М О Т И В И
към Присъда № 188 от 25.11.2019 г., постановена по н. ч. х .д. № 2044 по
описа на Районен съд - Бургас за 2019 г.
Производството
е образувано по тъжба на Д.Б.Ж., ЕГН: **********,
против подсъдимата Д.Д.Ж.-Ц., ЕГН: **********,
за това, че на 18.12.2018 г., приписала на Д.Б.Ж. престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК и по чл. 146 ал. 1 от НК,
чрез подаване на жалба от страна на подсъдимата до началника на Първо РУ при ОД
на МВР-Бургас, в която приписала престъпление на Д.Ж., като твърдяла, че „баща
й Д.Ж. и е казал следното: "Боклук, боклук долен мръсен" и „Много
скоро ти ще изчезнеш от този свят" - обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК \от Ж. към Ж.-Ц.\ и закана за убийство по чл. 144, ал. 3 от НК \от Ж. към Ж.-Ц.\
- престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.
В
наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен
от тъжителя спрямо подсъдимата, за сумата от 2000 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 18.12.2018 г. до окончателното й заплащане,
представляваща обезщетение за причинени с гореописаното деяние неимуществени
вреди.
В съдебно заседание тъжителят не се явява, представлява се
от повереника, който поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда,
както и за уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Защитникът на подсъдимата оспорва съставомерността на
престъплението от обективна и субективна страна, като моли за постановяване на
оправдателна присъда и отхвърляне на така предявеният граждански иск.
Подсъдимата не се признава за виновна и в последната си
дума иска да бъде оправдана.
Районен съд -
Бургас, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От
представената по делото жалба на л. 5 и 6 се установи, че на 26.03.2018 г.
подсъдимата Д.Д.Ж.-Ц. e подала
жалба срещу баща си Д.Б.Ж. ***. В същата е посочено, че Д.Ж. се чувствала
заплашена, изпитвала безпокойство от действията на своя баща, който през
годините тормозел нея, сестра й и майка й; били подлагани на системен физически
и психически тормоз от него; обиждал я е многократно, че за нищо не става, че е
проста, тъпа, некъдърна, некомпетентна; от няколко години започнал да се грижи
за котките пред блока, започнал да изхвърля храни през прозореца, но съседите
негодували от създалата се мръсотия, бълхи и и миризми пред входа; баща й
вдигал скандали при опит да му се направи забележка, ставал агресивен с
минувачите с кучета, с децата, които минават пред сградата; многократно я е
заплашвал; след като родителите й се развели през 01.2018 г. и тя заела
позицията на майка й, баща й започнал да я обижда и да говори неистини за нея,
да я унижава и злепоставя; започнал да я причаква пред входа на блока, да я дебне
и да се опитва да се саморазправя с нея; дебнел и нейния син в училище, като се
опитвал да му се кара, защото подгонил котките пред блока.
От
представената по делото жалба на л. 4 се установи, че на 18.12.2018 г. подсъдимата
Д.Д.Ж.-Ц. подала втора жалба срещу баща си. В същата се сочи, че на 15.12.2018
г., към 18,45 часа, след като излязла от дома си на ул. Алеко Константинов № 8,
за да разходи кучето на нейни приятели, баща й Д.Ж. дошъл при нея в тъмното и
започна да й се кара, първоначално за кучето, а след това многократно я нарекъл
„Боклук”, „Боклук долен мръсен”; подсъдимата се изплашила, тъй като било тъмно
и била сама; помолила го да си тръгне и да я остави на мира; той тръгнал, но
след това се обърнал и казал: „Много скоро ти ще изчезнеш от този свят, боклук
мръсен”; помислила си, че това се дължи на факта, че първото заседание по
делото на родителите й за делба на семейното имущество е насрочена за 19.12.2018
г. и той се опива със заплахи да обърнел ситуацията в своя полза; от друга
страна обаче била многократно свидетелка и потърпевша от неговата агресия и
знаела, че той е способен да решава проблемите си чрез физическо насилие. В
жалбата се посочва, че изпитва панически страх за здравето и живота си и това
на детето й. С жалбата е направила искане от началника на полицията да се
извърши проверка и да се предприемат съответните действия, като за целта да се
изискат и записите от камерите, монтирани на сградата на ул. Алеко Константинов
8, за случилото се на 15.12.2018 г. Към жалбата е приложено и копие от жалбата
от 26.03.2018 г.
С постановление от 21.02.2019 г. Районна
прокуратура – Бургас е отказала да образува
наказателно производство по преписка № 1056/2019 г. (л. 7 от делото).
От представената справка за съдимост се
установява, че подсъдимата не е осъждана.
Свидетелката Даринка Тодорова установи по делото (л.
45 гръб – 46 от съдебното следствие), че тъжителят живее сам на адрес в гр.
Бургас, ул. Абоба, тъй като били разделени със съпругата си, а и двете дъщери
не контактували с него. Той споделил, че подсъдимата подала заявление в
полицията, в което се говорило за агресивно поведение от негова страна към нея
и бил принуден да дава писмени обяснения за нещо, което не е направил. Също и
че през декември 2018 г. имало инцидент между тях за кучето на съседи и след
това пак имало сигнал до полицията от подсъдимата. Конкретна причина за техните
влошени отношение не може да посочи, но с бившата му съпруга имали съдебни
дела. Свидетелката установи, че брат й споделил за случилото се пред входа
декември месец, като тъжителят направил забележка на дъщеря си.
Изложената
фактическа обстановка се установява и от обясненията на подсъдимата на л. 46 от съдебното следствие.
Съдът направи оценка на горепосочените
доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно,
така и съвкупно, като достигна до следните правни
изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът
следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Непосредствен
обект на престъплението "клевета" са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на
положителната обществена оценка за личността.
Съдът намира, че за да е налице престъплението клевета
по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна да се
разпространяват неистински позорни обстоятелства или да се приписва някому
престъпление. От субективна страна, деянието може да бъде осъществено само
умишлено - деецът съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого,
които не отговарят на действителността, или че му приписва престъпление, което
оклеветеният не е извършил, или като допуска, че обстоятелствата са неистински,
т.е., че пострадалият не е извършил престъпление, но се съгласява с настъпването
на престъпния резултат. Отсъствието на всеки един от посочените обективни или
субективни признаци води до липса на престъпление, какъвто е и настоящият
случай.
С тъжбата е повдигнато обвинение за клевета спрямо
подсъдимата, чрез написаните по отношение на тъжителя в жалбата от 18.12.2018
г. до началника на Първо РУ при ОД на МВР-Бургас, твърдения, като според
тъжителя те се изразяват в набеждаване в извършване на престъпления от общ
характер – по чл. 144, ал. 3 от НК и по чл. 146 ал. 1 от НК. Твърденията
действително са насочени персонално към тъжителя. Няма спор по делото, а и това
се установи от събраните доказателства, че жалбата е написана лично от
подсъдимата, като при обсъждане на посочените в тъжбата изрази следва да се
преценяват само във връзката им с останалите заявени в жалбата обстоятелства и
преди всичко с оглед целта, която е преследвана от дееца, а не изолирано.
Предмет на клеветата са винаги твърдения с
конкретно съдържание, които носят информация за точно определени факти или обстоятелства,
които трябва да са позорни, т.е. да са недостойни от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна негативна оценка
на обществото. Необходимо е приписването на престъпление да бъде доказано
конкретно по време, място и по лице, а не да бъде разпространено в абстрактна
форма. Деецът следва да излага пред трети лица твърдения, че пострадалият е
извършил престъпление, което трябва да е достатъчно ясно описано, макар и не
напълно конкретизирано, като това да е довело до заблуждение в съзнанието на
определено лице или лица. В този смисъл е и константната съдебна практика на
върховната съдебна инстанция - Решение №
87 от 1971 г. на ІІ н.о., Решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. №
766/1997 г., II н. о., Решение № 70 от 25.02.2009 г. по к. н. д. № 36/2009 г.,
I н. о., Решение № 75 от 2012 г. по н. д. № 3142/2011 г., II н. о. и др. От
събраните по делото доказателства се установи, че страните са баща и дъщеря и
между тях съществува личностен, семеен, конфликт. От съдържанието на жалбата от
18.12.2018 г. се установява, че Д.Д.Ж.-Ц. е подала жалба срещу баща си за това,
че на 15.12.2018 г., към 18,45 часа, разхождайки кучето, баща й започнал да й
се кара, а след това многократно я нарекъл „Боклук”, „Боклук долен мръсен”, „Много
скоро ти ще изчезнеш от този свят, боклук мръсен”. По повод на това е и
подадената от подсъдимата жалба, като е поискала от полицията да се извърши проверка и да се
предупреди да не се заканва срещу нея, майка й и сестра й, и да спре да ги
притеснява на публични места, както и да не притеснява детето й. Именно тези
обстоятелства и възприемането на действията на тъжителя като заплаха са
мотивирали подсъдимата да подаде молбата до полицията и да получи съдействие от
тях. В конкретния случай подсъдимата е действала със съзнанието, че с молбата
си търси помощ от държавните органи, които са компетентни да установят дали са
извършени нарушенията. В самата жалба от 18.12.2018 г. тя изрично посочва, че
търси повторно помощ от държавните органи, като вече веднъж е получила съдействие
за предходна заплаха за саморазправа, доколкото сигнала й до полицията е дал
резултат, като тъжителят е бил предупреден и заканите и заплахите са спрели. За
наличието на субективна увереност, че действа само за да защити своите права,
може да се извлече и от съдържанието на жалбата, с посочване от къде могат да
се съберат доказателства за нейните твърдения, а именно направила е искане не
само да се извърши проверка по случая, но и да се изискат записите от камерите,
монтирани в сградата на ул. Ал. Константинов. Подсъдимaта е упражнилa гарантирано от закона право да получи защита на
своите правни интереси.
Право на всеки гражданин е да изготви жалба или да сезира със сигнал държавен
орган, като това право не би могло да се упражни, ако се допусне лицето да бъде
привлечено към отговорност винаги, когато изнесеното обстоятелство се окаже
неверно. В Конституцията на Република България това право е гарантирано, като при
упражняването му гражданинът трябва да е добросъвестен, т.е. да вярва, че
изнесеното от него е истина, за да не носи отговорност за поведението си. Подсъдимата
е действала добросъвестно, като е смятала, че излага верни факти и
обстоятелства, които е възприела и с жалбата си е очаквала да получи съдействие от държавен орган. Щом
като е действала със съзнанието, че съобщава в писмена форма обстоятелства за
извършено нарушение, като сочи и лицето, което го е извършило, тя не може да
носи отговорност за нанесена клевета. Потвърждение на този извод са и събраните
по делото доказателства, които напълно обосновават отсъствието на субективната
страна на деянието, за което е предадена на съд подсъдимата. В случая, подсъдимата Д.Д.Ж.-Ц. е съзнавала истинността на изнесените факти, поради което е
действала със
съзнанието, че търси защита и то по установения от закона ред. Затова целта й не е била да
клевети тъжителя и това да повлияе отрицателно върху обществената му оценка, а
единствено да получи съдействие от МВР и да се преустановят действията на баща
й, възприемани от подсъдимата като психически тормоз над нея, майка й сестрай и
детето й.
В
обобщение, съдът
намира, че се касае за липса на един от признаците на престъплението, за което
е повдигнато обвинение - вината, поради което и с присъдата си съдът
счете, че следва да оправдае изцяло подсъдимата на основание чл. 304 НПК.
По
предявения граждански иск.
За
да бъде уважен граждански иск на деликтно основание по чл. 45 ЗЗД следва да
бъдат установени следните материалноправни предпоставки - деяние, противоправност на
деянието, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и виновно
поведение. Съдът прецени, че не са налице предпоставките за ангажиране
имуществената отговорност на подсъдимата за причинени от нея вреди на тъжителя.
При липсата на доказано противоправно деяние, извършено от подсъдимата, не са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, поради което съдът отхвърли предявения
граждански иск, като неоснователен.
По
разноските.
Предвид крайния резултат по делото разноските по
делото следва да се възложат в тежест на частния тъжител. Така мотивиран съдът
осъди тъжителя да заплати в полза на подсъдимата сумата от 600 лв. – адвокатско
възнаграждение, както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд-Бургас, и сумата в размер от 80 лева, представляваща държавна такса
върху отхвърления размер на гражданския иск.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.