Р Е Ш Е Н И Е
260169/8.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Г.
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №95 по описа на ШРС за 2021 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.
Депозирана е молба от Г.П.К.,
ЕГН********** и К.Р.К. , с ЕГН**********,
и двамата с постоянен адрес: ***, в която излагат, че са постигнали сериозно и
непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали
споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото
споразумение.
Молителката Г.П.К. в съдебно заседание се явява
лично, като поддържа молбата си за прекратяване на брака и изложеното споразумение.
Молителят К.Р.К. в съдебно заседание също се явява
лично, като поддържа молбата за прекратяване на брака и изложеното в нея
споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри
споразумението.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Молителите Г.П.К. и К.Р.К. били законни съпрузи,
като гражданският брак между тях бил сключен на 06.09.2003 год. в гр.Шумен, за
което бил издаден Акт за граждански брак №250/06.09.2003 год. От брака си имали
родено едно дете – В. К. Р., с ЕГН**********, родена на *** год. Двамата
живеели в семейно жилище, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №13, вх.1, ет.2,
ап.6, което било собственост на молителя. В исковата молба страните заявяват,
че са постигнали съгласие същото за в бъдеще да се ползва от молителя, като
молителката го е напуснала. В молбата
заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си.
По отношение на придобитите по време на брака моторни превозни средства – лек
автомобил марка „***“ с рег.№***, с № на рама JMZGHA4B601410586 и № на двигател R210241220
и лек автомобил „***“ с рег.№***, с №
на рама JF1BPEKUA6G036056
и № на двигател U176965 са
постигнали съгласие първият автомобил да бъде предоставен в дял на молителката,
а вторият на молителя, като страните няма да си дължат парични суми за
уравнение на дяловете. Молителите заявяват, че по време на брака не са
придобивали недвижими имоти, акции и дялове в търговски дружества и нямат
претенции един спрямо друг.
Страните декларират, че нямат претенции към
притежаваните от всеки един от тях банкови сметки, а придобитите по време на
брака движими вещи са били поделени извънсъдебно и за в бъдеще нямат да имат
претенции един спрямо друг, включително и за изплащане на издръжка. Молителката след
прекратяване на брака възстановява предбрачното си фамилно име Г..
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Сведение
за съпрузите – 2 броя, Свидетелство за регистрация – част I – 2 бр., Удостоверение
за застрахователна стойност на МПС-2 бр., Удостоверение за раждане №0059703/15.09.2005
год., Удостоверение за сключен граждански брак, Вносна бележка за заплатена
държавна такса.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото и от изявленията на
страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се
установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в
което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно
местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на детето, както и относно семейното жилище, издръжката
между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото
между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с
направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и
добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Г.П.К.
и К.Р.К. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да
допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да
утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК
съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата
държавна такса. Съобразявайки материалите по делото, липсата на доказателства
относно доходите на съпрузите, тяхното здравословно състояние, съдът намира, че
окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да
бъде в размер на 40 лева. В същото време от материалите по делото се
установява, че при завеждането на делото молителят е заплатил изцяло така
определения размер на дължимата държавна такса, поради което не се налага
доплащане.
Молителката Г.П.К. дължи държавна такса върху полученото
в дял имущество, а молителят К.Р.К. върху полученото в дял имущество и върху присъдения
размер на издръжката по отношение на детето Виктория, както и 5 лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
При определяне размера на дължимата държавна такса
върху дяловете съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и
по-конкретно Определение №686 от 05.10.2012 год. на ВКС по ч.гр.дело №579/2012
год., IV г.о., ГК, Определение №270 от 04.05.2011 год. на ВКС по ч.гр.дело
№214/2011 год., IV г.о., ГК и др..
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.П.К., ЕГН********** и К.Р.К. , с ЕГН**********, и двамата с постоянен
адрес: ***, сключен с Акт за граждански брак №250/06.09.2003 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Г.П.К. и К.Р.К. споразумение в следния смисъл:
І. Местоживеенето
на роденото от брака дете – В. К. Р., с ЕГН********** в бъдеще ще бъде при майката
Г.П.К., ЕГН********** на адрес: ***.
ІІ. Родителските
права върху роденото от брака дете - В. К. Р., с ЕГН********** се предоставят
на майката Г.П.К., ЕГН**********, като бащата К.Р.К., с ЕГН********** ще има право на лични контакти с детето: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя,
с приспиване, както и 10 дни през лятото, когато майката не в платен годишен отпуск.
ІІІ. Бащата
К.Р.К., с ЕГН********** ще заплаща месечна издръжка на непълнолетното си
дете В. К. Р., с ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител Г.П.К.,
ЕГН********** в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева месечно, платими до 25-то
число на месеца, за който се отнася, считано от датата на постановяване на
съдебното решение за допускане на развода до настъпване на причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ІV. Семейното жилище, намиращо се на адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №13, вх.1, ет.2, ап.6, което е изключителна собственост на молителя, се предоставя за ползване на молителя, като съдът констатира, че молителката и детето са го напуснали.
V. След прекратяване на брака молителката Г.П.К.,
ЕГН********** възстановява предбрачното си фамилно име Г..
VІ. Молителите нямат претенции за изплащане на
издръжка помежду си.
VІІ. Молителите декларират, че по време на брака
си не са придобивали недвижими имоти, акции и дружествени дялове в режим на
СИО, поради което нямат претенции един спрямо друг.
VIII.Молителите
декларират, че придобитите по време на брака движими вещи са поделили
извънсъдебно и за в бъдеще няма да имат претенции един спрямо друг.
IХ. Молителите декларират,
че няма да имат претенции към притежаваните от всеки един от тях банкови
сметки.
Х. В дял на молителката Г.П.К., ЕГН********** се предоставя и
същата става изключителен собственик на следното придобито по време на брака в режим на СИО МПС - лек автомобил
марка „***“ с рег.№***, с № на рама JMZGHA4B601410586 и № на двигател R210241220.
Застрахователната стойност на автомобила е 4500 лева
/четири хиляди и петстотин лева/.
В дял на молителя К.Р.К., с ЕГН********** се
предоставя и същия става изключителен собственик на следното придобито по време на брака в режим на
СИО МПС - лек автомобил „***“ с рег.№***, с № на рама JF1BPEKUA6G036056 и № на двигател U176965.
Застрахователната стойност на автомобила е 7000 лева
/седем хиляди лева/.
За уравнение на дяловете молителите не си дължат пари.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 40 /четиридесет/ лева, като констатира, че същата е заплатена изцяло.
ОСЪЖДА Г.П.К., ЕГН********** да заплати в полза на
държавата и по сметка на ШРС сумата от 90 лева /деветдесет лева/, представляваща
държавна такса върху полученото в дял имущество, както и 5 лева /пет лева/
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К.Р.К., с ЕГН********** да заплати в полза на
държавата и по сметка на ШРС сумата от 320 лева /триста и двадесет лева/, от
която 140 лева, представляваща държавна такса върху полученото в дял имущество
и 180 лева, представляваща държавна такса върху определения размер на
издръжката по отношение на детето Виктория, както и 5 лева /пет лева/ държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: