№ 1431
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100901589 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 68 и сл. от Закона за банковата
несъстоятелност.
Образувано е по възражение по чл. 66, ал. 6 от ЗБН с вх. №
300562/22.08.2022 г., подадено от М.НА З. (получено с писмо от т.д. №
7549/2014 г. по описа на СГС – с вх. № 54206/26.08.2022 г.), срещу писмо на
синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), с което е отхвърлено искането на
министерството за включване в списъка на приетите вземания на присъдените
в полза на М.НА З. разноски за съдебното производство в размер на 50 031,16
лева съгласно изпълнителен лист, издаден на 04.03.2021 г., въз основа на
Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа на САС и
Решение № 70/13.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-11
състав, като е поискано да бъде задължен синдикът на “К.Т.Б.” АД (в
несъстоятелност) да включи вземането на М.НА З. за присъдените разноски в
списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на
банката, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН.
Във възражението се твърди, че от М.НА З. И Х. пред СГС е било
предявено възражение по реда на ЗБН срещу Решение № ЗБН66-
204/18.01.2016 г. на синдика на “КТБ” АД (н.), с което е било оставено без
уважение възражението на МЗХ срещу неприетото вземане по четири
банкови гаранции, издадени от “КТБ” АД (н.). Възразилият кредитор твърди,
че в резултат на предявеното възражение е постановено Решение №
70/11.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав,
изменено с Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа на
САС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 382/18.06.2018
1
г. по т.д. № 702/2018 г. по описа на ВКС, като съдът е допълнил списъка по
чл. 67, ал. 2 от ЗБН и е включил в него съответни вземания на МЗХ, и “КТБ”
АД (н.) е осъдено да заплати държавна такса по сметка на СГС и САС, както
и на МЗХ разноски за съдебното производство в размер на 50 031,16 лева.
Твърди, че въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителен
лист за присъдените в полза на министерството съдебни разноски, като
същият в оригинал е предявен пред синдика на “КТБ” АД (н.) с писмо с изх.
№ 91-246/13.04.2021 г., с искане присъдените разноски за съдебното
производство да бъдат включени в списъка на приетите вземания. Твърди, че
с писмо с рег. индекс № 91-246/14.06.2021 г. по описа на МЗХ синдикът на
“КТБ” АД (н.) уведомява министерството, че молбата не може да бъде
удовлетворена, тъй като масата на несъстоятелността служи за
удовлетворяване на всички кредитори на банката по търговски и нетърговски
вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност за банката, а разноските по издадения изпълнителен лист са
възникнали на значително по-късен етап от откриване на производството по
несъстоятелност, а именно с влизане в сила на съдебното решение. Синдикът
го уведомява също, че не е налице правна възможност, съобразно която
присъдените разноски да бъдат включени в списъка на приетите вземания и
вземането на министерството не би могло да бъде удовлетворено от масата на
несъстоятелността на “КТБ” АД (н.). Твърди, че спорът между синдика на
“КТБ” АД (н.) и М.НА З. се свежда до въпроса дали кредитор, направил
разноски за правна защита след откриване на производството по
несъстоятелност на банката, има за тези разноски вземане, което да подлежи
на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, съответно на
предявяване и приемане на вземането по реда на чл. 63 и сл. от ЗБН.
В съдебно заседание синдикът на “КТБ” АД (н.) оспорва възражението
като неоснователно, тъй като според ЗБН на удовлетворяване подлежат
единствено вземанията, възникнали до датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност. Сочи, че ако вземането бъде прието, то
следвало да бъде с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН.
Сочи, че писмото има характер на решение на синдика по чл. 66 от ЗБН.
Съдът, след като обсъди доводите на С.ите и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна С.а следното:
Съдът приема от фактическа С.а следното:
Не се спори между С.ите и това се установява от служебна справка в
Търговския регистър по партидата на “К.Т.Б.” АД, че на 22.04.2015 г. е
постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4
състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална
дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката,
същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е прекратена. Решението на
съда е обявено в Търговския регистър по партидата на банката на 22.04.2015 г.
С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г.
по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, е
отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г.
по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за начална дата на
2
неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и
вместо него е постановено, че се определя начална дата на
неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 г.
Не се спори между С.ите и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че с Решение № 70/11.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11 състав, е
допълнен списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН, като са включени в него вземанията
на М.НА З. и Х., както следва: вземане в размер на 342 849 лева – основание -
банкова гаранция изх. № 1347/04.10.2013 г., както и законна лихва за период
11.02.2015 г. – 28.05.2015 г. в размер на 10 105,08 лева, обезпечение няма,
поредност на удовлетворяване - чл. 94,ал. 1, т. 8 от ЗБН; вземане в размер на
342 849 лева – основание - банкова гаранция изх. № 1348/04.10.2013 г., както
и законна лихва за период 11.02.2015 г. – 28.05.2015 г. в размер на 10 105,08
лева, обезпечение няма, поредност на удовлетворяване - чл. 94, ал. 1, т. 8 от
ЗБН; вземане в размер на 342 849 лева – основание - банкова гаранция изх. №
1345/04.10.2013 г., както и законна лихва за период 11.02.2015 г. – 28.05.2015
г. в размер на 10 105,08 лева, обезпечение няма, поредност на
удовлетворяване - чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН; вземане в размер на 342 849 лева –
основание - банкова гаранция изх. № 1346/04.10.2013 г., както и законна
лихва за период 13.02.2015 г. – 28.05.2015 г. в размер на 9 914,42 лева,
обезпечение няма, поредност на удовлетворяване - чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН;
осъдена е “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 56 465,02 лева;
осъдена е “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, да заплати на М.НА
З. И Х., разноски за съдебното производство в размер на 50 031,16 лева.
С Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа на
Апелативен съд – София, 11 състав, е отменено решението на Софийски
градски съд в частта, с която на основание чл. 68, ал. 3 от ЗБН е допълнен
списъкът по чл. 67, ал. 2 от ЗБН, обявен в Търговския регистър на 14.05.2016
г. по партидата на банката с вземането на МЗХ за законна лихва върху
главници в размер на 342 849 лева по банкови гаранции изх. №
1345/04.10.2013 г., № 1346/04.10.2013 г., № 1347/04.10.2013 г., №
1348/04.10.2013 г. за периода 11.02.2015 г. – 21.04.2015 г. и 13.02.2015 г. –
21.04.2015 г. в размер на 40 229,66 лева и поредност на удовлетворяване по
чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН, и вместо него е постановено, че се допълва списъка
по чл. 67, ал. 2 от ЗБН, обявен в Търговския регистър на 14.05.2016 г. по
партидата на банката с вземане на МЗХ за законна лихва по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД върху главници в размер на 342 849 лева по банкови гаранции изх. №
1345/04.10.2013 г., № 1346/04.10.2013 г., № 1347/04.10.2013 г., №
1348/04.10.2013 г. за периода 22.04.2015 г. – 28.05.2015 г. в размер на 14 099
лева, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 от ЗБН, обезпечение
няма; оставено е без уважение възражение на МЗХ срещу решението от
18.01.2016 г. на синдиците на банката в частта, с която претендира допълване
на списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН, обявен в Търговския регистър на
14.05.2016 г. по партидата на банката с вземането на МЗХ за законна лихва
върху главници в размер на 342 849 лева по банкови гаранции изх. №
1345/04.10.2013 г., № 1346/04.10.2013 г., № 1347/04.10.2013 г., №
1348/04.10.2013 г. за периода 11.02.2015 г. – 21.04.2015 г. и 13.02.2015 г. –
21.04.2015 г. в размер на 26 130,66 лева; потвърждава решението на СГС в
частта, с която на основание чл. 68, ал. 3 от ЗБН е допълнен списъкът по чл.
67, ал. 2 от ЗБН, обявен в Търговския регистър на 14.05.2016 г. по партидата
3
на банката с вземането на МЗХ по банкови гаранции № 1345/04.10.2013 г., №
1346/04.10.2013 г., № 1347/04.10.2013 г., № 1348/04.10.2013 г. и с поредност
на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН; осъдена е банката да заплати
по сметка на САС държавна такса в размер на 6 927,48 лева и МЗХ –
държавна такса в размер на 130,65 лева.
С Определение № 382/18.06.2018 г. по т.д. № 702/2018 г. по описа на
ВКС, Т.К., II Т.О., не е допуснато до касационно обжалване решението на
Апелативен съд – София и е оставена без разглеждане на основание чл. 287,
ал. 4 от ГПК насрещната касационно жалба на М.НА З. и Х..
Въз основа на съдебните решения е издаден на 04.03.2021 г. по т.д. №
3738/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-11
състав, изпълнителен лист, съгласно който “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност),
ЕИК *******, е осъдена да заплати на М.НА З. И Х. разноски за съдебното
производство в размер на 50 031,16 лева.
С писмо с изх. № 4283/21.11.2018 г., изпратено от синдиците на “КТБ”
АД (н.) и получено от М.НА З., Х. и горите (с вх. № 70-5166/27.11.2018 г.), е
отказано искането на министерството за включване в списъка на приетите
вземания на присъдените им съдебно-деловодни разноски като вземане с
поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН. Посочено е, че
разноските на кредиторите във връзка с участието им в производството по
несъстоятелност на банка не подлежат на удовлетворяване в това
производство, а извършването им следва да остане за сметка на кредитора,
който ги е реализирал.
С писмо с изх. № 91-246/13.04.2021 г., изпратено от М.НА З., Х. и
горите до синдиците на “КТБ” АД (н.), изпълнителният лист е изпратен в
оригинал на несъстоятелната банка и е направено искане вземането по същия
да бъде включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на банката.
С писмо с изх. № 1087/11.06.2021 г., изпратено от синдиците на “КТБ”
АД (н.) и получено от М.НА З., Х. и горите (с вх. № 91-246/14.06.2021 г.), е
отказано искането на министерството за включване в списъка на приетите
вземания на присъдените съдебно-деловодни разноски съобразно
представения изпълнителен лист от 04.03.2021 г., издаден от СГС, ТО, VI-11
състав, издаден въз основа на влязло в сила решение № 70/13.01.2017 г. по т.д.
№ 3738/2016 г. по описа на СГС и решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. №
1102/2017 г. по описа на САС. В писмото е посочено, че разпоредбата на чл.
70 от ЗБН е относима единствено към вземането, което е предмет на спора
във връзка с подададеното от С.а на министерството възражение по чл. 66, ал.
6 от ЗБН, но не и по отношение на присъдените разноски в съдебното
производство, тъй като същите не подлежат на включване/допълване.
Посочено е, че съобразно чл. 4, ал. 1, изр. първо от ЗБН масата на
несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката
по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност за банката, а вземането за
разноските по изпълнителния лист е възникнало на значително по-късен етап
от откриване на производството, а именно с влизане в сила на съдебното
решение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
С.а следното:
4
Производството е по реда на чл. 68 и сл. от ЗБН.
По допустимостта на възражението се е произнесъл Апелативен съд –
София с Определение 722/10.11.2022 г. по ч.т.д. № 822/2022 г. по описа на
САС, ТО, 9 състав, което е задължително за настоящата инстанция.
По същество:
Законът за банковата несъстоятелност в чл. 63 и сл. предвижда
специален ред за приемане и удовлетворяване на вземанията на кредиторите,
както и за оспорване на приети/неприети от синдика вземания. В
производството по несъстоятелността на банката синдиците се произнасят
касателно вземанията на кредиторите с нарочен списък на приетите или
съответно неприетите вземания. Съгласно чл. 71, ал. 1, предл. второ от ЗБН,
списъкът по чл. 67, ал. 2 се допълва от синдика с вземанията, установени с
решение по чл. 68, ал. 3, какъвто е настоящият случай. Дори и синдикът да не
се е произнесъл служебно, кредиторът има право да предяви вземането си.
Отговорността да се произнесе по всяко искане за приемане на вземане е на
синдика, независимо кога е направено искането. В случай, че синдикът на
банката не приеме вземането, кредиторът има право да подаде възражение
пред синдика относно неприемане на вземането в предвидения в чл. 66, ал. 1
от ЗБН 14-дневен срок от обявяването на списъка, а синдикът следва да се
произнесе по същото с решение по чл. 66, ал. 4 от ЗБН. Едва след това за
кредитора възниква право да предяви пред съда възражение по реда на чл. 66,
ал. 6 от ЗБН, по което съдът се произнася с решение по чл. 68, ал. 3 от ЗБН. В
случая не се твърди от възразилия кредитор и не се установява от служебно
извършена справка по партидата на “КТБ” АД (н.) в Търговския регистър да е
налице произнасяне от синдика на банката по отношение на процесното
вземане за разноски на М.НА З., което да е включено в изготвен от синдика
списък на неприетите вземания. Не се твърди и да е подадено възражение
пред синдика на банката или да има произнасяне с изрично решение по реда
на чл. 66 от ЗБН. С оглед изявлението на процесуалния представител на
синдика, направено в проведеното по делото съдебно заседание, може да се
приеме обаче, че писмо с вх. № 91-246/14.06.2021 г. по описа на
министерството има характер на решение по чл. 66 от ЗБН.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че за първи път е
постановен отказ от синдика на банката да се приеме процесното вземане за
присъдени съдебни разноски още с писмо с изх. № 4283/21.11.2018 г.,
изпратено от синдиците на “КТБ” АД (н.) и получено от М.НА З., Х. и горите
(с вх. № 70-5166/27.11.2018 г.).
Повторен отказ от синдика е постановен с писмо с изх. №
1087/11.06.2021 г., изпратено от синдиците на “КТБ” АД (н.) и получено от
М.НА З., Х. и горите (с вх. № 91-246/14.06.2021 г.).
Макар че настоящият състав намира, че за възразилия кредитор е
изтекъл 14-дневният срок по чл. 66, ал. 6 от ЗБН с оглед входящата дата на
писмата при МЗХ – 27.11.2018 г . и съответно 14.06.2021 г., на които се счита,
че възразилият кредитор е узнал за отказа на синдика на банката, не може да
върне възражението като просрочено, предвид постановеното от САС
определение за допустимост на настоящото производство, което е
задължително за първоинстанционния съд.
5
Възражението, което е предмет на настоящото производство, касае
вземане на М.НА З. за съдебно-деловодни разноски в размер на 50 031,16
лева, направени във водено между М.НА З. и “КТБ” АД (н.) предходно
съдебно производство по възражение по чл. 66, ал. 6 от ЗБН, които разноски
са присъдени с влязлото в сила решение на съда по чл. 68, ал. 3 от ЗБН.
От една С.а, отговорността за разноските по съдебно дело е
облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тя е
деликтна по естеството си, безвиновна, обхваща разноските в делото,
направени от насрещната С.а и може да бъде реализирана само във висящия
исков процес (така в Решение № 67/03.04.2014 г. по гр.д. № 2944/2013 г. по
описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.; Решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. №
5193/2013 г. по описа на ВКС, Г.К., IV Г.О.).
От друга С.а, в настоящия случай М.НА З. твърди да е кредитор на
банката. В негова полза е налице съдебно установено вземане за разноски в
съдебното производство по чл. 68 от ЗБН, с оглед на признато от съда
неоснователно неприемане от синдика на банката на вземанията на
министерството. Т.е. съдебните разноски са пряко свързани с производството
по несъстоятелност на “КТБ” АД (н.). Съгласно изричната разпоредба на чл.
69, ал. 1, т. 2 от ЗБН, вземането по чл. 68, ал. 3 от ЗБН се смята за прието от
момента на влизане в сила на решението на съда. Съгласно разпоредбата на
чл. 69, ал. 2, предл. четвърто от ЗБН, влезлите в сила решения по чл. 68, ал. 3
имат установително действие за банката и за всички кредитори на
несъстоятелността.
Съгласно чл. 70 от ЗБН, не може да се оспорва вземане, което е
установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в
производството по делото е взел участие синдикът. Следователно приети по
смисъла на чл. 69 от ЗБН са вземанията на възразилия кредитор, които са
уважени с решението на съда по чл. 68, ал. 3 от ЗБН, като синдикът не може
да откаже изпълнение на съдебното решение, постановено в производството с
негово участие. Ако е считал за необходимо, то в хода на предходното
съдебно производство по чл. 68 от ЗБН, синдикът на банката е разполагал с
процесуалната възможност по чл. 248 от ГПК да оспори присъдените в полза
на министерството съдебни разноски.
Влязлото в сила решение по чл. 68, ал. 3 от ЗБН не може да се лишава
от обективния си субстрат и да се тълкува половинчато само касателно
първоначалното вземане на възразилия кредитор, а не и касателно съдебно
присъдените разноски в полза на кредитора. След като синдикът е участвал в
производството по чл. 68 от ЗБН, то за банката е задължително съдебното
решение в неговата цялост и същото подлежи на изпълнение по реда на чл.
69, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 94 от ЗБН. Разноските на възразилия кредитор, провел
успешно производството по чл. 66, ал. 6 от ЗБН, не могат да бъдат оспорвани
от синдика и преразглеждане в последващо исково производство. Решение №
70/11.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-11 състав, Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. №
1102/2017 г. по описа на Апелативен съд – София, 11 състав, и Определение
№ 382/18.06.2018 г. по т.д. № 702/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.,
постановени във водения между С.ите спор по реда на чл. 68 от ЗБН, са
задължителни за настоящия състав и за С.ите по делото.
Да се приеме противното, че съдебните разноски не са обхванати от
6
разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т. 2, чл. 69, ал. 2, предл. четвърто и чл. 70 от
ЗБН, би довело до правен абсурд, както и до увреждане на масата на
несъстоятелността и кредиторите на банката. Така при неприемане от С.а на
синдика на съдебно присъдените разноски в производствата по ЗБН, в които
синдикът е участвал (в частност производството по възражение по чл. 68 от
ЗБН), кредиторът с присъдени разноски инициира ново съдебно
производство, както е в случая. В новото съдебно производство, като се
разгледа възражението касателно присъдените разноски по същество, при
евентуално уважително решение отново банката би била осъдена да заплати
съдебно-деловодните разноски на кредитора и нова държавна такса, което би
могло да увеличи задлъжнялостта на банката. Ако синдикът на банката следва
същата практика, то отново не би приел присъдените разноски със съдебното
решение по второто дело, което логично би довело до ново трето по ред дело
за включване в списъка на тези разноски, в което отново биха се генерирали
нови разноски и държавна такса. Не това е вложената от законодателя логика
в ЗБН. Напротив, с оглед значимия обществен интерес, свързан със
стабилността и доверието в банковата система, законът предвижда по-
широки правомощия на синдика на банката, свързани със служебно съставяне
на списъци на вложителите и служебно включване в списъка на вземанията,
установени по съдебен ред в производства с участието на синдика. В чл. 31,
ал. 1, т. 11 от ЗБН е предвидено изрично правомощие на синдика за издирване
и уточняване на кредиторите на банката. Това именно е един от способите за
постигане на предвидената в чл. 2 от закона цел на производството по
несъстоятелност на банка – да се осигури във възможно най-кратък срок
справедливо удовлетворяване на вложителите и на другите кредитори на
банката. Отричането от С.а на синдика на банката, който е органа в
универсалното принудително изпълнение, на съдебно присъдени вземания за
разноски в производство с негово участие говори за грубо незачитане на
силата на пресъдено нещо на съдебното решение, което е в разрез с нормите
на ГПК и ЗБН.
Следва да се обърне внимание и че с решенията на СГС и САС са
присъдени и дължимите държавни такси, които също няма данни да са
включени от синдика в списъците на приетите вземания на кредиторите на
несъстоятелната банка. За същите важи казаното по-горе, че решенията по чл.
68 от ЗБН са задължителни за синдика на банката.
Дори от служебно извършена справка в Търговския регистър по
партидата на “КТБ” АД (н.) се установява, че в изготвени от синдика
допълнителен списък на приетите вземания, обявен в Търговския регистър на
07.05.2020 г., е включено вземане за присъдени разноски по чл. 78 от ГПК на
“В&ВГД О.П.” ООД, а в списък на приетите вземания, обявен на 31.12.2019
г., е прието вземане на ВКС за държавна такса, т.е. налице е практика на
синдика на банката относно присъдените разноски по съдебни дела.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че са
неоснователни доводите на синдика на банката, че не подлежат на
удовлетворяване в производството по ЗБН вземания на кредиторите,
възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на банката, и следвало да останат в тежест на направилия ги
кредитор. Такава изрична забрана в ЗБН не е установена от законодателя. В
случая процесното вземане за съдебно-деловодни разноски е възникнало като
отговорност след неоснователно неприемане от синдика на банката на
7
вземанията на М.НА З., което е признато с влязлото в сила съдебно решение
за уважаване на възражението в предходното производство по реда на чл. 68
от ЗБН. Такова разбиране, освен че не среща подкрепа в закона, противоречи
и начл. 17 от ХОПЕС и чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧОС, прокламиращ
мирното ползване на притежанията от всяко физическо или юридическо лице,
като никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на
обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи
на международното право. Вземането на възразилия кредитор се счита за
собственост и с оглед присъждането му с влязлото в сила решение подлежи на
защита по реда на ЗБН, без значение че е възникнало след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност (в този смисъл
Решение на ЕСПЧ от 20.11.1995 г. по жалба № 17849/91 – П.К.Н. С.А. и др.
срещу Белгия; Решение на ЕСПЧ от 21.11.1994 г. по жалба № 13427/87 –
Гръцки рафинерии С. и С.А. срещу Гърция).
По изложените съображения съдът намира, че подаденото от М.НА З.
възражение, с което се претендира включване в списъка на приетите вземания
на присъдените в полза на М.НА З. съдебно-деловодни разноски в размер на
50 031,16 лева съгласно изпълнителен лист, издаден на 04.03.2021 г., въз
основа на Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа на
САС и Решение № 70/13.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на СГС,
ТО, VI-11 състав, е основателно и вземането следва да бъде включено в
списъка на приетите вземания на банката.
Вземането не е обезпечено.
Възразилият кредитор претендира вземането за разноски да бъде
включено в списъка с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 от
ЗБН, съгласно която се удовлетворяват в този ред разноските по
несъстоятелността, както и разноски на Централната банка, Министерството
на финансите, Фонда за преструктуриране на банките и Фонда за
преструктуриране на инвестиционните посредници във връзка с действия по
преструктуриране по Закона за възстановяване и преструктуриране на
кредитни институции и инвестиционни посредници. В случая не се касае за
разноски по смисъла на чл. 54 вр. с чл. 4, ал. 3 от ЗБН, т.е. такива за
попълване и управление на масата по несъстоятелността. Поради това
присъдените съдебно-деловодни разноски по процесния изпълнителен лист
следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания с поредност на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН.
По разноските:
Законът за банковата несъстоятелност в частта относно направените
по чл. 66, ал. 6 от ЗБН възражения срещу всяко прието и неприето вземане
(чл. 68 и сл. от ЗБН) не предвиждат изрично размера на дължимата държавна
такса, начина на внасянето й (при образуване на съдебното производство или
възлагане със съдебния акт) и дължимостта й при десезиране на съда.
С оглед на това в случая приложение намира нормата на чл. 612, ал. 2
от ТЗ, съгласно която производството по несъстоятелност на банка се
извършва по ред, определен в отделен закон, а разпоредбите на част Четвърта
от Търговския закон се прилагат, доколкото в отделния закон не е предвидено
друго. Производството по възраженията по чл. 66, ал. 6 от ЗБН е аналогично
8
на производството по установителните искове по чл. 694 от ТЗ, тъй като има
за предмет спор, свързан със съществуване на прието/неприето вземане, който
се разрешава със сила на пресъдено нещо с постановеното по възражението
решение (така в Определение № 3416/12.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4560/2016 г.
по описа на САС, Г.О., 12 състав; Определение № 4313/27.12.2016 г. по ч.гр.д.
№ 3587/2016 г. по описа на САС, ТО, 3 състав; Определение №
3442/14.10.2016 г. по ч.т.д. № 4168/2016 г. по описа на САС, ТО, 13 състав;
Определение № 3098/14.09.2016 г. по гр.д. № 4115/2016 г. по описа на САС,
ТО, 6 състав).
С оглед цитираната по-горе практика, в случая следва да се приложи
нормата на чл. 694, ал. 7 от ТЗ. Предвид изхода на спора съдът намира, че
държавна такса в размер на 500,31 лева следва да бъде събрана в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд от масата на
несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 68 от ЗБН списъка на приетите вземания
на кредиторите на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, като
включва в него вземането на М.НА З., както следва: ВЗЕМАНЕ на М.НА З.
за разноски за съдебното производство в размер на 50 031,16 лева (петдесет
хиляди и тридесет и един лева и шестнадесет стотинки) съгласно
изпълнителен лист, издаден на 04.03.2021 г., въз основа на Решение №
1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа на САС и Решение №
70/13.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав,
обезпечение – няма, поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 от
ЗБН.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Средец”, ул. “*********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски градски съд държавна такса в производството пред
СГС в размер на 500,31 лева (петстотин лева и тридесет и една стотинки) и
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер
на 5 лева (пет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на С.ите.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9