№ 218
гр. П., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:М. П. П.
Р. Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от М. П. П. Въззивно гражданско дело №
20225000500469 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260174 от 16.05.2022г., постановено по гр.дело №91/2020г.
по описа на Окръжен съд-П., е отхвърлен като неоснователен предявения от
Б.Г.Щ. с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.П., ул.“А.“№9, вх.9, ап.12,
ет.3, починала в хода на производството и заместена от наследниците й по
закон: Г. Т. П. с ЕГН:********** и адрес – гр.А., ул.“Ц.И.А.“№44, Р. Т. С. с
ЕГН:********** и адрес - гр.А., ул.“Ц.И.А.“№61, В. Д. Ш. с ЕГН:**********
и адрес – гр.А., ул.“Г.Д.“№20А, М. Р. Р. с ЕГН:********** и адрес – гр.П.,
ул.“Б.“№27, и В. Р. Р. с ЕГН:********** и адрес – гр.П., ул.“Б.“№71, против
М. И. С. с ЕГН:********** и И. Т. С. с ЕГН:**********, двамата с адрес –
гр.П., ул.“П.Т.“№2, ет.3, ап.10, иск за унищожаване на сключения на
06.12.2018г. с нотариален акт №....., том 2, рег.№13980, дело
№370/06.12.2018г. на нотариус с.к.-н. с рег.№636 на НК, договор за покупко-
продажба на недвижим имот, с който Б.Г.Щ. е продала на М. И. С., по време
1
на брака й с И. Т. С., следния недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ....... с административен адрес – гр.П.,
ул.“А.“№9, вх.9, ет.3, ап.12, с предназначение – жилище, апартамент, със
застроена площ от 99,90кв.м., ведно с прилежащите части: избено помещение
№1 с площ от 9,59кв.м., таванско помещение №4 с площ от 7,47кв.м., ведно с
3,79% идеални части от подизбено помещение, от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж върху дворното място, като сключен при
измама; отхвърлен е като неоснователен предявения от Б.Г.Щ. с
ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.П., ул.“А.“№9, вх.9, ап.12, ет.3,
починала в хода на производството и заместена от наследниците й по закон:
Г. Т. П. с ЕГН:********** и адрес – гр.А., ул.“Ц.И.А.“№44, Р. Т. С. с
ЕГН:********** и адрес - гр.А., ул.“Ц.И.А.“№61, В. Д. Ш. с ЕГН:**********
и адрес – гр.А., ул.“Г.Д.“№20А, М. Р. Р. с ЕГН:********** и адрес – гр.П.,
ул.“Б.“№27, и В. Р. Р. с ЕГН:********** и адрес – гр.П., ул.“Б.“№71, против
М. И. С. с ЕГН:********** и И. Т. С. с ЕГН:**********, двамата с адрес –
гр.П., ул.“П.Т.“№2, ет.3, ап.10, при условия на евентуалност, иск за разваляне
на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 06.12.2018г.
с нотариален акт №....., том 2, рег.№13980, дело №370/06.12.2018г. на
нотариус с.к.-н. с рег.№636 на НК, договор за покупко-продажба на недвижим
имот, с който Б.Г.Щ. е продала на М. И. С., по време на брака й с И. Т. С.,
следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ....... с административен адрес – гр.П., ул.“А.“№9, вх.9, ет.3,
ап.12, с предназначение – жилище, апартамент, със застроена площ от
99,90кв.м., ведно с прилежащите части: избено помещение №1 с площ от
9,59кв.м., таванско помещение №4 с площ от 7,47кв.м., ведно с 3,79%
идеални части от подизбено помещение, от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху дворното място, поради неизпълнение от
страна на купувача на задължението по договора за заплащане на продажната
цена на имота; Г. Т. П. с ЕГН:********** и адрес – гр.А., ул.“Ц.И.А.“№44, Р.
Т. С. с ЕГН:********** и адрес - гр.А., ул.“Ц.И.А.“№61, В. Д. Ш. с
ЕГН:********** и адрес – гр.А., ул.“Г.Д.“№20А, М. Р. Р. с ЕГН:********** и
адрес – гр.П., ул.“Б.“№27, и В. Р. Р. с ЕГН:********** и адрес – гр.П.,
ул.“Б.“№71, са осъдени да заплатят на М. И. С. с ЕГН:********** и И. Т. С. с
ЕГН:**********, двамата с адрес – гр.П., ул.“П.Т.“№2, ет.3, ап.10, сумата от
2500лв. – направени разноски по делото.
2
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите
Г. Т. П., Р. Т. С., В. Д. Ш., М. Р. Р. и В. Р. Р., които чрез пълномощника им
адв.Н. Д. го обжалват изцяло. Считат същото за неправилно относно главния
иск за унищожаване на договора поради неправилна преценка на събраните в
хода на производството доказателства, установените посредством тях факти и
формираните изводи, както и процесуални нарушения във връзка със
събирането на доказателства, и молят то да бъде отменено и вместо това
главният иск за унищожаване на договора да бъде уважен. Излагат
съображения за недопустимост на решението относно евентуалния иск за
разваляне на договора като постановено по непредявено от никоя страните
възражение за сключен договор за поръчка и молят то да бъде обезсилено в
тази му част, евентуално да се отмени като неправилно поради безспорно
установеният факт, че цената по процесния договор не е получена от б.щ., и
вместо това договора да бъде развален поради неплащане на цената. Заявяват
искане за присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемите страни М. И. С. и И. Т. С. са подали чрез пълномощника
им адв.М. П. писмен отговор на въззивната жалба с развити в него
съображения на база анализ на доказателствата за нейната неоснователност и
искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предявени са от Б.Г.Щ., починала в хода на първоинстанционното
производство и заместена от нейните наследници и правоприемници Г. Т. П.,
Р. Т. С., В. Д. Ш., М. Р. Р. и В. Р. Р., главен иск с правна квалификация
чл.29,ал.1 от ЗЗД за унищожаване на договор от 06.12.2018г. за покупко-
продажба на недвижим имот – апартамент №12 в гр.П., ул.“А.“№9, вх.9, ет.3,
като сключен при измама, и евентуален с правна квалификация чл.87,ал.3 от
ЗЗД за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за
заплащане на продажната цена. Твърди се през 2015г. да са починали
съпругът на б.щ. – А.Щ., и единственото й дете Е.Щ., която страдала
продължително време от множествена склероза и не можела да работи като
стоматолог, като ответницата С. знаела за нейното заболяване и я взела на
3
работа в склада си за чорапи за година и половина, а след смъртта на двамата
започнала активно да посещава б.щ. и да я придружава до гр.А., където били
погребани близките й. Щ. получавала крайно недостатъчна за издръжката й
пенсия от 260лв., но притежавала голямо жилище в идеалния център на гр.П.,
а жилището на С. било оскъдно и при посещението му останала с
впечатление, че тя мизерства. През м.ноември.2018г. Щ. се почувствала зле,
получила силни болки в съдово-сърдечния сплит, сковала се и казала на С., че
ще отиде до личната си лекарка, като тя я придружила, но, докато чакала пред
кабинета, Щ. припаднала и била откарана в болница „П.“ООД в отделение по
инвазивна кардиология, където лежала три дни в неадекватно състояние и без
ясен спомен за лечението си там, а по време на изписването й дошла С., която
възпрепятствала срещата й с лекуващия лекар, завела я в дома й и започнала
да я убеждава, че трябва да й прехвърли имота си, като тя ще плати и ще се
грижи за нея, и нямало нужда се разкарва, а тя щяла да доведе нотариус в
дома й. На 30.11.2018г. С. довела нотариус в дома на Щ. и тя подписала
документи, с които смятала, че прехвърля имота, след което очаквала да
започне да получава грижи. Заверката, обаче, се отнасяла за пълномощно, с
което Щ. предоставяла на С. права да открие банкова сметка и да тегли от нея
неограничено. След няколко дни й казала, че трябвало да отидат при
нотариус за прехвърлянето. Щ. се учудила, но отишла на 06.12.2018г. със С.
при нотариус и се подписала на представените й документи, като била
убедена от С. да подпише с обяснението, че ще купи апартамента на данъчна
оценка, която е по-ниска от пазарната стойност, но за компенсация ще й
осигури дожИ.тни грижи, както и ще й преведе парите по банковата й сметка,
след което ще започне да полага грижи за нея. Макар Щ. да имала открита
през 2007г. спестовна сметка в „У.К.Б.“АД, С. настояла парите да бъдат
преведени по откритата от нея на 03.12.2018г. сметка. Убедила я, че е взела от
болницата цялата медицинска документация, но не й я предала, по който
начин Щ. останала в неведение относно здравословното си състояние.
Няколко дни след сделката С. изпратила една жена на име Н. в дома на Щ., за
да й прави компания. Щ. сервирала обяд на тази жена, правила й кафе, а тя
стояла седнала на един стол, като веднъж й донесла една курабия, от която
Щ. получила разстройство и повръщане, а по принцип била с хроничен запек.
През м.декември.2018г. Щ. чистела, готвела и перяла, без да е наясно, че е
претърпяла инфаркт и й е поставен стент, като при посещението си С. не й
4
казала, че трябва да се пази, а я убеждавала, че трябва да изтегли парите от
банковата си сметка и да ги държи вкъщи, защото банките са несигурни, а Щ.
й казала, че не желае Н. повече да идва в дома й, на което С. се ядосала и
заявила, че не желае да я вижда повече. В края на м.януари.2019г. Щ. решила
да направи паметник на гроба на близките си в гр.А. и отишла до банката да
изтегли пари, но от там й казали, че банковата й сметка е източена и в нея
няма пари, когато именно тя разбрала, че на 30.11.2018г. всъщност е
подписала пълномощно за разпореждане със сметката, послужило на С. да
изтегли цялата преведена като цена по продажбата сума. Прибирайки се, Щ.
се обадила на С., за да й поиска обяснение, а тя й признала, че след
сключване на сделката е изтеглила всичките 88000лв., като се съгласила да й
върне само 39800лв., обяснявайки й, че е платила 200лв. за данък на
апартамента и си ги приспада, а останалите 40000лв. така и не й върнала. Щ.
настояла С. да й върне апартамента, като през м.декември.2019г. отишла при
нея и й поставила въпроса, а тя й казала, че ще й го върне, но през
м.януари.2020г. отказала, като продължила да й се обажда по телефона и да й
казва да изтегли парите си от банката и да й внушава, че племениците са й
направили магия.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили изложените в
исковата молба факти. Твърдят да са познавали Щ. и нейното семейство
повече от 30 години, като през 2006г. Щ. ги помолили дъщеря им да работи в
тяхната фирма, тъй като страдала от множествена склероза и не можела да
упражнява професията си на стоматолог. Те я назначили по трудов договор
във фирмата на С., където работила около 9 месеца, за да натрупа трудов стаж
за пенсиониране. Отношенията между двете семейства през годините били
приятелски и често С.и подкрепяли в трудни моменти семейството на Щ..
След смъртта на съпруга и дъщеря й никой от близките роднини на Щ. не се
интересувал от нея, затова тя търсела подкрепа при С.и и им споделяла, че
била разочарована и не можела да разчита на роднините си, както и, че има
малка пенсия, която не може да покрива разходите й, поради което иска да
продаде апартамента си, с парите от който да бъде независима и сама да
определя кой да я обгрижва, ако стане нужда. Разказала им, че предложила на
свой племеник да му продаде имота за 50000лв., но той отказал, като била
предлагала и на други хора, но до продажба не се стигнало. Тя искала след
като продаде апартамента си да остане да живее в него до края на жИ.та си и,
5
съзнавайки, че това условие ще затрудни продажбата, и след няколкократните
й несполучливи опити да го продаде на някой от роднините си, съзнателно се
насочила за продажба към С.и, тъй като ги познавала от дълги години и
знаела, че са коректни, с възможности и успешен бизнес от много години,
както и жилищно обезпечени, както те, така и дъщерите им, живущи отделно
от тях, едната в гр.С., а другата в Америка, поради което започнала упорито
да ухажва С.. С.и се отнасяли със съчувствие, подкрепа и грижа към Щ., като
контактите им се свеждали до това да й помогнат, ако тя ги помоли, да я
заведат или придружат до лекар или на културно мероприятие, както и от
време на време да й се обаждат по телефона. Отклонявали предложението да
закупят апартамента й, но през лятото на 2018г. тя започнала особено активно
да ги атакува, оплаквайки се, че малката пенсия не може да покрива
разходите й, а тя не желае да мизерства и иска да си осигури в края на жИ.та
стандарт, какъвто е имала приживе със своя покоен съпруг, известен хирург,
работил в чужбина и осигурявал семейството си, като единствената
възможност за това била в продажбата на жилището и била категорична през
годините в решението си да го продаде като остане да живее в него. Казвала
им, че те са единствените хора, които могат да й помогнат да купят
апартамента при нейните условия, като никога не била поставяла въпрос за
грижи и гледане, а изискването й за продажба било и заради разочарованието
от отношението на наследниците й и евентуалното им желание да оспорят
волята й. Щ. знаела, че те са много заети с бизнеса си, пътуват често и не биха
се наели с допълнителен ангажимент като гледането на възрастен човек,
какъвто при разговорите им са били категорични, че няма да поемат. С.и
дълго време отклонявали предложението на Щ., като дори С. лично ходил
при нейни роднини, за да им разкаже за намеренията й, но те останали
дезинтересирани към нея. През м.ноември.2018г. по молба на Щ. С. я
придружила до личната й лекарка, но на излизане от поликлиниката
припаднала и била откарана в болница „П.“ в отделение за инвазивна
кардиология. След изписването й С. била притеснена за нейното състояние,
поради което помолила нейна братовчедка Н., която имала опит с грижи за
възрастни хора, да й помага. Двете отишли при Щ. и след като тя я одобрила
Н. започнала да я посещава съобразно желанието й и по определен от нея
график. Н. пазарувала, плащала битови сметки, ходели заедно по лекари, на
фризьор, правела й компания. Ангажиментът й към Щ. продължил през
6
периода от изписването от болницата до пълното й възстановяване,
продължило и след заминаването на С. за Америка през м.декември.2018г.,
като, след възстановяването й Щ. лично прекратила ангажимента на Н. и й
заплатила за труда преди С. да се върне от Америка. След като била изписана
от болницата Щ. започнала много активно да атакува С. да закупи
апартамента й възможно най-скоро, тъй като знаела за предстоящото
пътуване на С. до Америка при дъщеря й и настоявала продажбата да стане
преди нейното заминаване, за да има сигурност и да разполага с пари,
особено след прекарания инфаркт. След като успяла да убеди С. и понеже се
пазела след прекарания инфаркт, Щ. поискала да направи пълномощни, с
които С. да вади документи за продажбата, да й открие сметка в нейната
банка и да я представлява при извършване на разпоредителни сделки, поради
което било насрочено домашно посещение на нотариус. Помощник-
нотариусът разяснила на Щ. с какви права упълномощава С. и какви са
последиците и след като се уверила, че тя разбира смисъла и значението и
няма възражения, пълномощните били подписани от Щ.. Помощник
нотариусът, впечатлявайки се от добрия и бодър вид на Щ., посъветвал
страните да се явят лично пред нотариуса за сделката и обяснила на Щ., че
дадените пълномощни не я лишават от възможността сама да извършва
всички действия лично, включително да тегли от сметката си, когато пожелае,
само с документа си за самоличност, като още същия ден бил запазен час за
сделката за 10.12.2018г. С. се заела да вади необходимите документи,
включително данъчна оценка, която показала на Щ. и тя заявила, че тази цена
напълно я удовлетворява, тъй като си запазва пожизненото и безвъзмездно
право на ползване и разноските по сделката се поемат С.. На 06.12.2018г. С.
внесла 50000лв. в новооткритата сметка на Щ., която й се обадила същия ден
и настояла сделката непременно да стане в деня, и когато се оказало, че
нотариусът има свободен час, С. внесла и останалите 38000лв. Нотариусът
прочела на страните нотариалния акт, разяснила сделката и последиците от
нея и след като се убедила, че няма възражения и допълнения и това е
действителната им воля, както и се убедила, че парите са преведени, се
подписал нотариалния акт. Още в следващите дни Щ. се обадила на С. да й
изтегли и предаде 10000лв., което С. сторила, а Н. присъствала, когато Щ.
предала 10000лв. на неин съсед Г. В.. Последователно Щ. настоявала да бъдат
теглени суми от сметката й, обяснявайки на С., че не иска да се разкарва по
7
банките, а иска да разполага с парите и да бъдат при нея, тъй като С. ще
пътува. Така С. последователно изтеглила и предала на Щ. още 38000лв.
преди заминаването си в Америка. След завръщането й през м.януари.2019г.
Щ. поискала останалата сума от продажбата да й бъде внесена в П. б.. На
25.01.2019г. били изтеглени останалите 40000лв., като банката си удържала
около 200лв., които били внесени лично от Щ. в П. б. в присъствието на С.и, а
С. й предала всички пълномощни. Впоследствие, при разговор със съседа Г.
В., С.и разбрали, че Щ. редовно теглела суми от сметката си в П. б., дори
веднъж в негово присъствие изтеглила 12000лв., които му дала да съхранява,
но след това си ги поискала, и от него разбрали, че раздавала пари на разни
хора по нейно усмотрение, което се потвърдило и от други хора, на които тя
предлагала и давала големи суми.
С първоинстанционното решение е прието посредством събраните от
ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. П.а и Е.В. да не се
установяват твърденията в исковата молба Щ. да е била въведена в
заблуждение по отношение на факта, че ще продаде имота си срещу
заплащане от ответницата С. на парична сума, както и поемане от страна на
последната на задължение да се грижи за праводателката, тъй като те нямат
преки впечатления от уговорките на страните, не са присъствали на техни
разговори по повод договора, за който са научили след сключването му, а
изложените от тях обстоятелства са общи и неконкретни и въз основа на тях
не могат да се направят някакви изводи в полза на твърдяната измама, като от
показанията им не се установяват действия или поведение на ответницата,
мотивирали ищцата да подпише договора за продажба, създавайки у нея
невярна представа, че последиците му няма да настъпят или ще настъпят
някакви други последици, нито сочат ответницата да е давала обещания да
гледа Щ. и, че по тази причина сделката е сключена на цена, близка до
данъчната оценка на имота – предмет на договора. Прието е от показанията на
разпитаните по инициатива на ответниците свидетели Н. И. и Д.Д. да е
установено, че договорът е сключен по инициатива на Щ. и при
предложените от нея условия за покупко-продажба, а не за прехвърляне на
имота срещу парична сума и дожИ.тни грижи, и да остане да живее в него,
каквото е било категоричното й желание и последователно поведение в
намерението си да го постигне. Прието е повдигнатият с исковата молба
въпрос дали е заплатена продажната цена да е ирелевантен за
8
действителността на договора, а да има отношение само към изпълнението на
поетите с него задължения. С оглед на това е счетено ищцовата страна да не е
установила при условията на пълно и главно доказване фактическият състав
по чл.29 от ЗЗД. По евентуалния иск по чл.87,ал.3 от ЗЗД е прието за
установено, че по силата на сключения между Щ. и С. на 06.12.2018г. договор
за покупко-продажба за купувача е възникнало задължение да заплати
уговорената продажна цена от 88000лв., която с представените от
ответниците платежни нареждания от 06.12.2018г. е установено да е
преведена от С. по банковата сметка на Щ. в „У.К.Б.“АД и този факт не се
оспорва от ищеца, но се твърди след постъпването им сумите да са били
изтеглени от ответницата, което твърдение се и установява от представената
справка за движението по банковата сметка, но то да е ирелевантно за
спорния предмет, тъй като с нотариално завереното пълномощно от
30.11.2018г. Щ. е учредила на С. представителна власт за извършване на
описаните в него действия, включително да тегли пари от сметката й, и с
факта на извършените тегления помежду им да са възникнали
правоотношения по договор за поръчка, а дали те са били в кръга на
учредената представителна власт или разпореждането със средствата от
банковата сметка е извън вътрешното правоотношение между страните и
стигнали ли са изтеглените суми до Щ., както и предоставяла ли ги е тя на
други лица, да е неотносимо към правния спор. Прието е отчетната сделка
между довереника и доверителя да касае вътрешните им отношения и липсата
й да не се отразява на изпълнението от купувача на задължението му за
заплащане на договорената продажна цена по договора. С оглед на това е
прието, че купувачът е платил цената на недвижимия имот в размер на
88000лв. по банков път преди сделката, поради което предявеният иск за
разваляне на договора за продажба, поради неизпълнението му от
ответницата, да е неоснователен.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК и
възраженията на жалбоподателя, намира обжалваното първоинстанционно
решение за валидно и допустимо. Противно на застъпваното във въззивната
жалба, първоинстанционният съд не се е произнесъл в нарушение на
принципа на диспозитивното начало по чл.6 от ГПК, приемайки между Щ. и
С. да е бил налице договор за поръчка във връзка с тегленето на сумите от
платената чрез банкови преводи продажна цена за имота, сключването на
9
какъвто договор да не е било наведено от никоя от страните, нито да е
залегнало в изготвения доклад по делото. Самият първоначален ищец Щ. в
исковата си молба твърди уговорената продажна цена за имота от 88000лв. да
й е била преведена от ответниците по новооткритата банкова сметка на нейно
име и след сключване на договора за покупко-продажба да е била изтеглена
от С. въз основа на подписаното от нея пълномощно, след което С. да й е
върнала само 39800лв. С отговора на исковата молба ответниците са
оспорили предявения евентуален иск с твърдения преведената от тях в деня
преди подписване на нотариалния акт по банковата сметка на Щ. продажна
цена от 88000лв. по договора да е била изтеглена на части от С. по
възложение на Щ. и въз основа на подписаното за целта пълномощно и да й е
била предадена, като последно изтеглената на 25.01.2019г. остатъчна сума от
39800лв. след приспадане на банкова такса от 200лв. Щ. лично да е внесла по
своя сметка в П. б.. Видно е, че и двете страни са навели обстоятелства във
връзка с плащането на продажната цена и последвалите действия по
отношение на нея. Правната оценка на фактите е в правомощията на съда и
същият е длъжен да ги подведе под съответната на тях правна норма, тъй като
следи служебно за приложението на материалния закон, без да е обвързан от
дадената от страните правна квалификация на отношенията им и без да е
необходимо те да я определят. Освен това, решението би било недопустимо
като постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало, на
което настояват жалбоподателите, при произнасяне свръх петитум или не по
предявения иск, нито една от които хипотези в случая не е налице, тъй като
диспозитивът съответства на заявените претенции и изложените мотиви, с
които е обоснован резултатът по тях, кореспондират на наведените от
страните обстоятелства, очертаващи предмета на спора.
Оплакванията във въззивната жалба се отнасят до преценката на
събраните доказателства и приетото за установено въз основа на тях от
фактическа и правна страна, което налага преразглеждане на фактическата
обстановка от въззивния съд.
Между първоначалният ищец б.щ. и ответника М. С., през време на
брака й, сключен на 04.03.1984г., с ответника И. С., е сключен на 06.12.2018г.
договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с представения
нотариален акт №....., том II, рег.№13980, дело №370/2018г. на нотариус с.к.-
10
н., по силата на който Щ. продава на С. апартамент №12 в гр.П., ул.“А.“№9,
вх.9, ет.3, ведно с принадлежностите му, като продавачът Щ. си запазва
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху продаваемия имот, за
сумата от 88000лв., която продавачът е заявил да е получил изцяло от
купувача чрез банков превод по конкретно посочена банкова сметка с
титуляр Щ. в „У.К.Б.“АД, при посочена и удостоверена данъчна оценка от
86998,90лв.
Соченото в исковата молба като мотив за твърдяната измама
обстоятелство, че ответниците живеели в оскъдно жилище и мизерствали, се
опровергава от изложените в самата нея твърдения С. да развивала търговска
дейност в склад за чорапи, както и от представените Нотариален акт от
05.06.1997г., според който С.и притежават мезонет от около 130кв.м. с изба и
гараж в гр.П., и счетоводни баланси за 2018г. и 2019г. на „В.“ООД, чийто
управител и съдружник наред с ЕТ“В.-И. С.“ е ответникът С., а и от
събраните и от двете страни гласни доказателства, според които ответниците
към 2018г. са развивали търговска дейност в собствени магазини.
Обстоятелството, на което ищците акцентират и във въззивната жалба,
че продажната цена на имота е близка до данъчната оценка и е далеч по-ниска
от пазарната му стойност, е неотносимо към спора, тъй като твърдяната
измама не касае уговорената парична престация, за която да са създадени
неверни представи у наследодателката им и продавач по атакувания договор,
а въвеждането й в заблуждение, че освен нея и пожизненото и безвъзмездно
право на ползване, тя ще получи и дожИ.тни грижи, като пазарната стойност
на имота не би могла да обоснове извод за умишлено внушение досежно
спорната престация, тъй като няма отношение към повлияване на
субективната представа на продавача за удовлетворяване на интереса му
посредством договорените условия по сделката. Правилно, с оглед на това,
първоинстанционният съд е отказал допускане на експертиза за изследване на
този въпрос, с което, противно на доводите на жалбоподателите, не е
извършил процесуално нарушение и не са налице предпоставките на
чл.266,ал.3 от ГПК, на които са се позовали, за назначаване на експертиза за
действителната пазарна стойност на имота във въззивното производство,
искането им за каквато е оставено без уважение.
Безспорно е, че семейството на Щ. и това на С.и са се познавали от
11
много години, доколкото и в самата искова молба се твърди ответниците да
са помогнали в труден момент, осигурявайки работа на страдащата от тежко
заболяване дъщеря на Щ., което не е било еднократен акт на подкрепа, с
оглед изложеното в исковата молба, когато през м.ноември.2018г. Щ. се е
почувствала зле да е потърсила именно М. С., която я придружила до
кабинета на личния лекар, където Щ. припаднала и била откарана в
МБАЛ“П.“ООД, отделение по инвазивна кардиология, в което болнично
заведение престояла в периода 19-22.11.2018г. и били проведени диагностика
и лечение на остър коронарен синдром с поставяне на окончателна диагноза
„ИБС.Двуклонова болест.Остър преден миокарден инфаркт“, като й е бил
поставен стент, според отразеното в представената епикриза, сочеща като
придружаващи заболявания „артериална хипертония“ и „язвена болест на
стомаха, ремисия“. Инфарктът, както и посочените придружаващи
заболявания, не съставляват психиатрични заболявания или такива на
мозъчните съдове и клетки, за да се приеме, че е повлиял физиологично на
психиката и интелектуалните възможности на Щ. и да се налага изследване на
този въпрос посредством исканата от ищците и във въззивното производство
съдебно-медицинска експертиза, поставените към каквато задачи не касаят
изясняване на въпроси, за които се изискват специални знания, а преценка на
събраните писмени и гласни доказателства и формиране въз основа на тях на
фактически и правни изводи от компетентността на съда относно наличие на
обективни обстоятелства за лесна внушаемост у Щ..
Твърденията в исковата молба С., която присъствала при изписването
на Щ. от болницата и я завела в дома й, умишлено да е укрила нейното
здравословно състояние и да я е оставила в неведение за прекарания инфаркт,
не се подкрепят от ангажираните от ищците гласни доказателства
посредством разпит на свидетелите М. П.а-съпруга на ищеца Г. П., и Е.В.-
съпруг на ищеца М. Р.. Напротив, според същите, С. още вечерта, когато Щ. е
била приета в болницата, се е обадила на ищеца М. Р., която е лекар, за да я
уведоми за случилото се с нейната леля, и на следващия ден тя е отишла в
болницата, за да се информира за състоянието й, като е взела и епикризата и
рецептата и е закупила необходимите лекарства. Обстоятелството, че, според
двамата свидетели, лекарят казал на Р., че пациентката и придружителката й
се изнесли толкова бързо, че той не могъл да им предаде медицинските
документи, само по себе си не сочи на твърдяното намерение на С. да осуети
12
възможността Щ. да разбере какво е състоянието й. Ако такава е била целта й,
тя не би се обадила още същия ден на нейните роднини и то на племеницата,
която е лекар, и е получила своевременно необходимата медицинска
информация, предадена на Щ., предвид предприетото медикаментозно
лечение в домашни условия. Напротив, поведението на С. сочи на
загрижеността й за здравето на Щ. и необходимостта най-близките й
роднини, които веднага е уведомила, да поемат грижите за нея. Това от друга
страна навежда и С. да не е имала намерение да подвежда Щ., че ще поеме
лично или ще й осигури грижи, за да й прехвърли имота, което се е случило
по-малко от месец след това. Ако такава е била целта й, тя е имала удобен
случай да внуши в този труден за Щ. момент представата за обезпечаване на
грижи срещу имота, поемайки изцяло ангажимента във връзка с нейното
лечение и възстановяване, без да ангажира роднините. Същевременно, като
странично на роднинския кръг лице, но в дългогодишни приятелски
отношения, С. не е била безразлична към положението на Щ., която след
смъртта на съпруга и дъщеря й през 2015г. е останала сама, и състоянието й
след претърпения инфаркт, тъй като и двамата свидетели сочат преди това да
са я засичали често в дома на Щ. и да са разбрали, че след излизането от
болницата й е осигурила жена за компания и помощ, включително за времето
след като през м.декември.2018г. С. е заминала за Америка. Според двамата
свидетели, въпросната жена не полагала адекватни грижи за Щ., като дори
веднъж й донесла курабия, от която получила стомашно разстройство. Това
обстоятелство, на което се акцентира и в исковата молба, е неотносимо към
предмета на спора, който не е свързан с изпълнение/неизпълнение на поето
договорно задължение за осигуряване на грижи. От значение са мотивите на
С. да ангажира такава жена – дали за да въведе Щ. в заблуждение, че ще й
обезпечи грижи, за да й прехвърли имота, или от съпричастност към нейното
състояние и положение. В тази връзка никой от двамата свидетели не е бил в
течение на отношенията и уговорките между Щ. и С. по повод прехвърлянето
на имота. Въпреки, че и двамата твърдят да са я посещавали редовно след
като е останала сама, и двамата са категорични, че тя не им е споделила
въобще за намерението си да прехвърли имота, както и за самото прехвърляне
и уговорките във връзка с него, за което те са разбрали от самия ответник С.,
инициирал нарочна среща в деня на сключване на договора, за да ги уведоми
за извършеното същия ден прехвърляне. Това от една страна сочи, че Щ. не е
13
имала доверие на роднините си и подкрепя тезата на ответниците тя да е била
разочарована от липсата на внимание от тяхна страна и невъзможност да
разчита на същите, след като при честите им срещи не е споделила с тях за
планираното прехвърляне на имота, а от друга опровергава твърдяното
измамлИ. поведение на С.и, които не са прикрили извършеното прехвърляне,
а, напротив, са го оповестили същия ден на близките й, като, според св.В., С.
дори им предложил да им даде суми, за да не се чувстват ощетени като
наследници. Пак според същия свидетел, С. заявил, че са поели ангажимент
да наемат жена, на която да заплащат по 1200лв. на месец, за да гледа Щ.. Не
е ясно дали изявлението касае поет морален или желан от страните по
сделката прикрит договорен ангажимент за гледане, но и в двата случая то би
сочило на действително намерение у С.и да полагат грижи за Щ., а не на
мнимо такова, което да й е внушено и да я е мотивирало да им прехвърли
имота си, каквото те не биха имали интерес да разкриват пред роднините.
Св.П.а твърди в края на м.януари.2019г. да е придружила Щ. до банката за да
изтегли пари за оправяне на гроба на близките й в гр.А. от преведената й от
С. с представените по делото две платежни нареждания от 06.12.2018г. за
сумите от 38000лв. и от 50000лв. продажна цена за имота, но от банката й
казали, че сметката й е празна, тъй като средствата били изтеглени с
пълномощно от М. С., което е видно и от приложената банкова информация
за движението по сметката, на което Щ. реагирала бурно с изненада и ужас,
обявявайки, че е измамена и ограбена и не е давала пълномощно, след което
започнала да настоява лично и чрез роднините си пред С. да й върне парите
или апартамента, като в такава насока са и показанията на св.В.. Видно е, че
Щ. е реагирала на липсата на парични средства по банковата й сметка,
представляващи преведената й от С. продажна цена за имота, а не на липса на
полагани от ответниците грижи за нея, за да се приеме тя да е очаквала
получаването на такива, срещу каквито те да са я уверили, че прехвърля
имота си. Обстоятелството, че тя е държала именно и единствено на парична
престация се потвърждава в показанията на свидетелите на ответниците Н. И.
и Д.Д. – жената, която С. е ангажирала да помага на Щ. след изписването й от
болницата, които имат преки и непосредствени впечатления от отношенията
между С. и Щ. и уговорките им относно прехвърлянето на имота. Св.И. сочи,
че през годините, в които Щ. е изгубила съпруга и дъщеря си и е била
самотна, С., съчувствайки на положението й, я е посещавала, водила на
14
културни мероприятия, на едно от които свидетелката се запознала с нея и,
тъй като била лекар, С. я викала с нея, за да мери кръвното и да преглежда
Щ., която била интелигентен и практичен човек, разговаряла на различни
теми и искала да контролира всичко, като й споделяла, че след смъртта на
близките й е самотна и била притеснена, че с ниската си пенсия не може да
поеме разходите по апартамента, поради което иска да го продаде, за да може
с парите да посреща нуждите си, както и да остане да живее в него, като
отхвърляла варианта да го прехвърли срещу гледане, опасявайки се, че ще
бъде измамена и изгонена от него. Споделила й, че вече била предлагала
апартамента на нейни роднини, които отказвали да го вземат, като дори
предлагала да го продаде на свидетелката за около 60000-70000лв. Била
наясно, че с условието й да остане да живее в него трудно би го продала на
външен човек, поради което го предлагала на нейни близки, включително и на
С., тъй като знаела, че тя има бизнес и пари, а и децата й живеели извън гр.П..
Многократно отправяла молби в тази насока, на които С. отказвала по
съображения, че няма възможност да я гледа, тъй като е много ангажирана в
бизнеса и много пътува в чужбина, а и има достатъчно имоти, но особено
настойчива Щ. станала след като здравословното й състояние се влошило и
била изписана от болницата, тъй като тогава се уплашила, че остава сама с
ниската си пенсия, без достатъчно средства и без подкрепата на С., каквато до
тогава й оказвала, знаейки за предстоящото й пътуване до Америка. В крайна
сметка С. и семейството й решили да й помогнат, за да е спокойна в битието
си, като свидетелката и от двете разбрала, че Щ. е подписала пълномощни за
снабдяване с необходимите за сделката документи и за теглене на пари от
банковата й сметка, като преди С. да замине за Америка тя я помолила да й
изтегли някаква сума, тъй като не искала да се занимава с институции и да
ходи по банки, а предпочитала да си е вкъщи и да разполага с пари в брой, за
да посреща нуждите си, включително да викне жена, която да се грижи за нея
и която сама да избере и одобри. Свидетелката посещавала Щ. и след
заминаването на С. за Америка, за да й мери кръвното, да й почиства ушите и
настройва слуховия апарат, тъй като е лекар „уши, нос, гърло“, и пред нея Щ.
споделяла, че благодарение на С. се чувства спокойна в старините си и има
възможност да посреща всичките си нужди, както и, че на тръгване тя й
предложила нейна братовчедка Н. да й прави компания и да й помага в
задълженията. Когато С. се завърнала през м.януари.2019г. от Америка, двете
15
се видели и тя й споделила, че с нейния съпруг са ходили да видят Щ., която
пожелала да прехвърли парите от банката, в която са й внесени, в друга
банка. Св.Д. потвърждава, че С. я е помолила в края на м.ноември.2018г., с
оглед предстоящото й заминаване за Америка да посещава Щ. и да й помага
за някои неща, когато има нужда и когато я повика, в определен от нея ден и
час, както и се развили отношенията им. Свидетелката започнала да я
посещава, обикновено да пият кафе и да си говорят и ако има нещо навън да й
свърши. Придружавала я да отиде на фризьор, до личния лекар, да платят
сметки. За жена на тези години Щ. била спретната чиста, вървяла с финес,
била готова винаги да посреща гости, справяла се сама с домакинството и не
й давала нищо да прави, като дори в началото спорили дали да изхвърли
боклука, а тя й казала, че наема едно момче, което ще го направи. При
разговорите им тя й споделила, че в началото след смъртта на близките й
имала някаква сума пари, но в течение на годините те свършили и затова
говорила със С. да й продаде апартамента си, за да има пари и да посреща
нуждите си и ако се наложи някой да се грижи за нея да може да му плати.
Казала й, че уговорката със С. била да я остави да живее в жилището, по
който начин няма да се промени нищо в нейния жИ.т и ще бъде на мястото
си, както и, че тя няма физическата възможност да се грижи за нея, тъй като
има бизнес, дъщеря в чужбина и внуче, които посещава, както и майка на
село, затова, ако купи апартамента, ще има пари и ще може да се справя по-
нататък. Свидетелката присъствала на самата сделка като придружител на Щ.
и чула, когато нотариусът й прочела залегналите в нея условия, наблягайки на
нещата, за да може тя да ги разбере. Тя знаела, че парите от продажбата са
преведени по нейната сметка и може да тегли, когато си поиска, но изисквала
от С. да й даде пълномощно и когато поиска някаква сума да й я изтегли и
занесе, както станало няколко дни след сделката. С. й донесла доста голяма
сума пари, показала й документа, с който изтеглила парите и й ги оставила, но
няколко дена след това дошъл съседът Г., който и преди това я е посещавал и
на когото Щ. дала парите завити в хартия. Свидетелката прекратила
посещенията някъде след 10.01.2019г., когато Щ. й казала, че вече може да се
справя сама, а и предстояло С. да се завърне от Америка. Спомня си, че С.
трябвало да прехвърли някакви пари от една банка в друга по-близка на Щ.
банка. Показанията на двете свидетелки опровергават казаното от
свидетелите на ищците П.а и В., според което след изписването й от
16
болницата Щ. била отнесена, неадекватна, отпусната и апатична, не искала
дори да чете вестници и да гледа телевизия, което обичайно правела, и това й
състояние продължило около месец и половина. Показанията им в това
отношение протИ.речат на изложеното от самата Щ. в исковата молба, според
което през м.декември.2018г. тя чистела, готвела, перяла, включително
пътеки на терасата. При това положение не се установява, с оглед нейната 91-
годишна към този момент възраст и здравословен проблем, тя да е била в
безпомощно състояние и податлива на внушения, което не кореспондира и на
дадените от свидетелите на ответниците характеристики за нея на
интелигентна и практична жена, която знае какво иска и държи да контролира
нещата, с оглед и на упорито преследваното и в този период желание да
продаде апартамента си при условие, че остане да живее в него, и получи
пари, с които сама да посреща нуждите си и организира жИ.та си по собствен
избор. Внезапното влошаване на здравето й, наложило болничен прием и
лечение, безспорно е повлияло негативно на физическото й състояние, но
психически само я е направило по-настойчива в постигането на тази й цел.
Свидетелите на ищците възпроизвеждат реакцията на Щ. на липсата на
средства по банковата й сметка, когато е отишла в банката, но не са в течение
на обстоятелствата във връзка със самото опериране със средствата по нея.
Заявената от Щ. пред св.П.а липса на дадено от нея пълномощно на С. за
теглене на суми от сметката се опровергава от представените подписани на
дата 30.11.2018г. три пълномощни с извършена в дома на Щ. нотариална
заверка на подписа й, с които тя е овластила С. с представителство съответно
за разпореждане с имота й при запазване на правото на ползване върху му, за
снабдяване с необходимите документи за сключване на разпоредителната
сделка, както и за извършване на действия по откриване, закриване, внасяне и
теглене на пари по банковите й сметка в „У.К.Б.“АД. Авторството на тези
пълномощни не е оспорено, а твърдението в исковата молба с подписването
им Щ. да е смятала, че прехвърля имота, не кореспондира на обстоятелството,
че шест дни по-късно тя се е явила лично пред нотариуса именно за
подписване на нотариалния акт за прехвърляне на имота. Не се твърди да е
била заблудена от С.и относно съдържанието на пълномощните, които
подписва. Жалбоподателите акцентират на липсата на обективна
необходимост за откриване на нова банкова сметка на името на Щ., тъй като
тя вече е имала открита такава в „У.К.Б.“АД, в каквато насока е и
17
представената с исковата молба банкова справка за клиент. Видно от нея,
обаче, е, че откритата на 08.05.2007г. банкова сметка е била в щатски долари,
а договорената и изплатена продажна цена е била в лева, което обосновава
необходимостта от разкриване на процесната сметка, както застъпват и
въззиваемите. Казаното от двете свидетелки на ответниците относно
тегленето на суми от внесената по банковата сметка на Щ. продажна цена се
потвърждава и от отразеното в представената банкова информация за
движението по сметката. Видно е, че на 10.12.2018г., четири дни след
сключване на договора, е изтеглена сумата от 10000лв., а във всеки от
следващите четири дни са теглени съответно суми от 9500лв., 9500лв.,
10000лв. и 9000лв., или общо 48000лв., а на 25.01.2019г. от С., след
завръщането й от Америка, въз основа на даденото й от Щ. пълномощно е
изтеглен остатъка след приспадане на банковите такси от 39790лв., която
сума се твърди и в исковата молба С. да е предала на Щ., макар и при
различни от сочените от двете свидетелки обстоятелства. Тегленето на
сумите кореспондира на показанията на свидетелите И. и Д., според които
целта на Щ. е била с продажбата на апартамента да се обезпечи финансово, с
оглед недостатъчната й пенсия, и да разполага с пари, с които да посреща
нуждите си, включително заплащайки за услуги и грижи. Ако С. е целяла да
открадне парите, както се твърди в исковата молба, е логично тя да ги изтегли
наведнъж, разполагайки с пълномощно за целта, или най-малкото да изтегли
цялата сума преди да замине за Америка, тъй като рискува в периода на
отсъствието й Щ. да разкрие липсата и лично да изтегли остатъка. Освен това,
изтеглянето на средствата няма отношение към твърдяната измама, тъй като
тя касае престирането на грижи, а не паричната престация, доколкото не се
твърди Щ. да е била въведена в заблуждение, че срещу прехвърлянето на
имота ще получи освен грижи и пари, но дори и да се приеме, както се
поддържа във въззивната жалба, наведените в исковата молба обстоятелства
да са за създаване и поддържане от страна на ответниците на неверни
представи у Щ. относно дължимата от тях престация като цяло, които са я
мотивирали да сключи договора, очаквайки да получи и пари и грижи, вместо
което да не е получила нищо, посредством събраните доказателства, прецени
в тяхната съвкупност, не се установява тя да е била въведена в заблуждение
от С.и и при сключване на договора да е действала под влияние на такова.
Напротив, от ангажираните от ответниците гласни доказателства, доколкото
18
ищцовите свидетели са били в неведение за отношенията между Щ. и С.и
преди, по време и след сключване на процесния договор, се установява, че
именно Щ. е била инициатор на сключването на договора и той е резултат от
упоритото й и последователно настояване да продаде имота си на С.и, като тя
не е изисквала от тях да поемат задължение за полагане на дожИ.тни грижи
към нея, а да я оставят да живее в жилището и да й заплатят продажна цена, с
която сама да осигурява нуждите си, включително от грижи, като С. я е
подпомагала, както го е правила и през годините до тогава, но изрично й е
казала, че не може да поеме задължение за непрекъснати и постоянни грижи
към нея, с оглед ангажиментите й към семейния бизнес и нейните близки.
При така обсъденото главният иск за унищожаване на договора за покупко-
продажба като сключен при измама се явява неоснователен, което налага
разглеждане на евентуалния иск.
Безспорно се установи, че уговорената продажна цена за имота –
предмет на процесния договор от 88000лв. е била заплатена на продавача Щ.
от купувача С. като преведена й по банков път с две платежни нареждания за
38000лв. и за 50000лв. в деня на подписване на договора в откритата на нейно
име за целта сметка в „У.К.Б.“АД. В исковата молба се твърди цената
фактически да не е платена, тъй като С., въз основа на даденото й от Щ.
изрично пълномощно за теглене на суми от сметката й, е изтеглила цялата
платена цена от 88000лв. С тези твърдения не се държи сметка, че
изпълнението на парично задължение се осъществява чрез плащане на
кредитора, а, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на
банкова сметка, както в случая, задължението се счита за погасено със
заверяване на сметката на кредитора, съгласно чл.75,ал.3 от ЗЗД.
Заверяването на банковата сметка на Щ. е установено посредством
представената банкова информация за движението по същата, при което от
този момент задължението за заплащане на продажната цена се счита за
погасено чрез плащане. Не е налице при това положение неизпълнение на
договорното задължение на ответниците, поради което искът за разваляне на
договора се явява неоснователен. Обстоятелството, че впоследствие сумата е
била изтеглена от С. е основание за възникване на други последващи
изпълнението на задължението за заплащане на продажната цена
облигационни отношения в зависимост от това дали изтеглянето съставлява
протИ.правно поведение, доколкото в исковата молба се твърди парите да са
19
били откраднати, или е в изпълнение на договорно задължение по възложена
от Щ. поръчка или е извършено извън учредената с подписаното пълномощно
представителна власт, които не са предмет на настоящия спор.
Обсъденото обосновава извода за потвърждаване на обжалваното
първоинстанционно решение, с което правилно предявените искове са
отхвърлени като неоснователни.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричната претенция на
въззиваемите за присъждане на направените от тях за въззивното
производство разноски, съдът констатира, че такива са заплатени за
адвокатско възнаграждение в размер на 2500лв. по договор за правна защита
и съдействие от 27.09.2022г. за изготвяне на отговор на въззивната жалба и в
размер на 2500лв. по договор за правна защита и съдействие от 18.11.2022г. за
процесуално представителство по делото. Жалбоподателят е заявила
своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК. Според чл.2,ал.5 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата
на съединяване на исковете. В случая предмет на въззивно разглеждане са два
иска, всеки от които с цена от 85258,90лв., според представеното в
изпълнение указанията на съда удостоверение за данъчна оценка на имота.
Съобразно нея и съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата / в актуалната редакция,
ДВ, бр.88 от 04.11.2022г., в сила към датата на подписване на договора за
правна защита и съдействие от 18.11.2022г./, минималният размер на
възнаграждението за процесуално представителство е 7470,71лв. за всеки от
двата иска. Според чл.9,ал.1 от Наредбата, за изготвяне на отговор по
въззивна жалба, без процесуално представителство, възнаграждението е в
размер на 3/4 от това по чл.7, но не по-малко от 400лв. или в случая се
равнява на 5603,03лв. Дори да се приеме, че възнаграждение за изготвяне на
отговор не се дължи отделно от възнаграждението за процесуално
представителство, когато такова е осъществено, както в случая, а се поглъща
от него, то общо изплатеното за защитата във въззивното производство,
включваща изготвяне на отговор и представителство, от 5000лв. не
20
надвишава минимума, поради което не е прекомерно и следва да се присъди в
пълен размер.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №260174 от 16.05.2022г.,
постановено по гр.дело №91/2020г. по описа на Окръжен съд-П..
ОСЪЖДА Г. Т. П. с ЕГН:**********, от гр.А., ул.“Ц.И.А.“№44, Р. Т. С.
с ЕГН:**********, от гр.А., ул.“Ц.И.А.“№61, В. Д. Ш. с ЕГН:**********, от
гр.А., ул.“Г.Д.“№20А, М. Р. Р. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Б.“№27, и В. Р.
Р. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“Б.“№71, да заплатят на М. И. С. с
ЕГН:********** и И. Т. С. с ЕГН:**********, двамата от гр.П., ул.“П.Т.“№2,
ет.3, ап.10, сумата от 5000лв. /пет хиляди лева/, представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21