Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260005
гр.Пловдив, 24.08.2020г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХХс, в
открито заседание на трети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Боряна Козова и в присъствието на
прокурора ............. …............................, разгледа докладваното от
съдията т.д. № 832 по описа за 2019г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид
следното:
Обективно
съединени искове на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр чл.129 от ТЗ във вр
чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от „ФОНД ЗА ДЯЛОВО
ИНВЕСТИРАНЕ - РАСТЕЖ” АД – гр.София, ЕИК ********* против К.Н.Н., ЕГН********** ***. Моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати сумата от 212597,21лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковете 07.10.2019г до окончателното изплащане, представляваща дължима и
незаплатена цена на продадени на К.Н.Н. два дружествени дяла от капитала
на „АПТЕКА ЕСКУЛАП 2009“ ЕООД – гр.Пазарджик от съдружника в същото дружество И.А.Д. с договор за прехвърляне на дружествени
дялове от
06.10.2015г с нотариална заверка на подписите, както и сумата от 64664,99лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 07.10.2016г - 06.10.2019г вкл. Претендира разноски
съобразно представения списък.
Ответникът К.Н. *** оспорва
исковете и моли съда да ги отхвърли.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
В
подадената искова молба ищецът твърди, че ответникът му дължи плащането на
цената на придобити два дружествени дяла от капитала на „АПТЕКА ЕСКУЛАП
2009“ ЕООД,
продадени му от съдружника в дружеството И.А.Д. с договор с нотариална заверка на подписите.
Съгласно договора ответникът се е задължил да плати цената за придобитите
дялове до 06.10.2016г, но не е изпълнил задължението си.
С
договор за цесия от 03.11.2016г Д. прехвърля вземането си на „РИЗЪРВ КЕПИТАЛ“ АДСИЦ и на 04.11.2016г ответникът е
уведомен за цесията. В уведомлението е посочено, че вземането е цедирано със
сключен договор на датат 28.10.2016г, която дата не съответства на датата на
договора, но предвид достатъчната индивидуализация на вземането съдът намира за
редовно извършеното уведомление, а също и като неоспорено от ответника.
Със
следващ договор за цесия от 30.01.2018г „РИЗЪРВ КЕПИТАЛ“ АДСИЦ прехвърля вземането на „СИ - ДИ“ ЕООД – гр.Пазарджик, а на 11.12.2018г
ответникът е уведомен за цесията. Със следващ договор за цесия от 11.12.2018г „СИ - ДИ“ ЕООД прехвърля вземането на ищеца и
за прехвърлянето ответникът е уведомен на 13.12.2018г. Ищецът посочва, че с
ответника са имали многобройни разговори за уреждане на отношенията им за
заплащане на дължимата цена на дялове, но плащане не е извършено, поради което
предявява осъдителен иск за цената и обезщетение за забавеното ѝ плащане.
С
постъпилия от ответника отговор са оспорени изцяло по основание и размер
предявените искове, като по отношение на акцесорния иск е направено възражение
за погасяването му по давност. Оспорено е наличието на валидно и реално
прехвърлено вземане, като по договорите за цесия липсва реално плащане на
цената и поради това те са вероятно нищожни, респ. недействителни. След като
няма плащане по договорите за цесия то те са сключени с цел да се придобият
средства в особено големи размери без правно основание и поради това договорът
за цесия от 30.01.2018г не е породил действие, няма валидно прехвърляне на
вземане и уведомяването му на дата 11.12.2018г не представлява валидно
уведомление за цесия. Възразява и по договора за цесия с дружеството „СИ - ДИ“ ЕООД – гр.Пазарджик, което е следвало да му представи копие от договора за
цесия, а такъв не му е предоставен, отделно от това в договора е посочено, че
поражда действие и без да е извършено плащане по него, а това противоречи на
морала и добрите нрави. Оспорва договорите за цесия като антидатирани, оспорва
ги по съдържание и подписи.
С
подадената допълнителна искова молба ищецът е заявил, че всички цесии са
редовно съобщени на ответника, а това дали те са действителни е без значение за
ответника, който не е страна по тях.
От
ответника не е постъпил допълнителен отговор.
С
оглед изложените пред съда становища на двете страни, въведените факти и
направените възражения, съдът разпредели доказателствената тежест между
страните с изготвения по делото проект за доклад и им указа на всяка една
подлежащите на доказаване факти. Тъй като е в тежест на ищеца да установи
качеството си на кредитор на ответника, съдът приема, че всеки от представените
договори за прехвърляне на вземане, по които краен кредитор е ищецът, са редовно
съобщени на ответника и поради това на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД те са
породили действия по отношение на него. Следователно той е редовно известен на
кого следва да престира, за да бъде задължението му за плащане редовно
изпълнено, а оттам – погасено. С тази правна последица се изчерпва действието
на договорите за цесии по отношение на ответника, като всички направени от него
по делото възражения, че тези договори не са породили действие, тъй като с тях
валидно не се прехвърлят вземания, поради липса на плащане между договарящите,
са извън правния му интерес и поради това съдът остави без уважение исканията
му за събиране на доказателства. Ответникът не е страна по договорите за
прехвърляния на вземания и поради това няма правен интерес да ги оспорва, в който
смисъл е налице изрично Решение № 97 от
21.08.2017г на ВКС по т. д. № 60282/2016г, I г. о., ГК, докладчик съдията
Геника Михайлова.
Ето защо съдът намира, че ищецът в процеса доказва
да е кредитор на ответника, за когото е налице изискуемо задължение – заплащане
на цената на придобити от него дружествени дялове.
Ответникът не е оспорил фактът, че не е заплатил
цената на дяловете, като не е представил доказателства за това и след като
съдът изрично му указа, че в процеса от него се дължи доказаване на плащане,
т.е. изпълнение.
По изложеното съдът намира иска за заплащане на цена
на придобити от ответника дялове за изцяло основателен и следва да бъде уважен.
При наличието на дължимо и непогасено задължение за
заплащане на цена на закупени от ответника дружествени дялове, той изпада в
забава като дължи обезщетение за същата на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради
което съдът намира иска на ищеца за забава за доказан по основание. По
отношение на размера му съдът също го намира за доказан, видно от представената от ищеца по делото справка за
изчислението му по чл.366 от ГПК, а възражението на ответника за погасяване на
иска по давност е неоснователно – искът е предявен за период от три години
назад от предявяването на исковете, което именно е и приложимата към този иск
кратка погасителна давност. Този иск също следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 ищецът има право на извършените
в производството съдебни разноски, съгласно представения списък, които възлизат
на 11110,49лв, дължими от
ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Н.Н., ЕГН**********
*** да
заплати на „ФОНД ЗА ДЯЛОВО ИНВЕСТИРАНЕ -
РАСТЕЖ” АД – гр.София, ЕИК ********* сумата от 212597,21лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска 07.10.2019г до окончателното изплащане, представляваща дължима и
незаплатена цена на продадени на К.Н.Н. два дружествени дяла от капитала
на „АПТЕКА ЕСКУЛАП 2009“ ЕООД – гр.Пазарджик от съдружника в същото дружество И.А.Д. с договор за прехвърляне на дружествени
дялове от
06.10.2015г с нотариална заверка на подписите, както и сумата от 64664,99лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 07.10.2016г - 06.10.2019г включително.
ОСЪЖДА К.Н.Н., ЕГН********** *** да заплати на „ФОНД ЗА ДЯЛОВО ИНВЕСТИРАНЕ - РАСТЕЖ” АД – гр.София,
ЕИК ********* сумата от 11110,49лв за извършени съдебни
разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: