Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 18.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2398 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик,
твърди, че с ответника на 10.12.2018г. сключили договор за мобилни услуги за
мобилен номер 0899/102138 по програма „Тотал 26.99”, с неограничени национални
минути и роуминг в ЕС със срок на действие 24 месеца, по силата на който С.М.
следвало да заплаща стандартен месечен абонамент от 26.99 лева. При възползване
от преференциални условия за повече от една услуга, ищецът сключил с ответника договор за лизинг от 10.12.2018г.,
с който предоставил на последния за временно и възмездно ползване мобилно
устройство марка „HUDWEI” модел „Y6 2018 Dual Gold” срещу заплащане на обща
лизингова цена на 23 месечни лизингови вноски в размер на 8.99 лева всяка. За
периода м.12.2018г. до м.02.2019г. ответникът не е заплатил потребени мобилни
услуги на обща стойност 113.19 лева и три месечни лизингови вноски. Поради неизпълнението
на абоната – ответник да заплати цената на потребените и фактурирани услуги на
стойност 114.46 лева, на основание чл.75 във вр.с чл.19Б, в/ от Общите условия
на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни
телефонни услуги и чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг, ищецът
е прекратил едностранно договора за мобилни услуги и лизинговите вноски по
договора за лизинг станали предсрочно изискуеми. Поради прекратяването на
договора за мобилни услуги, по вина на ответника, била начислена и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 202.85 лева. За тези
горепосочени дължими парични суми ищцовото дружество издало фактура №
**********/15.12.2018г.; фактура № **********/15.01.2019г.; фактура № **********/15.02.2019г.
и кредитно известие № **********/15.03.2019г. За паричните суми по процесните фактури и кредитно
известие, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №
763/2020г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответника на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради
което същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на
ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумите от 114.46 лева, представляваща неплатени
потребени далекосъобщителни услуги по договор
за мобилни услуги за мобилен номер 0899/102138 по програма „Тотал 26.99” от 10.12.2018г. за периода 10.12.2018г.
до 14.04.2019г.; 202.85 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор
за мобилни услуги за мобилен номер 0899/102138 по програма „Тотал 26.99” от 10.12.2018г., предсрочно прекратен на
04.04.2018г. и 179.80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 10.12.2018г.
на мобилно устройство марка „HUDWEI” модел „Y6 2018 Dual Gold” за периода
м.04.2019г. до м.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 10.02.2020г. до окончателното им изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.дело № 763/2020г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото
дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът С.М.М. призован по регистрираните му
постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител в
срока за отговор оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че искът е
неоснователен, тъй като не е доказано, че договорите са прекратени предсрочно,
на какво основание, а от там и че се дължат парични суми по тях, включително и
неустойка.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 10.12.2018г.
страните сключили договор
за мобилни услуги за мобилен номер 0899/102138 по програма „Тотал 26.99”, с
неограничени национални минути и роуминг в ЕС със срок на действие 24 месеца,
по силата на който С.М. следвало да заплаща на ищеца стандартен месечен
абонамент от 26.99 лева. При възползване от преференциални условия за повече от
една услуга, ищецът сключил с ответника
договор за лизинг от
10.12.2018г., с който предоставил на последния за временно и възмездно ползване
мобилно устройство марка „HUDWEI” модел „Y6 2018 Dual Gold” срещу заплащане на
обща лизингова цена на 23 месечни лизингови вноски в размер на 8.99 лева всяка.
За периода м.12.2018г. до м.02.2019г. ответникът не е заплатил потребени
мобилни услуги на обща стойност 114.46 лева и три месечни лизингови вноски,
поради което и неизпълнението на абоната – ответник да заплати цената на
потребените и фактурирани услуги на стойност 114.46 лева, на основание чл.75
във вр.с чл.19Б, в/ от Общите условия на „Теленор България” ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги и чл.12, ал.2 от
Общите условия към договора за лизинг, ищецът е прекратил едностранно договора
за мобилни услуги и му, начислил неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 202.85 лева и обявил лизинговите вноски по договора за
лизинг за предсрочно изискуеми в размер на 202.85 лева. За тези горепосочени
парични суми ищцовото дружество издало фактура № **********/15.12.2018г.;
фактура № **********/15.01.2019г.; фактура № **********/15.02.2019г. и кредитно
известие № **********/15.03.2019г.
За
паричните суми по процесните фактури и кредитно известие, ищцовото дружество
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е образувано ч.гр.дело № 763/2020г. по описа на РРС, като
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била
изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ
адрес, където не е бил открит, поради което същата е счетена за връчена на
основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно
вземането си, което той е направил по настоящото дело.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
“Теленор България” ЕАД и
ответникът били в облигационни правоотношения по силата на сключен между тях на 10.12.2018г. договор за мобилни услуги за
мобилен номер 0899/102138 по програма „Тотал 26.99”, с неограничени национални
минути и роуминг в ЕС със срок на действие 24 месеца, по силата на който С.М.
следвало да заплаща стандартен месечен абонамент от 26.99 лева. При възползване
от преференциални условия за повече от една услуга, ищецът сключил с ответника и договор за лизинг от 10.12.2018г.,
с който предоставил на последния за временно и възмездно ползване мобилно
устройство марка „HUDWEI” модел „Y6 2018 Dual Gold” срещу заплащане на обща
лизингова цена на 23 месечни лизингови вноски в размер на 8.99 лева всяка.
Липсва спор по делото, че за периода м.12.2018г. до м.02.2019г. ответникът не е
заплатил потребени мобилни услуги на обща стойност 113.19 лева и три месечни
лизингови вноски по издадени му фактура № **********/15.12.2018г.; фактура №
**********/15.01.2019г.; фактура № **********/15.02.2019г. По делото не е и
доказано от страна на ответника, че е заплатил дължимите от него парични суми
по горепосочените 3 фактури за месечните абонаменти такси за ползваните мобилни
услуги и лизинговите вноски по договора за лизинг на мобилно устройство на
определените и договорени в договора падежи. Съдът намира за неоснователно
възражението на назначения особен представител на ответника, че не е била
настъпила претендираната предсрочна изискуемост на задълженията по двата
договора. Съгласно чл.19б, б.в/ от Общите условия на „Теленор България” ЕАД,
операторът има право едностранно да прекрати индивидуален срочен договор, в случай,
че потребителят не е платил дължими суми след изтичане срока за плащането им, а
съгласно чл.12 от Общите условия към договора за лизинг при неизпълнение на
задължение по договора за заплащане на лизингова вноска, лизингодателят може да
обяви месечните лизингови вноски за предсрочно изискуеми. Виновното
неизпълнение на ликвидни и изискуеми договорни задължения, начислени в
издадените фактури, представлява основание за едностранното неизпълнение на
задълженията на длъжника за заплащане на потребените услуги и дължимите
лизингови вноски, поради което операторът е спрял достъпа на клиента до
мобилната си наземна мрежа, т.нар. двустранно спиране на 11.04.2019г. В случая е била договорена, т.нар. автоматична
предсрочна изискуемост на задълженията по договорите и за да настъпи такава не
е необходимо надлежно уведомяване на длъжника. Такова надлежно уведомяване за
настъпване на предсрочна изискуемост съгласно цитираното от особения
представител на ответника ТР № 3 от 27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК е необходимо
само при подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, което да
обуслови уважаването му, но не и в настоящия случай, тъй като заповедта за
изпълнение е по чл.410 от ГПК. В този смисъл и възражението на назначения
особен представител на ответника се явява неоснователно. Поради предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, поради
изпадането му в забава, операторът е издал крайна фактура №
**********/15.04.2019г., в което била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на основание чл.11 от договора в размер на 202.85 лева, като тази
сума представлявала сбор от неплатени ползвани мобилни услуги за трите
предходни отчетни периода, а именно 114.46 лева и с добавена разлика в размер
на 88.39 лева между стандартната цена на мобилно устройство „HUDWEI” модел „Y6
2018 Dual Gold” без отстъпка съгласно актуалната ценова листа на оператора и
преференциалната му цена, за която е сключен договор за лизинг от 10.12.2018г.,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на
договора за мобилни услуги. Ищецът е претендирал в
настоящото производство неустойка, която е формирана съгласно уговореното в
процесните договори за предоставяне на мобилни услуги. С оглед на това, няма
основание да се приеме, че исковата претенция произтича от неравноправни клаузи
в договора и, че не е съобразена с установената съдебна практика относно
дължимите неустойки по прекратени договори за мобилни услуги по вина на
потребителите.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявения иск се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи
изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите от 114.46 лева, представляваща неплатени
потребени далекосъобщителни услуги по договор
за мобилни услуги за мобилен номер 0899/102138 по програма „Тотал 26.99” от 10.12.2018г. за периода 10.12.2018г.
до 14.04.2019г.; 202.85 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор
за мобилни услуги за мобилен номер 0899/102138 по програма „Тотал 26.99” от 10.12.2018г., предсрочно прекратен на
04.04.2018г. и 179.80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 10.12.2018г.
на мобилно устройство марка „HUDWEI” модел „Y6 2018 Dual Gold” за периода
м.04.2019г. до м.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 10.02.2020г. до окончателното им изплащане, въз основа на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.дело № 763/2020г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 763/2020г. по описа на РРС, разноски в размер на
25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото; 180.00 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 125.00
лева – заплатена държавна такса за производството по делото, 100.00 лева – заплатено
възнаграждение на назначения му особен представител и 120.00 лева - заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
С.М.М., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, че
дължи на “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумите от 114.46 лева /сто и четиринадесет лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща неплатени потребени
далекосъобщителни услуги по договор
за мобилни услуги за мобилен номер 0899/102138 по програма „Тотал 26.99” от 10.12.2018г. за периода 10.12.2018г.
до 14.04.2019г.; 202.85 лева /двеста и два лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен
номер 0899/102138 по програма „Тотал 26.99” от 10.12.2018г., предсрочно прекратен на 04.04.2018г. и
179.80 лева /сто седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 10.12.2018г. на мобилно устройство марка
„HUDWEI” модел „Y6 2018 Dual Gold” за периода м.04.2019г. до м.11.2020г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 10.02.2020г. до окончателното им изплащане, въз основа
на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.дело № 763/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.М.М., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 205.00
/двеста и пет/ лева – направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 763/2020г.
по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА С.М.М., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и
настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 345.00 /триста
четиридесет и пет/ лева - направени по настоящото дело разноски за заплатени
държавна такса, възнаграждения за особен представител и редовно упълномощения
адвокат.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: