Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 23.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Кона Дочева, като разгледа докладваното от съдията Кунчева в.гр.дело № 915 по описа за
2020 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „******“
ЕООД, със седалище гр. С., подадена чрез пълномощника юрк. Р.И., срещу
решението на Районен съд – Червен бряг от 09.10.2020 г., постановено по гр.д. №
435/2020 г., в частта му, в която предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК е отхвърлен за сумата 2000 лв. – главница и сумата от 323,37 лв. –
договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплъщане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 112/02.03.2020 г.
по ч.гр.д. № 218/2020 г. по описа на
Районен съд – Червен бряг. В жалбата са изложени оплаквания, обосноваващи
довод, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е неправилно поради
допуснати нарушения на материалния закон. Жалбоподателят се позовава и на
съдебна практика по цитираните съдебни актове. Претендира отмяната на решението
в обжалваната му част и в частта за разноските и уважаване на предявения иск за
претендираните суми за главница и договорно възнаграждение.
Ответникът по въззивната жалба Т.И.Н.
счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в представения
писмен отговор. Представена е и писмена защита от въззиваемия, чрез неговия
процесуален представител адв. И.А. ***.
Като взе предвид данните по делото,
оплакванията във въззивната жалба и наведените от страните доводи, настоящият
съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира жалбата за допустима и
основателна, предвид следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск по реда на чл. 422 ГПК
за установяване на част от вземането, присъдено в полза на кредитора „******“ ЕООД гр. С. срещу длъжника Т.И.Н.,***,
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 112 от
02.03.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 218/2020 г. по описа на Червенобрежки
районен съд, както следва: сумата от 2000 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит без обезпечение № 30034912920 от
06.02.2019 г.; сумата от 329,37 лв. неплатено договорно възнаграждение за
периода 15.03.2019 г. до 31.07.2019 г.;
сумата от 2475,12 лв. представляваща
неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, ведно със
законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на
заявлението – 02.03.2020 г. Претендират се и направените разноски в заповедното
и в исковото производство.
Искът е предявен в указания от
заповедния съд срок, при наличието на подадено от длъжника възражение по чл.
414 ГПК, с оглед на което същият се явява процесуално допустим.
От събраните по делото писмени
доказателства и приетото в първоинстанционното производство заключение на
вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза се установява по
безспорен начин, че между „*****“ ЕООД, като кредитор, и ответника Т.И.Н., като
кредитополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит Профи кредит
Стандарт на 06.02.2019 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 2000
лв. и последният е усвоил сумата по кредита на същата дата. Съгласно договора и погасителния план към него кредитът е отпуснат с краен срок за погасяване
15.02.2021 г., при годишен лихвен
процент 38.30% и годишен процент на разходите 44.68% и следва да се издължава на
равни месечни вноски, всяка от които в размер на 120,55 лв.
Ищецът се позовава на обявена
предсрочна изискуемост на целия остатък по кредита, считано от 31.07.2019 г.
Въззивният съд приема, че че в случая претендираното вземане се основава
на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит,
което следва да бъде разгледано на
плоскостта на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Релевентаният в настоящото въззивно
производство спорен въпрос е дължи ли въззиваемия на дружеството-въззивник суми
за главница и договорно възнаграждение по договора за потребителски кредит
между тях в претендираните размери.
По делото не са налице данни, установяващи по
несъмнен начин, че до длъжника е достигнало волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Независимо от това обаче, към датата на приключване на съдебното дирене
в настоящото производство вече е настъпил окончателният падеж по кредита, който
факт следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК.
Ищецът въззивник е навел твърдения
за отрицателен факт, а именно, че
ответника не е извършил никакво плащане по отпуснатия кредит. От своя страна ответникът не е представил
доказателства, установяващи извършено от него погасяване на кредита.
При това положение се налага извод,
че неплатената главница по кредита е в размер на 2000 лв., до какъвто размер е
отпуснатата и усвоена от кредитополучателя сума. Падежът на това вземане е
настъпил, с оглед на което същото е дължимо в пълен размер.
От приложените писмени
доказателства става ясно, че годишният
лихвен процент /договорената възнаградителна лихва/ е определен по размер
/фиксиран лихвен процент/ в договора и в погасителния план. Възнаградителната
лихва е граждански плод, който се дължи поради обстоятелството, че за определен
период от време се ползва заета парична сума и в този смисъл възнаградителната
лихва се явява дължимо периодично плащане за главница, наред със задължението
за връщане на дадената в заем сума.
В случая към датата на окончателния
падеж по кредита – 15.02.2021 г. вземането за главница и възнаградителна лихва
се определя в размер на сумата от 2893,08 лв., съобразно погасителния план към
договора, каквато е и дължимата сума по кредита, посочена в самия договор.
Кредиторът е претендирал възнаградителна само до 31.07.2019 г., в размер на сумата от
329,37 лв., която сума също е определена съобразно размера на погасителните
вноски по погасителния план.
В този смисъл, предявеният установителен иск
се явява основателен и следва да бъде уважен само до размера на сумата от 2000
лв. – главница по претендираното вземане и до размера на сумата от 329,37 лв.,
представляваща договорно възнаграждение.
Предвид тези съображения, решението на Районен съд –
Червен бряг е неправилно в обжалваната му част и следва да бъде отменено, като
въззивната инстанция се произнесе по съществото на спора в посочения по-горе
смисъл.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ищеца-въззивник следва
да бъдат присъдени разноски по компенсанция за двете съдебни инстанции в размер
на 144 лв., като при определянето на същите настоящият съдебен състав съобрази претенцията за юрисконсултско
възнаграждение, което определя в размер по 300 лв. за всяка съдебна инстанция,
както и своевременно направеното пред
първата инстанция от страна на ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, което намира за основателно и взема предвид минималния размер на адвокатското
възнаграждение от 566 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на ищеца-въззивник следва да бъдат
присъдени и направените в заповедното производство разноски, съобразно размера
на признатото за установено вземане, които са в общ размер от 118,16 лв.
Така мотивиран и на основание чл.
271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 260017 от 09.10.2020 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по
гр.д. № 435/2020 г., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от „******“ ЕООД
гр. С. против Т. Й.В Н.,***, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК
за съществуване на част от вземането, присъдено със заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
218/2020 г. на Районен съд – Червен бряг, за сумата от 2000 лв. – главница
и за сумата от 323,27 лв. – договорено
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и В
ЧАСТТА за присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 ГПК, че Т.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, дълги на „******“ ЕООД,
със седалище гр. София, ЕИК *****, сума
в размер на 2000 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ***** от 06.02.2019 г., и сума в
размер на 329,37 лв., представляваща
договорно възнаграждение за
периода 15.03.2019 г. до 31.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.03.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 112 от 02.03.2020 г. по
ч.гр.д. № 218/2020 г. по описа на Районен съд – Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
и чл. 78, ал. 8 ГПК Т.И.Н., с ЕГН **********, да заплати в
полза на „********“ ЕООД, със седалище гр. София, ЕИК *****, сумата от 144 лв., представляваща
деловодни разноски по компенсация за
двете съдебни инстанции, както и сумата от 118,16 лв., представляваща направени
в заповедното производство разноски, съобразно размера на признатото за
установено вземане.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: