Р Е Ш Е Н И Е
№ 1439 30. 10.2020г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на осми октомври, две
хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА
Н.
секретар:
И. Л.
прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 1905 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на „Бусофт Инженеринг“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Бр.
Миладинови”, бл.42А, представлявано от Р.Б.– изпълнителен директор против
Решение № 111/22.07.2020г., постановено по НАХД № 167/2020г. по описа на
Районен съд - Царево, с което е потвърдено наказателно постановление №
02-0002822/20.02.2020г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” с което на
дружеството, на основание чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева, за нарушение на
чл.62, ал.1 от КТ.
В касационната жалба се излагат възражения, че решението на РС - Царево
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като се касае за гражданскоправни
отношения, а не за трудови такива. Изложени са твърдения и за допусната
незаконосъобразност при съставянето на АУАН. Иска се от касационната инстанция
отмяна на Решението на РС-Царево и отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна редовно и своевременно призована,
се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен съд -
Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
За да постанови оспореното решение, РС – Царево е приел,
че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.
Спазени са сроковете за издаване на НП. АУАН и атакуваното НП са издадени от
компетентно лице и съдържат всички задължителни реквизити, съгласно ЗАНН и са
надлежно връчени на нарушителя, чрез надлежно упълномощено лице. Посочил е, че
не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното
постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо се в
неспазване на императивните изисквания на нормата на чл.57 от ЗАНН. По
същество, съдът е направил пълен и обстоен коментар на приликите и разликите
между трудовия договор, гражданския договор и договора за изработка, като след
задълбочен анализ, е заключил, че в случая съществуващите взаимоотношения между
дружеството и лицето, установено да полага труд в обекта, са били
трудовоправни, а не гражданскоправни. РС-Царево е обсъдил нарушената
материалноправна разпоредба и размера на наложената имуществена санкция, като е
приел същите за правилно определени. Изрично е посочил, че процесното нарушение, с оглед неговата правна
квалификация, попада в кръга от деяния, които по силата на закона не могат да
бъдат маловажни.
Така постановеното решение е правилно.
От анализа на доказателствата по делото се установява, че приетата от
районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като
настоящата съдебна инстанция напълно споделя направените въз основа на нея
изводи за доказаност на нарушението. Според настоящия съдебен състав, а
както и районният съд е приел, описаното в АУАН и НП административно нарушение
е безспорно доказано. Установено е, че посоченото в АУАН и НП лице – И.Г.И., в
момента на проверката е работел, изпълнявайки възложената му работа на
строителен работник – общ работник, т.е., на конкретно определено работно
място, за определено работно време - от 08.00 часа до 17.00 часа, срещу
уговорено месечно трудово възнаграждение - 600 лева, изплащано в брой. Няма
спор, че между изпълняващия и дружеството не е имало сключен в писмена форма
трудов договор.
Районният
съд правилно е определил основния спорен елемент, а именно: дали въпреки
сключения граждански договор от 02.01.2020г., то отношенията между дружеството
и работника са били трудовоправни, респ. дали е следвало да бъде подписван
трудов договор. Настоящата касационна инстанция намира за нужно да допълни
изводите на районния съд като посочи законовите изисквания за сключване на
трудовия договор и необходимите и задължителни елементи в него - място на
работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и
начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичност на тяхното изплащане,
продължителност на работния ден или седмица. Подробно и аргументирано районният
съд изяснява и разликата между трудов договор и договора за услуга, като тези
изводи също са напълно споделени от настоящия състав. Поради изложеното напълно
правилен се явява направеният извод, че към датата на нарушението няма сключен
валиден договор между дружеството и И.Г.И., а обсъдения граждански договор, не
може да промени правоотношението от трудово в гражданско, тъй като естеството
на полагания труд определя вида на договора, а не обратното. Извършваната
дейност като общ работник в проверявания обект е била с определено работно
време, срещу уговорено месечно възнаграждение и представлява престиране на
работна сила.
В случая
са налице всички елементи на трудово правоотношение и дори и да се приеме
възможност за сключване на граждански договор относно някой вид строителна
дейност, то в конкретния случай с оглед доказателствата по делото и
установената фактическа обстановка се прикрива съществуването на трудово
правоотношение и не е налице гражданскоправно такова. От събраните
доказателства се установява по категоричен начин, че посоченото лице е полагало
труд, осъществявайки една и съща трудова функция, при условията на системност и
повторяемост на осъществяваната трудова дейност, с определено работно време при
уговорено трудово възнаграждение и работно време, като така са налице характерните
елементи на трудовото правоотношение, при което се предоставя работна сила.
Именно поради това отношението е следвало задължително да се уреди като трудово
със сключването на писмен трудов договор, а не с граждански договор.
Настоящият
касационен състав намира за неоснователно и твърдението на касатора за
допуснато съществено нарушение при съставянето на АУАН, тъй като в акта са
посочени име и ЕГН на свидетеля К.Г., като тя се
е подписала без да е уточнено коя от трите хипотези на чл.40 от ЗАНН е налице.
В случая, видно от съдържанието на издаденото НП, извършеното административно
нарушение е установено от актосъставителя при проверка по документи, като
настоящият съдебен състав намира, че АУАН е съставен
при спазване изискванията на чл.40, чл.42 и чл.43 от ЗАНН.
В подкрепа на това твърдение следва да се посочи, че не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че АУАН е
съставен в присъствието само на един свидетел, тъй като систематичното
тълкуване на разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и на нормата на чл.43, ал.1 от ЗАНН налага извода, че изискването актът да е
съставен в присъствието на двама свидетели, е предвидено единствено за
хипотезата, в която липсват свидетели, присъствали при извършване или
установяване на нарушението или е невъзможно акта да бъде съставен в тяхно
присъствие. Единствено в тази хипотеза ЗАНН въвежда изискването акта да е
съставен в присъствието на "двама други свидетели". В останалите
случаи акта следва да се състави в присъствието на лицата, присъствали при извършване
или установяване на нарушението, като е достатъчно да бъде подписан от
съставителя и един от посочените в него свидетели /чл.43, ал.1 от ЗАНН/. От фактите по делото, безспорно се констатира, че
нарушението е установено по документи, следователно свидетелят на АУАН е
свидетел на установяване на нарушението, като датата на установяване съвпада с
датата на съставяне на акта – 31.01.2020 год.
Предвид горното,
настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички
изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото
производство решение на Районен съд - Царево е валидно, правилно и
законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото
доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН в размер на 100 лева, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона
за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК,
във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111/22.07.2020г.,
постановено по НАХД № 167/2020 г. по описа на Районен съд - Царево.
ОСЪЖДА „Бусофт Инженеринг“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж.к. „Бр. Миладинови”, бл. 42А да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.Шейново 24, ет.4 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.