№ 833
гр. Русе, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20234520201939 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е. Й. И. против наказателно постановление № 23-3393-
000516/23.08.2023г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР-гр.Русе. Същият моли съда
да отмени наказателното постановление, с което му е наложено наказание “глоба” в размер
на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение по
чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура - Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично в съдебно заседание, като
поддържа жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, като притежава множество
категории.
През 2021г. братът на жалбоподателя закупил л.а. „БМВ 525 ТДС“ с ДК № Р 58 95 ВВ,
която впоследствие продал на втория. Тъй като не била променена регистрацията същата
била служебно прекратена, считано от 19.08.2021г. На жалбоподателя му било много добре
известно това обстоятелство, но въпреки това управлявал и ползвал постоянно МПС. Така
на 23.06.2023г. в гр.Русе бил спрян за проверка от полицейски служители, които в хода на
1
проверката установили това обстоятелство. Материалите по делото били изпратени по
компетентност в прокуратурата с оглед престъпление по чл.345 ал.2 от НК, като с
постановление от 31.07.2023г. РРП отказала да образува досъдебно производство, тъй като
било счетено, че извършеното се покрива от признаците на чл.9 ал.2 от НК. Материалите по
преписката били изпратени на АНО за вземане на отношение с оглед реализиране на
административнонаказателната отговорност по отношение на жалбоподателя. Въз основа на
това постановление АНО издал обжалваното наказателно постановление при условията на
чл.36 ал.2 от ЗАНН, с което му наложил горепосочените административни наказания.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно
е приложен материалният закон. Спор по делото по фактическата обстановка няма, вкл. и по
най-съществения въпрос за субективната страна – знаел ли е жалбоподателят или не, че
регистрацията на автомобила е била прекратена. От материалите по делото, вкл. и от
постановлението на РРП се установява, че жалбоподателят е знаел, че след закупуването на
автомобила същият е следвало да бъде пререгистриран от новия собственик, а това не е
сторено. В този смисъл съдът намира, че е налице субективна страна на извършеното
административно нарушение, тъй като жалбоподателят е знаел, че в резултат на
неизвършване на нова регистрация, автомобилът ще бъде със служебно прекратена
регистрация, но въпреки това е продължил да го управлява.
Единствените възражения, които прави жалбоподателят се изразяват в това, че има
четири внука, които ежедневно води на градина и училище и съответно ги прибира и
лишаването му от правоспособност ще го лиши от тази възможност. Алтернативно моли за
намаляване на това наказание на един месец. Тези възражения не могат да бъдат
споделени.
На първо място следва да се посочи, че периодът от около две години, през който е
управляван дерегистрирания автомобил, изключва всякакво приложение на чл.28 от ЗАНН,
дори и при липса на забраната по чл.189з от ЗДвП. Обстоятелството, че жалбоподателят
следва да се грижи за множество внуци правилно е отчетено от АНО при преценка на
въпросите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като всяко от двете кумулативни наказания „глоба“ и
„ЛПУМПС“ е определено в минималния размер. От тази гл.т. и за съда не съществува
възможност за намаляване още повече на което и да е от двете наказания, вкл. и
„ЛПУМПС“ за срок от шест месеца.
При това положение съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
2
следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-3393-000516/23.08.2023г. на
Началника на Второ РУ на ОД на МВР – Русе, с което на Е. Й. И. с ЕГН ********** му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 (двеста) лв. и „ЛПУМПС“ за
срок от 6 месеца за нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3