Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 08.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на единадесети юни през 2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
при секретаря Антоанета Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 5373 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 07.02.2019 г. на ответника НОИ – ТП на НОИ София-град срещу решение №
14163/17.01.2019 г. по гр. дело № 38342/2017 г. на Софийския районен съд, 77
състав, с което на основание чл.1, ал. 1 ЗУТОССР е признато за установено по
отношение на жалбоподателя и на „Б.М.“ ЕООД, че през периода 04.03.2008 г. –
31.03.2013 г. ищцата Г.Х. Н.-М.е работила на длъжност „куриер“ при непълно работно
време от 4 часа към офис София-Северен-район в „Б.М.“ ЕООД, което време се
признава за трудов и осигурителен стаж. С решението ТП НОИ София-град и „Б.М.“
ЕООД са осъдени да заплатят на ищцата сумата от 300 лв. – разноски в
производството пред СРС.
В жалбата се твърди, че СРС се е произнесъл
по недопустим иск, тъй като към исковата молба не е представено, нито
удостоверение по чл.5 в хипотезата на ал.1, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, че предоставените му за съхранение
книжа, ведомости за заплати и други документи са изгубени или унищожени, нито
удостоверение по чл.5 в хипотезата на ал.2, издадено от съответното ТП на НОИ –
когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не
е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на НОИ, издадена на основание чл.5, ал.13 от КСО, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания
стаж. Въззивникът поддържа, че представянето на
удостоверение по чл.5 ЗУТОССР е абсолютна предпоставка за допустимост на иска.
На следващо място се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради
дадена от съда погрешна правна квалификация на иска като такъв по чл.1, ал.1,
т.3 ЗУТОССР – видно от мотивите на решението, която регламентира установяване
на трудов стаж, положен само до 31.12.1999 г., а в диспозитива
на решението – чл.1, ал.1 ЗУТОССР/ без посочване на конкретната хипотеза/. Дори
и да се приеме, че СРС е разгледал иск по реда на чл.1, ал.1, т.1 ЗУТОССР, то
искът е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като в трудовата книжка
на ищцата, трудовият й стаж е надлежно заверен от Инспекцията по труда, макар и
в хипотезата на чл.327, ал.2 КТ. На следващо място се поддържа, че СРС
неправилно е приел, че в производството е допустимо събирането на гласни
доказателства предвид изричната забрана на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР.Освен това по
отношение на изслушаната по делото свидетелка, не било налице условието на ал.4
на чл.6 ЗУТОССР – писмени документи, установяващи, че е работила при същия
работодател/осигурител през периода , през който е положен претендирания
от ищцата стаж. В останалата част от жалбата са развити доводи за неправилност
на решението в частта за разноските, поради което в тази й част въззивната жалба има характер на молба за изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, по която компетентен да
се произнесе е първоинстанционния съд. Предвид
изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение, и вместо него да постанови друго, с което да остави
иска без разглеждане или да го отхвърли.
Въззиваемата страна Г.Х.Н. не е
депозирала отговор на въззивната жалба в законоустановеният срок.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно. Същото обаче е недопустимо по следните съображения:
Производството пред СРС е образувано по
искова молба от 12.06.2017 г., в която ищцата Г. Х.Н. е посочила, че от
29.02.2008 г. е заемала длъжност „куриер“ по трудов договор с „Б.М.“ ЕООД при
непълно работно време от 4 часа. През м. март 2013 г. фирмата прекратила
изненадващо дейността си, а трудовият й договор бил прекратен с дата 30.01.2017
г. на основание чл. 327, ал. 2 КТ от Главна инспекция по труда. Независимо от
горното обстоятелство, неразрешен останал въпроса за установяване и признаване
на трудовия и осигурителния й стаж при този работодател за периода от 04.03.2008
г. до 30.01.2017 г. Поради липсата на правоприемник на дружеството-работодател и
поради факта, че в архива на СУСО липсват писмени данни за трудовия и
осигурителния й стаж, ищцата иска установяването им по съдебен ред. В
молба-уточнение от 02.02.2018 г. посочва, че макар и
дружеството-работодател да не е заличено от търговския регистър, последното е
прекратило фактически дейността си, като е закрило офисите си още през м. март
2013 г. и на адреса на управление няма канцелария, съответно служители, поради
което е в невъзможност да се снабди с надлежно удостоверение, че книжата,
установяващи трудовия й стаж за процесния период са
изгубени или унищожени. С исковата молба е представено удостоверение от
26.05.2017 г., издадено на основание чл.5, ал.10 КСО от ТП-София град на НОИ, в
уверение на това, че разплащателните ведомости и трудовоправни
документи на „Б.М.“ ЕООД, не са предадени в ТП на НОИ.
Ответникът е оспорил исковете с възражения,
че същите са недопустими, тъй като не е налице предпоставката на чл.1 ЗУТОССР –
липсата на писмени доказателства, годни да установят трудовия стаж в евентуално
производство по отпускане на пенсия. В конкретния случай ищцата е представила
трудова книжка, която е надлежно оформена на основание чл.327, ал.2 КТ от ИА
„Главна инспекция по труда“ и която е официален удостоверителен документ за
вписаните в нея обстоятелства съгласно чл. 349, ал.1 КТ. Отделно от това след
извършена справка в РОЛ /регистъра на осигурените лица/, се установява, че за
ищцата има данни за периода 29.02.2008 г.-30.01.2017 г., подадени от
осигурителя „Б.М.“ ЕООД , който не е заличен от търговския регистър и чието
състояние е „развиващ дейност“.Фактът, че дружеството не е прекратено обуславя
и неговата пасивна процесуална легитимация по иска. От друга страна,
представените по делото писмени доказателства обуславят извод, че документите
за трудов и осигурителен стаж на ищцата не са загубени или унищожени. На
последно място въззивникът поддържа, че по делото не
е представено и изискуемото по чл.5, ал.1 ЗУТОССР удостоверение, което да е
издадено от работодателя, при който е придобит стажът, от негов правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплата и др., че документите са изгубени или унищожени. Доколкото това
удостоверение е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска за
установяване на трудов стаж по съдебен ред, то непредставянето му води до
недопустимост на иска. С отговора е представена справка от регистъра на
трудовите договори към НОИ, от което е видно, че данните за сключване на трудов
договор между ищцата и „Б.М.“ ЕООД и неговото прекратяване са надлежно отразени
в него.
С исковата молба от страна на ищцата са представени
и следните писмени документи: трудов договор от 29.02.2008 г., сключен между
ищцата и „Б.М.“ ЕООД; допълнително споразумение към него; уведомление по чл.62,
ал.4 КТ, подадено от Б.М.“ ЕООД; удостоверение от същия работодател от
20.06.2008 г.; писмо и разпореждане № 22-12/02.03.2017 г. на директора на ИА
Главна инспекция по труда – гр. София, с което е прекратен трудовия договор на
ищцата на основание чл. 327, ал. 2 КТ; извлечение от трудовата книжка на ищцата
с надлежно отразяване на дата на сключване и дата на прекратяване на трудовия
договор, длъжността, която е заемала, продължителност на работното време и размер на основното й трудово
възнаграждение.
Съгласно чл.5, ал.1 ЗУТОССР особена
предпоставка за допустимост на установителния иск по този
закон е наличието на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или
физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че
документите са изгубени или унищожени. В ал.2 на чл.5 от закона е предвидено,
че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или
не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата са му иззети по реда на
инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл.5, ал.1 от КСО, се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания
стаж. В конкретния случай осигурителят „Б.М.“ ЕООД не е прекратил дейността си,
нито има данни, че ведомостите и книжата са му иззети по реда на посочената
инструкция, т.е. не са налице хипотезите на чл.5, ал.2 ЗУТОССР. По делото не е
представено и удостоверение от работодателя/осигурителя или от друго лице,
което съхранява книжа, ведомости за заплати и др., че докумените
се изгубени или унищожени. Представеното с исковата молба удостоверение,
издадено от ТП-София град на НОИ, установява единствено факта, че
разплащателните ведомости и трудовоправни документи
на „Б.М.“ ЕООД, не са предадени в ТП на НОИ, а не че са изгубени или унищожени,
т.е. то няма характер на удостоверение по смисъла на чл.5, ал.1 ЗУТОССР. Следователно
не е налице особената процесуална предпоставка по чл.5 от закона за допустимост
на предявения иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Този иск е допустим само когато съответните удостоверителни документи, които са
годни да установят трудовия стаж в административното производство по отпускане
на пенсия, са изгубени или унищожени, а в конкретния случай безспорно се
установява, че документацията, касаеща трудовия стаж
на ищцата през исковия период, е налична. Ако въпреки това на ищцата е отказано
признаване на претендирания от нея период за трудов,
респективно за осигурителен стаж, който се установява с трудови, служебни и
осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и
с данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО, за нея е налице друг път за защита, а именно
– чрез обжалване по административен ред на съответните актове на органа по
пенсионно осигуряване.
По изложените съображения, обжалваното
решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по
делото трябва да бъде прекратено.
При този изход на спора, на въззивника на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се
присъдят сторените от него разноски за въззивната
инстанция, които са в размер на 140 лв., от които 40 лв.-заплатена държавна
такса по жалбата и 100 лв.-юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.78, ал. 8 ГПК вр. чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №
14163/17.01.2019 г. по гр. дело № 38342/2017 г. на Софийския районен съд, 77 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото, поради недопустимост на исковете с правно основание чл.1, ал.1, т.1 и
т.2 ЗУТОССР.
ОСЪЖДА Г.Х. Н.- М., ЕГН ********** *** да заплати на ТП НОИ София-град с адрес:
гр. ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 140 лв. – разноски за производството пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване
предвид ограничението на чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.