Определение по дело №200/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 331 ГПК и е образувано по предявен иск от Х. С. А. от с. М. община К. – вписан за баща на малолетното дете М. Х. А., род. на **.0*.201*г. в Акт за раждане № ****/**.0*.201*г., изд. от Община К., срещу М. Х. А., представлявана от Ш. К. А. – майка и законен представител и Ш. К. А. – като майка на детето, за оспорване на бащинството му на детето, родено по време на брака му с майката, с правно основание чл.62, ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 от СК.

Ищецът Х. С. А. излага следните обстоятелства в ИМ: че сключеният граждански брак между ищеца Х. С. А. и ответницата Ш. К. А. на **.0*.2000г.,съгласно акт за граждански брак № 0*/31.0*.2000г., издаден от кметство с. М. О.К. е прекратен поради развод с влязло в сила на 04.02.2015г. решение №126/ 16.01.2015г. по Г.дело № 916/2014г. по описа на К. районен съд. Детето М. било родено на **.0*.200*г. от майка Ш. К. А., по време на брака и записано с бащино и фамилно име на бившия съпруг Х. А. и за баща бившия съпруг на майката Х. С. А.. Във връзка с тези факти ищецът твърди, че след сключване на брака с ответницата Ш. К. А. през 2000 година живели като съпрузи само две години. От съвместното си съжителство имали родени две деца-Е. Х. А. и К. Х. А.. През 200*г. ищецът заминал да работи в Г.. Връщайки се в България през лятото на 2002г., отишъл в с.П., където живеели до заминаването си с бившата си съпруга, но заварил само майката на съпругата си и дъщеря им Е. Майката на съпругата му споделила, че тя, заедно с мъжа, с когото живеела и със сина им К. заминали за чужбина, без тя да знае точно къде. Тогава ищецът взел дъщеря им Е. и се завърнал в неговото родно село М. О.К., където заживели заедно. Оттогава повече не потърсил съпругата си Ш. и прекратил всякакви контакти с нея, както по телефона, така и лични. Не знаел къде се намира тя, дали е в страната или в чужбина. Така, от 2002 г. се установила трайна фактическа раздяла между съпрузите. През месец август 2014г. ищецът решил да започне процедура по развод и по този повод посетил кметството в с.М.. Тогава от кмета на с.М. узнал, че освен двете деца-Е. Х. А. и К. Х. А., на негово име се води и детето М. Х. А., родено на **.0*.20**г. По-късно му било обяснено, че в акта за раждане на М. Х. А. като баща бил записан той по презумпцията на чл.32, ал.1 от Семейния кодекс. Бракоразводното дело се състояло на 1*.1*.201*г. в РС-К., като видно от постановеното решение на съда от 16.01.2015г., бившата съпруга Ш. К. А. била заявила, че биологичен баща на детето М. Х. А. е лицето О. Г., с което тя живеела на семейни начала от 2002г. до момента, но поради презумпцията по чл.61,ал.1 от СК, спрямо детето М. Х. А., родена на **.0*.201*г., съдът приел, че баща на това дете е ищецът. Това обуславяло правния интерес от водене на настоящия иск. Искането е да се постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на детето М. Х. А. и майката Ш. К. А., че ищецът Х. С. А. не е биологичен баща на това дете. В съдебно заседание ищецът лично и чрез представителя си по пълномощие поддържа исковата молба както е предявена.

По делото не е подаден отговор на исковата молба от ответника Ш. К. А.. В съдебно заседание същата се явява лично, като заявява, че не оспорва обстоятелствата по иска; че ищецът не е баща на детето; че баща на детето е лице на име О.Г., с което от дълги години живеят като съпрузи. Моли искът да бъде уважен.

Постъпил е социален доклад от ДСП - О. „З. на Д. - К., с който се изразява мнение, че е в интерес на детето да бъде установен произхода му по бащина линия.

К.окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С доклада по делото по чл. 146 ГПК, съдът е признал за доказани следните обстоятелства: че бракът между ищеца и първия ответник е сключен на **.0*.20** г. и е прекратен на 0*.0*.20**г. поради развод; че детето М. е родено на **.0*.20**г. от майка Ш. К. А. по време на брака; че детето е записано с имената на съпруга на майката - Х. А., който е записан в акта за раждане на детето № **** от **.0*.20**г., издаден от Община К., за негов баща. Тези обстоятелства са установени от следните приети по делото писмени доказателства, неоспорени от другата страна: заверено копие от удостоверение за раждане на детето М. Х. А., съставено въз основа на акт за раждане № ****/1*.0*.20**г. от Община К.; удостоверение за сключен граждански брак между родителите на детето, изд. въз основа на акт № **/**.0*.2000г. от км-во с.М. О. К. и заверено копие от решение № ***/1*.0*.20**г., постановено по Г.д. № 916/2014г. по описа на РС-К., влязло в сила на 04.02.2015 година.

От заключението на назначената по делото съдебна акушеро-гинекологична експертиза, неоспорено от страните и от разпита на вещото лице в с.з. се установява, че най- вероятният период на зачеването на детето М. Х. А., родено на **.0*.201*г., е между 06.06.2012г. и 12.06.2012 година, а най-вероятната дата на зачеване – 09.06.2012 година.

От показанията на разпитаните по делото свидетели З. Ю. Халил, Р. И. А. и Х. Н. Р., които съдът кредитира изцяло като последователни, безпротиворечиви и неопровергани от други доказателства по делото се установява, че бившите съпрузи имат две родени от брака си деца. През 2002 година ищецът Х. С. А. заминал да работи в чужбина. След заминаването му, ответницата Ш. К. А. взела едното дете – момчето К. и напуснала семейното жилище в с. П.. Прибирайки се през лятото на 2002 година в България, ищецът намерил дъщеря им Е. в дома на майката на ответницата, взел я със себе си и се прибрал в дома си в с.М.. С това приключили взаимоотношенията им като съпрузи. За това, че е ищецът е вписан за баща на детето М. в акта за раждане научил през м.август на 2014г., когато посетил кметството на с.М. О. К., за да се снабди с данните за съпругата си, необходими му за подаване на молба за развод.

Обсъдените свидетелски показания кореспондират с обясненията на ответницата Ш. А. в с.з., че живее с друг мъж от заминаването на съпруга й в чужбина през 2002 г. – О.И. Г., и че баща на детето не е бившият й съпруг, а този мъж.

При тези доказани обстоятелства по делото съдът намира предявения иск с правно основание чл. 62, ал.1 СК /чл. 33 СК отм./ за допустим като предявен от лице, имащо интерес от оспорването – бивш съпруг на майката, и в преклузивния едногодишен срок по чл. 62, ал.1 СК от узнаване на раждането /м. август 2014 г. - свидетелски показания/ на детето, за чийто баща е вписан в акта за раждане, а разгледан по същество - за основателен и доказан. Предмет на доказване по иска е обстоятелството, че детето не е могло да бъде заченато от ищеца по време на брака му с ответницата, или оборване на презумцията по чл. 61, ал.1 СК, съгласно която съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака. Това оборване съдът счита за успешно проведено при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца. Безспорно установено по делото е, че ищецът и майката на детето са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила бракоразводно решение на 0*.0*.20**г., а детето е родено на **.0*.201*г. – т.е. по време на брака; че бившите съпрузи са в трайна и необратима фактическа раздяла от 2002 година, през която са преустановили всякакви контакти помежду си, в т.ч. и интимни; майката на детето от този момент е установила фактическо извънбрачно съжителство с друг мъж, като най - вероятният период на зачеване на детето между 06.06.2012г. - 12.06.2012г. и дата на зачеване 09.06.2012г., попада във времето на това фактическо съжителство. Или, несъмненият извод, който се налага е, че детето М. Х. А. не е могло да бъде заченато от ответника Х. С. А., вписан като негов баща в акта за раждане, независимо от обстоятелството, че раждането на детето на **.0*.201*г. е по време на брака му с майката на детето, прекратен на 04.02.2015 година по съдебен ред.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищецът Х. С. А. не е баща на детето М. Х. А..

След влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на Община К. за отбелязване на установеното с решението в акта за раждане на детето и на ТЗ ГРАО – К. на осн. чл. 107 ПАС.

Разноски по делото не се следват, тъй като такива не са поискани.

Водим от горното, К. окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. С. А., с. М. О. К., ЕГН *, вписан за баща на детето М. Х. А., ЕГН *, род. на **.0*.20** г. в Акт за раждане № ****/**.0*.20**г., изд. от Община К., не е биологичен баща на детето М. Х. А., ЕГН *, родено от майка Ш. К. А., ЕГН *, Г. К., ул. „Р. № 10.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Община К. за отбелязване на установеното с решението в Акт за раждане № ****/1*.0*.20**г на детето М. Х. А., ЕГН *, изд. от Община К. и на ТЗ ГРАО – К., за сведение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: