Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260131 06.08.2023 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА
БОЕВА
при участието
на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12807 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от М.А.Т., ЕГН ********** против „Луксъри Ливинг“ ЕООД,
ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 265,
ал.1, пр.2, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД.
Ищецът
твърди наличие на облигационно правоотношение по договор за строителство,
обективиран в предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне
право на собственост срещу задължение за строителство от 08.02.2016 г., във
връзка с който били констатирани скрити дефекти по изпълнение на СМР по
собствен обект - апартамент №** с площ
от 105 кв.м., в жилищна сграда на адрес: гр. П., ул. **************, изразяващи
се в липса на изпълнена с необходимото качество хидроизолация между плочата на
терасата и гранитогреса, както и между зида и плочките, течове към подовете на
помещенията и подпрозоречните зидове от вътрешната им част. След всеки дъжд
влага прониквала масивно по вътрешната страна на стените откъм терасата, което
довело до мокри петна и падане на гипсовото покритие. Фугите между плочките на
терасата пропускали влага към плочата, която се разпространявала в хоризонтална
посока по цялата бетонна плоча и така всички подпрозоречни зидове се оказвали
мокри по ръба си с пода на съответното помещение. Поради това, от м. март 2019
г. ищецът не бил в състояние да изпълни довършителните работи по апартамента си
до степен да бъде годен за обитаване. След уведомяване, строителят изпратил
работници, които само поставили силикон по фугите между плочките на терасата,
който се сбръчкал, стоял на петна с променени цветове и не спомогнал за
отстраняване на проблема. Макар гаранционните срокове за отстраняване на скрити
дефекти след приемане и въвеждане на сградата в експлоатация, да не били
изтекли, в отговор на изпратена нотариална покана, ответникът отказал да
отстрани констатираните недостатъци, макар в различни документи да признал
наличието им.
С оглед
изложеното и за поправка на скритите дефекти, се моли за присъждане на сумата
от 12 254,87 лева /вж. изм. на
иска чрез увеличение по чл. 214 ГПК в посл. о.с.з./ – представляваща стойност
на гаранционен ремонт на недостатъците по терасата и жилищните помещения в
обекта. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Твърди
апартаментът да е предаден в договорената степен на завършеност, а
строителството – изпълнено по проект и качествено. Ответникът предприел
необходимите действия за отстраняване на констатирани недостатъци по фугите на
терасата. В едно от помещенията на жилището се установило, че причината за
влагата не са строителни дефекти, а непочистване от страна на ищеца на сифоните
на терасата. Те били запушени, а терасата се пълнела с вода, което довело до
появата на влага. При едно посещение, служител на ответника собственоръчно
почистил сифоните в присъствието на ищеца и водата се отекла, но преди това при
отваряне на вратата към терасата вода постъпила в апартамента. Месец след като
сградата получила разрешение за ползване се установило, че в резултат на
действия на нает от ищеца работник, имало наранени настилки около сифона и
премахване на изолация с поставяне на нова настилка в близост до същия сифон,
което било видимо и към момента. Строителят не носел отговорност за поведението
на собственика и действията му по стопанисване на имота. Ищецът сам или чрез
наети лица компрометирал качествено положената хидроизолация, което станало
причина за появата на влага в помещенията. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за извършване на СМР със соченото
в исковата молба съдържание; наличие на твърдените недостатъци на изработеното,
за които отговорност носи ответникът и, за които същият е уведомен незабавно
след откриването; причинна връзка между неизпълнението и вредите; размер на
разходите, необходими за поправка и отстраняване на недостатъците.
В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване, като установи такива положителни
факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане,
както и възраженията си в отговора, вкл., че работата е изпълнена точно,
съобразно уговореното и е приета, а настъпилите вреди се дължат на действия на
самия ищец, като при доказване на горните елементи от ФС на претенцията, следва
да докаже плащане.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен, поради
следните съображения:
На основание чл. 153,
вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
са отделени обстоятелствата относно: сключването на договор за строителство,
обективиран в предварителен договор за учредяване право на строеж и прехвърляне
право на собственост срещу задължение за строителство от 08.02.2016 г., касаещ
и собствен на ищеца обект – апартамент №** на седми етаж с площ от 105 кв.м., в
жилищна сграда на адрес: гр. П., ул. **************; сключване на договор за
учредяване на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт
от ******* г.; получена покана от ответника за отстраняване на дефекти по
апартамента /вж. Определение по чл. 140 ГПК/.
Съдът приема тези
факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото
писмени доказателства.
Съобразно т. II.1 от
предварителния договор, отв. дружество се е задължило със свои средства и за
своя сметка да се снабди с инвестиционни проекти, разрешение за строеж, да
построи и въведе в експлоатация жилищната сграда, предвидена за изграждане в
собствен на ищеца имот, както и съгл. т. V.11 – да предаде на последния
обектите, за които си е запазил правото на строеж, при степен на завършеност,
качество на материалите и изпълнението, описани в Приложение № 2 –
„апартаменти: подова замазка; стени и тавани: шпакловка и боя; … тераси:
гранитогрес“.
Наличието на
недостатъци на извършеното се установява категорично от приетите по делото
заключения на основна и доп. СТЕ, които се възприемат като ясно и компетентно
изготвени, обосновани и неоспорени от страните. При направения оглед на място
ВЛ е констатирал, че три от стаите в ап. №** /дневна, спалня и кабинет/ са с
външни стени, граничещи с откритата тераса с площ от 26 кв.м. Същите били с
голямо по площ остъкление, с ниски подпрозоречни зидове и с балконска врата за
излаз към терасата. И в трите помещения имало следи от прониквала в минал
период и актуална влага от терасата, която компрометирала положеното мазаческо,
шпакловъчно и бояджийско покритие. Общата площ на компрометираното покритие по
долните участъци от външните стени на трите помещения била в размер на 9,75
кв.м.
За наличието на
възражения от страна на ищеца за неточно изпълнение в качествено отношение на
извършените от отв. дружество СМР свидетелстват приетите по делото писмени
доказателства и събраните гласни док. средства на страните.
Св. Е. С. /*********/,
заявява, че проблемите с течовете от терасата, вследствие на което се мокрели
стените, започнали още от акт 15, при което с отв. дружество се уговорили да
отстранят недостатъците до акт 16, но т.к. преди акт 16 течът отново се появил
– ищецът и дружеството – строител подписали споразумение, с което строителят се
задължил да отстрани недостатъците в срок от един месец. Горното се установява
и от показанията на св. И. Д. /****** на ответника/, който заявява, че по време
на строителството и преди издаване на сградата имало влага около врати и
прозорци, за което ищецът сигнализирал, а свидетелят лично възприел
недостатъците на извършеното. В обсъдените части съдът кредитира показанията
като ясни, непосредствени, конкретни, непротиворечиви и логични, съответстващи
на останалите док. по делото, вкл. при съобразяване нормата на чл. 172 ГПК.
Представеният по
делото анекс от 20.03.2019 г. към предварителния договор между страните,
съдържа извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт – с подписването
му отв. дружество е признало, че към тази дата не е извършило част от
договорените работи по обектите, между които съгл. т. 2.5 е и отстраняването на
теч от терасата към стаите на ап. №**, като е поело задължението да изпълни
договореното в едномесечен срок. Според посоченото в т. 4, предаването на
работите, предмет на анекса, е следвало да стане с нарочен приемо-предавателен
протокол между страните. Такъв по делото не
е представен. В отношенията помежду им този протокол би имал значението на
изрично изявление за приемане на работата по см. на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, а
фактът, че не е бил съставен, насочва към извода, че дори отв. дружество да е
предприело действия по отстраняване на недостатъците, както се твърди в ОИМ и в
каквато насока са показанията на св. Д. – за допълнително поставяне на силикон,
то ищецът не е одобрил качеството на извършеното, респ. недостатъците не са
били отстранени. Горният извод се подкрепя и от представената нот. покана,
връчена на 21.01.2020 г., с която ищецът е поканил ответника да отстрани дефектите,
свързани с наличието на теч от терасата към стаите. В тази връзка с протокол от
18.02.2020 г., подписан от ищеца и представител на ответника, са описани
констатираните при оглед на апартамента недостатъци, които съвпадат изцяло с
установените и от ВЛ в процеса /отговор на въпрос 4 от осн. СТЕ – л. 82/. Предвид
изложеното, съдът приема, че ищецът е уведомил своевременно отв. дружество за
констатираните недостатъци и си е запазил правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, сред
които и правото да иска заплащане на разходите за отстраняването им.
Относно причината за
появата на недостатъците – същата е изследвана от ВЛ по допуснатите СТЕ. Според
становището на експерта в доп. експертиза, недостатъците са следствие на
наводнявания на откритата тераса, док. същата, предвид дадените наклони на
замазката, на практика се отводнявала от един подов сифон, който не би могъл да
поеме оразмерителното дъждовно водно количество от 0,78 л/сек. за площта на
терасата от 26 кв.м. Предпоставка за преливане и навлизане на дъждовна вода в
помещенията бил и ниският праг на балконните врати. Като причина се сочи и
компрометирана хидроизолация на терасата. В обобщение ВЛ е посочило, че щетите
в помещенията на апартамента на ищеца са свързани с извършените от строителя
довършителни СМР по изграждането на хоризонталните отводнителни клонове на
подовите сифони, монтажа на подови сифони, включването им към вертикалните
участъци на водосточните клонове, полагане на топлоизолация, полагане на
хидроизолация, полагане на подови настилки и цокли, полагане на външни
минерални мазилки, фугиране и т.н.
С
оглед заключението на ВЛ и предвид поетите от отв. дружество задължения по
сключения между страните договор за строителство, съдът приема, че е налице
некачествено изпълнение на част от договорните задължения от ответника, в
резултат на което за ищеца са възникнали вреди, изразяващи се в недостатъци на
извършените СМР по терасата и помещенията на апартамента.
Поради
изложеното не се споделят възраженията в ОИМ, които макар обосновани и израз на
обяснима защитна позиция, целят избягване на отговорност, като отделно се
опровергават от съвкупния анализ на доказателствата и договорките между
страните. В подкрепа на възражението, че причината за влагата в помещенията е
непочистване от страна на ищеца на сифоните на терасата, ответникът е ангажирал
гласни док. средства, чрез разпита на св. Д., които обаче в тази част не се
кредитират, т.к. пресъздават факти и обстоятелства, които св. не е възприел лично,
а е чул от съседи на ищеца. От приетите заключения на СТЕ безспорно се
установи, че причината за наводненията на терасата е некачественото изпълнение
на строителните работи от страна на ответника.
Що
се касае до възражението, че ищецът сам компрометирал качествено положената
хидроизолация след поставяне на нова настилка – действително ВЛ, в заключението
по основната СТЕ, е посочило, че е налице подмяна на една от плочките на
терасата с друга такава, еднаква по размери, но различна на цвят. Това се
установява и от събраните по делото гласни док. средства. Експертът обаче е дал
разяснения, че при извършения от него оглед, след близо едноседмични интензивни
превалявания, вътрешната долна част на средната южна колона в дневната, която
отстои на 75 см. от подовия сифон и около 25 см. от вътрешния край на подменената
плоча, била суха, което нямало да е така, ако хидроизолацията е била
компрометирана при подмяната на пукнатата плочка, поради което и това
възражение на ответника не се споделя, т.к. не се доказва от ангажираните док.
в процеса.
От
приетите две допълнителни СТЕ се установява, че стойността на необходимите
разходи за поправка и отстраняване на щетите по долната част на външните стени
на трите помещения е в размер на 2260,95 лева, а за ремонт на откритата тераса
и отстраняване на теча, причинил щетите – 9993,92 лева, или общо 12 254,87
лева, която сума съвпада с исковата претенция след допуснатото изменение.
Искът
е доказан по основание и размер, при което следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направено
е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в
размер на: общо 490,20 лева – ДТ; общо 498,20 лева – деп. доп. СТЕ и 850 лева –
платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено
възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на
устните състезания по делото/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Луксъри
Ливинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 140 да плати на М.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
следните суми: 12 254,87 лева /дванадесет хиляди двеста петдесет и
четири лева и осемдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща стойност
на разходите, необходими за поправка на СМР, извършени с недостатъци в ап. №**
на ет. * в жилищна сграда на адрес: гр. П., „А. В.“ № ** по договор за
строителство, обективиран в предварителен договор от 08.02.2016 г., както и
общо 1838,40 лева /хиляда осемстотин
тридесет и осем лева и четиридесет стотинки/ - разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.4/:
IBAN: *** – „*************“
АД
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ