Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 06.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Антоанета Димитрова сложи за разглеждане гр.
дело № 12010 по описа за 2019 година,
докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от М. М. Д. ЕГН **********, с адрес: *** срещу „В.***.”
ООД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление:***, иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2461,08лева, представляваща стойността на погасени по давност
вземания за изразходвана вода и ВиК услуги за периода 03.09.2002г. до 07.07.2016г.
Моли се и за присъждане на
разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молбата ищецът твърди,
че е получил уведомление за дължими към ответника суми за изразходвана вода и
ВиК услуги за периода 03.09.2002г. до 10.01.2019г. Счита, че за периода
03.09.2002г. до 07.07.2016г. вземанията на ответника са погасени по давност и
не ги дължи. От това произтича правният му интерес от иска.
В срока по чл.131 от ГПК по делото НЕ е постъпил отговор от ответната
страна.
В с.з.
ищецът поддържа иска си и моли за уважаването му, както и за присъждане на
разноски. Ответникът с писмена молба за с.з. от 07.02.2020г., оспорва иска и
представя доказателства. Твърди, че за
периода 04.12.2001г. до 29.10.2009г. в полза на ответника срещу ищеца има
издаден изпълнителен лист, по който е било образувано изп.дело № 369/11г. по
описа на ЧСИ З. Д., а за периода 06.10.2016г. до 11.09.2019г. в полза на
ответника срещу ищеца има издаден втори изпълнителен лист. Твърди, че с тези
действия е била прекъсната давността за вземанията.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на
недължимостта на вземането на ответника срещу
ищеца.
Абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на
правен интерес на ищеца за разрешаване със сила на пресъдено нещо на спора за
отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно
положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както
и за осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото
основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата, обосновава
извод за наличие на спор относно дължимостта на процесното вземане, който
застрашава имуществената сфера на ищеца, което обосновава правния му интерес от
избраната форма на защита.
За уважаване на претенциите е
необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: наличие на валидно
вземане на ответника от ищеца, изтичане на законоустановения давностен срок,
позоваване на давността. Доказването на същите е в тежест на ищеца.
Съдът намира, че доколкото
ответната страна не е подала отговор в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК,
то същата е изгубила възможността на оспори твърденията по исковата молба
по-късно, доколкото пропускането на срока за отговор не се дължи на особени
непредвидени обстоятелства /в молбата от 07.02.2020г. за с.з. няма твърдения за
наличие на особени непредвидени обстоятелства/. Поради това съдът намира, че не
следва да обсъжда изобщо наведените от ответната страна възражения, поради
настъпилата преклузия по чл. 133 от ГПК.
Дори обаче да бъдат обсъдени
същите, съдът намира възраженията на ответника за неоснователни по следните
съображения:
От представения от ответника по
делото изп. лист № 7973 от 18.10.2019г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед
за изпълнение № 7166/19.09.2019г. по ч.г.д. № 14849/2019г. на ВРС, 18 състав, е
видно, че периодът на дължимост на вземанията по ИЛ е от 06.10.2016г. до 04.09.2019г., т.е. излиза извън рамките на
процесния период, който е от 03.09.2002г. до 07.07.2016г. Поради това писменото доказателство е представено за
неотносими към предмета на доказване факти.
От представения от ответника по
делото изп. лист от 26.01.2010г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед
за изпълнение № 6267/09.11.2009г. по ч.г.д. № 11840/2009г. на ВРС, 24 състав, е
видно, че периодът на дължимост на вземанията по ИЛ е от 04.12.2001г. до 29.10.2009г.,
т.е. е частично в рамките на процесния период, който е от 03.09.2002г. до
07.07.2016г., поради което е относимо доказателство.
Съгласно т. 10 от ТР 2/2013г. на
ВКС, ОСГТК, Съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Следователно молбата от
06.04.2011г., отправена от ответника до ЧСИ З. Д. за образуване на
изп.производство не прекъсва давността за вземанията по изп. лист от
26.01.2010г.
Представено е съобщение до
ответника от ЧСИ З. Д., че на 13.11.2012г. ЩЕ се извърши опис и оценка /бъдещо
събитие/, като не са представени доказателства за извършен опис и оценка.
Поради това съдът намира, че не е доказан факта, който би могъл да прекъсне
давността. Отделно от това от тази дата /13.11.2012г. на която не е ясно дали е
извършен опис и оценка/ до предявяване на настоящия иск /29.07.2019г./ са
изминали повече от 5 години, поради което би било налице също погасяване по давност.
От съобщението с изх. № 16181/28.10.2011г.
е видно, че на същата дата ЧСИ З. Д. е уведомил ответника, че по изп. дело №
20118080400369 са наложени възбрани върху имоти, собственост на М. М. Д.. Не е
доказано на кои дати са наложени възбраните. В случай, че се приеме обаче, че
същите са били наложени най-късно до датата на съобщението - 28.10.2011г., то
отново са изминали повече от 5 години от последното изп.действие и давността за
вземането е настъпила.
Няма спор, че вземанията на
ответника, като ВиК оператор са периодични платежи.
Понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. /ТР 3/2011 на ВКС,
ОСГТК/
Поради това вземанията на
ответника се погасяват с тригодишна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД. Видно от
исковата молба, същата е за установяване недължимост на периодичните вземания
за периода от 03.09.2002г. до 07.07.2016г., т.е. давността за тях е изтекла на 07.07.2019г.
или преди предявяване на иска - 29.07.2019г. Няма спор за размера на
вземанията.
Въз основа на изложеното искът се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските за
производството. Претендираните разноски са в размер на 98.44лв. – д.т. и 700лв.,
адвокатското възнаграждение, съгласно представените списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 7 ал. 2 т. 2
от Наредба 1/2004г. на ВАС, минималния размер на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, изчислен върху материалния интерес, е в
размер на 402.27лв. Претендираното от ответника възнаграждение е в размер почти
два пъти над минималния. Съдът намира, че предвид фактическата и правна
сложност на делото адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. се явява
прекомерно. При преценка за фактическата и правна сложност на делото съдът
съобрази, че: искът е един, допустим съгласно трайната практика, твърденията на
ищеца са почти достатъчни за основателността на същия, не е необходимо
конкретно доказване на релевантни по делото факти, в случай, че твърди, че
давността е била прекъсната, за ответника е доказателствената тежест за тези
факти, ответникът не е представил отговор на ИМ, съдебното заседание по делото
е само едно без събиране на други доказателства, освен писмени. Отделно от
това, видно от приложеното по делото с исковата молба доказателство за
заплатено адвокатско възнаграждение, същото е в размер на 402лв. /на минимума/,
т.е. към датата на завеждане на делото страната е определила сама фактическата
и правната сложност на делото и до първото с.з. /когато е представен вторият
договор за правна защита и съдействие в размер на 700лв./ не са налице
основания за различна преценка. Поради това съдът намира за основателно възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца, като същото следва да бъде намалено до сумата от 500лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. М. Д. ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ НА „В.***.В."
ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес *** *** представлявано от
управителя В.В.иск сумата от 2461.08лв. /два хиляди четиристотин шестдесет и един лева и 08ст./, представляваща стойността на
погасени по давност вземания за изразходвана вода и ВиК услуги за периода 03.09.2002г. до 07.07.2016г., на
основание чл.124 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „В.***.В." ООД, ЕИК ***** със седалище и адрес *** *** представлявано
от управителя В.В.иск, ДА ЗАПЛАТИ
НА М. М. Д. ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата
от 598.44 лв. /петстотин деветдесет и осем лева и 44ст./, представляващи
разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: