РЕШЕНИЕ
№ 624
гр. Силистра, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420100332 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „ВиК - Варна” ООД твърди, че ответникът е негов абонат по отношение на
водоснабден имот, находящ се в гр. В., ул. „П. С.“, бл. .., ап. ., както и че за периода от
03.07.2019 г. до 06.08.2019 г. в имота е отчетена консумация на питейна вода на обща
стойност 547,79 лв. с ДДС, която не е заплатена на ВиК оператора. Поради снабдяването си
със заповед за изпълнение за горната сума, както и за дължимата върху нея неустойка за
забава за периода от 08.09.2019 г. до 22.10.2021 г. в размер на 108,49 лв. и за законната
лихва върху главницата от 27.10.2021 г. до окончателното й плащане, издадена по ч.гр.д. №
1851 по описа на СРС за 2021 г., ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът
му дължи посочените в заповедта суми. Претендира и направените разноски в заповедното и
в настоящото исково производство.
Ответникът М. Д. Д. оспорва иска с възражението, че стойността на услугата за
доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води в имота му за процесния период е
много по – ниска от сумата, посочена в петитума на исковата молба. Твърди, че показанията
на водомера в процесното жилище при откриване на индивидуалната му партида при
ищцовото дружество през 2006 г. сочели 84 куб.м., като от този момент до 06.08.2019 г. не
било извършвано друго междинно отчитане на неговите стойности, поради което
количеството от 177 куб.м. питейна вода (разликата между отчетените през 2006 г. 84 куб.м.
и отчетените на 06.08.2019 г. 261 куб.м.) било потребено за период от 13 години. Прави
възражение за погасяване на задължението му по давност и изразява становище, че при
редовен отчет на СТИ това задължение би било на по – ниска стойност поради по – ниските
1
цени на услугата към периодите, в които тя реално е била доставена.
Възразява също така, че задължението към ищцовото дружество за заплащане
стойността на доставената услуга е погасено, тъй като то е получило цената на процесното
количество питейна вода по реда на чл. 25, ал. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите като разлика от общото потребление на сградата – етажна собственост и
потреблението на отделните етажни собственици, разпределена пропорционално между
всички тях.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр.
чл. 422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 27.10.2021 г. (първоначално в РС – Варна) заявление за
издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 866 от 16.12.2021 г.
по ч.гр.д. № 1851 по описа за 2021 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято
дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми
са посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от подадено в срок
възражение на длъжника, в резултат на което по указание на съда и в срока по чл. 415 ГПК
заявителят е инициирал настоящото исково производство.
Ответникът признава съществуващата между страните договорна обвързаност с
предмет предоставяне на ВиК услуги в недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „П. С.“, бл.
.., ап. ., притежаван от него на основание договор за покупко – продажба, обективиран в НА
№ .., т. ..по описа на СВ – Варна. Като собственик на жилището ответникът придобил
качеството на потребител на ВиК услуги на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и спрямо него произвели действие Общите
условия на ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, одобрени с от ДКЕВР с решение от 11.08.2014 г., влезли в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 32, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползването на водоснабдителните и канализационните системи услугите В и К се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено през монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Между
страните не е спорно, че на 06.08.2019 г. в имота на ответника е извършено отчитане на
показанията на монтираното в имота СТИ, при което е установена разлика с предходния
отчет, формираща потребление от 177 куб.м. питейна вода. Тази консумация е отнесена от
ВиК оператора към отчетния период от 03.07.2019 г. до 06.08.2019 г., но в свое становище
по делото, депозирано след писмения отговор на ответника, „ВиК - Варна” ООД признава,
че последното реално отчитане на водомера (преди това от 06.08.2019 г.) е извършено при
откриване на индивидуални партиди на всеки от имотите в жилищната сграда и при
пломбиране на поставеното в имота на ответника СТИ. От представен по делото протокол за
2
пломбиране на водомерите в сградата, в която се намира имота на ответника, е видно, че то
е извършено на 26.02.2007 г., което сочи, че спорната консумация касае по – продължителен
период от този, предмет на настоящото производство, а именно от 26.02.2007 г. до
06.08.2019 г. Предмет на настоящото дело, както и на заповед за изпълнение № 866 от
16.12.2021 г. по ч.гр.д. № 1851 по описа на СРС за 2021 г., е периодът от 03.07.2019 г. до
06.08.2019 г., който представлява малка част от общия период, за който процесното
потребление е реализирано, като неговата обща стойност, съотнесена към периода на
претенцията, формира за процесния период разход на питейна вода на стойност от 4,22 лв.
Чрез твърденията си ищецът е изложил предметните рамки на съдебния спор, като е
конкретизирал периода от действието на договора за доставка на питейна вода и отвеждане
на отпадъчни води, за който търси стойността на доставените ВиК услуги, и съдът е
обвързан с посоченото в исковата молба основание, от което не би могъл да се отклони дори
да стане ясно, че претендираното парично вземане се дължи на друго основание, различно
от посоченото в молбата. В конкретния случай при липса на извършен отчет на 03.07.2019 г.
потреблението на питейна вода за периода на исковата претенция би могло да се определи
единствено при допускането, че през общия период от 26.02.2007 г. до 06.08.2019 г.
разходът на питейна вода е бил равномерен, като на тази база се изчисли дължимата за
исковия период част от общата стойност доставените ВиК услуги.
Възражението на ответника за погасяване на задължението му по давност е
неоснователно поради следните причини: Чл. 114, ал. 1 ЗЗД гласи, че давността почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 33, ал. 2 от ОУ на ищцовото
дружество стойността на ползваните ВиК услуги се заплаща в 30-дневен срок от датата на
фактуриране, а в конкретния случай за цялата претендирана в настоящото производство
сума е издадена фактура № ********** от 09.08.2019 г., откъдето следва, че падежът на
задължението за заплащането е настъпил на 08.09.2019 г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1851 по описа на СРС за 2021 г. е депозирано в съда на
28.10.2021 г., т.е. преди изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а
настоящият иск за установяване на вземането по чл. 422 ГПК се счита предявен именно на
датата на подаване на заявлението съгласно ал. 1 от цитираната разпоредба. След
предявяването на иска давността спира да тече по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, поради
което към настоящия момент признатата по – горе част от задължението на ответника не е
погасена на посоченото основание.
Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване на задължението му
поради заплащането на стойността на ползваните от него ВиК услуги от останалите
потребители в жилищната сграда чрез разпределението на тази стойност в месечните им
сметки по реда на чл. 25, ал. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги. Действително
неотчетената през годините консумация на питейна вода в имота на ответника е била
начислена в сметките на останалите абонати като разлика в показанията на общия водомер и
сбора на показанията на по индивидуалните водомери, но това не го освобождава от
задължението да заплати ползваните в имота му ВиК услуги съобразно данните от
3
собственото му СТИ, които при отчитането им би следвало да участват в баланса за
съответния отчетен период и бъдат приспаднати от сметките на останалите абонати, ако се
окаже, че потреблението по общия водомер е по – ниско в сравнение с потреблението,
формирано като сбор от данните по индивидуалните водомери – чл. 25, ал. 3 от ОУ.
Обратното би означавало, че потребителите в етажната собственост, които не желаят да
заплащат ползваните в имота им ВиК услуги, разполагат с легитимната възможност да
прехвърлят задълженията си върху своите съседи, което не е целта на разпоредбите,
свързани с разпределението между потребителите на разликите между общия водомер и
индивидуалните (чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.), създадени, за да се
компенсират евентуалните неточности в отчета на отделните водомери и загубите от течове
общата ВиК инсталация на сградата.
Чл. 44 от Общите условия на ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор гласи, че при неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в
размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Според данните на он-лайн
калкулатор законната лихва върху главицата от 4,22 лв. за периода от 08.09.2019 г. до
22.10.2021 г. възлиза на сумата от 0,87 лв., която ответникът поради изпадането си в забава
дължи, ведно със законната лихва върху същата главницата от 27.10.2021 г. до
окончателното й плащане. Казаното налага предявените искове да бъдат уважени в
посочените по – горе размери, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска
в размер на 1,55 лв. (общо 200 лв., от които 25 лв. за държавна такса, 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 75 лв. разноски в заповедното производство.). На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да заплати на процесуалния
представител на ответника адв. Д. К. адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част
от иска в размер на 297,67 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК,
Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. “А. С.”,
бл. ., ап. ..дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД с ЕИК ..........и адрес на
управление: гр. В., ул. „П.” № .., представлявано от В. В., сумата от 4,22 лв. (четири лв. и
22 ст.), представляваща стойността (с включен ДДС) на ВиК услуги, предоставени на
абоната за периода от 03.07.2019 г. до 06.08.2019 г. в имот, находящ се в гр. В., ул. „П. С.“,
бл. .., ап. ., неустойка за забава върху главниците за периода от 08.09.2019 г. до 22.10.2021 г.
(без периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. по чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците, редакция ДВ, бр. 28 от 2020 г.) в размер на 0,87
лв. (осемдесет и седем ст.) и законна лихва върху главницата от 27.10.2021 г. до
4
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за установяване
вземането на ищеца за главница и неустойка над така посочените суми.
За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
1851 по описа на СРС за 2021 г.
ОСЪЖДА М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. С., ул. “А. С.”, бл. ., ап. ..да заплати на
„Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД с ЕИК ...........и адрес на управление: гр. В.,
ул. „П.” № .., представлявано от В. В., направените по делото (настоящото исково
производство и заповедното такова) разноски съразмерно на уважената част от иска в
размер на 1,55 лв. (един лв. и 55 ст.), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски
над така посочената сума.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД с ЕИК ............и адрес на
управление: гр. В., ул. „П.” № .., представлявано от В. В., да заплати на адв. Д. С. К.
адвокатски хонорар за осъщественото от него процесуално представителство спрямо
окветника съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 297,67 лв. (двеста
деветдесет и седем лв. и 67 ст.), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над
така посочената сума.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5