№ 248
гр. Стара Загора, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225500500091 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274- 279 от във връзка с чл.410- 417 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 2397/04.02.2022г., подадена от
заявителя „В и К“- ЕООД, гр.С.З. против Определение № 210/27.01.2022г.,
постановено по ч.гр.д.№ 254/2022г. по описа на РС- Ст.Загора, с което
първоинстанционния съд е обезсилил издадената по делото заповед №
92/26.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, тъй
като длъжницата В. Т. Г. от гр.С.З. е била починала още преди датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК с вх.№ 1559/24.01.2022г. в РС- Ст.Загора.
Частният жалбоподател излага съображения, че действително при
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение лицето В. Т. Г.
е починала. Именно поради това обстоятелство в т. 5.Длъжник от Заявлението
били посочили, че претенцията е насочена срещу наследниците на длъжника.
Отделно от това в т.14. Допълнителни изявления и допълнителна информация
изрично били описали, че към настоящия момент /т. е подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ потребителят е починал
като е оставила наследници и именно срещу тях е насочена паричната
претенция. Предвид обстоятелството, че не разполагат с имената и адресите
на наследниците на длъжника, поискали от съда да им бъде издадено съдебно
удостоверение, което да послужи пред съответната администрация, по силата
на което да се снабдят с удостоверение за наследници на длъжника. В тази
връзка към заявлението били приложили и проект на съдебно удостоверение
/т.8 от Приложенията към заявлението/. Излага подробни съображения. Моли
съдът да постанови Определение, с което да отмени Определение № 210 от
27.01.2022г., постановено по ч.гр.дело № 254/2022г. по описа на Районен съд
гр. Стара Загора, с което се прекратява производството по ч.гр. дело
№254/2022г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора и да го върне на
1
Районен съд гр. Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените
действия. Молят да им бъдат присъдите и направените по делото разноски.
Въззивният съд, след като обсъди твърденията на ч.жалбоподател,
неговите фактически и правни доводи, след като прецени данните по
приложеното частно гражданско дело, и приложимите материалноправни и
процесуални норми, както и материалите по делото, счита за установено и
доказано следната фактическа обстановка :
Производството пред заповедния съд е образувано въз основа на
заявление по реда на чл.410 от ГПК от молителя „В и К“- ЕООД, гр.С.З., за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу по-
рано починалата длъжница В. Т. Г. от гр.С.З. по т.5 от Заявлението, като на
стр.4, абзац 3 от същото е поискал от заповедния РС- Ст.Загора да му издаде
съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с удостоверение за
наследниците на длъжницата.
Старозагорският районен съд е издал заповед за изпълнение
№92/26.01.2022г.
Констатирал е от представената по делото справка от Национална база
данни, че длъжникът е починал на 28.07.2021г.
С оглед на това е обезсилил издадената по делото заповед №
92/26.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, тъй
като длъжницата В. Т. Г. от гр.С.З. е била починала още преди датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК с вх.№ 1559/24.01.2022г. в РС- Ст.Загора.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна, че ч.жалба е подадена в установения от закона 1- седмичен
срок, от надлежна страна- заявител, с право и интерес на обжалване срещу
валидно и допустимо постановено в з.з. Определение на първоинстанционния
съд, представляващо подлежащ на инстанционен съдебен контрол съдебен
акт, поради което ч.жалба е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По същество ч.жалба се явява неоснователна.
По делото е безспорно обстоятелството, че към датата на подаване на
заявлението в съда на 24.01.2022г. длъжникът е бил вече починал.
Следователно към момента на образуване на настоящото дело този длъжник
не е бил процесуално правоспособен, защото според чл. 27, ал. 1 от ГПК
такова е само това лице, което е правоспособно по материалното право, а
според последното процесуалната правоспособност се прекратява със смъртта
на всяко физическо лице. Ако последната настъпи в течение на висящ процес,
тя дава повод за правоприемство в него (чл. 227 и чл. 428, ал. 3 от ГПК), но
ако предхожда образуването на този процес, е пречка той въобще да
възникне, както в лицето на починалия, така и спрямо неговите наследници.
Това е така защото, както исковият процес, така и заповедното производство е
двустранно. Поради това условие за неговата допустимост е наличността към
момента на образуването му на две срещупоставени страни - заявител и
длъжник. А след като това е така, ако в деня на подаване на заявлението
2
длъжникът не съществува, процесуално правоотношение не може да възникне
и дело не може да се образува, а ако е вече образувано подлежи на
прекратяване, като недопустимо. (в този смисъл е Решение № 4262-1983 г. - I
г.о. на ВС).
Тъй като липсата на тази положителна процесуална предпоставка не
може да бъде отстранена, на заявителя не следва да се дава и срок по чл.101,
ал.1, изр.2 от ГПК за отстраняването й, а тъй като тя е и от категорията на
абсолютните, за нейното наличие съдът следи служебно (Р № 1646-1984 г. - II
г.о. на ВС). Поради това след като съдът е констатирал към настоящия
момент липсата й, следва на основание чл.101, ал.3, във вр. с чл.27, ал.1 от
ГПК да прекрати по отношение на същия длъжник производството по
настоящото дело.
Предвид гореизложеното, правилно Старозагорският районен съд е
приел, че като недопустима, следва да обезсили и издадената по делото
заповед за изпълнение, защото когато се постанови съдебно решение против
несъществуваща страна, то е недопустимо и следва да се обезсили (в този
смисъл е Решение № 530-2001 г. - I г.о. на ВКС).
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, не следва да се присъждат разноски на
ч.жалбоподател.
С оглед т.8 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС-
София, това въззивно Определение, постановено в заповедното производство
е окончателно и не подлежи на касационно Обжалване.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271,
ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 210/27.01.2022г., постановено по
ч.гр.д.№ 254/2022г. по описа на РС- Ст.Загора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3