедта за изпълнение е настъпил и преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо.
В този смисъл е и Решение №6/21.01.2016 по дело №1562/2015 на ВКС, ТК, I т.о. и
Определение № 956, постановено по реда на чл. 274,ал. 3 ГПК при допуснато касационно
обжалване по ч.т.д.№ 886/2010г. на I т.о.
Вярно е, че на пръв поглед чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите има
предвид само „съдебно решение“, като условие за броенето на давността. Изяснено е в
съдебната практика и доктрина, че Законът за задълженията и договорите не борави с
понятието „сила на пресъдено нещо“, като в този смисъл е и възприето, че „съдебно
решение“ в диспозицията на чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и договорите касае и
института на заповедното производство, в частност влязлата в сила заповед за изпълнение
на парично задължение, доколкото както вече се посочи, по-горе същата установява
вземането на кредитора срещу длъжника със сила на пресъдено нещо.
С оглед на изложеното и съдът приема, че давността за вземанията установени с
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение се погасяват винаги с
петгодишна давност – тази по смисъла на чл. 117, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл.110 от Закона за задълженията и договорите.
Безспорно е, че с образуване на изпълнителното производство давността е била
прекъсната – така още с образуването на изпълнителното дело през 2012 година давността
по изпълнителния лист е прекъсната и не е текла. В този смисъл и е прието с Постановление
№3 от 18.XI.1980 г., Пленум на ВС.
С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че новата давност започва да тече от перимирането на изпълнителното
производство.
По смисъла на чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД – давността се прекъсва и не тече, докато трае
изпълнителния процес за вземането. При това доколкото съдът приема, че Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС има действие от
4
26.6.2015 година занапред, то се следва, че при образуваното изпълнително дело пред ЧСИ
Бъзински през 2012 година давността е била прекъсната в периода от образуването на
изпълнителното дело – 17.9.2012 до 26.6.2015 година.
След 26.6.2015 година по изпълнителното дело давността е прекъсвана с извършваните
плащания, последното от които на 26.8.2014 година, видно от отбелязването на гърба на
изпълнителния лист.
След последното плащане – на 26.8.2014 година, до приключване на съдебното дирене,
пред настоящия съдебен състав не се установи от фактическа страна взискателят –
ответникът да е искал и да са били извършвани валидно изпълнителни действия, които да са
прекъсвали или спирали давността. При това съдът приема от правна страна, че давността за
вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече от 26.6.2015 година.
Новата давност – започнала като срок на 26.6.2015 година не е била прекъсната по
смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Така е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение – по аргумент от т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по ТД №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се посочи, че не прекъсват и не спират давността
поисканите изпълнителни способи от взискателя, когато от същите не е постигнато
осребряване на имущество на длъжника. В този смисъл когато съдебния изпълнител е
насрочил опис – на 20.12.2017 година, който не е бил извършен – този насрочен опис няма
смисъла на валидно изпълнително действие, което да прекъсне давността за вземането по
изпълнителния лист.
При горното и като се съобрази по реда на чл.235, ал.3 от ГПК – датата на
приключване на устните състезания – 26.5.2021 година се приема от съда, че твърдяната от
ищеца давност е изтекла в периода от 26.6.2015 година до 26.6.2020 година. В хода на
настоящето производство ответникът не доказа, че давността е прекъсвана или спирана в
посочения период. Вземането на ответника срещу ищеца е погасено с изтичането на 5-
годишният давностен срок, който изтича на 26.6.2020 година - преди датата на подаване на
исковата молба – на 15.9.2020 година и преди приключване на съдебното дирене на
26.5.2021 година. И като се съобразява чл. 235, ал. 3 от ГПК, според който съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право, следователно е длъжен да съобрази изтичането на давностния срок преди хода на
производството и преди края на устните състезания. В хода на производството не са събрани
доказателства, нито пред съда са извършени действия от страните по правоотношението,
които действия да представляват основание за спиране или прекъсване на давностния срок.
Последица от погасяване на вземането на ответника от ищеца е, че и правото на
принудително изпълнение срещу него е погасено по давност
Съдът е длъжен да съобрази изтеклата преди образуването на процеса давност, като не
следва да съобразява чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД и чл.116, б.“б“ от ЗЗД. Вярно е, че
законодателно и предвидено, че давността не тече и се прекъсва докато трае съдебния
процес относно вземането. Това правило е неприложимо при предявен отрицателен
установителен иск по смисъла на чл.439, ал.1 от ГПК, като разглеждания в настоящето
производство. Следва да се държи сметка за характера на заявената искова претенция при
съобразяване на фактите, които прекъсват или спират давността. В казуса за да бъде спряна
или прекъсната давността се следваше взискателят да установи по реда на чл.154 от ГПК, че
е предприел такива действия до приключване на съдебното дирене, които да спират или
прекъсват давността. С предявяването на иск за защита на свое субективно спорното право –
ищецът, който се брани срещу изпълнението не спира и не прекъсва давността. Същата
5
може да бъде спряна или прекъсната само при искова претенция заявена от взискателя –
кредитор, в чийто интерес е прекъсването или спирането на давността.
С оглед на изложеното исковата претенция да се признае за установено, че не
съществува вземане от длъжника – ищец поради изтичане на давността е основателен и
следва да се уважи.
По разноските
Тъй като съдът прие исковата претенция за основателна следва да присъди на ищеца
сторените в хода на производството разноски. Ищецът е освободен от заплащането на такси
и разноски, поради и което на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на съда всички дължими такива – държавна такса за образуване
на производството в размер на 107,17 лева, определена по правилото на чл.72, ал.2 от ГПК с
оглед цената на исковите претенции.
На процесуалния представител на ищеца се следва присъждане на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата в
размер на 600,00 лева. При това е неоснователно възражението заявено от ответника за
прекомерност. Този размер е в минимума предвиден от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждение по правилото на чл.7, ал.2, т.1 от същата и при заявената цена на
исковите претенции. В този смисъл възражението е неоснователно и следва да се отхвърли.
Заявеното от ответника възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение е неоснователно и следва да се отхвърли. Претендирания размер на
разноските за адвокатско възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото, процесуалната активност на адвоката, броя на проведените съдебни заседания и
защитения материален интерес.
На ответника с оглед изхода на спора не се дължат разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.439, ал.1 от ГПК и на основание чл.117, ал.2
от Закона за задълженията и договорите и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, и на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между в Й. М. Г., ЕГН **********
и „ТС“ ЕАД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление град ............,
представлявано от изпълнителния директор АА че Й. М. Г., ЕГН ********** не дължи на
„ТС“ ЕАД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление град ............,
представлявано от изпълнителния директор АА сумите, за които е бил издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 1837/2010 г. на СРС, 80-ти състав, въз основа на който е било
образувано изпълнително дело № .........4 на ЧСИ-МБ, рег.№ ......... на КЧСИ, а именно:
сумата за доставена, но незаплатена потребена топлинна енергия, представляваща
1684,24лв. (хиляда шестстотин осемдесет и четири лева и 24 стотинки), от които главница в
размер на 1429,44лв. за периода 01.01.2007г. до 30.04.2009г. със законна лихва в размер на
254,80лв. за периода 09.02.2007г. до 16.12.2009г., поради погасено по давност право на
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление град
............, представлявано от изпълнителния директор ААда заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 107,17 лева, представляваща дължимия се размер на държавната
6
такса за образуване на гр.дело № 44113/2020 година по описа на Софийски районен съд, от
чието заплащане е бил освободен ищеца в Й. М. Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на управление град
............, представлявано от изпълнителния директор ААда заплати на адвокат Н.К. от Сак, с
личен номер ........... със съдебен адрес – ........... сумата от 600,00 лева, представляваща
възнаграждение за оказаната на Й. М. Г., ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по
гр.дело № 44113/2020 година по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7