Решение по дело №407/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 96/13.07.2011 г., постановено по гр. д. № 415/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд е отменена заповед № 12/01.02.2011 г. на управителя на „С.- АС" О. гр. С., с която К. Р. Г. е уволнен дисциплинарно на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ във вр. с чл. 190 ал. 1 т. 4 и т. 7 от КТ във вр. с чл. 187 т. 3 и 8 от КТ и чл. 126 т. 4, т. 9 и т. 10 от КТ като незаконосъобразна и уволнението е признато за незаконно. К. Р. Г. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „о." в „С.- АС" О. гр. С.- н. с. в обект „О." - К. С решението „С.- АС” О. гр. С. е осъдено да заплати на К. Г. 2400 лв., представляващи обезщетение за времето, през което е останал без работа, за периода от 01.02.2011 г. до 29.06.2011 г., както и сумата в размер на 991 лв. за месеците ноември и декември 2010 г. и януари 2011 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 15.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 2100 лв. С решението са присъдени разноски в полза на Г. в размер на 200 лв., а по сметка на КРС- държавна такса в размер на 246 лв. и възнаграждение на вещото лице. С допълнително решение от 14.09.2011 г., постановено по същото дело, на основание чл. 248 от ГПК съдът по молба на „С.- АС”- С. е изменил решение № 96/13.07.2011 г., постановено по гр. д. № 415/2011 г., в частта му относно присъдените разноски, като вместо „Осъжда „С.- АС” О. гр. С. да заплати на К. Р. Г. деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение” е постановено „С.- АС” О. гр. С. да заплати на К. Р. Г. деловодни разноски в размер на 182.18 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, а К. Р. Г. е осъден да заплати на „С.- АС” гр. С. деловодни разноски в размер на 22.27 лв., като молбата на „С.- АС” О. гр. С. в частта й за разноските в останалата част е оставена без уважение.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „С.- АС” О. гр. С., който моли да бъде отменено в частта, с която е отменена заповед № 12/01.02.2011 г. на управителя на „С.- АС” О., ищецът е възстановен на длъжност „ох." в „С.- АС" О. гр. С.- началник смяна в обект „О.” - Къ., както и в частта, с която „С.- АС" О. е осъдено да заплати на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ обезщетение в размер на 2400 лв., както и 991 лв. трудови възнаграждения. Счита решението за незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че неправилен бил извода на съда, че нарушенията, посочени в заповедта, не били описани и не били изключително тежки по своя характер. Ищецът бил запознат изцяло с функциите на охранителя- началник смяна и след като пред него охранителите не извършили проверка на товара на процесния автомобил и безпрепятствено го пропуснали да влезе и излезе от завода, той следвало да вземе отношение. Доказано било, че охранителите нарочно не проверили процесната „Скания”, за да се прикрие изнасянето на меден кек. И след като ищецът не осъществил контрол и в „О.” бил осъществен довършен опит за кражба на меден кек, това сочело, че ищецът нарушил грубо трудовата дисциплина, като не е изпълнил задълженията си и възложената работа. Относно обезщетението по чл. 344 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ, срокът за който било присъдено обезщетение не бил изтекъл и съдът следвало да присъди 2000 лв. като обезщетение за 5 месеца. Искането е да се отмени решението на първоинстанционния съд и се постанови друго, с което се потвърди уволнителната заповед като законосъобразна. Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от адв. Г. Б. при АК- К., като пълномощник на К. Р. Г., против решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е уважен предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ за сумата 2400 лв., представляваща обезщетение за времето, през което в резултат на уволнението Годуманов е останал без работа от 01.02.2011 г. до 29.06.2011 г., т. е. за период от време по- малък от 6 месеца. Жалбата е оттеглена в съдебно заседание и производството по делото в тази част е прекратено.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Предявени са искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ и по чл. 124 от КТ.

В исковата молба ищецът твърди, че незаконосъобразно бил прекратен трудовия му договор с ответника „С.- АС" О.- С. със заповед № 12/01.02.2011 г., поради дисциплинарно наказание уволнение. Твърди, че не бил извършил визираните в заповедта тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 3 и т. 8 от КТ. Поддържа, че била нарушена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, регламентирана в чл. 193 ал. 1 и чл. 195 ал. 1 от КТ, а заповедта не съдържала задължителните реквизити и била немотивирана. Моли да се отмени атакуваната заповед като бъде признато уволнението за незаконно, бъде възстановен на предишната работа „началник смяна", и ответника бъде осъден да му заплати сумата в размер на 2400 лв., представляваща обезщетение за времето от 01.02.2011 г. до 01.08.2011 г., през което останал без работа поради незаконно уволнение, както и сумата от 2100 лв., представляваща неизплатени брутни трудови възнагрÓждения за месец август 2010 г. в размер на 300 лв., месец септември 2010 г.- 400 лв., месец октомври 2010 г.- 400 лв., месец ноември 2010 г.- 400 лв., месец декември 2010 г.- 400 лв. и месец януари 2011 г.- 200 лв., ведно със законната лихва при забава.

От фактическа страна се установява следното:

Ищецът бил в трудови правоотношения с ответника по иска и изпълнявал д. „о.”- н. с. в обект „О.”- К., за което не се спори между страните.

Със заповед № 12/01.02.2011 г. на управителя на „С.- АС”- гр. С. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" за извършено в периода от 19 ч. на 14.01.2011 г. до 07 ч. на 15.01.2011 г. грубо нарушение на трудовата дисциплина, като нарушил разпоредбите на чл. 187 т. З от КТ във вр. с раздел II т. 2 и т. 4 от длъжностната му характеристика- неизпълнение на възложената работа, като неупражнил достатъчен контрол върху подчинените си, допускайки в дневниците за влизане и излизане на автомобили през портала на „О.”, да не бъде отразено излизането на товарния автомобил, изнесъл меден кек, както и на чл. 187 т. 8 във вр. с чл. 4 ал. 1 т. 10 от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството- злоупотребил с доверието на работодателя. В заповедта е посочено, че по време на дежурството, ищецът напуснал товарния портал на „О.” секунди преди през него да излезе товарен автомобил „Скания" с ДК № СА **** КС с ремарке, с който бил изнесен меден кек и по този начин не упражнил достатъчен контрол върху подчинения му ох. Х., който не проверил товарния автомобил, както и по- късно, когато същият автомобил се върнал, а подчиненият му о. Д. не го проверил и записал в определения за това дневник, с което не упражнил достатъчно контрол и над този охранител. Посочено е още, че в околностите на гр. Кърджали била открита купчина меден кек, който след извършените проби се констатирало, че е откраднат от „О.” и превозен с описания автомобил.

От представеното по делото копие от ДП № 38/2011 г. по описа на РУП-Кърджали се установява, че било образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за извършена на 15/16.01.2011 г. кражба на 27 тона меден кек от владението на директора на Ц. з. при „О."- Кърджали. Наказателното производство не е приключило, не е повдигнато обвинение срещу конкретни лица, като мнението на водещият разследването полицай е за спирането му на основание чл. 244 ал. 1 т. 2 от НПК- когато извършителят на престъплението не е разкрит.

От заключението на вещото лице Г. Д., което не е оспорено от страните и се приема от съда, както и обясненията й в съдебно заседание, се установява, че брутното трудово възнаграждение на К. Р. Г. за месеца, предхождащ уволнението е в размер на 581.89 лв., като за периода от 01.02.2011 г. до 01.08.2011 г. брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 3491.34 лв. Неизплатеното брутно възнаграждение на Г. било в размер на 1770.69 лв., от които за м. октомври 2010 г.- 411.89 лв., 391 лв. за месец ноември 2010 г., 495.20 лв. за месец декември 2010 г. и 472.60 лв. за месец януари 2011 г.

От показанията на разпитаните свидетели В. П. и В. К., се установява, че след като били уведомени от органите на полицията за изнесен медек кек извън територията на „О.”- К., извършили проверка на охранителните камери в завода и констатирали, че на 14.01.2011 г. през портала на „О." без да спре излязъл товарен автомобил „Скания" с ДК № СА **** КС с ремарке, който видимо бил натоварен. Непосредствено преди автомобилът да се появи в обсега на камерата, от портала излязъл ищецът, който се насочил извън оградата на завода. При излизането на автомобила през п., д. о. Х. не записал номера му в нарочния за това дневник и не проверил съдържанието му. В 23.30 ч. същият автомобил влезнал на територията на завода, като без да спре преминал през портала, а о. Д., който междувременно сменил колегата си Х., не записал в дневника и не проверил съдържанието му, като по същото време в кабината на охранителя бил и ищеца К. Г. Била извършена проверка, при която се констатирало, че откритият извън завода меден кек, бил изнесен с посочения автомобил. О. Х. и Д. обяснили, че не проверили товарния автомобил, тъй като водачът бил от гр. Кърджали, често излизал извън портала и обикновено не го записвали, а при влизането си направил знак, че е празен.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове са доказани и основателни по следните съображения:

В тежест на работодателя е да установи законността на наложеното наказание- уволнение, което в случая от събраните по делото доказателства не е сторено. Видно от атакуваната заповед № 12/01.02.2011 г. на управителя на „С.- АС”- гр. София, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 190 ал. 1 т. 4 и т. 7 от КТ във вр. с чл. 187 т. 3 и 8 от КТ и чл. 126 т. 4, т. 9 и т. 10 от КТ. Разгледано по същество, уволнението е незаконно. Неизпълнението на възложената работа включва неизвършване на определени трудовите функции за заеманата длъжност. Работодателят е приел, че ищецът не е изпълнил възложената работа като не е упражнил достатъчен контрол върху подчинените си, с което допуснал в дневниците за влизане и излизане на автомобили през портала, да не се отрази напускането на товарния автомобил, изнесъл медния кек. В тази насока, на първо място, ответникът не установява как е бил регламентиран реда и как е било организирано упражняването на контрол върху подчинените на ищеца охранители, не са посочени методите за извършване на контрол, за да може да се прецени с кое свое действие или бездействие, ищецът не е упражнил „достатъчен контрол върху подчинените си”. По делото не са представени доказателства, от които да се направи извод, че Г. е извършил действия, или бездействия, с които е станал причина охранителите да не отразят в дневника излизането на процесния товарен автомобил „Скания" извън територията на „О." на 14.01.2011 г. Посочените действия на Г., че напуснал товарния портал непосредствено преди излизането, а след това и при влизането на товарния автомобил, не биха могли да се характеризират като действия по нарушение на трудовата дисциплина, още повече, че охранителите, отговарящи за товарният портал Х., а след това и Д., са били на работното си място. Свидетелите П. и К. твърдят, че охранителите Х. и Д. обяснили действията си по пропускане на товарния автомобил без проверка, с познанството си с водача, който бил от гр. К., често ходел за храна и напитки извън предприятието, като не са посочили действия на ищеца, които да са ги мотивирали да не извършат проверка на автомобила и да не го запишат в дневника. Твърдят и това, че ищецът напуснал кабината на охранителя Х., непосредствено преди пристигането на товарния автомобил на портала и преди автомобила да навлезе в обсега на камерата, както и това, че при влизането на товарния автомобил, Г. бил в кабината на охранителя, но напуснал същата веднага след преминаването на товарния автомобил през бариерата, поради което не би могло да се приеме, че действията на ищеца са продиктувани от излизането и влизането на автомобила. От друга страна, няма твърдения, а и данни по делото, че след като охранителя е на смяна, то началник- смяната има задължение да проверява непрекъснато цялата му дейност по пропускането на автомобилите през портала. Напротив, св. Караянев обяснява, че началник- смяната има задължение, ако някой от охранителите го няма, тай да извърши записа в дневника, а в случая не се спори, че при влизане на автомобила, в кабината бил охранителя Д. Св. К.обяснява и това, че имало и други случаи на несъответствия на броя на записванията в дневника с броя на преминалите автомобили и като причина за това посочва значителният набор от документи, които следвало да се запишат. Или, не се установява по делото ищецът да не е изпълнил възложена му работа като не е упражнил достатъчно контрол върху подчинените си.

Нарушението на трудовата дисциплина по чл. 187 т. 8 от КТ- злоупотреба с доверието на работодателя, означава използването на оказаното от него такова на служителя или работника, за неправомерно извличане на определена облага за последния или за друго лице, или за увреждане на работодателя, с което се накърнява доверието на работодателя. Съставът на чл. 187 т. 8 от КТ предполага преднамереност в извличането на облага, чието доказване е в тежест на работодателя. Това нарушение е съставомерно само тогава, когато е извършено умишлено. При непредпазливост е налице общо нарушение на трудовата дисциплина. За да се приеме наличието на дисциплинарно нарушение по чл. 187 т. 8 от КТ- злоупотреба с доверието на работодателя, следва да се установи, че действията на работника, описани в заповедта, са целели извличане на изгода за себе си или за другиго, при това, извършени с умисъл като форма на вината. В случая липсват неоспорими доказателства за извършване на такива действия от ищеца и относно неговата вина, а това води до липсата на този състав на нарушение на трудовата дисциплина. Обстоятелството, че е налице кражба, би могло да се установи единствено и само с влязла в сила присъда, каквато в случая не е налице. Поради това и извода на работодателя, че К. Р. Г. с цел да извлече за себе си или другиго неправомерна облага, допуснал в съответния дневник на охранителите, да не се отразяват автомобилите, влизащи и излизащи през товарния портал, с което се явявал „съмишленик" на охранителите, които не проверили товарния автомобил, с който бил изнесен медния кек, и с това създал предпоставки за незаконно изнасяне на материали и суровини от охранявания обект, е необоснован и почива на предположения. В тази връзка следва да се отчете, че видно от материалите по ДП № 38/2011 г., не са привлечени обвиняеми лица, като на 10.03.2011 г. водещият разследването полицай, изразил мнение за спирането му, поради неоткриване на евентуалния извършител.

С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не се установява К. Р. Г. да е извършил грубо нарушение на трудовата дисциплина, като нарушил разпоредбите на чл. 187 т. 3 от КТ във вр. с раздел II т. 2 и т. 4 от длъжностната си характеристика- неизпълнение на възложената работа и чл. 187 т. 8 във вр. с чл. 4 ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството- да е злоупотребил с доверието на работодателя. Поради това, заповед № 12/01.02.2011 г., с която ищецът е уволнен дисциплинарно и е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ във вр. с чл. 190 ал. 1 т. 4 и т. 7 от КТ във вр. с чл. 187 т. 3 и 8 от КТ и чл. 126 т. 4, т. 9 и т. 10 от КТ, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава, като ищецът бъде възстановен на предишната му работа.

Като е направил същите изводи, които се споделят от тази инстанция, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в частта, с която е признал уволнението за незаконно, отменил го е и е възстановил ищеца на предишната работа. Правилно съдът е приел, че следва да се уважи и иска по чл. 225 от КТ, съгласно който при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Поради това и пред вид писмо с № 33-00, 5046/21.06.2011 г. издадено от ТД на НАП- Пл., офис К., следва ответникът „С. - АС" О. гр. С. да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 2400 лв., представляващи обезщетение за времето, през което е останал без работа, за периода от 01.02.2011 г. до 29.06.2011 г., когато са приключили устните състезания по делото. С оглед представените по делото доказателства и предвид претенцията на ищеца, следва да се приеме, че предявения иск по чл. 124 от КТ е частично основателен до размера на 991 лв., като иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Впрочем, решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се потвърди и на основание чл. 272 от ГПК следва да се препрати към мотивите му.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват и не следва да се присъждат, а ответника по жалбата не претендира такива.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/13.07.2011 г., постановено по гр. д. № 415/2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/