№ 10945
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110132657 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „..........“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против П. Х. Б. в качеството му на наследник на Х. Б. Б. за
сумата от 2391,35 лева, от която 2049,68 лева - главница, представляваща стойността на
неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2019 г. в имот, находящ се в
.... с абонатен номер19991, сумата 317,08 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 25.05.2021 г.,
сумата 19,87 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.
05.2018 г. - м. 04.2019 г. и сумата 4,72 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
31.06.2018 г. до 25.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.06.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е депозиран отговор на исковата молба от
назначения на отвтеника особен представител, който оспорва предявените искове, с довода,
че няма доказателства ответникът да е приел наследството на своя баща, както и че не няма
1
такива за размера на претенциите. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „........ не изразява становище по спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е приобщено копие на нотариален акт за собственост върху жилище , дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ №21, том V,
нот. дело 821/1979 от 10.07.1979 г., според който Х. Б. Б. е признат за собственик на
недвижим имот, представляващ апартамент (жилище) №...... Видно от удостоверение за
наследници Х. Б. Б. е починал на 23.04.2020 г., поради което съдът приема, че през исковия
период потребител на доставената от ищеца топлинна енергия е бил именно той в
качеството му на собственик на топлоснабдения имот, доколкото по делото няма
доказателства собствеността върху имота да е била прехвърлена на друго лице преди
исковия период. Следователно се налага извод, че между наследодателя на ответника и
ищцовото дружество е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „..........” ЕАД е налице задължение да
доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да
заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Съдържанието на това
правоотношение е уредено от Общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени с
Решение на КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са
представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено
от писменото им приемане от страна на потребителите, противно на твърденията на
2
ответника. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
След смъртта на Х. Б. Б. на 23.04.2020 г. всички негови имуществени права,
задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на настоящия ответник,
в качеството му на единствен наследник по закон съгласно удостоверение за наследници с
изх. №4381/01/06/20 от 21.07.2020 г., издадено от Столична община, район Надежда.
Съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците.
При откриване на наследството, което е станало със смъртта на наследодателя лицата, които
имат право да наследяват, в случая ответника, се призовава към наследяване като
придобиването на наследството става с приемането му/изрично или мълчаливо/ и има
обратно действие – от датата на откриване на наследството. В случая наследникът -
ответник е оспорил факта на приемане на наследството, но по делото е приобщено
заявление, адресирано до ищцовото дружество, с което П. Х. Б. е признал дължимостта на
задължения към топлопреносното дружество, касаещи именно процесния имот, поради
което съдът приема, че последният е приел наследството на своя баща, включващо както
права, така и задължения, поради което съдът приема, че ответникът е летитимиран да
отговаря по предявените искове.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Констатирано е, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление, както и
такава за битовото горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. Доставената
топлинна енергия за отопление на имота е била определяна въз основа на служебен отчет
поради неосигурен достъп на 1 брой отоплително тяло с ИРРО, като количеството е
определено в съответствие с максималния разход за сградата при 4 броя отоплителни тела.
Сумите за топла вода периода са определяни на база „реален отчет“ на показанията на 1
броя технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. Сумите за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на
жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост, действащи през
процесния период. От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. е в размер на 2049,69
лева.
От приетото заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като
съответно на събраните доказателства, се установява, че за процесния период ищецът е
издал общо 28 фактури и са издадени кредитни известия към тях на основание изготвените
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Вещото лице
констатирало, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. – м.04.2019 г. е в размер на 2069,55 лева.
Ответникът не представя доказателства да са заплатени каквито и да е суми за
процесния период, поради което съдът приема, че същият дължи заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, чиито размер
съответства на установения в заключението на съдебно – техническата експертиза, поради
което искът за топлинна енергия е изцяло основателен.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземането
по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
3
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни. Съобразявайки изложеното изискуемостта
на вземането за месец май 2018 г., което е най- старото задължение, е настъпила на
16.07.2018 г., респ. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.06.2021 г., на
която дата е предявена исковата молба, вземането за м. май 2018 г. не е погасено по давност.
Предвид това не са погасени по давност и последващите задължения на абоната за
процесния период, поради което възражението на ответника в този смисъл се явява
неоснователно.
Към дължимата сума за топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода м.05.2018 г. - м.04.2019 г,
възлизащи на 19,87 лева. Няма спор между страните, а се установява и от представените
писмени доказателства, че процесния имот се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. В
настоящия случай сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, не
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма за дялово разпределение през процесния период, поради което индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода се извършва възмездно от продавача съгласно чл. 22, ал. 1 ОУ.
Наведените от ответната страна възражения, че щом услугата е извършвана от ищцовото
дружество, а не от фирма за дялово разпределение, каквито са били първоначалните
твърдения на ищеца, то претенцията за суми за дялово разпределение следва да бъде
отхвърлена са неоснователни, тъй като меродавно е обстоятелството услугата да е била
извършена, а в случая това не е спорно по делото и се потвърждава от заключението на
съдебно –техническата експертиза.
Относно претенцията на ищеца за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия следва да се съобрази, че според общите условия
към договорите за продажба на топлинна енергия вземанията стават изискуеми на 46-тия
ден след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден ответниците са изпаднали в
забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Размерът на това обезщетение също не се оспорва от
ответника и доколкото съдът формира извод за наличие на главен дълг, то са налице
основанията да бъде уважена и тази искова претенция на ищеца.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
4
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 4,72 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
такива се претендират само от ищеца, в чиято полза следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно с уважената част на исковете в общ размер на 1191,78 лева за платена държавна
такса, депозити за вещи лица и за особен представител и за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП
в размер на 100.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Х. Б. ЕГН ********** с адрес: .......... в качеството му на наследник на Х.
Б. Б. да заплати на „..........“ ЕАД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: ........... на
основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2391,35 лева,
включваща 2049,68 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода м. 05.2018 г. - м. 04.2019 г. в имот, находящ се в .... с абонатен
номер19991, сумата 317,08 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 25.05.2021 г., сумата 19,87
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2018 г. - м.
04.2019 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.06.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 1191,78 лева - разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за
сумата 4,72 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.06.2018 г. до 25.05.2021 г..
като неоснователен.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„..........” ЕАД – „........
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5