№ 69
гр. Тетевен, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20214330101060 по описа за 2021 година
Ищец: „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК ххххххххххх, със
седалище и адрес на гр. ххххххххххх чрез юрисконсулт ИР. СТ. СТ.
Ответник: Д. К. ИВ., с ЕГН **********, с адрес: оххххххххххх и СВ. М. ИВ., с ЕГН
**********, с адрес: гр./с. ххххххххххх
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с посочено
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.422 от ГПК, както и осъдителен иск по реда на
чл.79 от ЗЗД в условията на евентуалност.
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК ххххххххххх, със седалище и адрес на гр.
ххххххххххх чрез юрисконсулт ИР. СТ. СТ. срещу Д. К. ИВ., с ЕГН **********, с адрес:
оххххххххххх и СВ. М. ИВ., с ЕГН **********, с адрес: гр./с. ххххххххххх с цена на иска: 9
773,13 лв.
В исковата молба се твърди ,че на 18.02.2020 г. е подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на
основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.11.2018 п, които договори са
сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ххххххххххх, по силата на които вземането на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу солидарните длъжници Д. К. ИВ. като
Кредитополучагел и СВ. М. ИВ. като Поръчител, произтичащо от договор за потребителски
паричен кредит № 1769349, одобрен и подписан на 27.02.2015 г„ е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от
1
18.02.2020 г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
18.02.2020 г.
Ищецът твърди ,че съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за
събиране на вземания, в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на
вземания има изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. В
изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона, на ответниците са
изпратени по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомления за извършената цесия от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, посредством Български пощи ЕАД с известия за
доставяне, с Изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/1769349 от 14.06.2021 г. с адресат Д. К. ИВ.,
получено на 21.06.21 г. и с Изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ- СДД/1769349 от 14.06.2021 г. с
адресат СВ. М. ИВ., получено на 15.06.2021 г., като и на двамата уведомленията са
получени от членове на домакинството. Въпреки това на ответниците са изпратени и втори
път уведомителни писма за извършената цесия, посредством Български пощи ЕАД с
известия за доставяне, както следва с Изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/1769349 от 09.09.2021 г. с
адресат Д. К. ИВ., получено лично на 16.09.21 г. и с Изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ-
СДД/1769349 от 09.09.2021 г. с адресат СВ. М. ИВ., получено на 16.09.2021 г. от Д.И. -
съпруга.
Твърди се ,че процесното вземане произтича от одобрен и подписан на 27.02.2015 г.
Договор за потребителски паричен кредит № 1769349 /Договора/ между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на Кредитор и Д. К. ИВ. като
Кредитополучател и СВ. М. ИВ. като Поръчител. Договорът е сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия /ОУ/, при
които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставя потребителски кредити.
Цитираните ОУ са неразделна част от договора за кредит и с подписването на Договора,
Кредитополучателят и Поръчителят удостоверявали, че са им предоставили целият обем
преддоговорна и договорна информация от страна на Кредитора, получили са екземпляр от
Общите й условия, запознати са с тях и безусловно ги приемат. При условията на Договора,
Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница
/общия размер на кредита/ от 12 360,00 лв., която сума включва чистата стойност на кредита
от 12 000,00 лв. и комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от 360,00 лв.
Комисионната/такса за разглеждане на кредита/ от 360,00 лв. е в полза на Кредитора и
същата е прихваната към датата на отпускане на кредита, а чистата стойност на кредита от
12 000 лв. е преведена на дата 11.04.2017 г. по посочената от Кредитополучателя банкова
сметка, с което Кредиторът е изпълнил задължението си по договора. Ответникът е
подписал и декларация за приемане на застраховане в Групова застраховка чрез кредитора,
като застрахователен посредник, за месечна застраховка със застрахователна премия от 9,46
лв. лв., която е включена в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно
погасителния план към Договора. Твърди ,че общият размер на застрахователната премия за
срока на договора е 1 135,20 лв. За сключването на застраховката, застрахователя е издал
сертификат с № 1769349 с дата 27.02.2015 г, в съответствие с разпоредбите на Кодекса за
застраховането. Съгласно чл. 8 от общите условия на сключената застраховка, при
неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на
погасителната вноска, се предоставя едномесечен гратисен период, в който ако не бъде
извършено плащане по застрахователната премия застрахователното покритие се
прекратява автоматично, предвид което за периода считано от 21.03.2019 г. по задължението
не са начислявани месечни застрахователни премии. Заявява ,че съгласно чл. 6, ал. 1 от ОУ
към Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се
олихвява с възнаградителна лихва, месечният размер на която е плаващ и се формира от
сбора на тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка от 8,33 %. Лихвата се начислява
от датата на отпускане на кредита, като страните са договорили, към датата на подписване
на Договора, годишен лихвен процент в размер на 8,99 %. Така, към датата на подписване
Договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на 6
492,60 лв.Подписвайки Договора, Кредитополучателят се бил задължил да ползва
2
отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който е неразделна част от договора за кредит. Или общата сума, която
Кредитополучагелят се е задължил да върне при сключване на Договора е в размер на 19
987,80 лв., която съгласно клаузите на Договора е платима на 120 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 166,56 лв., без последната, която е изравнителна и е в
размер на 167,16 лв., като първата погасителна вноска е дължима на 21.03.2015 г., а
последната е с падеж на 21.02.2025 г., съгласно погасителен план, неразделна част от
Договора, в който е посочен размерът и падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Размерът на всяка месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата на
отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към момента на предоставяне на
кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към Договора, при
забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, ответника дължи на
Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за
забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 /триста шестдесет/ дни, за
всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото
основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ
размер на 1 061.26 лв., дължима за периода от 22.03.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Като за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва
за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.Съгласно
чл. 9 от общите условия на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна
застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставя
едномесечен гратисен период, в който ако не бъде извършено плащане по застрахователната
премия застрахователното покритие се прекратява автоматично, предвид което за периода
считано от 21.07.2018 г. по задължението не са начислявани месечни застрахователни
премии. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21.02.2025 г.
/дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в
срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.
12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който
кредиторът има право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч.
изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси
и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. „ Агенция за събиране
на вземания “ ЕАД в Уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до
ответниците е и съобщил на същите, че поради допуснато просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора ги кани да изплатят или разсрочат задължението си, като
ако не изплатят или разсрочат задължението си, срещу тях ще бъдат предприети съдебни
действия за събиране на дължимите суми, както и на гърба на уведомлението изрично е
посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми. Уведомленията за
цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост били връчени връчени на ответниците
на 16.09.2021 г.
Моли съда да постановите съдебен акт, по силата на който да признаете за установено,
че Д. К. ИВ. като Кредитополучател и СВ. М. ИВ. като Поръчител по Договор за
потребителски паричен кредит № 1769349, одобрен и подписан на 27.02.2015 п, солидарно
дължат на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ххххххххххх, следните суми,
присъдени в издадената срещу тях Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 20214330100835 на 2 гр. с-в по описа на PC - гр. Тетевен, а именно: 8 259.80 лв. /осем
хиляди двеста петдесет и девет лева и 80 стотинки/ - неизплатената главница от неплатените
месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.03.2019г. до 21.02.2025 г., по отношение
на които на основание чл. 12, ал. 2, б.“а“ от ОУ към Договора е обявена предсрочна
изискуемост, преди входирането на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в съда; 452.07 лв. /четиристотин петдесет и два лева и 07 стотинки/ - договрна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.03.2019 г. до датата на прехвърляне на
3
задължението; 1 061.26 лв. /хиляда и шестдесет и един лева и 26 стотинки/- лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 22.03.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва
за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както
и да ни присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 20214330100835 на 2 гр. с-в
по описа на PC - гр. Тетевен.
В условията на евентуалност претендират в случай ,че съдът не уважи частично
или изцяло кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни
искове предявени срещу солидарните длъжници Д. К. ИВ. и СВ. М. ИВ., молим съда, след
като се запознаете с всички доказателства по делото и приложи разпоредбите на чл. 235 от
ГПК, за неуважената част от комулативно предявените обективно съединени положителни
установителни искове, да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди Д. К. ИВ. като
Кредитополучател и СВ. М. ИВ. като Поръчител по Договор за потребителски паричен
кредит № 1769349, одобрен и подписан на 27.02.2015 г., солидарно да платят на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ххххххххххх следните неизплатени по процесния
договор суми, а именно : 8 259,80 лв. /осем хиляди двеста петдесет и девет лева и 80
стотинки/ - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни
дати от21.03.2019 г. до 21.02.2025 г.; 452.07 лв. /четиристотин петдесет и два лева и 07
стотинки/ - договрна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.03.2019 г. до датата
на прехвърляне на задължението; 1 061.26 лв. /хиляда и шестдесет и един лева и 26
стотинки/- лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 22.03.2019 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6
ЗМДВИПОРНС, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /10.12.2021 г./ до окончателно погасяване на дълга. Заявяват ,че с
настоящата искова молба, относно предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове, уведомяват ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите към
10.12.2021 г. главници по вноски от № 82 до № 120, включително, съгласно погасителния
план към Договора, представляващи сумата от 5 286,35 лв. , която сума е включена в
претенднраната в осъдителния иск неизплатена главница по процесния Договор в размер на
8 259.80 лв.
С исковата молба е направено искане относно предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове , със същата уведомяват ответната страна за
предсрочната изискуемост на непадежираните вноски към дата 10.12.2021г, главница по
вноски от № 82 до №120 включително съгласно погасителния план към договора ,
представляваща сумата от 5286 ,35 лева която сума е включена в претендираната 8259 ,80
лева.
В законово установеният срок ответниците не са депозирали писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото търговско дружество не се явява , постъпила е молба
по чл.102 от ГПК от, с която поддържа иска , същата има и характер на писмена защита
,като в молбата е направено искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение .
Ответникът Д. К. ИВ., и СВ. М. ИВ., редовно призовани не се явяват и не се
представлява от представител по пълномощие.
По дето не е спорно ,че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК и че е било
образувано ч. гр.д. № 835 /2021г., по описа на PC Тетевен,както и разпореждане № 2113 от
08.11.2021г по ч.гр.д. 835/2021г на ТРС за предевяване на установителен иск , което на
10.11.2021г е връчено на заявителя , а иска е подаден на 10.12.2021г. видно от клеймото на
плика и е в срок .
Съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК
условие за разглеждане на осъдителни искове, съединени при условията на евентуалност с
4
установителни искове по чл. 422 ГПК, е отхвърлянето на установителните искове, поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл.
410 ГПК, като в този случай се въвежда ново обстоятелство в исковата молба. Приема се, че
уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката /в настоящия случай на
цесионера/ за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на
обективираното в исковата молба изявление т.е. с връчване на ответника на препис на
исковата молба, с която е предявен и осъдителен иск за вземанията.
В този смисъл, от доказателствата, приложени към исковата молба, не се установява
ищецът да е ангажирал доказателства за обявяване на длъжниците на предсрочната
изискуемост на дълга по договора за кредит, тъй като представените уведомителни писма
приложени по делото с Изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/1769349 от 14.06.2021 г. , Изх. №
УПЦ/УПИ-С-УКФ- СДД/1769349 от 14.06.2021 г, с Изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/1769349 от
09.09.2021 г. и с Изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ- СДД/1769349 от 09.09.2021 касаят
разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД , но не и обявяванена предсрочна изискуемост на дълга,
тъй като видно от същите длъжниците са уведомени ,че поради просрочие и неплащане на
погасителните вноски по договор №1769349/27.02.2015г. всички вземания по него са
изискуеми изцяло и в пълен размер считано от датата на получаване на писмото , а не че
уведомяват длъжниците ,че обявяват договора за кредит за предсрочно изискуем . Съгласно
т.18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, при предявяване на иск по чл. 422 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната му изискуемост, като правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и банката–кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост. Съобразно съдебната практика – решение № 114 от 07.09.2016 г.
по т.дело № 362/2015 г. на ТК, Второ т.о. на ВКС, цитираното тълкувателно решение намира
приложение и спрямо договорите за потребителски кредити, тъй като разпоредбата на чл.
60, ал.2 ЗКИ се отнася към всички договори за кредит. Или, предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави
кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
кредит /и в общите му условия/ предпоставки, обуславящи настъпването. Освен това, нито
заявлението по чл. 410 ГПК, нито връчването на издадената заповед за изпълнение, има
характера на уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на задължението, а
евентуално, обявената от кредитора с връчване на исковата молба предсрочна изискуемост,
при наличие и на останалите предпоставки за това, не може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемостта на задължението и представлява ново основание за
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед. Ето защо, липсата на обявена на
длъжника предсрочна изискуемост, обосновава извод, че банката не е упражнила надлежно
това свое право, при което не е налице изискуемо вземане на банката – кредитор за
заявените суми по договора за кредит.
В Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о., е посочено, че
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й.Ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба
по чл. 422 ГПК, може да се приеме, че предявяването на иска има характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява
на длъжника с връчването на препис от исковата молба, като моментът на предсрочната
изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от ответника по иска.В Решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о., също е прието, че исковата молба по
чл. 422 ГПК може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
5
С оглед на което, предявеният установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 422 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изложеното, обаче, съдът намира, че предявеният в условията на евентуалност
осъдителен иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД, е вероятно основателен. В тази връзка, съдът
съобрази,че уведомлението на длъжника, че кредиторът прави кредита предсрочно
изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба, но направено след издаване на
заповедта за изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но
променя основанието, на което е издадена заповедта, а изменението на основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност - в този смисъл т.11 б от
Тълкувателно Решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Така, евентуалният иск се счита
предявен под условие, като разглеждането му е обусловено от изхода на делото по главния -
установителен - иск. От приобщените по делото доказателства, както и предвид липсата на
каквото и да е оспорване от страна на ответниците относно факта на възникнало
облигационно правоотношение между ответниците и ищеца, основано на договор за
потребителски заем и последвалата цесия касаеща дълга , изпълнението на договора от
ищеца, размера на вземането на кредитора, в това число размера на обезщетението за забава
и настъпването на длъжниковата забава поради неплащане на месечните вноски в срок
съобразно договора, се налага изводът за основателност на предявения иск по чл79 ЗЗД при
което осъдителният искът на заемодателя срещу заемателя в случая на цесионера за
заплащане паричното задължение по Договор за потребителски заем № 1769349
/27.02.2015г. следва да бъде уважен.
Следователно релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз
основа на договор за банков кредит поради упражнено от страна на банката право да обяви
кредита за предсрочно изискуем е фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката
,а в случая на ищеца на това негово изявление, което е направено с исковата молба.
Съвкупната оценка на представените с исковата молба писмени доказателства води до
извод, че съобразно изложените от ищеца фактически твърдения, предявеният евентуален
осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е вероятно основателен и следва да бъдат
осъдени двамата ответници да заплатят солидарно претендираните суми.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение по предявения осъдителен иск в условията на евентуалност. На
ответниците , съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от не представяне на отговор и
неявяване в съдебно заседание,без да са направили искане делото да се разгледа в тяхно
отсъствие ,като с Разпореждане № 61/ 07.01.2022г., връчено, ведно със съобщението и
исковата молба с която се иска предсрочна изискуемост на задължението са получени от
ответниците : Д.И. на 19.01.2022г , а от С.И. на 19.01.2022г. лично и от двамата, тоест
тогава е настъпила предсрочната изискуемост , както и определението по чл.140 ГПК с
проекто доклада получено от двамата ответници на дата 31.03.2022г.
Предявеният евентуален осъдителен иск е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи евентуално предявеният
осъдителен иск. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество.
По разноските:
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не
се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, поради което съдът в
исковото производство следва да разпредели отговорността за разноските по издаване на
заповедта за изпълнение – аргумент от т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ГПК за предявените с една молба искове в
6
защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес
независимо от броя на ответниците. Ето защо ищецът е внесъл една държавна такса. Тъй
като установителният иск е отхвърлен, ищецът няма право на разноски в заповедното
производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение . За исковото
производство той има право за уваженият евентуален иск на платената държавна такса
размер на 236,37 лв. и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,
ал.8 ГПК.
Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК
ххххххххххх, със седалище и адрес нххххххххххх срещу Д. К. ИВ., с ЕГН **********, с
адрес: оххххххххххх и СВ. М. ИВ., с ЕГН **********, с адрес: гр./с. ххххххххххх, искове с
правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 422 ГПК за установяване, че ответниците
дължат на ищеца вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 835/2021г на ТРС , за следните суми: : 8 259.80 лв. /осем
хиляди двеста петдесет и девет лева и 80 стотинки/ - неизплатената главница от неплатените
месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.03.2019г. до 21.02.2025 г., по отношение
на които на основание чл. 12, ал. 2, б.“а“ от ОУ към Договора е обявена предсрочна
изискуемост, преди входирането на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в съда; 452.07 лв. /четиристотин петдесет и два лева и 07 стотинки/ - договрна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.03.2019 г. до датата на прехвърляне на
задължението; 1 061.26 лв. /хиляда и шестдесет и един лева и 26 стотинки/- лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за периода от 22.03.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда 29.09.2021г и законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпъ, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД Д. К. ИВ., с ЕГН **********, с адрес:
оххххххххххх и СВ. М. ИВ., с ЕГН **********, с адрес: гр./с. ххххххххххх , ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на : „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК
ххххххххххх, със седалище и адрес нххххххххххх - сумата от 8 259,80 лв. /осем хиляди
двеста петдесет и девет лева и 80 стотинки/ - неизплатената главница от неплатените
месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.03.2019 г. до 21.02.2025 г. по Договор за
потребителски заем № 1769349 /27.02.2015г.,чиято предсрочна изискуемост е обявена на
19.01.2022г , сумата от 452,07 лв. /четиристотин петдесет и два лева и 07 стотинки/ -
договрна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.03.2019 г. до датата на
прехвърляне на задължението 15.06.2021г.; 1 061,26 лв. /хиляда и шестдесет и един лева и
26 стотинки/- лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 22.03.2019 г. до
29.09.2021г., както и законна лихва върху главницата считано от датата на предсрочната
изискуемост 19.01.2022г до изплащане на вземането .
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Д. К. ИВ., с ЕГН **********, с адрес:
оххххххххххх и СВ. М. ИВ., с ЕГН **********, с адрес: гр./с. ххххххххххх ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК
ххххххххххх, със седалище и адрес нххххххххххх направените по настоящото исково
производство разноски в размер на 236,37 лева заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнагарждение 100 лева .
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.
УКАЗВА на страната Д. К. ИВ., с ЕГН **********, с адрес: оххххххххххх и СВ. М.
7
ИВ., с ЕГН **********, с адрес: гр./с. ххххххххххх, срещу която решението е постановено ,
че може да поиска от ОС-Ловеч неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на
преписа при условията на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
8